Решение № 260429 от 25.07.2024, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ …. гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА и секретар Д.Шулева, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4761 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от И.Г.М. против „Д.з.“АД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 365, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът му дължал застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия баща Г.К.М., настъпила на 09.09.2011 г., вследствие на застрахователно събитие, причинено от водача на автомобил с рег. № ВР ****ВС, чиято отговорност била застрахована от ответното дружество. Противоправното и виновно поведение на водача Т.било установено със споразумение от 30.8.2012 г. по НОХД № 416/2012 г. на ОС-Враца.

Ищецът твърди, че на 10 април 2013 г., чрез представител Ч.Г.Д., с ответното дружество било сключено споразумение, с което дружеството се задължило да му заплати застрахователно обезщетение в размер на 50 000 за претърпените от него неимуществени вреди. В споразумението било уговорено застрахователното обезщетение вместо да бъде платено на ищеца, да се изплати на неговия представител. Ищецът твърди, че тази уговорка излизала извън представителната власт на Ч.Д.. Той не бил упълномощен да получи обезщетението. Ищецът нито бил уведомен за това уговаряне, нито за извършеното плащане. Конкретното съдържание на пълномощното, което М. издал на Ч.Г.Д., се установявало от удостоверение, издадено от нотариус П.Х.от гр. Плевен за правата по пълномощното с регистрационен номер 1227/2013 г. Ищецът твърди, че след като узнал, че плащането на обезщетението е било извършено на Ч.Г.Д., а не на самия него, претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания, наранена била неговата психика. Той нямал средства за жилище и за препитание, а през периода юни - декември 2017 г. се наложило да изтърпи и мярка за неотклонение “задържане под стража“, тъй като не могъл да заплати парична гаранция по досъдебно производство. В съдебно заседание ищецът допълнително уточнява в какво конкретно са се изразили претърпените от него болки и страдания.

Твърди, че по време на сключване на споразумението пребивавал в Затвора в гр.Плевен. В тази връзка се нуждаел от допълнителна материална и морална подкрепа. Изпитвал болка от загубата на баща си, но не получил дължимото обезщетение, което увеличило болката и страданието от смъртта на баща му. След освобождаването му от Затвора в гр.Плевен болката и страданието от неуредения му живот, невъзможността да си намери жилище и да организира семейство си, се дължали на неизплащането на дължимото обезщетение. През 2017 г. бил принуден да търпи мярка за неотклонение „задържане под стража“, защото не могъл да заплати определената парична гаранция. По този повод търпял допълнителни унижения, болки и страдания.

Изпитвал притеснения, че не може да осъществи правото си на свободно придвижване, поради липсата на парични средства, от които ответникът го лишил. Поради изложените съображения, моли съда да осъди ответника „Д.з.“ АД да му заплати сумата от 50 000 лв., дължима по споразумение от 10.04.2013 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 15 231 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 11.04.2015 г. - 10.04.2018г., и сумата от 4000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнение на задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение по споразумение от 10.04.2013 г. Ищецът претендира и направените по делото разноски.

Ответникът оспорва исковете. Твърди, че заплатил пълния размер на дължимото обезщетение по споразумение от 10.04.2013 г. по адвокатска банкова сметка ***.Ч.Д., изрично посочена в нотариално заверено пълномощно, подписано от ищеца. След като получил сумата ищецът се отказал от предявения от него иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ по т.д. № 5643/2012г. на СГС.

Ответникът се позовава на чл.75, ал.2 от ЗЗД, като твърди, че добросъвестно изпълнил задълженито си по споразумението, като заплатил обезщетението на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явявало овластено да я поучи.

Твърди, че адв.Ч.Д. бил пълномощник и на близки роднини на ищеца – неговите майка, братя и сестри, за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие.

Ответникът оспорва ищецът да е претърпял неимуществени вреди. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковете.

Претендира заплащане на направените по делото разноски.

Третото лице – помагач Ч.Г.Д. не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2013 г. между ищеца, чрез неговия пълномощник адв. Ч.Д., и ответника в качеството на застраховател, е сключено споразумение, съгласно което ответното дружество се е задължило да заплати на ищеца в качеството на увредено лице застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки истрадания от смъртта на неговия родител Г.К.М., починал при катастрофа, настъпила на

09.09.2011 г., по вина на водач на МПС, чиято отговорност е била застрахована по застраховка “Гражданска отговорност“. В чл.3 от споразумението е посочено, че увреденото лице приема да получи застрахователното обезщетение чрез превод по банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД с титуляр Ч.Г.Д.. В чл.6 от споразумението е посочено, че увреденето лице се задължава в петдневен срок от датата на заверяване на банковата сметка със сумата по чл.2 да направи цялостен отказ от исковете си срещу застрахователя, които са предмет на т.д. № 5643/2012 г. на СГС. Споразумението е подписано от името на ищеца от адв. Ч.Д., който се е легитимирал като пълномощник с нотариално заверено пълномощно с рег. № 1227 на нотариус П.Х..

С платежно нареждане от

15.04.2013 г. ответникът е превел по банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД сумата от 50 000 лв. В платежното нареждане за основание на плащането е посочено “щета 185535/11 ГО на МПС“. В раздел “Още пояснения“ е отразено:„Г.К.М. Т.И.“./л.27/.

Представено е удостоверение рег. №

4621/11.10.2016г. на нотариус П.Х./л.11/ и заверен препис извлечение от Общ регистър № 1227/19.03.2013 г. от архива на нотариус П.Х./л.149-л.152/, от които се установява съдържанието на издаденото от ищеца пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1227/19.03.2013 г. Видно от тези документи с цитираното пълномощно И.М. е упълномощил адв.Ч.Д. да сключи споразумение от негово име със застрахователя, но не и да получи застрахователното обезщетение.

