Решение № 73 от 05.06.2026, Районен съд - Белоградчик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Белоградчик, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антон Ел. Антов при участието на секретаря Жанета Г. Еленкова като разгледа докладваното от Антон Ел. Антов Гражданско дело № 20261310100615 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявеният иск е за заплащане на арендно възнаграждение в размер на 798.00 евро за стоп. 2024/2025 г. с пр. осн. чл. 8 ал.1 ЗАЗ, вр. с чл.17 ал.2 и 3 ЗАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иск. молба до издължаване на сумата.

В предявената от „Златия Агро“ ЕООД искова молба се излага : ищеца е собственик на шест зем. имота в земл. на с. И., обл. В. на осн. договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 172, том Първи/римско/, рег. № 1682, дело № 112/20.03.2023 г. : имот с идентификатор *** от 3.958 дка, имот с идентификатор *** от 7.021 дка, имот с идентификатор *** от 5.507 дка, имот с идентификатор *** от 8.002 дка, имот с идентификатор *** от 15.006 дка, имот с идентификатор *** от 5.099 дка.

За закупуването на имотите ответника Г. С. Г. е своевременно уведомен на 27.04.2023 г.

За същите имоти е сключен договор за аренда от 18.12.2015 г. с договорено арендно плащане по 35.00 лв./17.90 евро/ на декар или общо 798.00 евро

Ответника е ползвал имотите през стоп. 2024/2025 г., но не е платил арендно възнаграждение в р-р 798.00 евро

Моли се да бъде осъден ответника да заплати арендно възнаграждение в размер 798.00 евро за стоп. 2024/2025 г. с пр. осн. чл. 8 ал.1 ЗАЗ вр. с чл.17 ал.2 и 3 ЗАЗ, ведно със законната лихва от предявяване на иск. молба до издължаване на сумата.

Представя писм. доказателства, претендира разноски.

1

Ответника е оспорил предявения иск.

Излага правопогасяващо възражение - платил е иск. сума преди получаване препис от иск. молба.

В съдебно заседание неговия проц. представител е признал предявения иск Съдът като взе предвид изложеното в иск. молба, доводите и становищата на страните и преценявайки представените по делото писмени доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, приема следното :

От фактическа страна

На 18.12.2015 г. м/у трима арендодатели и ответника е сключен договор за аренда с обект ниви в земл. на с. И., обл. В., в т.ч. и имот с идентификатор *** от 3.958 дка, имот с идентификатор *** от 7.021 дка, имот с идентификатор *** от 5.507 дка, имот с идентификатор *** от 8.002 дка, имот с идентификатор *** от 15.006 дка, имот с идентификатор *** от 5.099 дка за срок от 10 г. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 172, том Първи/римско/, рег. № 1682, дело № 112/20.03.2023 г. ищеца е закупил посочените зем. имоти.

За закупуването на имотите ответника Г. С. Г. е своевременно уведомен на 27.04.2023 г.

Ответника е платил арендно възнаграждение в р-р 798.00 евро на 10.03.2026 г.

От правна страна

Отношенията м/у страните по делото касаят сключен договор за аренда, които се уреждат от правилата на ЗАЗ и ЗЗД/ § 1 от ДР на ЗАЗ/.

Договорът за аренда е двустранен, консенсуален и възмезден договор. Основното задължение на арендодателя е това да предостави за ползване уговоР.я обект/площи/, осигурявайки безпретяственото им ползване и в състояние годно по предназначението, а арендаторът е носител на задължението - да извърши уговореното арендно плащане.

По силата на чл. 17 ал.2 ЗАЗ ищеца е встъпил в правата на Арендодател по отношение закупените имоти, предмет на договор за аренда м/у ответника-арендатор и трето лице-арендодател.

Ответника е платил арендно възнаграждение в р-р 798.00 евро на 10.03.2026 г. и по този начин ответника е признал задължението си, което е сторил и неговия проц. представител в съд. заседание.

По този начин е налице изявление на ответника, че иска е основателен, с което на практика се отказва поради това от защита с/у иска. Така ответника се отказва от правото на проц. поведение, което представлява защита по същество с/у предявения иск и губи всички проц. възможности да оспорва неговата основателност. Налице е правно твърдение на ответника, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение/претендираното от ищеца право съществува в случая/. Налице е съвпадение на правните твърдения на двете страни.

