Решение № 6980 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6980 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Ив. Минчев

Членове:

Цветомир М. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20251100500646 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 18998 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 66284/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав, е признато за установено, че И. К. Г. дължи на „Сити Кеш“ ООД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 1193,78 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 11560/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.

С постановеното решение са отхвърлени предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу И.

К. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за следните суми: за разликата над уважения размер от 1193,78 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г., сключен между страните; сумата от 120,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 257,80 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 475,00 лв., представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2020 г., като неоснователни и недоказани.

Със същото решение на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК И. К. Г. е осъден да заплати на „Сити Кеш“ ООД сумата от 279,39 лв., представляваща разноски за исковото производство и сумата от 43,41 лв., представляваща разноски за заповедното производство.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са уважени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответника – И. К. Г.. Единственото оплакване във въззивната жалба касае извода на първоинстанционния съд, че по делото останало недоказано извършеното от страна на ответника плащане в размер на 1952 лева. Въззивникът счита, че 1 същото е доказано с представеното по делото удостоверение от дружеството за електронни пари „Paysera LT“ UAB. Сочи, че удостоверението е с подпис и печат, че 1952 лева са изпратени на получателя, като не следва да се вменява в тежест на длъжника липсата на осчетоводяване на сумата. При изложеното моли съда да отмени решението в обжалваната част.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Излага съображения за валидност на сключения договор за потребителски кредит. Оспорва твърденията на въззивника за извършено плащане в размер на 1952 лева. С оглед изложените съображения въззиваемата страна моли съда да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от ответника, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба е допустима.

Решението, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Сити Кеш“ ООД срещу И. К. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, за следните суми: за разликата над уважения размер от 1193,78 лв. до пълния предявен размер от 1900 лв., представляваща непогасена главница по договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г., сключен между страните; сумата от 120,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 301,68 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 08.09.2020 г. до 01.02.2022 г.; сумата от 257,80 лв., представляваща договорна неустойка за периода от 14.04.2020 г. до 18.08.2020 г.; сумата от 475,00 лв., представляваща неустойка за забава, начислена еднократно на 01.09.2020 г., не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението в обжалваната част е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от Софийския районен съд.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Първоинстанционният съд е сезиран по реда на чл. 422 ГПК с установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПЛ, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По така предявения иск в доказателствената тежест на ищеца „Сити кеш“ ООД е да докаже сключването на валидно правоотношение по договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание, предоставянето на кредита на кредитополучателя; размера и изискуемостта на вземанията за главница, неустойка и лихва. В доказателствена тежест на ответника – И. К. Г., е да докаже изпълнение на договорните задължения за плащане.

На етапа на въззивното производство не е спорно, а и от приетия по делото договор за паричен заем се установява, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № 412766 от 14.04.2020 г. за главница от 1900 лева при ГПР 49,62%, ГЛП - 40,05 % и срок на погасяване - 9 вноски. Не е спорно между страните и че главницата по кредита е предоставена от кредитора и усвоена от кредитополучателя.

Въззивният съд споделя формирания от първоинстанционен съд правен извод, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен поради това, че не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита.

2

Единственото оплакване във въззивната жалба, което очертава и предметния обхват на въззивната проверка, е свързано с извършването на плащане от страна на ответника в размер на 1952 лева в полза на кредитора ищец.

В отговора на искова молба по чл. 131 ГПК ответникът е навел твърдение, че е извършил погасяване по процесния договор за кредит в размер на 1952 лева. За установяване на това обстоятелство ответникът е представил удостоверение, издадено от дружество за електронни пари „Paysera LT“ UAB, без подпис и печат, в което е посочено, че към дата 12.08.2020 г. е наредено плащане от И. К. Г. от IBAN **** към IBAN **** в размер на 1952 лева. Посочено е, че сметката на наредителя се използва от „Paysera LT” UAB и е за преводи само в български левове. Представено е и платежно нареждане от „Paysera LT” UAB за извършено плащане в размер на 1952 лева с основание за плащане „ЕГН ********** по договор N 412766“.

С писмена молба от 15.12.2023 г., ищецът своевременно е оспорил твърдението на ответника, че е заплатена сума в размер на 1952 лева с твърдения, че такава сума не е постъпвала по банковата сметка на дружеството ищец.

В хода на производството пред Софийски районен съд е изслушано заключение по съдебносчетоводна експертиза (ССчЕ), което настоящият съдебен състав кредитира като обективно и компетентно дадено. След запознаване с материалите по делото и извършване на проверка в счетоводството на ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че общата сума, която е изплатена от И. К. Г. в полза на „Сити Кеш“ ООД по договор за паричен заем № 412766, е в размер на 706,22 лева. Видно от приложената на л. 68-л.73 от делото таблица към заключението на експерта, плащанията по процесния договор за кредит са извършени както следва: на 14.04.2020 г. е заплатена сумата от 326 лева, на 13.05.2020 г.

– 330 лева, 28.11.2020 г. – 0,1 лева, 30.01.1021 г. – 0,10 лева, 24.02.2021 г. – 50 лева, 27.05.2021 г. – 0,02 лева.

Съгласно чл. 75, ал. 3 ЗЗД при плащане чрез превод по банкова сметка задължението се смята погасено със заверяване на банковата сметка на кредитора. В процесния случай, макар плащането да е било наредено от длъжника, от събраните по делото доказателства не се установява сметката на кредитора да е заверена с платената от длъжника сума, нито се установява сумата да е постъпила в имуществото на кредитора. Липсват данни за извършено плащане в твърдяната сума, като липсват и данни за постъпили плащания през месец август 2020 г. Приложените по делото удостоверение и платежно нареждане, издадени от дружеството за електронни пари „Paysera LT“ UAB, неподписани от издателя им, не са годни да установят твърдяното плащане. При това положение ответникът не е изпълнил процесуалното си задължение по чл. 154, ал. 1 ГПК да докаже пълно и главно извършеното плащане, поради което настоящият съдебен състав намира, че вземането на кредитора не е погасено чрез плащане.

Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС, и доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба, при съобразяване на разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.

По разноските:

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемото дружество сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

С оглед цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 18998 от 22.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3

66284/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 59-и състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, вр. чл. 273 ГПК И. К. Г., ЕГН ********** да заплати на „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 сумата от 100 лева – юрисконсултско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4