Решение № 83 от 31.07.2023, Районен съд - Етрополе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Етрополе, 31.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомир Ц. Цветанов при участието на секретаря Сияна Мл. Манчева-Василева като разгледа докладваното от Цветомир Ц. Цветанов Гражданско дело № 20221830100375 по описа за 2022 година

Производството по делото е по предявен обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „И Ф“ ЕООД, със седалище в гр.София против Г. П. П., от гр.Етрополе, с която моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че същия дължи на ищеца сумата от 1 171.60 лева, от които 1 000 лева главница, ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане на заповедното производство до пълното изплащане на задължението, сумата от 171.60 лева договорна/ възнаградителна лихва за периода 20.12.2021 год.-17.08.2022 год., както и разноските по заповедното производство в общ размер на 183.72 лева и разноските по настоящето производство. Твърди се, че на 20.12.2021 година ответникът в качеството си на кредитополучател е сключил с ищеца, в качеството на кредитодател Договор за предоставяне на кредит от разстояние №366543. Твърди се, че сключването на договора се извършва въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес :www.minizaem.bg.

Твърди се, че договора е сключен при условията на ЗПФУР, като е предоставена информация, достъпна на уеб адрес :www.minizaem.bg. Твърди се, че сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. Твърди се, че след това кандидатът получава имейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си имейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване, което става, като клиента получава съобщение по телефон с четирицифрен уникален код.

Провежда се разговор с посочения телефонен номер в случая – *** и имейл : [email protected] , като активирация код е 5829. На ответника е отпуснат договор за кредит в размер на 1 000 лева, който е рефинансиращ, като съгласно чл.2 ал.2 т.1 от него, със сумата от 887.07 лева се погасява предходен договор с №366099 от 17.12.2021 год. Това е станало 1 счетоводно, като с отпуснатата сума е приспаднат остатъка по погасения договор за кредит.

Твърди се, че видно от чл.4 ал.3 т.2 от Договора за кредит, вземането за главница в размер на 1 000 лева е разпределено на 6 вноски, първите 5 от които в размер на 141.67 лева и шестата последна в размер на 141.65 за периода от 16.01.2022 год.-15.06.2022 год. Твърди се, че договорът е изцяло падежирал. Твърди се, че се дължи и договорна лихва, като съгласно чл.2 ал.1 т.3 от Договора лихвения процент е в размер на 40.15 %, като не са извършвани плащания на договорна лихва.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил такъв от ответника, чрез назначения особен представител адв. Ивелина А., като иска се оспорва като допустим, но неоснователен.

В съдебно заседание ищеца, редовно призован, чрез писмени становища поддържа предявените искове.

В съдебно заседание ответника, чрез пълномощника си адв. Ивелина А., оспорва исковата претенция.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От ч.гр.д. №331/22 год. по описа на ЕтРС се установява, че ищеца, в качеството си на заявител е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Издадена е Заповед № 194 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с който длъжникът Г. П. П. е осъден да заплати на кредитора „И Ф“ ЕООД следните суми: сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 364,50 лева (триста шестдесет и четири лева и 50 стотинки), представляваща неустойка, сумата 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и 60 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2021 г. до 17.08.2022 г., както и държавна такса в размер на 33,72 лева (тридесет и три лева и 72 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева (сто и петдесет лева).

С разпореждане №199/27.09.2022 година, на основание чл.415 ал.1 т.2 вр. чл.47 ал.5 от ГПК е указано на заявителя, че в едномесечен срок от връчване може да предяви иск за установяване на вземането си, като на 28.10.2022 година е постъпила за разглеждане и настоящата искова молба.

От Договор за предоставяне на кредит № 366543 от 20.12.2021 година се установява, че същият е сключен между страните по делото, като със сумата отпусната по същия се рефиннасира задължение по договор за предоставяне на кредит №366099 от 17.12.2021 год.

