Решение № 1120 от 10.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

………../………...12.2019 г., гр.

Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

ЧЛЕНОВЕ:

ЖАНА МАРКОВА

ТОНИ

КРЪСТЕВ

При участието на секретаря Румяна Дучева като разгледа докладваното от съдията Маркова в.т.д. № 1741/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 ГПК и е образувано по въззивна жалба вх.

№ 31872/03.05.2019 г. от „СТРОЙРЕНТ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Ботевградско шосе“, № 273 срещу Решение № 1027/12.03.2019 г., изменено с Определение № 11783/11.09.2019 г., постановени по гр.д. № 9515/2018 г., XXXV с., с което е отхвърлен иска за приемане за установено, че „ЛЕЙК ХАУС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Младост“, бл. 118, вх. 7, ет. 1, ап. 2, дължи сумата 460.80 лв., главница, представляваща дължим наем за строително оборудване, обективирана в издадени фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 440.17 лв., договорна неустойка за забава, за периода 05.06.2017 г. - 15.03.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 4070/2018 г., на ВРС, XLIII с. В с.з. не изпраща представител.

Въззивникът счита постановеното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушения на съдопроизводствени правила, както и в противоречие на материалния закон. Излага коментар на възприетите от първоистанционния съд мотиви. Сочи, че между страните били налице две самостоятелни облигационни отношения – едното по договор за наем и друго по договор за услуга, в случая почистване на отдадена под наем вещ като съдът неправилно бил приел, че и двете са уредени в Договорът за наем. Сочи, че второто правоотношение било уредено в сключеното Допълнително споразумение, от което било видно, че задължение за почистване е поето само за периода 07.04.2016 г. – 07.05.2016 г. Излага становище за правата на наемателя в случай, че вещта не е била предадена в надлежно състояние. Счита, че неправилно ВРС е кредитирал събраните гласни доказателства като обективни, доколкото е била установена тяхната зависимост от ответника. Излага коментар и на останалите възприети от ВРС мотиви в атакувания съдебен акт. По същество отправя искане за отмяна на постановеното решение и уважаване на предявените искове. В условията на евентуалност, отправя искане за отмяна на първоистанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения иск за установяване съществуване на вземане за наем за процесния период и уважаване на този иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Лейк Хаус“ ЕООД, депозира отговор, в който оспорва въззивната жалба и я счита за неоснователна. От своя страна излага коментар на възприетото от съда и на изложените в жалбата оплаквания. По същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение и отправя искане за присъждане на разноски. В с.з. чрез процесуален представител поддържа отговора.

ВОС по предмета на спора съобрази следното:

Прeд Варненски Районен Съд е предявен иск с правно основание чл.

422 ГПК, с който ищецът „Стройрент”

ЕООД моли да бъде прието за установено, че ответникът „Лейк Хаус“ ЕООД му дължи сумата 460.80 лв., представляваща дължим наем за строително оборудване, обективирана в издадени фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г. и сумата 440.17 лв., представляваща договорна неустойка за забава за периода 05.10.2016 г. – 15.03.2018 г., за които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК , по ч.гр.д. № 4070/2018 г., по описа на ВРС, XVIII с. Претендират се разноските в исковото и заповедното производства. Ищецът твърди, че между него и ответника на 07.04.2016 г. е сключен Договор за наем на строително оборудване № ДВ **********, в който били изложени общите условия, при които ищецът отдава за временно възмездно ползване на ответника строително оборудване. Сочи, че за всяко конкретно оборудване, което ответникът желае да ползва се подписвало отделно допълнително споразумение – Приложение № 1 към договора, в което се индивидуализирало оборудването и конкретните условия по наемането му. На датата на сключване на договора било подписано и Допълнително споразумение № 30021749, по силата на което ищецът отдал за възмездно ползване на ответника „Химическа тоалетна“ за периода 07.04.2016 г. – 07.05.2016 г., срещу задължението на ответника да заплаща уговорената цена. Доколкото ползването на оборудването продължило със съгласието и без противопоставянето му и след изтичане на посочения срок, ищецът твърди, че по силата на клаузите на сключения договор, той се е трансформирал в такъв за неопределен срок.

