Решение № 64 от 28.02.2024, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 64 гр. ХАСКОВО, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ Д. Д.А-ШАЛАМАНОВА като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Гражданско дело № 20225600100671 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от

Кодекса за застраховането за сума в размер на 150 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди.

ИЩЕЦЪТ – Д. М. М. твърди, че на 28.09.2021 год. около 15.20 ч. в гр.Свиленград, ул.“Ивайло“, в двора на частен дом № 17, А.

В. Ш. като водач на товарен автомобил марка и модел *****, при извършване на маневра на заден ход, без да се убеди, че пътят зад него е свободен, със задната част на автомобила е блъснал ищеца, който по това време миел ръцете си на чешмата, с гръб към случващото се в двора. След злополуката, ищецът постъпил по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД – гр.Пловдив, Първа клиника по хирургия в увредено общо състояние. На следващия ден 29.09.2021 год., ищецът бил опериран. При изписването му от клиниката – на 12.10.2021 год., била поставена окончателна диагноза – други повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза, контузия на гръдния кош. На същия ден ищецът постъпил за оперативно лечение в Клиника по ортопедия и травматология, където на 14.10.2021 год. е бил опериран, като под венозна анестезия била извършена интервенция – репозицио. На 15.10.2021 год. е бил изписан с поставена окончателна диагноза – счупване на ацетабулума, закрито / фрактура пелвис, с препоръки да спазва постелен режим два месеца.

В резултат на станалия пътен инцидент на ищеца били причинени следните увреждания, уточнени по вид и характер с молба с вх.№ 2714 от 27.03.2023 год., подадена от пълномощника на ищеца, а именно: хеморетроперитонеум вдясно; множество фрактури на тазовия пръстен; фрактура на дясна илиачна кост; контузия на таза; хематом в областта на десен мускулус ректи; голям 1 ретроперитониабен хематом с ангажиране на десния латерален хемоперитонеум; контузия на гръдния кош; фрактури на горно и долно рамо дясна пубисна кост; счупване на ацетабулума; фрактура пелвис; повърхностни травми на корема, долната част на гърба и таза.

Възстановяването на ищеца протекло бавно и било съпроводено от многобройни болки и страдания, които в значителна степен влошили цялостното му битуване. Едва на 20 години, ищецът се сблъскал с нелеп и трагичен инцидент, който дълбоко и отрицателно повлиял на психиката му.

Оперативните белези по тялото му го смущавали и предизвиквали чувство на неувереност. Към момента на настъпване на ПТП е бил в сила застрахователен договор „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на МПС, управлявано от виновния водач Ш. и ответното дружество, от страна на което не било определено и изплатено застрахователно обезщетение, поискано от ищеца с молба от 21.12.2021 год.

С оглед на изложеното, моли за решение, с което съдът осъди ответника да му заплати сумата в размер на 150 000 лева /след допуснато изменение на иска, чрез увеличение на първоначално предявения размер от 100 000 лева, съгласно определение, постановено в съдебно заседание, проведено на 29.01.2024 год./, претендирана като застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021 год. – дата на предявяване на застрахователната претенция до окончателното й изплащане. Претендира присъждане и на деловодни разноски.

ОТВЕТНИКЪТ – З. К.

„ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София – оспорва иска – относно виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил, позовавайки се на липса на влязла в сила осъдителна присъда; относно причинно следствената връзка между пътния инцидент и причинените на ищеца увреждания; относно размера на претендираното обезщетение, заявявайки възражение за прекомерност и съпричиняване, допуснато от пострадалия, който като пешеходец е могъл своевременно да възприеме шума, тътена и фаровете на движещия се автомобил като приближаваща се опасност и да го избегне, вместо да навлиза внезапно зад движещия се автомобил. Оспорва и искането за присъждане на законна лихва.

Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ПГК, съдът прие за безспорно установено наличието на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за МПС – товарен автомобил, марка *****, обективиран в застрахователна полица № BG/22/120002954274, със срок на покритие от 24.10.2020 год. до 23.10.2021 год., сключен между ответника – ЗК „Лев Инс“ АД – гр.София и собственика на автомобила – А. В. Ш., в сила към момента на настъпването на ПТП - 28.09.2021 год. В подкрепа на посочените обстоятелства са и приетите като писмени доказателства проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и констативен 2 протокол за ПТП с пострадали лица № 9 от 28.09.2021 год.

