Решение № 228 от 22.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. С., 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора Р. Н. Р. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600465 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

С присъда Присъда № 64/17.04.2024 г. по НОХД № 306/2024 г. по описа на РС С. подс. В. Д. В. е признат за виновен в това, че на 12.11.2023г. в с.Т., общ.С., макар и непълнолетен, но след като е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот - в областта на ключалката на входната врата, след предварителен сговор с Д.Л.Д. - бивш жител на с.Т., общ.С., починал на 19.12.2023г. извършил кражба на чужди движими вещи – 73,5 грама златни накити - златно колие със златни обеци, мъжки златен синджир, дамски златен синджир, 4 броя дамски златни пръстени, 2 броя мъжки златни пръстени, дамски златни обеци и 2 броя детски златни пръстени от 14 карата на стойност 6 247,50 лева от владението и собственост на Л. И. М. от същото село, за което и на осн. чл. 195, ал.1, т. 3 и 5, вр. чл. 63, ал.1, т.3, вр. чл. 54 ал.1, вр. чл.

58а, ал. 1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, изпълнението на което на основание чл. 69 ал.1, вр.чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

Със същата присъда и подс. В. Б. Ч. е призната за виновна в това, че за времето от 20.11.2023г. до 05.12.2023г. в гр.С., в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрила и спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи, собственост на Л. И. М. от с.Т., общ.С., за които знаела, че са придобити от В. Д. В. и Д.Л.Д. чрез престъпление както следва: - на 20.01.2023г. откупила от заложна къща „Щедрия“ гр. С. и продала на златарско ателие в гр. С. 26,99 грама златни накити от 14 карата - 2 броя златни дамски пръстени, 1 брой дамски синджир и 1 брой мъжки златен пръстен на обща стойност 2 294,15 лева;

- на 05.12.2023г. заложила в заложна къща „Щедрия“ гр.С. 5,61 грама златни накити - 1 1 брой дамски златен пръстен и 1 брой детски златен пръстен от 14 карата на обща стойност 476,85 лв., за което и на осн.чл. 215 ал.1, вр.чл. 26, ал.1, вр.чл. 54, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим. На осн. чл. 68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наложеното на подс. Ч. по НОХД № 428/2021г. на СлРС наказание „Лишаване от свобода“ за срок от четири месеца, което да изтърпи отделно при първоначален общ режим. Подсъдимите В. Д. В. и В. Б. Ч. са осъдени да заплатят на Л. И. М. сумата от 1 000 лева, представляваща направени от нея разноски по делото, а в полза на държавата, по сметка на ОД на МВР С. - всеки от тях да заплати по 34,99 лева, представляващи направени разноски по време на досъдебното производство.

Срещу така постановената присъда, касаеща подс. Ч., е подадена въззивна жалба от служебния й защитник. В жалбата се твърди, че присъдата е явно несправедлива и силно завишена, предвид извършеното от подсъдимата деяние. Счита предложеното от РП – С. пред първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода за срок от три месеца за достатъчно да окаже своето влияние върху подсъдимата. Пледира въззивният съд да отмени присъдата по отношение на подс. Ч. и да постанови нова, с която след като я признае за виновна, да й наложи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим.

Подадена е въззивна жалба и от служебния защитник на подс. В., в която твърди, че присъдата по отношение на този подсъдим е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. С оглед на събраните по делото доказателства счита, че материалният закон не е приложен правилно, тъй като при определяне вида и размера на наказанието, което следвало да наложи на подсъдимия, съдът не приложил разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК и не му наложил наказание пробация. Моли въззивния съд да измени първоинстанционнанта присъда, като наложи на подс. В. наказание пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на ОП – С. изразява становище за неоснователност на двете въззивни жалби и счита, че присъдата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

Частният обвинител Л. И. М. счита присъдата за справедлива, а жалбите за неоснователни.

Служебният защитник на подс. В. поддържа изцяло депозираната въззивна жалба. Счита, че първоинстанционният съд неправилно приложил материалния закон, тъй като не наложил най-лекото и благоприятно за дееца наказание измежду няколкото по вид предвидени такива, а именно прилагайки разпоредбата на чл.58а, ал.4 от НК да наложи на подс. В. наказание Пробация. Искането е въззивният съд да постанови съдебен акт, с който да измени първоинстанционната присъда и приложи по отношение на подс. В. разпоредбата на чл.58, ал.4 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ от НК, налагайки му наказание Пробация, със съответните пробационни мерки, посочени в жалбата.

Служебният защитник на подс. Ч. също поддържа подадената въззивната жалба.

Счита наложеното наказание е завишено с оглед целения резултат, а именно превъзпитание на извършителя. Подс. Ч. признавала своята вина и изразявала съжаление. В първоинстанционното производство държавното обвинение счело, че подходящо наказание по отношение на тази подсъдима било лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим. Имено такова по вид и размер наказание било подходящото за постигане на крайния резултат, целен в закона. Моли 2 въззивният съд да отмени първоинстанционната присъда в тази й част.

Подс. В. се присъединява към казаното от защитника си и заявява, че иска да му бъде наложено наказание Пробация.

