Решение № 690 от 21.05.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Велико Търново, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103710 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Ю. О., в която се излагат твърдения, че с М. С. М. са сключили граждански брак на ***, от който нямат деца. Изтъква се, че след сключване на брака ищецът постигнал съгласие с ответника да продължи да полага грижи за бившата си съпруга, но постепенно това довело до влошаване на отношенията им. Твърди се, че от 2024г. страните живеят при условията на фактическа раздяла като всеки от тях самостоятелно организира начина си на живот. С оглед изложеното ищецът счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което отправя искане до съда за постановяване на решение, с което същият да бъде прекратен с развод без произнасяне по вината.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като в съдебно заседание изразява становище, че липсва основание за прекратяване на брака.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните сключили брак на *** като се установили да живеят в Германия, където съпругът работил. М. М. се съгласила ищецът да продължи да се грижа за бившата си съпруга, но впоследствие това фактическо положение породило конфликт между тях. В резултат на това през 2024г. съпругата се завърнала в България като с Н. О. започнали самостоятелно да организират начина си на живот. Страните продължили да контактуват като ищецът изпращал на ответника средства за издръжка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

1

Разделното живеене на съпрузите е породило отчуждение между тях като се е създала обстановка, при която духовната и физическата взаимност се е унищожила, а бракът се е превърнал в една формална юридическа връзка. Брачната общност не е възстановена през един продължителен период от време като е възникнало дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което води до безсмисленото и неоправдано съществуване за в бъдеще, налагащо прекратяването му на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5 от СК, бракът има характер на доброволен съюз, който се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие. Последващата трайна промяна на волята само на един от съпрузите, обаче води до отпадане на доброволността в брачните им взаимоотношения като прави юридически и житейски необосновано тяхното запазване, независимо от волята на другия съпруг за това.

При този изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът не следва да присъжда разноски в полза на страните като определя окончателен размер на дължимата държавната такса от 25,56 евро, която следва да се заплати поравно от тях.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Прекратява с развод брака между Н. Ю. О. с ЕГН: ********** и М. С. М. с ЕГН:

**********, сключен на *** с Акт за граждански брак *** на Община Велико Търново, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Осъжда Н. Ю. О. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 12,78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем цента/, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда М. С. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 12,78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем цента/, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Велико Търново, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20254110103710 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Ю. О., в която се излагат твърдения, че с М. С. М. са сключили граждански брак на ***, от който нямат деца. Изтъква се, че след сключване на брака ищецът постигнал съгласие с ответника да продължи да полага грижи за бившата си съпруга, но постепенно това довело до влошаване на отношенията им. Твърди се, че от 2024г. страните живеят при условията на фактическа раздяла като всеки от тях самостоятелно организира начина си на живот. С оглед изложеното ищецът счита, че е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, поради което отправя искане до съда за постановяване на решение, с което същият да бъде прекратен с развод без произнасяне по вината.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като в съдебно заседание изразява становище, че липсва основание за прекратяване на брака.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

Страните сключили брак на *** като се установили да живеят в Германия, където съпругът работил. М. М. се съгласила ищецът да продължи да се грижа за бившата си съпруга, но впоследствие това фактическо положение породило конфликт между тях. В резултат на това през 2024г. съпругата се завърнала в България като с Н. О. започнали самостоятелно да организират начина си на живот. Страните продължили да контактуват като ищецът изпращал на ответника средства за издръжка.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

1

Разделното живеене на съпрузите е породило отчуждение между тях като се е създала обстановка, при която духовната и физическата взаимност се е унищожила, а бракът се е превърнал в една формална юридическа връзка. Брачната общност не е възстановена през един продължителен период от време като е възникнало дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което води до безсмисленото и неоправдано съществуване за в бъдеще, налагащо прекратяването му на основание чл. 49, ал. 1 от СК. Съгласно чл. 46, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 5 от СК, бракът има характер на доброволен съюз, който се сключва по взаимно, свободно и изрично съгласие. Последващата трайна промяна на волята само на един от съпрузите, обаче води до отпадане на доброволността в брачните им взаимоотношения като прави юридически и житейски необосновано тяхното запазване, независимо от волята на другия съпруг за това.

При този изход на делото, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК, съдът не следва да присъжда разноски в полза на страните като определя окончателен размер на дължимата държавната такса от 25,56 евро, която следва да се заплати поравно от тях.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Прекратява с развод брака между Н. Ю. О. с ЕГН: ********** и М. С. М. с ЕГН:

**********, сключен на *** с Акт за граждански брак *** на Община Велико Търново, като дълбоко и непоправимо разстроен.

Осъжда Н. Ю. О. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 12,78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем цента/, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда М. С. М. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 12,78 евро /дванадесет евро и седемдесет и осем цента/, представляваща държавна такса за допускане на развода, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 2