На 21.12.2021 год. ответникът е получил отправената от ищеца застрахователна претенция, видно от приетата като писмено доказателство молба с вх.№ 14220 от 21.12.2021 год. по входящия регистър на ответното дружество, с искане за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лева, доказателства за определяне и изплащане на което не се представят от ответника.

По искане на страните по делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на посочените от тях свидетели. От показанията на свидетеля Ш., посочен от ответника се установява, че в деня на инцидента е бил помолен от хора, които познавал само по физиономия, да закара бетон до стара къща, с разграден двор и частична ограда, намираща се в гр.Свиленград. Дворът бил с площ от около един декар. На място имало четирима човека, единият от които пред камиона, а другите трима – зад превозното средство, управлявано от свидетеля, който твърди, че е виждал хората, които били зад камиона, но не и ищеца, който в този момент – преди и по време на удара е бил приведен към чешмата. Първоначално пострадалият бил част от тримата, които вървели зад камиона и знаел за планираните действия по разтоварване на бетона. Хората, които били зад камиона го напътствали с жестове, а с човека пред камиона, който виждал и останалите, осъществявали словесен контакт. Било му казано да стовари бетона в близост до къщата, където имало и чешма, залепена за нея. Когато извършвал маневра движение назад, чешмата се намирала зад превозното средство. Чешмата била по-ниска от камиона и водачът нямал видимост към нея. По това време пострадалият бил с гръб към камиона и приведен, за да пие вода. Свидетелят управлявал превозното средство със скорост около 2 до 4 км./ч. и разбрал за удара, настъпил между лявата част от камиона и тялото на ищеца, когато човекът, който бил отпред казал да спре, а в същото време, човекът отзад продължавал да маха. Твърди, че със страничното огледало на камиона не е могъл да възприеме пострадалия, който след удара се оплаквал от болки в корема. Споделя, че камионът е бил доста шумен и е могъл да бъде възприет от ищеца. В двора влезнал с камиона на заден ход. Преди удара с пострадалия, спрял камиона и слязъл от превозното средство. Тогава чул, че пострадалия отива за лопати. Казали му да премести камиона още назад. От показанията на свидетеля М. М. – баща на ищеца се установява, че синът му, който работел като строител е бил извикан да правят замазка - подаване на бетон в двора, където е станал и пътния инцидент. Видял сина си в болницата, където лекарите му казали, че трябва да го закарат до София или Пловдив, защото случаят бил спешен и не бил за тях. От болницата в Хасково синът му бил транспортиран до болница в Пловдив. Синът му не си движел двата крака и ръката, а коремът му бил подут. След операция на корема, е бил приет на лечение в травматологията. В продължение на един месец, ищецът прекарал в болница, като през цялото това време, свидетелят бил до него – спял на земята – до леглото му. Синът му не можел да се обслужва сам – не можел да става и да ходи до тоалетна. Използвали памперси. След изписването му, лечението продължило още два месеца, през които ищецът е 3 бил на легло - не можел да се храни и да поддържа личната си хигиена, за което изпитвал неудобство. По препоръка на лекарите се хранел със супи и други по-леки храни. В момента ищецът имал три белега на корема, останали от операцията, извършена след пътния инцидент. На четвъртия месец, ищецът започнал да стъпва без патерици и проходилки, но с накуцване. Продължавал да изпитва страх от МПС. Оплаквал се от болки в гръбнака. Преди злополуката е бил на работа, за извършването на която се изисквало да бъде постоянно прав, което в момента било невъзможно, поради това, че едва се движел. В тази насока са и показанията на свидетелката З. И. – баба на ищеца, от които се установява още, че слез злополуката внукът й станал раздразнителен. Затворил се. Престанал да общува с приятели. От показанията на свидетелката О. И. – леля на ищеца се установява, че състоянието на племенника й било много зле – както в момента на приемането му в болницата, така и след изписването му. Не бил в състояние да се обслужва, защото бил на легло. Баща му и баба му се грижели за него – за памперси, за обличане, за хранене. В момента не се чувствал добре – всичко го боляло и се изморявал бързо. Не можел и да работи. Бил стресиран – опасявал се, че нещо ще го блъсне.