Подс. Ч. също изразява съгласие със становището на защитника си и иска да бъде намален размера на наложеното й наказание лишаване от свобода.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Съдът, след като се запозна с доводите във въззивните жалби, като взе предвид становищата на страните, изразени в съдебно заседание пред въззивната инстанция, като съобрази материалите по делото и като извърши цялостна проверка на присъдата по реда на чл. 313 и сл. от НК намира СЛЕДНОТО:

Двете въззивни жалби са процесуално допустими - подадени в срок от лица с правен интерес от обжалване на първоинстанционния съдебен акт. Разгледани по същество жалбите са неоснователни.

Производството пред РС - С. е образувано по внесен от РП - С. обвинителен акт против подс. В. Д. В. с обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 5, вр. чл.

63, ал. 1, т. 3 от НК и против подс. В. Б. Ч. с обвинение за престъпление по чл. 215, ал.

1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Производството пред първата инстанция е проведено по реда на диференцираната процедура на гл. XXVII от НПК - съкратено съдебно следствие.

Всеки от двамата подсъдими се е признал за виновен и е признал всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Не е оспорена фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация на деянията. С оглед правилата на гл. XXVII от НПК и направените от подс. В. и подс. Ч. самопризнания, и след констатация, че самопризнанията им се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, първоинстанционният съд е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимите без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е разгледал делото по същество.

От приобщените по делото доказателства се установява следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

На 12.11.2023г. в с. Т., общ. С. подс. В. и починалият Д.Л.Д. (бивш жител на същото село) консумирали алкохол в дома на последния до около 02,00 часа. Докато изпращал подс.В. на улицата пред дома си, Д.Д. му предложил да влязат в къщата на свид. М., за която знаели, че в дома си държи златни накити и в момента със семейството си работи в Англия. Подс. В. се съгласил и двамата проникнали в съседния двор, собственост на свид. Л. М.. Минали покрай къщата и се качили на плочата на една от постройките в двора. Видели, че входната врата на къщата е от ПВЦ. Подс. В. блъснал вратата, тя се повредила в областта на ключалката и се отворила. Той влязъл вътре в къщата, а Д.Д. останал отвън на двора, за да пази. Подс.

В. влязъл в кухнята, а оттам през прозорец, който свързва двете стаи влязъл в спалнята. Светейки си със запалка, той започнал да търси в гардероба злато или пари, но не открил. Видял, че над гардероба е поставен кашон. Свалил го и видял, че в него има розова кутийка. Отворил я видял, че в нея има златни накити - комплект дамско колие с обеци, мъжки ланец, дамски синджир, 4 броя дамски пръстени, 2 броя мъжки пръстени, дамски обеци и 2 броя детски пръстени. Подс. В. изсипал златните накити в друг кашон и оставил розовата кутийка. С кашона със златните накити напуснал стаята като се промушил през прозореца, от който преди това влязъл. От кухнята, излязъл през входната врата на къщата при Д.Д., който му предложил да притворят 3 входната врата, за да не прави впечатление, че е отворена. С ръка подпрял стол от вътрешната страна на вратата и така я притворил. След това двамата напуснали двора на свид. М. и отишли отново в къщата на Д.Д.. Той дал част от златните бижута на подс. В., а друга част задържал за себе си. Казал на подс. В. да накара майка си да заложи златото в заложна къща, защото му трябвали пари. Накарал подс. В. да излъже майка си, че бижутата са на приятелката му. После двамата продължили да пият алкохол и към 06,00 часа подс. В. се прибрал в дома си. Казал на майка си, подс. Ч., че Д.Д. му е дал златото на приятелката си, с молба тя да го заложи в заложна къща срещу пари. На 13.11.2023г. преди обед, подс. Ч. взела златните бижута, които и дал сина й и с автобус отишла в гр. С., където в заложна къща „Щедрите“ заложила два дамски пръстена, дамски синджир и голям мъжки пръстен, с общо тегло 26,99 грама, 14 каратово злато. Свид. Петрова приела и претеглила златните бижута, съставила заложен билет №578805/13.11.2023г. като изплатила на подс. Ч. сумата от 1 695 лева.

Срокът, в който подс. Ч. е можела да откупи златните бижута бил до 20.11.2023г. В декларацията към заложния билет подс. Ч. декларирала, че предаденото от нея злато е лична нейна собственост. Тя задържала за себе си и не предала в заложната къща един дамски златен пръстен и един детски златен пръстен. Прибрала се в с. Т. и дала на сина си сумата от 200 лева като му казала, че толкова пари са й дали за златото от заложната къща. Подс. В. казал на Д.Д., че майка му е взела само 200 лева за златните бижута. Д.Д. се ядосал и отишъл в дома на подс. Ч., където се скарал с нея. Тя му дала останалата сума от 1 495 лева, но задържала за себе си двата златни пръстена дамския и детския. От тези пари Д.Д. дал на подс. В. 60 лева.

На 17.11.2023г. свид. Стоянова заедно със свид. Иванов отишли до къщата на свид. М. за да вземат дърва за огрев и свид. Стоянова да нагледа къщата. Тя забелязала, че входната врата на къщата е отворена. Когато влязла вътре видяла, че в спалнята кашона и кутийката, в която снаха й, свид. М. държала златните си бижута са празни. Свид. Стоянова веднага се обадила на снаха си по телефона. Още на другия ден свид. М. се прибрала в България и установила липсата на 73,5 грама златни бижута от 14 каратово злато. Тя сигнализирала в РУ на МВР - С. за извършената от дома й кражба.

Подс. Ч. чула, че от дома на свид. М. е извършена кражба на златни бижута.