С оглед на изложеното и предвид разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК, т. е. наличието на извършено плащане на претендираната главница след предявяване на иска, което се явява правопогасяващ вземането факт, релевантен за спорното право, съдът намира, че така предявеният иск за главница следва да бъде отхвърлен като неоснователен поради 2 погасяване на задължението за главница чрез плащане в хода на процеса и уважен акцесорния иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

За да бъде уважен иск с пр. осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е имал изискуемо вземане срещу ответника, а последният не е платил или е платил задължението със забава. Лихвата за забава е отговорност за вреди от забавено изпълнение и се дължи за периода на забавата.

Не се спори по делото, че главницата/798.00 евро/ не е платена от страна на ответника на падежа. Ответникът не оспорва, че плащането е извършено по – късно - на 10.03.2026 г.

Поради изложеното, съдът намира, че ищеца е доказал, че е имал съществуващо вземане, за изпълнението на което е определил конкретен срок, а последния не е изпълнил това свое задължение в срок. Следователно, ответника е изпаднал в забава в плащанията, тъй като не е платил на падежа дължимото вземане.

Според чл. 86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение се дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Законната мораторна лихва се дължи от момента на падежа на задължението. Падежът е този момент, който е определен за изпълнение на задължението, респ. ответника е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава.

В договора за аренда, сключен на 18.12.2015 г. е определен краен срок за изпълнение на задължението – тридесет дни след приклюване на стоп. Година, т.е. 01.11.2025 г./ вр. с § 2т.3 от ДР на ЗАЗ/ Следва извода, че ответника е изпаднал в забава именно след 01.11.2025 г. – когато е следвало да изпълни задължението си.

Падежа на задължението на ответника е настъпил, крайния срок за изпълнение е изтекъл на 01.11.2025 г., поради това е изпаднал в забава от 02.11.2025 г. при плащането и оттогава дължи обезщетение за забава.

Ищеца претендира законната лихва от по-късна дата – предявяване на иск. молба – 26.02.2026 г. Обезщетението за забава /изчислено чрез “лихвен калкулатор”/ в/у сумата 798.00 евро за периода 26.02.2026 г. - 10.03.2026 г. възлиза на 3.43 евро/6.71 лв./ Крайния срок за изпълнение от ответника на задължението за плащане е изтекъл на 01.11.2025 г. Заплащане на задължението е осъществено на 10.03.2026 г., след възникване на изискуемостта на задължението и депозиране на исковата молба/26.02.2026 г./, като плащането е извършено преди получаване на препис от исковата молба от ответника/ на 17.03.2026 г./

По така изложените съображения съдът намира, че в производството по делото разноски се следват на ищеца, доколкото последният е сезирал съда с една поначало основателна искова молба, отхвърлена именно защото ответникът, признавайки нейната основателност, е погасил задължението си. Наистина доброволното изпълнение от ответника е равнозначно на извънсъдебно признание на задължението, но в случая не е налице хипотезата на чл. 78, ал.2 ГПК, при която законът го освобождава от задължението за възстановяване на разноските, тъй като плащането на договорното задължение е направено след образуване на съдебния спор, като с поведението си ответникът е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е практиката на ВКС/Опр. № 625/25.11.2015 г. по ч.т.д. № 3056/2015 г., І т.о., Опр. № 3

688/02.10.2014 г. по ч.т.д. № 2337/2014 г., І т.о., Опр. № 197/18.03.2014 г. по ч.т.д. № 617/2014 г., II т.о. и др./

Ответника следва да заплати на ищеца разноски по делото в р-р на 31.92 евро - държ. такса и 230.00 евро – адв. възнаграждение

На ответника не се следват разноски за адв. възнаграждение

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявения от „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК 111560777 със седалище и адрес на управление гр. В., обл. М. ул. „....“ №.. срещу Г. С. Г., ЕГН ********** от гр. Д., ул. “....” № .. за заплащане на сумата 798.00 евро на осн. чл. 8 ЗАЗ, поради настъпило плащане Осъжда Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК 111560777 сумата 3.43 евро/6.71 лв./ - мораторна лихва за периода 26.02.2026 г. - 10.03.2026 г. на осн. чл. 86 ал.1 ЗЗД.

Осъжда Г. С. Г., ЕГН ********** да заплати на „Златия Агро“ ЕООД, ЕИК 111560777 разноски по дело в размер на 31.92 евро - държ. такса и 230.00 евро – адв. възнаграждение Оставя без уважение искането на Г. С. Г., ЕГН ********** за присъждане на направени разноски по делото в размер на 250.00 евро – адвокатско възнаграждение Решението може да се обжалва пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________

4