По делото се събраха и гласни доказателства чрез обясненията на ищеца, дадени по реда на чл.176 от ГПК, от които се установява, че в деня на инцидента е бил извикан от приятеля си Т., който имал нужда от работници за бетониране на двора. На стената на къщата имало долепена чешма. Трябвало да полее мястото, на което предстояло да се излее бетона, намиращо се на пет – шест метра от мивката и вляво от къщата, показано на снимка № 18, предявена на ищеца в съдебно заседание. Два или три пъти се връщал да пълни вода с кофи. Когато пълнел третата кофа с вода от чешмата, се бил навел да пие вода и в този момент камионът го затиснал в средата на мивката – „спескал към чешмата“. Бил с гръб към камиона, твърдейки, че не го е чул. Не си спомнял местоположението на камиона, когато отивал към чешмата, за да напълни третата кофа с вода, нито дали някой е насочвал шофьора. По късно в обясненията си споделя, че камионът е бил спрял, когато е отивал към чешмата за трети път. Т. бил пред камиона и давал команди на шофьора, но само в началото, за да мине тясната част на двора. Имало и други хора. В момента се чувствал изнервен и изпитвал страх от камиони. Все още изпитвал болки, когато изкачва стълби или при дълго ходене. Не можел да кляка нормално. Не можел да работи тежка физическа работа. В момента баща му го издържал.

От заключението, представено по допуснатата съдебно автотехническа експертиза, което съдът приема като обективно и компетентно дадено се установява, че произшествието е станало в гр.Свиленград, на ул.“Ивайло“ № 17, в двора на частен дом при извършване на транспортна дейност с товарен автомобил ****, собственост и управляван от А. В. Ш.. От асфалтовия път на улицата в двора на № 17 се влизало през тесен неасфалтиран път - от пръст с широчина 260 см. и дължина 30 см., и дървета и храсти от двете страни на пътя. Във вътрешността на двора с площ от около 1 декар имало къща с изградена външна мивка от бетон с чешма, с 4 размери 190 на 44 см. и височина от земята от 95 см. до 109 см. Самата мивка била срещу входния път. При движение на заден ход на камиона, скоростта му не била повече от 5 км./ч., а в момента и в края на притискането – нула.

При влизане в двора на заден ход камионът преминал през тесния път и на широкото място и спрял за кратко, след което по указания на трима човека – Т., А. и А., водачът насочил камиона на заден ход почти челно към мивката.

Притискането станало при движение на камиона на заден ход в посока почти челно към мивката и със задната част на самосвала – със средна долна част на задния капак на самосвала така, че по-близкият ляв заден ъгъл на самосвала е спрял на около 10 см. от мивката. Произшествието станало при дневна светлина и добра видимост. Като техническа причина за настъпване на ПТП, вещото лице посочва липсата на синхрон между водача и тримата напътстващи го човека, закъснели с указанието водачът да спре преди притискането на ищеца пред чешмата. Двигателят на управлявания от водача Ш., автомобил е бил дизелов и при работа е определен от експерта като доста шумен. При непосредствена близост до чешмата, шумът на двигателя е можело да бъде чут от пострадалия, като наред с това ищецът е могъл да види и е видял камиона, като възприевайки опасността да се предпази от товарния автомобил. Нямало установен контакт на камиона с чешмата, доколкото с левия си заден ъгъл е спрял на около 10 см. пред чешмата. Мивката и движението на камиона в широката част на двора били с добра видимост и човек можел да ги види и с периферното си зрение. Водачът не е имал възможност да възприеме пряко пешеходеца в крайната фаза на инцидента, поради това, че пострадалият, наведен над мивката е бил под линията на видимост на водача през задното стъкло на кабината. В двора пострадалият е имал неограничена видимост, в т.ч. и спрямо камиона. Уврежданията на пешеходеца били получени при притискане на задния капак върху долната част на гърба на ищеца. В устния си доклад вещото лице Х. посочва, че водачът на камиона при движение на заден ход е могъл да възприеме пострадалия на мястото, където е изсипвал водата – вляво от къщата. Водачът нямал постоянна видимост назад и от техническа гледна точка правилно би било да слезе и види какво е разстоянието до чешмата и да направи собствена преценка, а не да се доверява изцяло на хората, които са го направлявали.