Присъда № 14 от 06.12.2022, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Присъда № 14/06.12.2022 г. по НОХД № 107/2022 г. по описа на Районен съд - Велинград

Районна прокуратура – Пазарджик, Териториално отделение – Велинград, е внесла обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ № 79/2020 г. по описа на РУ - Велинград, пр. преписка № 1518/2019 г. по описа на РП – Пазарджик, ТО – Велинград, срещу А.Л.К. за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4 от НК във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 10.11.2019 г. в землището на с. Грашево, общ. Велинград, е отнел чужда движима вещ – куче, порода „българско гонче“, на стойност 2000 лв.

(две хиляди лева) от владението на собственика М.К.С. от с. Грашево, общ.

Велинград, без негово съгласие с намерение противозаконно да го присвои, като вещта не е под постоянен надзор и при извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство (МПС).

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение срещу подс. А.Л.К. със същата правна квалификация като изложената в обвинителния акт. Прокурорът счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин от събрания в хода на съдебното следствие и приобщения от досъдебното производство доказателствен материал. Намира, че по несъмнен начин е доказано авторството и извършването на инкриминираното деяние от страна на подсъдимия. Моли да не се кредитират показанията на свид. Н.З., тъй като те в цялост противоречат на всички други събрани по делото доказателства. Твърди, че единственото пряко доказателство за извършването на кражбата е намирането на кучето в гр. Батак, както и че всички останали доказателства са косвени, но проследяването им води до извода, че подсъдимият е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Пледира за определяне на наказание на подсъдимия в среден размер, при липса на отегчаващи вината обстоятелства.

Защитата счита, че обвинението е недоказано и оспорва фактическата и правната му страна. Намира, че от събраните по делото доказателства не се установява подсъдимият да е извършил вмененото му престъпление. Твърди, че подсъдимият е закупил кучето от вървящ по пътя човек, след което го качил в управлявания от него джип и го отвел в стопанисвания от него имот в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х.. Изтъква, че не е налице пряк умисъл у подсъдимия за извършване на вмененото му престъпление, тъй като той е считал, че купува кучето от стопанина му. Акцентира, че при проведения му разпит свид. М.С. не сочи, че е изпращал снимки на полицейския служител свид. Б.Б. с цел идентификация на кучето. Твърди, че версията на полицейските служители – свид. О.Г. и свид. Б.Б., че последният е получил снимки на кучето от свид. М.С., след което ги изпратил на свид. О.Г. за установяване на кучето, е съгласувана, но неиздържана. В заключение пледира съдът да постанови присъда с оправдателен диспозитив.

Подсъдимият А.К. в последната си дума не се признава за виновен.

Твърди, че не е откраднал процесното куче. Моли съда да постанови оправдателна присъда.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства, 1 преценени поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становищата и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият А.Л.К. е роден на 25.06.1970 г. в гр. Батак, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан реабилитиран, работещ, с адрес: гр. Батак, ул. ********** № 181а, ЕГН **********.

Свидетелят М.К.С. притежавал куче, порода „българско гонче“, мъжки пол, червено на цвят, среден ръст, без петна по него, на около 3 години, отговарящо на името „Рекси“, което му било подарено от неговия приятел И.Т. от с. Грашево. Към инкриминираната дата – 10.11.2019 г. кучето не било регистрирано в Община Велинград и на същото не били извършвани никакви от задължителните ветеринарномедицински мероприятия – ваксинации, вътрешни и външни обезпаразитявания, поставяне на микрочип. Свидетелят М.С. не разполагал с ветеринарномедицински паспорт на кучето, нито с документи, удостоверяващи работните качества на животното и не плащал данък за него. Липсвало родословие на кучето. Свидетелят обучавал кучето на лов на диви свине.

На 10.11.2019 г. свид. М.С., заедно със свидетелите К.Д., М.М. и Ц.К., били на лов в ловище „Старо Грашево“ в района на с. Грашево. Кучето Рекси било с него, като същото имало поставена на врата оранжева каишка с GPS тракер, който показвал местонахождението на животното. Въпреки че след последната гонка, кучето не се върнало при свид. М.С., той не тръгнал да го търси, а след приключване на лова, заедно със свидетелите К.Д. и М.М., отишли в гр. Велинград без кучето.

