Решение № 783 от 24.07.2018, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ гр.Д.,

24.07.2018г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Д.ЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІ-ви гр. състав, на пети юли, две хиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА

При секретаря СИБЕЛ БЕДЕЛ, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №4510 по описа за 2017 год., за да се произнесе съобрази следното:

Постъпила е искова молба с вх.№ 21613 от 13.12.2017г. от А.П.А., ЕГН ********** /**/, действащ чрез своя баща и законен представител П.А.П., ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощника адв.П.Н.Г., БАК, съдебен адрес:***, пл.”Богориди” № 1, срещу ЗД ”Б.И.”

АД, със седалище и адрес на управление: град София, район „*”, бул.”Д.Б.” № *, ЕИК **, представлявано от С.С.П.и К.Д.К., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 6000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – ** и **, причинени виновно при ПТП настъпило на

09.07.** година около 12,48 часа на главен път І-9 в посока от гр. Б. към гр.К., като виновният за катастрофата водач /С.П.Г./ е управлявал лек автомобил

„А.-А3" с ДК №**, застрахован при ответника, от което противоправно деяние е причинена на ищеца лека телесна повреда, изразяваща се в множество ожулвания и контузии по лицето и крайниците, а именно: хематом в областта на лява буза – 700 лева, хематом в областта на гърба на носа – 700 лева, хематом в областта на долните клепачи на двете очи – 1200 лева, ожулвания на кожата на лицето – 1400 лева, кръвонасядания в областта на лявото коляно – 1 000 лева, кръвонасядания в областтта на дясната подбедрица – 1000 лева, които травматични увреждания обусловили временно разстройство на здравето на малолетния Ал. П. неопасно за живота, ведно с обезщетение за забава в размера на законната лихва върху главницата от 6000лв. за неимуществени вреди, считано от датата на увреждането - 09.07.** г. до окончателното изплащане. Претендират се и съдебните разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че е получил леки ** повреди – множество ожулвания и контузии по лицето и крайниците, вследствие на претърпяно ПТП на 09.07.**г. около 12.48 ч. по главен път І-9 в посока гр.Б. към гр.К.. Ищцовата страна - А.П. /**/ пътувал с баща си П.А. в управлявания от последния л.а. „О.А.” с рег. №**, като катастрофата настъпила по вина на насрещно движещия се л.а. „**”, с рег. №*, управляван от С.П.Г.. ** повреди на Ал. П. /ожулвания, контузии, кръвонасядания по лице и крайници/ са настъпили по време на удара на двата леки автомобила. Наложило се детето да бъде изведено от автомобила от ** си, била извикана линейка и тя го отвела до спешния кабинет в МБАЛ Д., там момчето било прегледано и превързано, след което освободено за домашно лечение. Повече от месец детето било стресирано, мълчаливо, потиснато и раздразнено, изпитвало **, трябвало да се въздържа от физически натоварвания, което нарушило нормалния му ритъм на живот. **те и възстановяването продължили по-дълго време, отколкото лекарите предполагали. Претендират се и съдебните разноски.

Виновният за ПТП водач * П. получил присъда /влязла в сила/ по нахд №75/**г. по описа на РС-Б.. Лицето имало застрахововка „ГО” в ответното дружество, действаща към 09.07.**г.

Правните претенции на ищеца произтичат от нормите на чл.423, ал.1 от КЗ вр. с чл.52 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С разпореждане от 14.12.2017г. ДРС е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са му връчени на 09.01.2018 г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението, ответникът чрез пълномощник е изпратил отговор на исковата молба, с който същата се оспорва изцяло по основание и размер. Оспорва се КП за ПТП от 09.07.**г. относно съдържанието му, оспорва се механизма на ПТП, причинно-следствената връзка с претендираните травми на ищеца, навеждат се твърдения за съпричиняване /чл.51, ал.2 от ЗЗД/. Правят се доказателствения искания за допускане на САТЕ и СМЕ, за разпит на свидетел.

В с.з. ищецът поддържа предявения иск и моли за уважаването им, а ответникът оспорва иска по основание и размер и моли за отхвърлянето му.

По делото са изслушани и приети заключения по СМЕ и САТЕ, които като обективни, пълни, безпристрастни и неоспорени от страните са кредитирани от съда, а също така са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С.Г.

/виновният за ПТП-то водач на лек автомобил „А.-А3”/, * П. /** на ищеца, а също пряк очевидец и потърпевша от катастрофата, при която е получила средна телесна повреда – счупена дясна ключица/ и М. П. /** на ищеца/, чиито показания съдът кредитира през призмата на чл.172 от ГПК, предвид близката родствена връзка и възможна заинтересованост от изхода на спора.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./, увреденото лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.

432, ал. 1 от КЗ /в сила от 01.01.**г./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата /респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.

Между страните по делото не е спорно наличието на застрахователно правоотношение по отношение на автомобил „А.-А3" с ДК № **, собственост на * Г. ***, управляван от същия, възникнало със сключване на застрахователна полица №02/116001468380 от 23.05.** год., валидна до 24.05.2017 год., издадена от ответното дружество.

Не е спорно, че на 09.07.** година около 12,48 часа на главен път І-9 в посока от гр. Б. към гр.К., преди комплекс „Лайт Хаус” се е осъществило процесното ПТП. Спорен е механизма му, както и че е налице причинно-следствена връзка между катастрофата и причинените вреди на ищеца, а също така, дали има съпричиняване от страна на другият участник в ПТП-то водача на л.а. „О.А.” - П.А..

