Решение № 3117 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3117 гр. София, 23.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

П. Милев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от П. Милев Въззивно гражданско дело № 20231100503289 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 128 от 04.01.2023г. по гр.д. № 15875/2022г. на Софийски районен съд, 35 състав, ответникът „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, е осъден да заплати на Р. Х. Р., ЕГН **********, по предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 5487,11 лева, представляваща обезщетение за ползване на съоръжението за присъединяване към топлопреносната мрежа, за периода от 25.03.2017г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва от 25.03.2022г. до окончателното заплащане на сумата.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба с вх. № 12895/18.01.2023г. от „Т.С.“ ЕАД, в която са изложени доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства не се установило, че ищцата е изградила топлопровода и абонатната станция, като било възможно сградата да е построена от едно лице, а външния топлопровод и абонатната станция – от друго. По делото не били представени доказателства, от които да се установи дали посочените съоръжения са изградени със собствен труд и материали, или собствеността върху тях е придобита по друг начин. Придобиването на правото на собственост било от съществено значение за възникване на задължението на топлопреносното предприятие да заплаща цена за ползване. Неправилно била кредитирана и техническата експертиза в частта й, с която вещото лице 1 посочило за чия сметка е било изградено съоръжението. Изразил е несъгласие и с дадената от районния съд правна квалификация на предявения иск, като счита, че същата е следвало да бъде по чл.137, ал.2 от ЗЕ, а не по чл.59 от ЗЗД. Така мотивиран, въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна Р. Х. Р. е подала отговор на въззивната жалба, като я оспорва като неоснователна. Счита, че са били събрани всички необходими доказателства, от които се установявало, че тя е изградила в качеството си на инвеститор и строител както жилищна сграда в гр.София, ул. „*******, така и процесното съоръжение. Били представени и документи, от които било видно, че ответникът не оспорва, че не е собственик на съоръжението. Ищецът изградил топлопровода, съоръженията към него и абонатната станция за негова сметка и при наличието на всички строителни книжа – разрешение за строеж, разрешение за ползване и констативен акт за установяване годността за приемане на строежа, като по този начин съоръженията станали негова собственост.

Същите били въведени в експлоатация и се използвали от ответника без наличието на договор за това, съответно без основание. В този случай обезщетението се дължало по реда на чл.137, ал.2 от ЗЕ, като същото представлявало сумата, с която енергийното предприятие се е обогатило в резултат на неплащане на цената за ползването, ако е бил сключен договор за това. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира и разноски.

Постъпила е и частна жалба с вх. № 43052/16.02.2023г. от „Т.С.“ ЕАД срещу Определение № 5869 от 13.02.2023г. по гр.дело № 15875/2022г. по описа на СРС, 35 състав, с което е оставено без уважение искането му по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските. Счита, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли същото да бъде отменено, а адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, да бъде намалено.

Въззиваемата Р. Х. Р. е депозирала отговор на частната жалба, с който моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, тъй като производството по делото се е развило в три заседания, била изготвена СТЕ и писмена защита.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 59408/25.03.2022г. на ищцата Р. Х. Р., с която е предявила срещу ответника „Т.С.“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация по чл.137, ал.2 от ЗЕ за заплащане на сумата от 5487,11 лева /след допуснато увеличение на размера на иска по реда на чл.214 от ГПК/, представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа, за периода от 25.03.2017г. до 25.03.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата. Ищецът твърди, че е 2 собственик на присъединителен топлопровод 2 Ф 89x4, топлопровод с 2 Ф 60,3/125 и абонатна станция ЕАС-И 100/75, които изградил като инвеститор, за да бъде захранена с топлинна енергия жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. „Лозенец“, ул. „*******.

