Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 15.05.2023, Окръжен съд - Разград

Съд
Окръжен съд - Разград
Дело
Частно наказателно дело 75/2023
Вид
Решение № 85
Подписан
15.05.2023
В сила
30.05.2023
Състав
Лазар Йорданов Мичев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Разград, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев при участието на секретаря Светлана Л. Илиева в присъствието на прокурора В. Як. М. като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Частно наказателно дело № 20233300200075 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 12 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки, включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).

Образувано е по молба на осъдено в Чешката република лице българския гражданин М. Е. А., с постоянен и настоящ адрес в село ***, обл.

Разград, който се е възползвал от правната възможност по чл. 7, ал. 4 от горния закон сам да поиска от националния съд признаване и изпълнение на наложеното му наказание. Съобразявайки това съдът е изискал незабавно от чешките власти, съобразно същата разпоредба, да представят удостоверение по чл. 3, както и съдебното решение въз основа на което осъдения търпи наложеното му наказание с присъда в Затвора Валдице.

В резултат на това е постъпило удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета за прилагане на принципа за взаимно признаване на присъди и решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода, издадено на 17.03.2023 г. Към същото са приложени съдебно решение на първоинстанционния Градски съд в Прага по дело № 57 Т 1/2022 постановено на 28 април 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022 г. както и съдебно решение на второинстанционния Висш съд в Прага по дело № 7 То 47/2022 постановено на 26 юли 2022 г., влязло в сила на 26 юли 2022 г. Отправено е искане за признаване на наложеното от съда на М. Е. А. наказание лишаване от свобода и изпълнението на остатъка от него в Република България.

Осъденото лице М. Е. А., редовно призовано за настоящото производство на 3 май 2023 г. чрез Затвора Валдице, не изразява различно от 1 формулираното в първоначалната му молба становище по повод признаването и изпълнението на наложеното му в Чешката република наказание. С връчване на призовката същият е уведомен за правото му да упълномощи защитник, както и че ако не упълномощи такъв, съдът ще му назначи служебен защитник, който да го представлява в производството пред Окръжен съд - Разград. Осъденото лице е уведомено също така, че при редовното му призоваване, неявяването му не е пречка за разглеждане на делото.

Поради липса на данни осъденото лице да се е възползвало от възможността да упълномощи защитник за настоящото производство, съдът, на основание чл. 12, ал. 4 от ЗПИИСАННЛСМВЛС му назначи за защитник адв. Г. А., определена от Съвета на адвокатска колегия – Разград, по искане на съда.

Становището на служебния защитник е, че са налице предвидените в закона основания за уважаване на искането с признаване и изпълнение на наложеното на осъдения наказание.

Участващия по делото прокурор също счита, че са налице основанията на закона за уважаване на искането с признаване и изпълнение на наложеното на осъдения наказание, който да изтърпи остатъка от наложеното му наказание в български затвор при първоначален строг режим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, констатира следното:

В Окръжен съд - Разград е постъпило Удостоверение по чл. 4 от РР 2008/909/ПВР на Съвета, издадено на 17.03.2023 г. от председателят на съдебния състав от Градски съд в Прага, постановил първоинстанционното съдебно решение по дело № 57 Т 1/2022 . Според същото на 28 април 2022г. година Градски съд в Прага е постановил съдебен акт по горното дело, влязло в сила на 26 юли 2022 г., след като бил потвърден със съдебен акт на Висшия съд в Прага, постановен по дело № 7 То 47/2022 на 26 юли 2022 г. и влязъл в сила на 26 юли 2022 г. Посочено е също така, че по силата на горните съдебни актове българският гражданин М. Е. А., роден на *** е осъден за две престъпления, извършени на територията на Чешката република.

Удостоверението съдържа обобщено представяне на фактите, квалифицирани като съставомерни съгласно наказателния закон на издаващата държава, както и описание на приложените законови разпоредби, по които М. Е. А. е бил признат за виновен.

