Решение № 3900 от 16.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3900 гр. София, 16.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно наказателно дело № 20231110200530 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на З** „**“ АД /ЗК „***“ АД/, ЕИК *** срещу Наказателно постановление № Р-10-288/09.12.2022 г., издадено от заместникпредседател на КФН, ръководещ управление „***, за нарушение на чл. 108, ал. 6 от Кодекс за застраховането /КЗ /, е наложено административно наказание – "имуществена санкция" в размер на 2000 лева, на основание чл.

644, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1, т. 2 от КЗ , вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ , вр. чл. 648, ал. 1 от КЗ.

С жалбата се релевират аргументи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното наказателно постановление като се сочи, че същото е издадено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че дружеството-жалбоподател не е осъществило така вмененото му нарушение като се изтъкват доводи за неправилно възприемане на разменената между застрахователя и ползвателя на застрахователни услуги кореспонденция.

Алтернативно се сочи наличието на основание за квалифициране на случая като маловажен.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, не изпраща представител. Отношение по настоящото производство процесуалният представител взима чрез писмена молба, в която поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Процесуалният представител на АНО – юрк. ***, оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. По-подробни аргументи излага в писмени бележки.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа страна:

Поради постъпила в КФН жалба на *** г., подадена от лицето ***а, В. Ш., изпълняващ длъжността „главен експерт“ в отдел „Правоприлагане“, управление „Застрахователен надзор“ при КФН, извършил проверка на ЗК „***“ АД. В жалбата било посочено, че пред ЗК „**“ АД е предявена претенция, регистрирана с № 5000-5000-22-252008, на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, във връзка с настъпило ПТП. Оплакването, изложено в жалбата касае размера на изплатеното на *** обезщетение по предявената от същата претенция. С писмо с изх. № 91-02-721/17.08.2022 г. проверяващите са изискали от дружеството-жалбоподател документи и информация, относими към така заведената щета. След постъпване на изисканата от представителите на КФН документация било установено, че на 21.06.2022 г. пред *** е предявена претенция, регистрирана с № 5000-5000-22-252008, вследствие на подаден документ „Уведомление за настъпило застрахователно събитие“ по задължителна застраховка Гражданска отговорност /ГО/ на автомобилистите от лицето ****. Преписката била образувана по повод настъпило на *** г. застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие /ПТП/, вследствие на което били причинени увреждания на л. а. „***“, с per. № ***, и на основание на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/22/121003004693, с период на застрахователно покритие от ** г. до *** г. включително. На ***г. с предявяване на претенцията били представени и всички доказателства, необходими за установяване на претенцията по основание и размер. На дати ***г. и ***г. били извършени огледи на увредения лек автомобил, като били съставени съответните описи. На 2*** г. жалбоподателят *** се произнесло по претенция № 5000-5000-22-252008, като на лицето ****било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1 201, 59 лв. На ** г. била изпратена жалба срещу размера на така изплатеното обезщетение. На ** г. *** е изпратил формален отговор, есенцията от който е, че установеният размер на обезщетението по претенцията е определен при спазване на действащата нормативна уредба и в частност изискванията на методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, поради 2 което дружеството-жалбоподател не следва да променя становището си относно изплатеното застрахователно обезщетение. С писмо с изх. № 6470 от *** г. *** отново уведомил увреденото лице относно така определения размер на застрахователното обезщетение, като този път обосновал правно и фактически достигнатия извод за съответствие между констатираните по автомобила увреждания и определения от дружеството размер на обезщетението.

Въз основа на изложеното проверяващият експерт В. Ш. приел, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило в срок задължението си да предостави на увреденото лице фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението, тъй като застрахователят е изпратил изискваната по закон обосновка едва с писмото от *** г. С оглед обстоятелството, че първото писмо-отговор от ***г. не съдържало фактическа и правна обосновка, а било просто бланкетен отговор и поради несвоевременно изпратеното второ писмо-отговор, вече притежаващо необходимото съдържание, на *** било вменено извършването на нарушение на чл. 108, ал. 6 КЗ.

Съставен бил АУАН № Р-06-406/25.10.2022 г. на ***, в който било отразено, че съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 6 КЗ за дружеството е възникнало задължение в 7-дневен срок от получаването на жалба с вх. № 9102-721/15.08.2022 г. от страна на ползвателя на застрахователни услуги, но не по-късно от *** г. включително да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението по претенция № 50005000-22-252008.

Съставеният АУАН бил връчен на упълномощен представител на ***.

Въз основа на съставения

Наказателно постановление. акт било издадено обжалваното

Изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на гласните доказателствени средства – показанията на актосъставителя В. Ш., както и от приложените по делото писмени доказателства /извадки от имейл кореспонденция, жалба от ****, писмо от КФН до *** от ***г., 2 бр. писма-отговори от ***, 2 броя опис-заключения по щета № 5000-5000-22-252008, застрахователна полица и други документи, относими към настъпилото на ***2 г. застрахователно събитие/, които също изцяло съответстват на изложеното в съдебна зала от свидетеля. Съдът прецени дадените от свидетеля Ш. показания като последователни, логически издържани, непротиворечиви и съответстващи в пълна степен на констатациите, обективирани в съставения АУАН, поради което съдът ги кредитира напълно.

