Определение № 1007 от 17.09.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1007 гр. Благоевград, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Миглена Кавалова-Шекирова

Крум Динев като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно частно гражданско дело № 20241200500901 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба с вх. № 18561/13.08.2024 г., подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, чрез юрк. Е. К., против Разпореждане №2339/30.07.2024 г., постановено по ч. гр. д № 2065/2024 г. по описа на РС – гр. Благоевград, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу длъжника Л. С. С., ЕГН:

**********, с постоянен адрес в *********. В жалбата се релевира, че съдът, отказвайки да издаде заповед за изпълнение, е нарушил съдопроизводствените правила, тъй като за решаващия орган не съществувало правомощие да извършва преценка за валидността на договора за потребителски кредит или на отделни негови клаузи. За да се приложи разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК следвало на първо място клаузата да е била обявена за неравноправна по предвидения процесуален ред. Отделно от това, първоинстанционният съд не подвел установените от представените по делото писмени доказателства факти под нормата на чл. 143 ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза, като съдът не направил задълбочен анализ на кумулативните критерии за неравноправност, заложени в тази норма, както и пренебрегнал хипотезата на чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Счита, че процесният договор и заложеният в него годишен лихвен процент отговарят на всички законови изисквания, като според жалбоподателя за кредитора не съществува задължение да изготвя и посочва методика на формиране на 1 годишния процент на разходите, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент. Посочва, че размерът на ГПР отговаря на изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПР, а именно да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Излагат се и аргументи срещу отказа на съда да издаде заповед за изпълнение и по отношение на мораторните лихви. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното разпореждане и вместо това да бъде постановено издаването на заповед за изпълнение относно обжалваните вземания за главница, неплатено договорно възнаграждение, лихва за забава, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като съобрази приложените по делото доказателства, както и възраженията и доводите на жалбоподателя, намира следното от фактическа и правна страна:

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е предявена претенция от страна на “ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:

175074752, със седалище и адрес на управление в *********, срещу длъжника Л. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес в *********. В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 40006465342 “Стандарт”, представен по делото, по силата на който кредитодателят предоставил в полза на кредитополучателя заемна сума в общ размер на 3 200 лева, със срок на кредита от 36 месеца, ГПР от 49.23%, годишен лихвен процент от 41.00%, общо дължима сума по кредит от 5 535.43 лева. Било уговорено възнаграждение за закупена допълнителна услуга “фаст” в размер на 800 лева, както и допълнителна услуга “флекси” в размер на 2240 лева.

Претендират се следните суми: 2 539,79 лева - неплатена главница по договора за потребителски кредит № 40006465342 от 02.11.2021 г.; 1 145,15 лева - неплатено договорно възнаграждение за периода 25.02.2023 г. до 06.03.2024 г.; 546,68 лв. - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга “фаст”; 1 554,92 лв. - неплатено възнаграждение за закупена услуга “флекси”; 20,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 10.10.2022 г.; 500,00 лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране; 446,65 лв. – лихва за забава за периода от 26.09.2022 г. до 06.03.2024 г.; 320,98 лева – лихва за забава за периода от 2

06.03.2024 г. до 29.07.2024 г. От страна на заявителя е посочено, че Л. С. не е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е погасил общо 14 вноски от представения погасителен план, след което изпаднал в забава. За да отхвърли изцяло така предявеното заявление, първоинстанционният съд приел, че процесният договор е недействителен на няколко основания поради нарушение на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит да е изписан с шрифт не по-малък от 12, което правило в случая не било спазено; нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не се съдържало ясно и пълно описание на начина на формиране на ГПР, като според съда е и спорно обстоятелството дали посоченият размер е действителният такъв, доколкото същият не включвал и разходите по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, които разходи ако бъдат включени, то ГПР определено би надминал размера от 100%. В разпореждането са изтъкнати още и правни аргументи относно действителността на самото споразумение, с което били уговорени клаузите относно т.нар. услуги “фаст” и “флекси”.