Съобразно съдържащото се в удостоверението фактическо изложение, предмет на предприетото против него наказателно преследване и на постановения окончателен съдебен акт е била следната деятелност:

На 06 август 2021 г., през периода около 23:10 часа, първоначално в *** до входното платно водещо към дом **, чрез общи действия и с намерение да умъртвят пострадалият А. С. А., род. на *** г., гражданин на Република България, като по този начин да решат личния спор между 2 него и подсъдимия М. А., на това място, където живее бившата партньорка на пострадалия Г. Д., пристигна подсъдимият А. с автомобил производствена марка “Peugeot 206“, червен цвят, регистрационен № *** ***, и след това, когато се е представял като негов приятел и се е преструвал, че се сдружава с него срещу подсъдимият А., извадил от багажника на колата бейзболна палка, с която присъстващия пострадал съвсем неочаквано бил ударен в главата така рязко, че същата се разчупила на две парчета, пострадалият в следствие на това паднал на земята и загубил съзнание и в това състояние тичайки със засилване го ритнал в главата подсъдимият М., когото повикал подсъдимият А. с думи, че е “парализирал“ А. и след това продължили и двамата подсъдими да нанасят удари и ритници в тялото на пострадалия, чак докато не им викнал от прозореца свидетелят Л. М., когато заедно вече наранения пострадал натоварили в багажното пространство на моторното превозно средство “Peugeot 206“ и заминали, обаче когато на пострадалия започна да му се връща съзнанието и с ритане и удари му се удало да излезе от багажното пространство и да се прехвърли върху задната седалка на колата, подсъдимият А. около 23:14 часа спрял превозното средство на улица “***“ върху входното платно водещо към дом № *** където подсъдимите - подсъдимият А. с помощта на поставен метален бокс - продължили в атакуването на пострадалия така, че първоначално подсъдимият А. го ритнал най-малко три пъти чрез лявата задна врата в гърба и в също време през дясната задна врата го ударил подсъдимият А. с дясната ръка, върху която имал поставен метален бокс, в челюстта, вследствие на което пострадалият отново загубил съзнание, по-нататък го издърпал подсъдимият А. от превозното средство навън върху земята така, че първоначално го ритнал два пъти, след това пет пъти ударил с рязък дъговиден удар с дясната ръка с поставения върху нея бокс, два пъти го ритнал и четири пъти го настъпил рязко с крака, същевременно подсъдимият А. снимал част от атаката с мобилен телефон, във вид на видеозапис, и след това също така ритна два пъти пострадалия, в това състояние оставили безжизненият пострадал да лежи на улицата и заминали по еднопосочната улица “***“, но веднага след това на заден ход те се върнали обратно, за да натоварят повторно безжизненият пострадал в багажника на превозното средство “Peugeot 206“, и с тази кола го закарали на отдалечено място до колоездачната пътека, намираща се на около 200 метра от сливането й с улица “***“, където го стоварили до храсталаците, въпреки че знаели, че се намира в сериозно състояние и в безсъзнание, колата задвижили напред за да паркират малко по-далече и се върнали пеша в жилището на свидетелката Г. Д., където занесли и чанта заедно с личните вещи на пострадалия А., която му изпаднала в колата, като се отнася по-точно до т.нар. “спортен колан“, бежово-кафяв цвят с емблема “NY“ върху предния джоб, и в която имало следното съдържание: мобилен телефон 3