На същата дата подс. А.К. заедно със свои познати – свидетелите Г.Х. и Н.З. пътували с джип „УАЗ“, с рег. № ***, черен на цвят, собственост на свид. Г.Х., по пътя от гр. Сърница в посока към гр. Велинград. Джипът бил управляван от подс. А.К.. По пътя тримата видели мъж, който води ловно куче, вързано със сезал на врата. Тъй като подсъдимият бил ловец и притежавал ловни кучета, същият разбирал от кучета, породи и техните способности. Като видял мъжа с кучето, подсъдимият спрял управлявания от него джип „УАЗ“, с рег. № ***. Двамата със свид. Н.З. слезли от автомобила и отишли при мъжа с кучето. Подсъдимият А.К. разговарял с въпросния мъж и двамата се договорили подсъдимият да купи кучето. Подсъдимият А.К. дал около 70-80 лева на мъжа с кучето, след което взел кучето и го вкарал в джипа. След това подс. А.К. и свид. Н.З. се качили в автомобила и заедно със свид. Г.Х. и кучето потеглили към гр. Батак. Оставили кучето в имот, намиращ се в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х., но стопанисван от подс.

А.К., където последният отглеждал ловните си кучета. Там го завързали на синджир в помещение, в което били другите ловни кучета на подсъдимия.

Следобед на инкриминираната дата – 10.11.2019 г., докато бил в гр.

Велинград, свид. М.С. проследил GPS тракера, поставен на кучето, и установил, че кучето е в района на разклона на с. Грашево, но не се движи.

Тогава той, заедно със свидетелите К.Д. и М.М., се върнали в района на с.

Грашево, където в реката, намираща се в близост до посоченото село, намерили хвърлена срязана каишката на кучето Рекси, заедно с GPS устройството на нея. Кучето не било наоколо, поради което свид. М.С.

2 започнал да го търси. Отишъл до контролния горски пункт, намиращ се на изхода на гр. Велинград към гр. Сърница, където прегледал поставената там камера за видеонаблюдение и видял, че в преминаващ „руски“ джип, зелен на цвят, има куче, което се вижда през едно от стъклата на джипа. Около единдва дни след това свид. М.С. разговарял със свид. Р.К., която му казала, че била на нивата си, която се намира на пътя за гр. Сърница и едно малко куче, кафяво на цвят, с оранжева каишка, се въртяло около нея, както и че в един момент спрял зелен джип, от който слязъл мъж и я попитал дали кучето е нейно. Тя му отговорила, че кучето не е нейно, след което мъжът взел кучето и го качил в джипа, без да сваля каишката му, като тръгнал с автомобила в посока гр. Велинград.

На 14.11.2019 г. свид. М.С. подал сигнал в РУ – Велинград за това, че на 10.11.2019 г. е откраднато ловното му куче, порода „българско гонче“, снабдено с GPS тракер за проследяване, без да посочва цвят и други отличителни белези на кучето. Било поискано съдействие от полицейски служители при ПУ - Батак към РУ – Пещера, като в хода на извършените от същите оперативноиздирвателни мероприятия било установено, че на 10.11.2019 г., около 15:00 часа – 15:30 часа, джип „УАЗ“, с рег. № ***, черен на цвят, собственост на свид. Г.Х., се движил по пътя от гр. Сърница към гр.

Велинград. Полицейските служители – свид. О.Г. и свид. В.Д. посетили имота в гр. Батак, собственост на свид. Г.Х., стопанисван от подсъдимия, където последният отглеждал ловните си кучета. Там установили ловно куче, порода „българско гонче“, кафяво-червено-бяло на цвят, с бяло на гърдите, с бели петна по краката и пети нокът на задните два крака, което било с връзка сезал на врата и завързано със синджир в помещение в имота, където имало и други кучета, отглеждани от подсъдимия. На място пристигнал и свид. М.С., който казал, че това е неговото куче, без да представи документ за собственост на кучето. Същият не предал на полицейските органи и срязаната оражнева каишка с поставения на нея GPS тракер за проследяване, която твърди, че е била премахната от врата на кучето и хвърлена в реката до с. Грашево. Тъй като свид. М.С. заявил, че установеното куче е негово, то му било върнато с протокол от 14.11.2019 г.