Частната жалба е подадена в срок, доколкото разпореждането е връчено на жалбоподателя на 07.08.2024 г., а жалбата е изпратена по електронен път на 13.08.2024 г. като същата изхожда от надлежна страна и е насочена против подлежащ на обжалване съдебен акт (чл. 413, ал. 2 ГПК), като отговаря на изискванията за редовност, предвидени в чл. 275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което съдът дължи разглеждане на правния спор, повдигнат с жалбата.

На първо място, относно възражението, касаещо предметния обхват на преценка на заповедния съд, следва да се отговори, че съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Още в чл. 7, ал. 3 ГПК е прокарано като основно положение от страна на законодателя, относимо към всички видове производства (с оглед систематическото място на тази норма), че съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като е вярно, че тази разпоредба изисква да бъде осигурена възможност на страните да изразят становище по този въпрос, но предвид едностранния характер на заповедното производство, в което съдът се произнася в кратък срок и в закрито заседание, в полза на заявителя е 3 предоставена процесуалната възможност да обжалва разпореждането на съда, обективиращо неговата преценка за наличието на неравноправни клаузи.

Нещо повече, съдът може да откаже да уважи искането дори само при наличие на обоснована вероятност за наличието на такива клаузи в договора, пораждащи процесните вземания, поради което възражението на жалбоподателя, че следва неравноправността да е предварително обявена от страна на съда в исково производство, е неоснователно, а и то не държи сметка, че ако съответното вземане вече е било предмет на съдебен контрол, то последващото му поставяне като предмет на заявление за издаване на заповед за изпълнение би било недопустимо.

На следващо място, първоинстанционният съд е съобразил, че посоченият в договора размер на ГПР не отразява в пълна степен всички разходи, които длъжникът поема, като по-специално същият не включа и допълнителните задължения по заявените от потребителя услуги “фаст” и “флекси”. В тази връзка с Решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/22 на СЕС бяха дадени разяснения именно относно т. н. допълнителни услуги "Фаст" и "Флекси" на "Профи кредит България" ЕООД. В т. 1 от диспозитива на решението се приема, че чл. 3, б. "ж" от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, б. "и", когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Проверката в тази връзка от страна на съда не може да се ограничава до обстоятелството, че тези услуги били доброволно заявени от потребителя (т. 43 от решението). СЕС изхожда от широкото определение на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“, което означава именно всички разходи, които потребителят 4 следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора. По мнение на настоящия съдебен състав първоинстанционният съдебен състав правилно е заключил, че посочените възнаграждения, дължими в полза на кредитора от страна на длъжника, следва да бъдат част от ГПР, доколкото с тях всъщност дружеството заемодател цели да заобиколи забраната на член 19, параграф 4 от ЗПК, изграждайки конструкция, с помощта на която да изключи част от разходите, които длъжникът неминуемо прави (включени в размера на всяка погасителна вноска), от общия размер на ГПР, тъй като на практика в полза на длъжника не се предоставят никакви допълнителни услуги, напротив - остойностяват се действия на кредитодателя, свързани със самото договорно правоотношение, които той поначало дължи да извърши, а именно по отпускането и управлението на кредитора, което е забранено от нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, още повече, че предоставянето на т.нар. услуга “флекси” е обвързано от предварително зададени хипотези (чл.

15.2.1 от ОУ), което обезсмисля възможността потребителят свободна да предопредели кога и дали да се възползва от възможността за отлагане. В т. 56 от решението на СЕС е посочено още, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница - в случая до прилагането на разпоредбата на чл. 23 ЗПК.

Отделно от това, правилно и съответно на представените доказателства е и заключението на съда, че от страна на заявителя не е посочено пълно и ясно как конкретно е изчислил размера на посочения в договора ГПР, съответно кои компоненти същият взима предвид при определяне на крайната стойност.

Така в т. 63 и т. 64 от Решение от 20.09.2018 г. по дело C- 448/2018 г. СЕС отбелязва, че предвид целта за защита на потребителите от несправедливи условия в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му, член 4 от директивата изисква кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му и съответно непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни на 5 ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. Ето защо и това нарушение на самостоятелно основание води до недействителност на цялата договорна връзка, както е отбелязала първата инстанция в своите мотиви.