Разпореждане № 134859 от 05.11.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 134859 гр. София, 05.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20261110131540 по описа за 2026 година

На 03.11.2026 г. е постъпила молба от ищеца Х. Стоянов Я., чрез адв. Б., във връзка с постановеното от съда разпореждане за оставяне на исковата молба без движение, с която излага съображения относно необходимостта от издаване на поисканите с първоначалната искова молба съдебни удостоверения. Поддържа, че отстраняването на констатираните нередовности било невъзможно без снабдяването му с информация относно сключените с ответното дружество договори за кредит и извършените по тях плащания, поради което моли съда да издаде поисканите съдебни удостоверения, които да му послужат пред Българската народна банка, В Б“ ЕООД и И А Съдът, след като обсъди доводите, изложени в молбата на ищеца, намира искането за издаване на съдебни удостоверения за неоснователно.

Неоснователен е доводът, че отстраняването на нередовностите на исковата молба било обективно невъзможно без предварително издаване на поисканите съдебни удостоверения. Както вече е посочено в първоначалното разпореждане, задължение на ищеца е да изложи обстоятелствата, на които основава претенциите си, и да индивидуализира спорното правоотношение, включително договора за потребителски кредит, чиято недействителност претендира. Това задължение произтича от чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и не може да бъде заместено чрез събиране на доказателства, насочено към установяване на евентуално съществуващи между страните договорни отношения. Ищецът е задължен да направи това при предявяването на исковете, още преди събирането на каквито и да е доказателства във връзка със спора. Издаването на съдебни удостоверения може да служи от една 1 страна като доказателство за твърдените факти (които в случая изцяло липсват), а от друга страна като средство за проверка на останалите доказателства.

Обстоятелството, че ищецът твърди наличие на множество договори за кредит с ответното дружество, не обосновава необходимост съдът да издирва същите чрез издаване на съдебни удостоверения. Напротив, именно ищецът следва да посочи кой от сключените договори е предмет на предявената претенция, като формулира конкретно твърденията си относно съдържанието и изпълнението на договорното правоотношение.

Неоснователно е и позоваването на непълнотата на информацията, предоставяна от Централния кредитен регистър. Дори справката от регистъра да не съдържа пълни данни за всички погасени задължения, това обстоятелство не променя разпределението на процесуалните задължения между страните и не превръща съда в орган, който следва да издирва фактическите основания на предявените искове.

В случая чрез поисканите съдебни удостоверения фактически се цели съдът да съдейства за издирването и установяването на всички евентуално сключени от ищеца договори за кредит с ответното дружество, без същите да са индивидуализирани от самия него и без да е посочено кое конкретно договорно правоотношение е предмет на предявените искове. Подобна дейност излиза извън предназначението на доказателствените средства в гражданския процес, чиято цел е установяване на релевантни за спора факти, а не издирване на фактическите основания, въз основа на които ищецът впоследствие да формулира претенциите си.

Неоснователно е и позоваването на чл. 10 ГПК. Диспозитивното начало и задължението на съда да оказва съдействие на страните за изясняване на делото не освобождават ищеца от задължението му да индивидуализира предмета на спора и да изложи конкретни фактически твърдения в подкрепа на претенциите си. Съдебното съдействие при събирането на доказателства предполага наличието на вече въведени в процеса релевантни факти, които подлежат на доказване, а не издирване на евентуални фактически основания на исковете.

Не на последно място, на съда е служебно известно, че са образувани десетки граждански дела (напр. гр.д. № 28893/2026 г. по описа на СРС, ГО, 2

120, състав; гр.д. № 28891/2026 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав; гр.д. № 28889/2026 г. по описа на СРС, ГО, 142 състав; 21633/2026 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; гр.д. № 17851/2026 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав; гр.д. № 17693/2026 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав и много други) по искови молби с напълно идентично съдържание, подадени от същия процесуален представител, при които единствено страните по делата са различни, като във всички тези случаи се повтаря и същото искане за издаване на съдебни удостоверения с цел снабдяване с информация относно сключени договори за кредит, която впоследствие да послужи за индивидуализиране на договорното правоотношение и конкретизиране на предявените искове.

Трудно би могло да се приеме за обективно обосновано твърдението, че нито един от ищците по всички тези дела, макар да претендират права, произтичащи от сключени от тях договори за кредит, не разполага с информация относно основните параметри на договорните правоотношения, по които са страни, включително относно датата на сключване на договорите, размера на предоставените кредити, уговорените условия за погасяване и извършените от тях плащания. Подобни обстоятелства представляват основни факти от личната и имуществената сфера на всеки кредитополучател, които не биха могли изцяло да останат неизвестни за него.

Ето защо съдът намира, че повторно заявеното искане за издаване на съдебни удостоверения не следва да бъде уважено.

Предвид гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. № 345248/03.11.2026 г. на Х.

Стоянов Я. за издаване на съдебни удостоверения, които да му послужат пред Българската народна банка, В Б“ ЕООД и И А

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3