Определение № 30384 от 10.11.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30384 гр. София, 10.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА като разгледа докладваното от ЕЛИ Д. АНАСТАСОВА Гражданско дело № 20221110103461 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 и по чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба от Д. Е. П., с която се иска на основание чл. 248, ал. 1 ГПК постановеното Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в да бъде изменено в частта досежно присъдените разноски в полза на ответника като в тази част се иска отмяна на решението.

В законоустановения срок е постъпил отговор от ответната страна по молбата ..............., с който намира молбата за неоснователна.

Постъпила е и втора молба от Д. Е. П. за допълване на постановеното Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в по отношение на релевираната претенция за присъждане на законната лихва върху уважената главница, считано от предявяване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 34 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира за установено следното:

I. Относно молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Производството по делото е образувано по предявени от Д. Е. П. срещу ............... /с предишно наименование ....... обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми:

1 сумата от 13.48 лева, представляваща заплатена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г. по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г. и сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г. /размерът на исковете е изменен в хода на производството по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК – л. 123/, ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 25.01.2022г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането /съобразно УМ на л. 18/.

С Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в съдът е уважил предявения на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД иск за сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г., като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 13.48 лева, представляваща заплатена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 09.10.2017г. до 08.11.2017г. по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г.

В решението първоинстанционният съд е посочил, че с оглед изхода на спора, право на разноски възниква за двете страни по делото. Ето защо на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да се присъди сумата от 14.30 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете за юрисконсултско възнаграждение в размер от 100.00 лева.

Във връзка с гореиложеното следва да се посочи, че по делото е налице следното специфично обстоятелство: предметът на делото изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може обаче да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред /т. 98 от решението/. С оглед на всички изложени съображения СЕС е решил, че член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се 2 възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

По настоящото дело първоинстанционният съд е счел, че предвидената клауза за такса за експресно разглеждане противоречи на добрите нрави, както и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което е нищожна. Ето защо както е прието в решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C-224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, в която са присъдени разноски в полза на ответника, а по същество следва да бъде оставена без уважение молбата на банката за присъждане на разноски за отхвърлената част на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. /в този смисъл е и Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК/.

II. Относно молбата по чл. 250 ГПК:

Молбата за допълване на постановено съдебно решение по същество представлява отправено в писмена форма волеизявление до съда да разгледа и реши със сила на пресъдено нещо правен спор, с който е бил сезиран, но по който не се е произнесъл. В този смисъл предмет на производството е, не молбата с правно основание чл.250 ГПК, а спорното материално правоотношение, по което не е налице формирана правораздавателна воля. Молбата е процесуално допустима, наред с общите предпоставки, и в случай, че е налице неразрешена от съда част от спорния предмет, т.е. непълнота на съдебното решение.

При разглеждане на процесуалната допустимост на молбата за допълване на съдебното решение, съдът приема следното: същата е подадена от активно легитимирано лице – страна по делото, заинтересувана от допускане на допълването, тъй като в молбата са изложени твърдения, че с решението не е обхванат целия спорен предмет – съдът не се е произнесъл по искането за присъждане на законна лихва върху вземането по главния иск. Молбата е подадена в рамките на преклузивния едномесечен срок и е допустима.

С решението си съдът е осъдил ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес: ......... да заплати на Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес:

......, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г. Предвид акцесорния характер на претенцията за законна лихва върху главното задължение, считано от предявяването на исковата молба, същата е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изложеното, Софийски районен съд, І ГО, 34 състав

3

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в в частта за разноските, като:

ОТМЕНЯ Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в В ЧАСТТА, с която Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ...... е осъден да заплати на ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес:

........., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 14.30 лева – разноски по съразмерност за производството пред СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес: ......... за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като неоснователно.

ДОПЪЛВА, на основание чл.250 ГПК, Решение № 11021/11.10.2022г. по гр. дело № 3461/2022г. по описа на СРС, 34 с-в, както следва:

ОСЪЖДА ............... /с предишно наименование ......., с ЕИК ......., с адрес: ......... да заплати на Д. Е. П., с ЕГН **********, със съдебен адрес: ......, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 80.79 лева, представляваща заплатена без правно основание такса за експресно разглеждане по договор за кредит с № ==========/09.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.01.2022г. до окончателното й погасяване.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4