Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4454 от 11.11.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 17520/2023
Вид
Решение № 4454
Подписан
11.11.2024
Състав
Ирена Славова Аврамова - Смит

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4454 гр. Пловдив, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20235330117520 по описа за 2023 година

Постъпила е молба вх. № 86059/19.08.2024 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник – адв. Х. И., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3495/06.08.2024 г., постановено по настоящото дело. В молбата се излагат съображения, че при присъждане на направените по делото разноски съдът неправилно е посочил сумата в размер на 777,14 лева вместо сумата в размер на 777,44 лева. В условията на евентуалност се претендира за изменение на решението в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като се присъди в полза на ищеца сумата в размер на 777,44 лева.

В указания едноседмичния срок не е постъпил отговор на молбата от ответника К. Г. М..

Съдът, след като разгледа постъпилата молба и приложените по делото доказателства, намира следното:

Подадената молба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана от легитимирана страна пред надлежен орган. По същество, молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Юробанк България” АД срещу К. Г. М., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 980,44 лева – главница по Договор за издаване на кредитна карта „Mastercard“ МК *** от 29.07.2020 г., 1 ведно със законна лихва върху главницата; 284,73 лева – възнаградителна лихва за периода 30.08.2021 г. – 03.08.2023 г.; 161,18 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 30.08.2021 г. – 24.09.2023 г.; 182,08 лева – такси по договора за издаване на кредитна карта от 29.07.2020 г., дължими за периода 22.07.2021 г. – 08.12.2022 г.; 66 лева – обезщетение за уведомяване за предсрочна изискуемост на вземанията по договора за издаване на кредитна карта от 29.07.2020 г., дължимо за периода 29.08.2023 г. – 24.09.2023 г.

С Решение № 3496/06.08.2024 г., постановено по делото, съдът е уважил предявените искове, като е присъдил в полза на ищеца сумата в размер на 777,14 лева за разноски по делото и сумата в размер на 513,49 лева за разноските в заповедното производство.

При определяне на размера на дължимите в полза на ищеца разноски съдът е съобразил представения списък по чл. 80 ГПК, както и приложените по делото доказателства за извършени разноски. Общият размер на внесената по делото държавна такса е в размер на 216,51 лева, който е съответен на посочения в списъка с разноски, като сумата е заплатена, както следва: с платежно нареждане от 10.11.2023 г. /л. 6/ - 55,82 лева, с платежно нареждане от 21.12.2023 г. /л. 43/ - 10,69 лева и с платежно нареждане от 13.06.2024 г. – 150 лева. На следващо място съобразно приложения списък на разноски заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е в размер на 560,63 лева, за което е представено платежно нареждане от 10.11.2023 г. /л. 7/. При сумиране на посочените суми /216,51 лева + 560,63 лева = 777,14 лева/ следва, че общият размер на направените от ищеца разноски в производството по делото е равен на сумата от 777,14 лева, какъвто е и размерът на присъдените от съда с постановеното решение разноски в полза на ищеца. При това положение настоящият съдебен състав намира, че не е допусната очевидна фактическа грешка в постановения съдебен акт касателно размера на дължимите в полза на ищеца разноски, поради което подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По същите съображения съдът намира за неоснователно и направеното в условията на евентуалност искане за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Както подробно бе изложено, съдът е присъдил в полза на ищеца деловодни разноски в размер, определен съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, както и ангажираните в тази насока доказателства по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 86059/19.08.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадена от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник – адв. Х. И., за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 3496/06.08.2024 г., постановено по гр. д. № 17520/2023 г. по описа 2 на Районен съд – Пловдив.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 86059/19.08.2024 г. по описа на Районен съд - Пловдив, подадена от ищеца „Юробанк България“ АД, чрез пълномощник – адв. Х. И., с искане за изменение в частта за разноските на Решение № 3496/06.08.2024 г., постановено по гр. д. № 17520/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен от връчване на препис от него на страните, а в частта относно произнасянето по искане с правно основание чл. 248 ГПК, имаща характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________ 3