От представените по делото писмени доказателства /протокол за оглед на ПТП от 09.07.**г. /л.23-28/, констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.07.**г. /л.29/, ДП №149/**г. на РУ на МВР-Б., както и от заключението на вещото лице по САТЕ /л.110-128/ се установява, че обстоятелствата, станали причина за ПТП, са движението с несъобразена скорост от водача на лекия автомобил м. „А.-А3” /около 155.км/ч, при допустима скорост в участъка 90км/ч/, в следствие на което автомобилът опитвайки се да изпревари движещите се пред него три автомобила не успява да завърши докрай изпреварването и навлиза в лентата за насрещно движение, задейства спирачна система и интензивно спира в лентата, по която се е движил л.а. „О.А.” и така двата автомобила се удрят.

Във връзка с установените от компетентните лица престъпни обстоятелства е било образувано анхд №75/2017г. по описа на РС-Б. срещу водача на автомобила С. Г., което е приключило с Решение №45/06.04.2017г. /влязло в сила на 25.04.2017г./, с което е бил признат за виновен С.П., за това, че на 09.07.**г. е предизвикал ПТП, вследствие на което е причинил по непредпазливост средна телесна повреда на Б.Ж. П. /** на ищеца по настоящото дело/, а именно: счупване на дясна ключица, като е осъществил състава на престъпление по чл.343, ал.1, б. „б”, пр. ІІ-ро във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Деецът е наказан с глоба от 1500 лв. и е бил лишен от право на управление на МПС за срок от 6 месеца, видно от горецитирания съдебен акт /л.5.10/

От заключението по САТЕ

/л.110-128/ се установява, че към момента на настъпване на ПТП ищецът е пътувал на задната седялка в л.а. „О.А.” с рег.

№**, като е бил седнал в детска седалка с поставен предпазен колан.

Непосредствено преди ПТП-то л.а. „А.-А3” с рег. №** се е движил с превишена скорост около 155.30 км/ч при допустима 90 км/ч, а л.а. „О.А.” с рег. №** се е движил със скорост около 76.68 км/ч, т.е. с по-ниска от допустимата – 90 км/ч. Механизмът на настъпване на ПТП-то е този, описан в констативния протокол за ПТП от 09.07.**г.

Ако водачът на л. а. „О.А.” е реагирал своевременно и е предприел интензивно спиране в момента, в който е възприел л.а.

„А.-А3” в лентата си за движение, той не е имал техническата възможност да предотврати произшествието спирайки автомобила си преди мястото на удара между двата автомобила, съгласно наличните данни и доказателства по анхд №75/**г. по описа на БРС.

Причината за настъпване на ПТП-то е навлизането на л. а. „А.-А3” в лентата за насрещно движение и предприемане на интензивно спиране при движението на автомобила в тази лента.

Заключението, като пълно, обективно и неоспорено от страните е кредитирано от съда изцяло.

Видно от СМЕ /л.106-108/, при възникналото ПТП на 09.07.**г., ищецът А.П. е получил следните увреждания: кръвонасядания по лява буза, гърб на носа и долните клепачи на двете очи, ожулвания по кожата на лицето, кръвонасядания по лявото коляно и дясната подбедрица. Тези увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да се получат по време и начин, както сочат данните по делото – при настъпило ПТП. В своята съвкупност умрежданията са обусловили временно разстройство на здравето, не опасно за живота на ищеца. Няма данни за настъпили усложнения в оздравителния процес, като подобни увреждания пеминават за около 10-15 дни, без необходимост от лечение и без остатъчни явления.

Съдът кредитира заключението по СМЕ като пълно, обективно и неоспорено от страните.

Макар, че ответната страна оспорва механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие, както и протокола за ПТП, същата не навежда други факти и обстоятелства, станали причина за ПТП и не представя доказателства в подкрепа на това оспорване. В този случай съдът приема за доказано, че механизмът на ПТП е този, който е отразен в протокола за ПТП, обстоятелство установено и от заключението по САТЕ, което не бе оспорено от страните. Констативният протокол за ПТП е официален удостоверителен документ за фактите и обстоятелствата, които са отразени в него и които длъжностното лице е възприело лично. Доколкото документа задължава съдът да приеме за доказани тези факти до оборването им, настоящият съдебен състав намира, че не е оборена материалната доказателствена сила на документа и същият удостоверява надлежно механизма на ПТП, както и факта на настъпване на вредите в посочения им вид и характер.

Настъпването на вредите от

ПТП – контузии и ожулвания на лице и крайници на Ал. П. се доказва и от представеното съдебно-медицинско удостоверение от 12.07.**г., издадено от МБАЛ „св. Марина” АД гр.Варна /л.31/, от фиш за оказана спешна медицинска помощ от 09.07.**г. от спешен кабинет към „МБАЛ –Д.” АД, гр.Д.

/л.32/, от констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.07.**г., съставен от дежурен полицай при РУ на МВР гр.Б. /л.29/, както и разпита на свидетелите Б.Ж.

П. и М. П. С., които описват претърпените от ищеца ** и **, периода и интензитета им.

Ответната страна не доказва и че, пострадалият не е бил поставен в детско столче и с обезопасителен колан при настъпване на ПТП, както и че уврежданията са настъпили именно поради неспазване на правилата за безопасно пътуване на пътниците в автомобил по смисъла на ЗДвП. Напротив, вещото лице по допусната САТЕ посочва, че Ал. П. е бил в детско столче и с поставен колан. А от заключението по СМЕ се установи, че получените, вследствие катастрофата травматични увреждания у ищеца могат да настъпят по начин и време, както сочат данните по делото.