Ответникът ползвал предаденото му оборудване до 07.01.2017 г. като след 01.09.2016 г. не изпълнил задължението си да заплаща уговорената за ползването цена. За дължимите суми били издадени от ищеца фактури, чиято обща стойност възлиза общо на първата искова претенция. Излага, че освен главницата, ответникът дължи и уговорената неустойка за забава по силата на чл. 19, т. 4 от Договора. Излага, че размерът на неустойката е изчислен върху стойността на неплатените фактури, за периода от падежа (5 дни от датата на издаването) – 05.10.2016 г. –

15.03.2018 г. и възлиза общо на сумата 440.17 лв.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, депозира писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност на претенциите, като се позовава на неизправност на наемодателя, тъй като същият не е почиствал тоалетната, и считано от 01.09.2016 г. са били неизползваеми. Сочи, че издадените фактури не са получавани и не са осчетоводявани. Релевира възражение за нищожност, поради прекомерност на начислената неустойка.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Не се спори между страните, че в полза на въззиваемия – ищец, по ч.гр.д. № 4070/2018 г., по описа на ВРС, XLIII с., е издадена Заповед по реда на чл. 410 ГПК, с която е осъден въззивникът да заплати сумата 460.80 лв., представляваща главница по фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., за наем на строително оборудване, сумата 440.17 лв., договорна неустойка за забава за периода 05.10.2017 г. – 15.03.2018 г., по силата на чл. 19, т. 4 от сключения Договор за наем на строително оборудване № ДВ **********/07.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане; както и разноските.

От представения по делото Договор за наем на строително оборудване № ДВ 12000040443/07.04.2016 г., се установява, че „Стройрент“ ЕООД, в качеството на наемодател е поело задължение да предоставя за временно и възмездно ползване на „Лейк Хаус“ ЕООД, в качеството му на наемател, строително оборудване от своята номенклатура като конкретното оборудване се описва в Допълнително споразумение по образец – Приложение № 1 към договора, в който оборудването се описва подробно по вид и елементи. От страна на Наемателя е поето задължение да заплаща наемната цена, посочена в допълнително споразумение и/или в издадена от наемодателя фактура.Още страните постигнали съгласие, че при липса на допълнително споразумение за предадено на наемателя оборудване, договорът за наем на същото е сключен при наемна цена, срок и начин на плащане, отразени в издадена от наемодателя фактура. По отношение на срока страните договорили, че за всяко конкретно оборудване той е посочен в подписаното допълнително споразумение и/или в издадената от наемодателя фактура. В случай, че след изтичането на наемния срок ползването продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, то договорът се счита продължен за неопределен срок. (чл. 1, 2, 6 и 7 от Договора).

Видно е от представеното Допълнително споразумение от 07.04.2016 г. е, че на същата дата на ответника е предадено строително оборудване – химическа тоалетна, при уговорен срок за ползване 07.04.2016 г. - 07.05.2016 г., и дължима наемна цена за периода 30.00 лв., уговорена е и цена за почистването й за същия период в размер на 60.00 лв. Посочените цени са без ДДС.

Не е било предмет на спор между страните, а и се установява от представения Приемо–предавателен протокол № 33298, че химическата тоалетна е била предадена на ответника.

Представени по делото са и процесните фактури

№№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., от които е видно, че ищецът е остойностил по уговорените в Допълнително споразумение от 07.04.2016 г., цени ползването на наетата химическа тоалетна и нейното почистване през периода 01.09.2016 г. – 07.01.2017 г. Фактурите представляват копия и не носят подписи на съставител и получател. Не са ангажирани доказателства фактурите да са достигнали до ответника, кога и по какъв начин.

Представена по делото е и покана от

21.02.2018 г., отправена по електронна поща до ответното дружество, за заплащане на сумите по издадените фактури и договорна неустойка.

По делото е представена и Справка за извършени почиствания за период, издадена от ищеца, от която се установяват извършени почиствания за периода 28.04.2016 г. – 15.03.2017 г., за обект, находящ се в гр. Варна, м. „Средна Трака“.

За установяване твърденията на ответника по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели: Вичо Дончев Петков, работил по договор при ответника и Мартин Василев Панайотов, служител на ответника, чиито показания съдът цени в частите, които са резултат от непосредствени и лични възприятия, не противоречат на останалите установени по делото факти и отчитайки служебната зависимост от ответника.

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Предмет на въззивно обжалване пред настоящата инстанция е постановения съдебен акт, с който е отхвърлен иска на „Стройрент” ЕООД за приемане за установено, че „Лейк Хаус“ ЕООД дължи сумата 460.80 лв., главница, представляваща дължим наем за строително оборудване, обективирана в издадени фактури №№ **********/30.09.2016 г., № **********/31.10.2016 г., № **********/30.11.2016 г., № **********/29.12.2016 г. и № **********/10.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 440.17 лв., договорна неустойка за забава, за периода 05.06.2017 г. - 15.03.2018 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за които е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч. гр. д. № 4070/2018 г., на ВРС, XLIII с.

В обхвата на така посочените въззивни предели, съставът на ВОС съобрази следното: Искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, е предявен в границите на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 11128/2017 г. на ВРС, VIII с. Решението макар и валидно като постановено от законен състав и в границите на правораздавателната му компетентност, се явява частично недопустимо, по следните съображения: