Решение № 1449 от 05.12.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3173/2024
- Вид
- Решение № 1449
- Подписан
- 05.12.2025
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 64, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1449 гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000503173 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 5363 от 02.10.2024 г., постановено по гр. д. № 3166/2024 г. на СГС, ГО, І-22 състав, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Д. Й. Д. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 22 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.06.2017 г. до 12.09.2023 г., от обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда на 12.09.2023 г., по н.о.х.д. № 3455/2021 г. на Сп НС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1582,46 лв. лихва за периода от 12.09.2023 г. до 18.03.2024 г., като исковете са отхвърлени за разликата до пълните им предявени размери от 40 000 лв. за неимуществени вреди и 2813,26 лв. лихви за периода от 12.09.2023 г. до 18.03.2024 г., като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни, които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалват с оплаквания за неправилност.
Ищецът Д. Д. обжалва решението в неговата отхвърлителна част като поддържа, че съдът не е съобразил в достатъчна степен претърпените от него вреди през време на наказателния процес, като основното забавяне, близо 4 г. е било в хода на досъдебната фаза от производството, довели до тревога, силно 1 негативни емоции, унижение, притеснение, негативно въздействие върху психичното здраве. При определянето на размера на обезщетението съдът е следвало да вземе предвид стреса, шока и негативните емоции, породени от акцията на ГДБОП в дома му, при неговото задържане, негативното влияние, което е оказало силното медийно отразяване на случая с активното действие на прокуратурата, неудобствата на работното място във връзка с повдигнатото обвинение и накърняването на доброто име на ищеца. Съдът не е взел предвид и вида и характера на повдигнатото обвинение, както наложената мярка за задържането му до 72 часа с прокурорско постановление. Моли решението да бъде отменено в неговата отхвърлителна част, а искът да бъде уважен изцяло.
Прокуратурата на Република България обжалва решението в частта, в която е уважена исковата претенция, като излага съображения, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на настъпилите вреди, а съдът е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер, който не съответства на принципа на справедливост, установената съдебна практика в аналогични случаи, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за който се претендират вреди, както и вида и обема на доказаните вреди.
Моли присъденото обезщетение да бъде намалено.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ от Д. Й. Д. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на сумата от 40 000 лв. като обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупната преценка на събраните доказателства се установява, че на 07.06.2017 г., заедно със съпругата му ищецът бил в дома си. Посетили го служители на ГДБОБ, сложили му белезници и започнали претърсване в дома му. Впоследствие бил задържан.
Ищецът е привлечен като обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем по ДП № 29/2017 г. по описа на ГДБОП - МВР, пр. преписка № 664/2016 г. по описа на Специализираната прокуратура, като му било връчено и Прокурорско постановление по чл. 64, ал. 2 НПК - за 72 часа с оглед искането на Специализираната прокуратура да му се наложи най-тежката мярка за неотклонение "Задържане под стража". На 10.06.2017 г. му била определена мярка за неотклонение "парична гаранция" - 1 000 лева, която е отменена на 15.06.2017г. от въззивна инстанция, по повод обжалването й от ищеца.
Досъдебната фаза на производството е приключила на 02.08.2021 г., когато Специализираната прокуратура е внесла обвинителен акт в 2
Специализирания наказателен съд с обвинение срещу Д. Д. в извършване на престъпления от общ характер, затова че, за периода от неустановена дата през месец януари 2016 г. до 07.06.2017 г., в гр. София, в качеството си на длъжностно лице - старши инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София /назначен със Заповед №750 от 24.06.2015г на изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“/, участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т. 20 НК - структурирано, трайно сдружение на три или повече лица създадена с користна цел и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 301 и чл. 282 НК/, с ръководител: В. С. Г. и с участници: Н. Ц. С., Г. Р. М., А. В. Т. и Е. И. М.
- инспектори в Областен отдел ..Автомобилна администрация“ - гр. София, като в групата участват длъжностни лица /от Областен отдел „Автомобилна администрация“ - гр. София/ - престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК.
Образувано било НОХД № 2396/2021 г. по описа на 6 състав на Специализираният наказателен съд, който е провел разпоредителното заседание по делото на 30.09.2021 г. С протоколно определение от същата дата, съдебният състав е приел, че в обвинителния акт са допуснати съществени нарушения, които го правят негоден по смисъла на чл. 246 НПК да стартира годно съдебно производство. С оглед гореизложеното и съобразно разпоредбата на чл. 249 НПК, съдът е прекратил съдебното производство по НОХД № 2396/2021 г. Определението на СпНС от 30.09.2021 г. е било атакувано с Частен протест от страна на Специализираната прокуратура в законоустановения седмодневен срок. На 26.10.2021 г. Апелативният специализиран наказателен съд, 4-ти въззивен състав по ВЧНД № 385/2021 г. частично е потвърдил определението на Сп НС.