От заключението по назначената Съдебно-счетоводна експертиза с вх.№ 821/16.05.2023 г., с вещо лице Е. К., което съдът възприема изцяло като обективно, всестранно и пълно се установява, че сумата по договор за кредит №366543 от 20.12.2020 год. в размер на 1 000 лева е отпусната с подписване на договора и в изпълнение на чл.2 ал.2 т.1 от същия, като със сумата от 887.07 лева е погасено задължението по договор № 366099 от 17.12.2021 год., представляващо главница – 850.00 лева, лихва – 14.03 лева, такса – 23.04 лева, като вземането по първият договор не е погасено. Установява още, че остатъчната сума в размер на 112.93 лева е преведена по банкова сметка в Банка ДСК АД с IBAN – BG90STSA93000023623596 на 20.12.2021 год. с титуляр Г. П. П.. Със заключението е представено и извлечение за период – филтър с посочени основания за извършените преводи.

От заключението по назначената Съдебно-техническа експертиза с вещо лице Д. Ж.

Д. се установява, че от техническа гледна точка, процедурата по кандидатстване по договора за кредит №366543 и №366099 е изпълнена; ответникът има регистриран профил в 2 системата на дружеството ищец и е предоставил свои лични данни; изпращани са му имейли в хода на процедурата по сключване на договорите; изпратен му е SMS с уникален код за сключване на договор за кредит №366543 на посочен от него номер и договора за кредит е активиран.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД, които са допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени изцяло.

За да бъде уважен предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че между него и ответника е сключен валиден договор за потребителски кредит, по силата на който му е предоставил кредит в твърдяния размер, както и че е настъпила изискуемостта на задължението за връщане на получената в заем сума, ведно с дължимите лихви. Договорът за заем е реален и сключването му е обвързано с момента на предаването на заемната сума и поемане на задължение за нейното връщане.

Съдът счита за доказано, че ответника е усвоил изцяло сумата по кредита в общ размер на 1 000 лева, като с част от сумата в размер на 887.07 лева е рефинансиран друг кредит.

Установи се, че вземането по договора за кредит е изцяло падежирало. Договорът за кредит в случая отговаря на всички императивни изисквания на закона, като в него са описани подробно всички негови параметри – задълженията по основание и размер на разбираем и достъпен език. Изготвен е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, като ответникът е известен за това посредством електронната си поща.

Съдът не споделя доводите на защитата, че е възможно договорът да е сключен от друго лице, представящо се за ответника. От заключението по ССчЕ се установи по безспорен начин, че титуляр на банковата сметка, по която е преведена претендираната сума е именно ответника, поради което за съдът е налице несъмнен извод, че същия е кандидатствал за отпускане на процесния кредит, със сумата по който е рефинансиран друг по-стар кредит, а остатъкът от сумата в размер на 112.93 лева му е преведен по посочената от него банкова сметка в Банка ДСК АД с IBAN – BG90STSA93000023623596 на 20.12.2021 год.

С оглед горното предявеният иск ще следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.

ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

С оглед изхода на спора и направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да му заплати направените от него разноски по делото в настоящото производство в общ размер на 1 300.00 лева, от които 50.00 лева за държавна такса, 300.00 лева за юрисконсултско възнаграждение, 350.00 лева внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по ССчЕ, 600.00 лева, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ, както и разноските по заповедното производство в обща размер на 183.72 лева, от които 33.72 лева за държавна такса и 150.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Общата сума на разноските по заповедното и настоящето производство е в размер на 1 483.72 лева.

Предвид гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК съществуването на вземанията на „И Ф” ЕООД, ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление в гр.С, 3

1408, р-н „Т“, ж.к. И В, ул.“Б“ №*, ап.* към Г. П. П., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр.Е, кв.*, бл.*, ет.*, ап.*, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 194/01.09.2022 год. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 331/2022 г. по описа на РС-Етрополе, както следва: сумата 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 01.09.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 171,60 лева (сто седемдесет и един лева и 60 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 20.12.2021 г. до 17.08.2022 г.

ОСЪЖДА Г. П. П., ЕГН-**********, с пост. и наст. адрес гр.Е, кв.*, бл.*, ет.*, ап.* да заплати на „И Ф” ЕООД, ЕИК-********, със седалище и адрес на управление в гр.С, 1408, р-н „Т“, ж.к. И В, ул.“Б“ №*, ап.* сумата в размер на 1 483.72 / хиляда четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет и две стотинки/, разноски по заповедното и настоящето производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване съобщение на страните пред Софийски окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________

4