На следващия ден – 15.11.2019 г. свид. М.С. регистрирал предаденото му куче в Община Велинград, като на животното бил издаден паспорт № BG01VP374371, който не бил въведен във ВЕТИС – информационна система на Българска агенция по безопасност на храните. В паспорта било отразено, че кучето носи името „Рекси, че същото е порода „гонче“, мъжки пол, цвят – жълто с бяло на гърдите, с дата на раждане 24.04.2016 г. На животното бил поставен идентификатор (инжектируем транспондер, микрочип) с номер 100235000005966 на 28.01.2021 г.

Така изяснената фактическа обстановка съдът приема за несъмнено установена, след като обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност, събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите К.Д., М.М., Н.З., Г.Х., частично показанията на свидетелите М.С. и Ц.К., включително показанията на свид. М.С. от досъдебното производство, находящи се на л. 55, в частта, в която са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.

К.Д., дадени пред друг състав на съда на 19.10.2021 г., в частта, в която са 3 прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.

Г.Х. от досъдебното производство, находящи се на л. 66, в частта, в която са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, показанията на свид.

Г.Х., дадени пред друг състав на съда на 07.07.2021 г., в частта, в която са прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, показанията на свид.

В.Д. от досъдебното производство, находящи се на л. 60, в частта, в която са прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, Протокол за доброволно предаване от 14.11.2019 г., Протокол за предаване на вещи и предмети от 14.11.2019 г., Писмо рег. № 58 от 30.11.2020 г. от СЛР „Ловно рибарско дружество“ – град Батак, Ваксинационен паспорт, Писмо вх. № 531 от 31.05.2021 г. на „Теленор България“ ЕАД, Писмо вх. № 575 от 02.06.2021 г. на „А1 България“ ЕАД, Писмо вх. № 576 от 02.06.2021 г. на „Виваком“ – „БТК“ ЕАД, Справка вх. № 936 от 07.07.2021 г. на Областна дирекция по безопасност на храните - Пазарджик, справка от АИС ПП – Пазарджик за собствеността на автомобил „УАЗ 469Б“, с рег. № ****, писмо с № РДГ0910244/1.11.2022 г. по описа на РДГ-Пазарджик, протокол за проведена очна с т а в к а , заключението на съдебно-оценъчната ветеринарномедицинска експертиза, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия, справка за съдимост за подсъдимия.

От показанията на свидетелите М.С., К.Д., М.М. и Ц.К., които се познават и ловуват заедно от дълго време, се установява по несъмнен начин, че на инкриминираната дата – 10.11.2019 г., четиримата са били заедно на лов в ловище „Старо Грашево“ в района на с. Грашево, като свид. М.С. е бил с кучето си, което е обучено на лов за диви прасета. Относно тези обстоятелства показанията на четиримата свидетели са еднопосочни, логични и непротиворечиви, поради което съдът дава вяра на показанията им в частта, в която излагат информация относно посочените обстоятелства. Съдът констатира вътрешно противоречие в показанията на свид. М.С. относно това кога е установил чрез проследяване на GPS-устройството, поставено на каишката на кучето му, че същото не се движи. От една страна същият твърди, че проверил GPS-тракера и видял, че кучето е до реката на с. Грашево и не се движи, след което отишъл до гр. Велинград, а от друга – че следобед в деня на лова слязъл с приятелите си К.Д. и М.М. до гр. Велинград и около 16:00 часа – 17:00 часа, докато били в гр. Велинград, установил, че GPSтракера на кучето отчита едно и също място. Междувременно показанията на свидетелите К.Д. и М.М. са категорични, че по време на лова кучето на свид.