“Huawei Honor“, българска лична карта, карта на „Общо здравноосигурително дружество" / “VZP“/ , разплащателна карта на банка “£eska spofitelna“ и българска кредитна карта А1 № *** - всичко на името на А. А., и с така описаното физическо нападане причинили на пострадалия, под формата на кървене в областта на мозъчната пелена на дясната теменна луковица, контузия и на двете челни луковици на мозъка, дребни кръвоизливи и в двата челни, странични и теменни лоба, многобройни счупвания на лицевите кости (счупване на яремната извивка отляво, навътре насочено счупване на очната орбита и разчупване на долната част на дясната очна орбита), многобройно кървене на рани възникнали от разкъсване и контузии на лицето (рана във вътрешната страна на устната вдясно 3 сантиметра, дребни рани върху дясната страна на лицето и върху корена на носа, рана в областта на дясната вежда 2 сантиметра и на лявата вежда 3 сантиметра и напречно разкъсване на ушната мида 2 сантиметра), контузии на меките тъкани на лицето с оток и кръвоизлив с форма на очила от двете страни, издрасквания в областта на двете колена, когато тези наранявания изисквали полагане на наложителни, много специализирани и интензивни медицински грижи в “Централна военна болница“ в гр.

Прага, без които пострадалият с най-голяма вероятност би изпаднал в тежко шоково състояние, нужда от дъх, и неговият живот би бил в значителна сте степен заплашен от нарастващия оток на мозъка и е могъл да бъде заплашен и от вдишване на кръв или повърната маса в дихателните пътища с последвало задушаване и др., като тези състояния могли реално да доведат до смърт на пострадалия, която могла да настъпи в течение от порядъка на десетки минути до няколко часа, възникналите наранявания били квалифицирани от съдебно медицинска гледна точка като тежка телесна повреда и предвид това, че подсъдимите насочили атаката и с помощта на бейзболна палка и метален бокс предимно в главата, т.е. на места, където се намират жизнено важни органи, особено мозък, и предвид повторимостта и интензитета на атаката, трябвало да съзнават, че могат да причинят смърт на пострадалия, при това пострадалият изживявал мъчителни страдания и непосредствени опасения за своя живот в следствие на значителни болки от получените наранявания, когато е бил повторно сериозно нараняван, предимно в багажника на колата, откъдето, след като му се върнало съзнанието, се опитвал с ритане и удряне да излезе и накрая е бил оставен на усамотено място в такова сериозно състояние без помощ, при това такива действия извършили на обществено достъпни места.

Посочената правна квалификация на престъплението е следната:

“убийство“ според чл. 140, ал. 1, ал. 3, буква i), ал. 4, буква с) от чешкия Наказателния кодекс в етапа на “опит“ според чл. 21 от чешкия Наказателния кодекс и от друга страна правонарушение “хулиганство“ според чл. 358, ал. 1 от Наказателния кодекс в “съучастничество“ според 4 чл. 23 от чешкия Наказателния кодекс.

Отбелязано е, че престъпното поведение попада в списъка на тези, за които двойна наказуемост не се изисква, което съответства на чл. 8, ал. 2, т.

14 от ЗПИИСАННЛСМВЛС – убийство, тежка телесна повреда. Декларирано е, че осъденият се е явил лично на съдебния процес, в който е постановен осъдителния акт.

С първоинстанционното решение на М. Е. А. на 28.04.2022 г. е наложено наказание “експулсиране“ за срок от десет години, влязло в сила на 26.07.2022 г.

Представеното удостоверение съдържа данни за вида и срока на наложеното наказание. Същото се съдържа и в представеното съдебно решение, в което е посочено, че наложеното наказание е 15 години лишаване от свобода при засилена охрана при изпълнението му. В удостоверението и приложената справка е посочено, че целият размер на наказанието лишаване от свобода е 5 479 дни, като към датата на издаване на удостоверението 17март 2023 г. включително, осъденият А. е изтърпял общо 587 дни, включително и предварителното му задържане от 07 август 2021 г. 00:20 часа. Посочен е и крайният срок на изтърпяване на наказанието – 07 август 2936 год. 00:20 часа.

Според посоченото в удостоверението осъденото лице се намира на територията на Чешката република, където в Затвора - Валдице изтърпява наказанието лишаване от свобода. Това се потвърждава и от останалите събрани по делото доказателства, включително молбата, въз основа на която е предприето настоящото производство.