Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1953 от 30.05.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1138/2025
Вид
Решение № 1953
Подписан
30.05.2025
В сила
19.06.2025
Състав
Симона Радославова Донева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 1, ал. 1, т. 3 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 5, ал. 2 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 2, т. 9 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 6, ал. 4 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 8 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред

РЕШЕНИЕ

№ 1953 гр. Варна, 30.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Р. Донева при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева като разгледа докладваното от Симона Р. Донева Гражданско дело № 20253110101138 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Т. Й. Я. срещу ТП на НОИ – Варна иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периода от 11.09.1979 г. до 01.05.1988 г. ищцата е полагала труд в ******, като дружен ръководител към ОК на ДКМС-Варна, при осемчасов работен ден.

Твърди се в исковата молба, че в трудовата книжка на ищцата на л. 12 и л. 13 е вписан трудовият й стаж. Сочи, че отказът на ответника да признае трудовия й стаж е поради липсата на втори подпис на ръководител. Излага, че са загубени/унищожени ведомостите за работни заплати на работилите в структурите на ОК на ДКМС – Варна. Сочи, че последното изменение е от 01.01.1986 г., за което е приложен и протокол от заседанието на ОБк на ДКМС-****. Твърди, че е работила с Б.С.К, Н.Н. и В.Я.. Сочи, че заплатите са изплащани от касиер-счетоводителя – М. Н.. Твърди, че Димитровският комунистически младежки съюз е закрит през н. февруари 1990 г.. Сочи, че ведомостите му, както и на последващо създадената организация „Българска демократична младеж“ са изгубени/унищожени, който факт е общоизвестен.

1

Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника ТП на НОИ – Варна, с който изразява становище за неоснователност на иска. Счита, че по делото липсват доказателства за съществените елементи на трудовото правоотношение – работно време, място на работа, работно място, характер на работа, трудови функции, заемана длъжност и трудово възнаграждение. Моли за отхвърляне на иска. Не се противопоставя на приемането на представените с исковата молба писмени доказателства.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното на л. 6 от делото удостоверение изх. № 5506-03653#1 от 21.01.2025г., издадено от НОИ, Териториално поделение – Варна, в качеството му на орган, който приема и съхранява и издава документи за осигурителен стаж и доход на осигурители с прекратена дейност без правоприемник, че в ТП на НОИ липсват писмени данни за положен от Т. Й.

Я. трудов/осигурителен стаж за периода 1979г. до 01.05.1988 г. /съобразно изложеното в о. с. з. за допусната техническа грешка при изписването на годината/ при работодател/осигурител ОК на ДКМС гр. Варна. В удостоверението е посочено, че в осигурителния архив не се съхраняват ведомости за заплати и трудовоправни документи, въз основа на които може да се установи осигурителен и/или осигурителен доход, и/или категория труд, водени от осигурителя Окръжен комитет на ДКМС гр. Варна.

Прието като доказателство по делото е заверено копие от протокол № 27 от проведено на 04.10.1999 г. заседание на Бюрото на ОбК на ДКМС, на което е взето решение за назначаване на Т. Й. Златева като щатен дружинен ръководител на ОУ в ****, считано от 11.09.1979 г. С протокол № 7 от 25.06.1981 г. на заседение на Бюрото на ОбК на ДКМС, е приета задоволителна оценка на работата на ищцата като дружинен ръководител, въз основата на преценка, изготвена от директора на РПД от 23.06.1981 г. От протокол № 2 от 30.01.1986 г. на Бюрото на ОбК на ДКМС- **** се установява, че ищцата не е подготвила самоотчет, както и че заема длъжмостта дружинен ръководител. Видно от протокол № 6 от 31.03.1986 г. на Бюрото на ОбК на ДКМС, е приета оценка много добра на Т. Й. и е опредено 2 трудово възнаграждение от 170 лева.