Видно от отговор от

10.05.2018 г. от Д.з.“ АД до И.Г.М. ищецът е уведомил застрахователя с молба от 10.04.2018 г., че не е получил дължимото застрахователно обезщетение от 50 000 лв./ л.30/.

С отговора на исковата молба е представено от ответника копие на нотариално заверено пълномощно с рег.

№ 1227/19.03.2013 г. на нотариус П.Х.с район на действие – районът на РС-Плевен. В това пълномощно е посочено, че И.Г.М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д. да договори размер на обезщетение, да подписва спогодби и да сключва споразумения със застрахователя по повод на ПТП, настъпило на 09.09.2012 г., при което е загинал неговият баща Г.К.М.. В същото пълномощно е посочено, че М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д. да получи от негово име обезщетението, изплатено от „Д.з.“АД по адвокатска банкова сметка *** „Сибанк“ ЕАД с ****./л.29/.

С протокол за доброволно предаване от 22.01.2018 г. „Д.з.“ АД е предало на служител на 04 РУ – СДВР пълномощното, предоставено от адв.Ч.Д. при подписване на споразумението от 10.04.2013 г.

Видно от искова молба по гр.д. № 5643/2012г. на СГС предмет на делото е бил иск по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ от И.Г.М. против „Д.з.“АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на неговия баща, настъпила при катастрофа на 09.09.2011 г., поради виновното и противоправно поведение на водач на т.а с рег. № ****ВС, чиято отговорност е била застрахована по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ от ответното дружество.

Представен е протокол от съдебно заседание от 17.04.2013 г. по гр.д. № 5643/2012 г. на СГС, от който се установява, че на 16.04.2014 г. е подадена молба от името на ищеца, с която е поискано прекратяване на делото, поради отказ от иска, която молба, на основание чл.233 от ГПК, е била уважена от съда.

Видно от писмо от

10.05.2023 г. от СРС и приложен към него обвинителен акт е образувано НОХД №2320/2023 г. на СРС срещу Ч.Г.Д. за това, че на неустановена дата в периода 19.03.2013 г. - 10.04.2013 г. в гр.София е съставил неистински официален документ – нотариално удостоверяване с рег. № 1227/19.03.2013 г., на което е придал вид, че е извършено от П.Х.-Т., нотариус с рег. № 377 на Нотариалната камапа, с район на действие – районът на РС-Плевен, като е изготвил цветно принтирано копие на оригинал на пълномощно, с което И.Г.М. упълномощава адвокат Ч.Г.Д., в което е добавил текста „да получи от мое име обезщетението, изплатено от „Д.з.“ АД, по следната банкова сметка *** „Сити банк“ АД, IBAN -***, BIC-***“, като под това добавено изявление е пренесъл чрез мастилено-струйно печатащо устройство цветно принтирано копие на кръгъл печатен щемпел на нотариус Т., използван през 2013 г., и копие на подпис, положен от П.Х.–Т., от оригинал на пълномощно, с което И.Г.М. е упълномощил адвокат Ч.Г.Д., с цел неистинският документ да бъде използван, като предметът на деянието е нотариално удостоверяване – престъпление по чл.308, ал.2, вр ал.1 от НК.

По делото е допусната графологическа експертиза, от чието заключение се установява, че пълномощното, на което се е позовал ответникът, за да преведе сумата от 50 000 лв. по банковата сметка, посочена от адв. Ч.Д., не представлява оргинал, а ксерокопие на пълномощно, с което експертът се е запознал по НОХД № 2320/2023 г. на СРС.

Вещото лице е посочило в заключението, че ръкописно изписаните три имена на И.Г.М. и подписът, положен за упълномощител, както и подписът на нотариус П.Х., са ксерокопия на подписи, изпълнени от ищеца и от нотариус Х.. Ксерокопията не позволяват да се извърши задължително изследване за установяване наличие или отсъствие на признаци на техническа подправка на подписите и отпечатъците от печати – обект на експертизата.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск за заплащане на сумата от 50 000 лв. е с правно основание чл.365, ал.1 от ЗЗД.

За да бъде уважен искът трябва да е доказан следният фактически състав:1/ между страните да е сключен договор за спогодба; 2/ответникът да е поел задължение да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв.

В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил договореното обезщетение на ищеца.

Страните не спорят, че между тях е сключено споразумение на 10.04.2013 г., съгласно което ответникът е поел задължение да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 50 000 лв. При сключването на споразумението И.М. е бил представляван от своя пълномощник адвокат Ч.Д., като ищецът не оспорва, че адвокатът е бил упълномощен да сключи споразумение за посочения размер на обезщетение.

Спорен въпрос е дали адвокат Ч.Д. е бил упълномощен да получи от името на ищеца застрахователното обезщетение.

Ищецът твърди, че не е упълномощавал адв.Ч.Д. да получи обезщетението от негово име, като в подкрепа на твърденията си ангажира удостоверение рег. № 4621/11.10.2016г. на нотариус П.Х./л.11/ и заверен препис извлечение от Общ регистър № 1227/19.03.2013 г. от архива на нотариус П.Х./л.149-л.152/, от които се установява съдържанието на издаденото от него пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 1227/19.03.2013 г. Видно от тези документи с цитираното пълномощно И.М. е упълномощил адв.Ч.Д. да сключи споразумение от негово име със застрахователя, но не и да получи застрахователното обезщетение.