Към изградените съоръжения се присъединили етажните собственици от сградата, а владението било предадено на ответника „Т.С.“ ЕАД. Последният открил абонатни номера на отделните собственици за заплащане на доставяната топлинна енергия. Съоръжението било предадено за ползване на ответника на 16.06.2000г. От тази дата ответникът ползвал изградените съоръжения и не ги изкупил, въпреки че били изпълнени точно всичките му указания и предписания, в т.ч. и предписанията по строежа на съоръжението, което било изпълнено спрямо одобрените проекти. „Т.С.“ ЕАД отказвала както да изкупи съоръжението, така и да заплаща дължимата цена за неговото ползване. Счита, че са налице предпоставките на чл.137, ал.2 от ЗЕ за заплащане на цена за ползване, определена като размер по методиката на ДКЕВР съгласно чл.36, ал.3 от ЗЕ, тъй като процесното съоръжение е изградено от ищеца за негова сметка.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Т.С.“ ЕАД е подал отговор за исковата молба, като оспорва предявения срещу него иск като неоснователен.

Твърди, че ищецът не е собственик на изграденото съоръжение, като фактът, че има качеството на инвеститор на определен строеж не е достатъчен, за да се направи извод, че е собственик на изграденото. Поддържа, че по делото не е установено, че насрещната страна е изградила абонатната станция и присъединителния топлопровод. Представеното разрешение за ползване не представлявало документ, който да легитимира ищеца като собственик на вещта. Дори и да се установи, че ищецът е собственик, то предявената претенция била неоснователна поради обстоятелството, че не е установено поведение на топлопреносното предприятие, което да представлява необоснован отказ за изкупуване. Твърди, че ищцата не е депозирала необходимите документи за извършване на процедура по изкупуване, а именно – документи, удостоверяващи собствеността на подписалите се собственици в протокола от общо събрание на етажните собственици, нотариално заверено споразумение, уреждащо взаимоотношенията между строителя/инвеститора и собствениците на имоти в сграда – етажна собственост. На ищцата било указвано няколкократно кои документи следва да представи за завършване на процедурата, но тя единствено твърдяла, че е собственик без да се съобразява с указанията на „Т.С.“ ЕАД. Стойността на съоръжението през годините намаляла, поради което ищцата нямала интерес да го продаде и затова претендирала цената за неговото ползване, като по този начин се опитвала да се обогати, тъй като цената за ползване многократно надхвърляла самата стойност на обекта. Ответникът счита, че по този начин ищцата се възползва от неправомерното си поведение и злоупотребява с права. Счита още, че е придобил процесното съоръжение по давност на основание чл.80 от ЗС, доколкото ответникът го владеел от 2002г., 3 а в условията на евентуалност се позовава на изтекла погасителна давност по отношение на вземането за обезщетение.

По молба на ищеца с протоколно определение от 07.12.2022г. на СРС, 35 състав, на основание чл.214 ГПК, е допуснато увеличение на размера на иска от 1250 лв. на сумата от 5487,11 лева.

По делото е прието санитарно разрешително № 51-II/21.03.2000г. от СХЕИ за разкриване на обект – жилищна сграда с офис, подземни гаражи и абонатна станция на адрес: гр.София, район „Лозенец“, ул. „Кръстю Сарафов“ с ръководител Р. Х. Р., както и разрешение за ползване № 200/27.06.2000г. от МРРБ на жилищна сграда с офис, фитнес зала, абонатна станция, подземни гаражи, външни връзки /ВиК, Ел. Топлозахранване/ на ул.„*******, м.“Лозенец“, собственост на М.П.Н., С.Д.Н., Р. Х. Р., „А.“ ООД и П. В.С..