Събрани в хода на производството са гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Д. Н. и Б.С.К, които видно от представените трудови книжки в периода 1976 г. – 1991 г. са заемали длъжността първият „касиер“ на ОК на ДКМС гр. Варна до 07.09.1984г., а вторият „завеждащ отдел“ – Методичен, до 15.09.1986 г. От показанията на същите се установява, че ищцата е била назначена по трудов договор на длъжността „дружинен ръководител“ през м. септември 1979 г., където е работила около 10 години до м. май 1988 г. на пълен работен ден, при ненормирано работно време от 8 часа, но понякога и събота и неделя, срещу възнаграждение, което било изплащано от Окръжния комитет на комсомола в гр. Варна.

По делото е представена и декларация по чл. 8 ЗУТОССР, с която ищцата под страх от наказателна отговорност е декларирала истинността на посочените в исковата молба факти и обстоятелства.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Трудовият стаж се явява сред онези правно релевантни факти, за които е предвидена изрично възможността за установяване по съдебен ред. Макар и производството по установяване на трудов стаж да се развива по правилата на общия исков процес, приложимия в настоящия случай чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на иска, а именно осигурителят да е прекратил дейността си, без да има правоприемник и в архивното стопанство на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт да липсват писмени данни за претендирания стаж.

В конкретния случай горецитираното удостоверение установява, че понастоящем в архивното стопанство в съответното териториалното поделение на НОИ липсват писмени данни за претендирания от ищеца стаж.

Ето защо съдът приема, че предявеният иск се явява процесуално допустим, като разгледан по същество е и основателен по следните съображения:

Съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема, че ищцата в периода 11.09.1979 г. до 01.05.1988 г. е полагал труд към структурата на ОК на ДКМС като дружинен ръководител в *******, община ****, област Варна, при пълно работно време при 8-часова 3 продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда.

В подкрепа на този извод са и представените писмени доказателства – обсъдените протоколи за проведени заседания на Бюрото към ОбК на ДКМС****, от които се установява избора на ищцата за процесната длъжност с определен конкретен размер на възнаграждението и времето, през което е заемал тази длъжност. Посочените протоколи представляват начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 9 ЗУТОССР. Полагането на труд от ищеца като дружинен ръководител с. Блъсково на комсомолската структура за процесния период се установява по категоричен начин и от показанията на свидетелите, които са заемали длъжността касиер и в отдел „Методичен“ на ДКМС-Варна. Изрично свидетелката М. Н. посочва, че са нейни подписите, поставени в трудовата книжка на ищцата под колона 9, доколкото последната я е оформяла през годините. Показанията на тези свидетели като непосредствени, ясни и безпротиворечиви съдът кредитира изцяло при условията на чл. 6, ал. 4 ЗУТОССР.

По отношение на съдебно-деловодните разноски:

Съобразно чл. 9, ал. 1 ЗУТОССР държавна такса за производство не следва да се събира.

При този изход на спора, разноски се следват на ищцата, с оглед даденото разрешение в ТР № 2/2015 г. от 06.06.2016 г. по тълк. дело № 2/2015 г., ОСГК на ВКС, съгласно което при уважаване на предявения положителен установителен иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР за трудов стаж, на ищеца следва да се присъждат разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, освен ако са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищцата със списък по чл. 80 ГПК претендира присъждането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на 500 лева– адвокатско възнаграждение. С оглед на горното, в полза на същата следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в размер на 500 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Й. Я. ЕГН:

4

**********, с адрес: ****, община ****, област Варна, ********* и Териториално поделение на НОИ - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6, че Т. Й. Я. в периода от 11.09.1979 г. до 01.05.1988 г. е полагала труд в ******, като „дружен ръководител“ към ОК на ДКМС-Варна, при осемчасов работен ден, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР.

ОСЪЖДА Териториално поделение на НОИ - Варна, с адрес: гр. Варна, ул. „Охрид“ № 6, да заплати на Т. Й. Я. ЕГН: **********, с адрес; ****, община ****, област Варна, ********* сумата от 500 лева, представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5