3

Събраната по делото доказателствена съвкупност е непротиворечива, поради което се явява ненужно по-подробното й обсъждане - аргумент от разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, която следва да намери приложение съгласно чл. 84 ЗАНН.

При така установената по-горе фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

При разглеждане на дела по обжалвани НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН . Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, наведени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК , вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно – чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК, вр. чл.

84 ЗАНН, констатира, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи съобразно разпоредбите на чл. 647, ал. 1 и 2 КЗ. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН. Актът е съставен в рамките на двугодишния срок от извършване на нарушението и в тримесечния срок от откриването на нарушителя. Наказателното постановление е било издадено в пределите на законоустановения шестмесечен срок от съставянето на акта. При съставянето и на двата процесуални документа не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружеството-жалбоподател.

Настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона писмена форма и съдържание, като в пълна степен отговарят на изискванията, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата процесуални документа съдържат пълно и ясно описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, както и съответната му правна квалификация.

Съгласно нормата на чл. 108, ал. 6 КЗ: „При жалба от ползвател на застрахователни услуги относно размера на определеното обезщетение застрахователят е длъжен в 7-дневен срок писмено да му предостави фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението“.

Съдът намира за несъмнено доказано, че на ***г. е депозирана жалба от ****в качеството й на ползвател на застрахователна услуга, срещу размера на заплатеното й на *** г. обезщетение, поради което за дружествотожалбоподател *** е възникнало задължение в 7-дневен срок от подаването на жалбата, но не по-късно от *** г. включително, да предостави изискваната по закон /ex lege/ фактическа и правна обосновка на определения размер на обезщетението. С изпращане на второто писмо-отговор, съдържащо необходимата правна и фактическа обосновка /едва на *** г./, застрахователят е нарушил законовото задължение, инкорпорирано в разпоредбата на чл. 108, 4 ал. 6 КЗ. За да се отчете като изпълнено задължението на застрахователя е необходимо своевременно /в рамките на указания 7-дневен срок/ същият да изложи конкретно и изчерпателно изброяване на всяко едно от уврежданията по претенцията, подробно описани в протоколите за оглед от **г. и от ***г., с посочване на определената парична сума, предназначена за обезщетяване на всяко едно от тези увреждания. Необходимо е също така конкретно и изчерпателно да се посочат правните основания, въз основа на които са определени съответните парични суми, формиращи общия размер на определеното и изплатено застрахователно обезщетение. Така коментираното законово изискване за предоставяне на фактическа и правна обосновка е изпълнено едва на 2---г. от страна на *** спрямо ползвателя на застрахователни услуги, тъй като на тази дата е реално отговорено на лицето с нужната обосновка. Съдът констатира, че правилно е определена и датата на извършване на нарушението – 2***2 г., денят следващ изтичането на законоустановения 7-дневен срок за изпълнение на задължението.

Относно възраженията за неправилна интерпретация на разменената между застрахователя и ползвателя на застрахователни услуги кореспонденция съдът намира, че същото твърдение не намира обективна доказателствена опора в представените по делото писмени материали и найвече в материалите, изхождащи от увреденото лице ***. Аргументът на жалбоподателя относно буквалното и неправилно тълкуване волята на застрахованото лице не може да бъде споделен, доколкото видно от съдържанието на подадената от *** жалба, безспорно се установява желанието на лицето да получи подробна калкулация за начина на изчисляване на изплатеното й обезщетение.

Твърдението на процесуалния представител на дружествотожалбоподател досежно обстоятелството, че наличието на изпратена фактическа и правна обосновка на обезщетението има единствено информативен характер и не променя патримониума на увреденото лице, съдът оценява като неоснователно. В този смисъл настоящият състав намира за необходимо да отбележи, че посоченото обстоятелство не подлежи на преценка от страна на застрахователя, а е въздигнато в законово задължение за всеки професионален застраховател, независимо от неговата воля.

Посочената като нарушена правна норма има за цел да защити и гарантира в по-пълна степен интересите на застрахованото лице и преди всичко правото му да получи мотивиран от фактическа и правна страна отговор относно начина на определяне размера на обезщетението му при настъпило застрахователно събитие, в резултат на което лицето е претърпяло имуществени вреди.

Предвид факта, че обсъжданото нарушение е формално, то не е 5 необходимо да се изследват както евентуално настъпилите вреди при реализирането му, така и причините за това. Ето защо неприложимостта на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай е извън всякакво съмнение. Отделно от това, с нарушаване нормата на чл. 108, ал. 6 КЗ се засягат чувствително едни значими отношения – именно тези, свързани с правото на ползвателя на застрахователни услуги да бъде информиран своевременно за начина на формиране на определеното му и изплатено застрахователно обезщетение, в случай че същият не бъде удовлетворен от него.