Като доказателство е приет и Акт - образец 15, от който се установява, че строежът на жилищна сграда с апартаменти, офис и подземни гаражи, в т.ч. и с външно топлозахранване и абонатна станция, находящ се в гр.София, ул.„*******, м.“Лозенец“, е изпълнен съгласно одобрените проекти и договорите за строителство. В него като собственици и инвеститори са посочени М.П.Н., С.Д.Н., Р. Х. Р., „А.“ ООД и П. В.С.. Приет е и Акт-образец 16, видно от който същата жилищна сграда, заедно с абонатната станция, може да бъде използвана по предназначение. Като инвеститори и собственици на строежа отново са отбелязани М.П.Н., С.Д.Н., Р. Х. Р., „А.“ ООД и П. В.С.. Посочено е, че топлоснабдяването в сградата се извършва посредством отклонение от изградената топлопреносна мрежа и абонатна станция, като въвеждането на абонатната станция в експлоатация следва да стане след сключване на договор за топлинно счетоводство от собствениците с лицензирана фирма и изпълнение на проби в отоплителен сезон. От писмо на „Т.С.“ ЕАД с изх. № 29230/08.02.2018г. се установява, че посочената сграда е присъединена към топлопреносната мрежа през м.04.2001г.

Установява се от приетия нотариален акт № 49, том XXXV, дело № 6660/97г. от 31.03.1997г., че М.П.Н. и С.Д.Н. са учредили право на строеж в полза на ищцата Р. Х. Р. върху дворно място от 371 кв.метра, представляващо парцел II-487 в квартал 64, по плана на гр.София, м.“Лозенец“, ул. „*******, за построяването на шестетажна жилищна сграда с подземни гаражи съгласно одобрен архитектурен проект от 20.01.1997г. Собствениците на терена са си запазили правото на строеж върху апартамент № 2, заедно с 19,25% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; върху апартамент № 3, заедно с 16,52% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото; както и върху подземен гараж № 1, заедно с 44,78% идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Уговорено е, че всички останали обекти в сградата остават собственост на Р. Х. Р..

Представен е и протокол за проведено на 04.09.2018г. общо събрание на ЕС на сграда, находяща се в гр.София, ул. „*******, като на него е взето 4 решение собствеността върху абонатната станция да бъде прехвърлена на „Т.С.“ ЕАД, като сумата от продажбата е посочено, че следва да постъпи по сметка на Р. Х. Р., тъй като последната е изградила сградата и абонатната станция лично и със свои средства, като следва да получи и цената за ползването на станцията по чл.137, ал.2 от ЗЕ. На общото събрание е отбелязано, че са присъствали „Спорен комплекс“, притежаващ 15,08% идеални части, А. В.Д., притежаващ 18,16% идеални части, П. В.С., притежаващ 12,55% идеални части и Р. Х. Р., притежаваща 26,21% идеални части.

Приета е и кореспонденция, водена между „Т.С.“ ЕАД и Р. Х. Р., сред която са писмо № И-7/01.06.2018г., с което ответницата е уведомена, че във връзка с изкупуването на абонатната станция следва да представи допълнителни документи, както и писмо № И-7/18.07.2018г., с което „Т.С.“ ЕАД е отказала да заплати на ищцата „наем“ за ползването на абонатната станция.

Приети са и работните проекти по изграждането на процесната абонатна станция.

В хода на първоинстанционното производство е изготвена съдебнотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че са изпълнени всички изисквания на ответника по изграждането на процесното съоръжение – присъединителен топлопровод и абонатна станция. Абонатната станция се използва от „Т.С.“ ЕАД и същата е въведена в експлоатация, като е включена към централизираното топлоснабдяване през м.04.2001г. Съоръжението е изградено за сметка на ищцата Р. Х. Т.. Стойността на цената за ползване на процесните съоръжения за периода 25.03.2017г.-25.03.2022г., определена по Методиката на определяне на цените за предоставен достъп, одобрена от ДКЕВР с решение по протокол № 27/04.02.2008г., възлиза на 5487,11 лева, като при нейното изчисляване вещото лице е взело предвид ежемесечните стойности на доставена топлинна енергия по общия топломер в абонатната станция.

Разпечатката съдържа 28 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae72fc74-09f6-4c00-bc00-913ec6e785d1