След изпълнение на указанията на съда, на 01.11.2021 г.
Специализираната прокуратура внесла повторно обвинителен акт - вх. № 5227/01.11.2021 г. Образувано било НОХД № 3455/2021 г. по описа на СпНС, 6 състав. С Разпореждане № 2204/16.11.2021 г., съдебният състав насрочил делото за разглеждане в разпоредително заседание на 26.11.2021 г. Проведени били над десет открити съдебни заседания в рамките на календарната 2022 г. 17. 01., 24. 02., 18. 03., 28. 03., 20. 04., 09. 05., 19. 05., 30.05, 09. 06., 20. 06., 25.
07., 17. 10., 27. 10. и 17. 11. На 17.11.2022 г. СГС, 6-ти състав постановил присъда, с която ищецът бил оправдан. Присъдата е била потвърдена от САС, НО, 3-ти състав с решение № 258 от 03.07.2023 г. по ВНОХД № 336/2023 г. по описа на съда. Оправдателната присъда влязла в сила на 12.09.2023 г.
Периодът на воденото наказателно производство бил от 08.06.2017 г. до 12.09.2023 г., т.е. - 6 години, 3 месеца и 5 дни.
Пред първоинстанционния съд са събрани и гласни доказателства чрез разпит на св. К. Д. и Е. М., първата от коит о е негова съпруга, а вторият негово колега, който е бил подсъдим по същото наказателно дело. Предвид това показанията им са до голяма степен пристрастни, поради което съдът дава вяра на тези от тях, които се потвърждават от други доказателства. Така те установяват, че воденото срещу Д. наказателно производство е оказало 3 негативен ефект върху доброто му име и служебното му положение. Същите в частта, в която се твърди, че изживените притеснения във връзка с от незаконното обвинение са му причинили здравословни проблеми не се подкрепят от други доказателства, поради което не следва да бъдат кредитирани.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Апелативен съд - София споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд за основателност на предявената претенция за обезвреда с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, съгласно който държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дейността на правозащитните органи от незаконно повдигане на обвинение, приключило с оправдателна присъда. Отговорността на държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно чл. 4 ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. По възражението на Прокуратурата за неоснователност на иска поради недоказаност на един от елементите от правопораждащия фактически състав, а именно - конкретно настъпили вреди, съдът споделя възприетото в съдебната практика разрешение /вж. решение № 427/16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о./, че във всички случаи на незаконно обвинение лицето търпи неимуществени вреди, които подлежат на обезвреда. Следователно, въз основа на влязлата в сила оправдателна присъда, задължителна за гражданския съд съобразно с чл. 300 ГПК, искът се явява доказан в своето основание.
Съдебното минало на ищеца е от значение за определяне на размера на обезщетеинето. Както това е посочено в решение № 112 от 14.06.2011 г. по гр. д. № 372/2010 г. на ВКС, ІV г.о., претърпените вреди следва да бъдат ценени с оглед доказателствата за предишни ефективно изтърпяни присъди, които се явяват фактор при определяне на размера на обезщетението, тъй като повдигнатото неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало престъпления и е било обект на наказателно преследване.
Поради това следва да се приеме, че негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение, са се отразили на ищеца Д. в относително по-голяма степен, с оглед обстоятелството на неговото чисто съдебно минало , съпоставено с вида на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение - за участие в организирана престъпна группа за п рестъпление против реда и общественото спокойствие, наказуемо с лишаване от свобода за срок от 3 до 10 години и конфискация на имущество, продължителността на незаконното наказателно преследване, която е повече от 6 години, липсата на налагане на мярка за неотклонение в наказателното производство на ищеца, начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, на възраст от 59 години при привличането му като обвиняем, личността му и начина на живот, публичното разгласяване, което е трябвало да изтърпи, начинът, по който е рефлектирало обвинението върху социалните контакти на ищеца, отраженията в личната му и емоционална сфера, обуславят извода, че размерът на дължимото обезщетение според законовия критерий за справедливост не 4 следва да надхвърля сумата от 15 000 лв.
В тази връзка съдът съобрази, че по делото не са ангажирани писмени доказателства за причинени здравословни и психични проблеми в следствие от воденото наказателно преследване, нито такива са доказани чрез съдебномедицинска експертиза.
Съдът намира за недоказани и твърденията за причинени вреди, свързани с уволненнието на ищеца, тъй като той е бил съкратен, поради преструктуриране на звеното, в което е работил, а не поради образуваното наказателно производство. Но дори да бяха събрани достатъчно доказателства в тази насока, тези вреди с оглед имуществения им характер биха подлежали на обезвреда с иск за поправяне на имуществените, а не на неимуществените вреди от незаконното обвинение.
Съдът взе предвид също така, че решението на САС, с което е потвърдена оправдателната присъда не е било протестирано, както и че осъждането на прокуратурата само по себе си също има ефект на репарация.