Решение № 3052 от 17.10.2016, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 3052 гр.Пловдив, 17.10.2016г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди и шестнадесета година, в състав Председател:

Росица Кюртова секретар: Катя Янева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №15162 по описа на съда за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД.

Ищецът „ФОЛКСВАГЕН

ЛИЗИНГ“ООД, седалище и адрес на управление Германия, 38112 Брауншвайг, ул.“Гифхорнер щрасе“ №57, чрез пълномощниците адв.Е.Ф. и адв.С.Р., твърди, че основният му предмет на дейност е отдаване на автомобили под наем или на лизинг. Твърди, че по договор за лизинг предал за ползване на лизингополучателя „ИДЕВЕЛ“ООД, регистрирано в Германия, лек автомобил марка Ауди, модел S8, с поставен от производителя идентификационен номер на рамата *****************, цвят сив. Твърди, че лизингополучателят спрял да плаща лизинговите вноски, поради което прекратил едностранно договора.

Въпреки това не открил лизингополучателя, за да получи автомобила си обратно. Подал жалба до полицейските органи в Германия, в резултат на което автомобилът бил обявен за издирване в Шенгенската информационна система (ШИС) с оглед задържането и изземването му с цел да се върне на собственика „ФОЛКСВАГЕН ЛИЗИНГ“ООД. Твърди, че същият автомобил е установен на територията на Република България. Автомобилът бил иззет от втория ответник на 30.06.2011г. и приобщен като веществено доказателство по ДП №***/****г. по описа на ІІІ РУП, гр.Пловдив. Последното било образувано за престъпление по чл.345а, ал.1 НК срещу неизвестен извършител.

Твърди, че в България автомобилът е регистриран с рег.№********** на името на първия ответник К.Д.. Ответницата Д. предоставила ползването му на втория ответник и го снабдила с пълномощно за автомобила. В хода на досъдебното производство се установило, че автомобилът е с подправен идентификационен номер на рамата и с неавтентичен и подправен номер на двигателя. В хода на разследването бил установен и действителният идентификационен номер на автомобила – ****************. Пълномощник на ищцовото дружество поискал автомобилът да му бъде предаден, но прокурорът отказал връщането, тъй като вторият ответник, като пълномощник на първия, също неколкократно поискал да го получи, при което спорът относно това на кого да се върне същият следвало да се разреши от съда. Първият ответник не разполагал с придобивно основание за собствеността върху автомобила. Ето защо той и пълномощникът му нямали право да получат обратно от прокуратурата вещественото доказателство по делото. Вторият ответник с отправените от него до прокуратурата, по възлагане и упълномощаване от първия ответник, неоснователни искания за връщане на автомобила, създал пречки автомобилът да бъде предаден на легитимираното за това лице – ищецът. Ако не били неоснователните искания на втория ответник, действащ по възлагане на първия такъв, прокуратурата щяла да върне автомобила на ищеца. Това щяло да позволи на ищеца да добива ежемесечни приходи от вещта под формата на наемни или лизингови вноски още от месец май 2013г. (след постановлението на РП за спиране на наказателното производство от 26.04.2013г.), в размер 1 000 евро на месец. Така за периода от 01.05.2013г. до 30.09.2014г. ищецът пропуснал да реализира приходи от отдаване на автомобила под наем или лизинг в общ размер 17 000 евро, равняващи се на 33 249,11 лв. В съдебно заседание на 27.09.2016г., чрез пълномощника си ищецът уточнява, че предметът на дейност на дружеството е отдаване за възмездно ползване на моторни превозни средства на трети лица, което може да бъде възмезден наем или въз основа на договор за лизинг, като за целите на настоящото производство претенцията се свежда до по-малката сума, която е възможно да бъде получена в резултат от ползването на автомобила, било чрез отдаване под наем, било чрез отдаването му на лизинг. За посочените пропуснати ползи ответниците носели солидарна отговорност – първият като делинквент, а вторият – като упълномощител и възложител на работа по смисъла на чл.49 ЗЗД. Въз основа на изложените обстоятелства, в исковата молба е формулирано искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищеца обезщетение за пропуснати ползи в резултат от неоснователните искания до прокуратурата за връщане на горния автомобил в размер 5 001 лв., частично от 33 249,11 лв. – левова равностойност на 17 000 евро, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Направено е и евентуално искане (уточнено в уточняваща молба на л.22), в случай, че бъде отхвърлена претенцията за солидарно осъждане на ответниците, искът да бъде уважен срещу първия ответник, като възложител на работата и предпочитан ответник, а ако искът и срещу него бъде отхвърлен, да се разгледа и уважи искът срещу втория ответник, като пряк причинител на увреждането. Претендират се деловодни разноски. (С влязло в сила определение от 16.04.2015г. исковата молба е върната в частта относно съединените искове за признаване за установено, че ответниците нямат право да получат от прокуратурата връщане на вещественото доказателство по ДП №***/****. по описа на ІІІ РУП, гр.Пловдив – Ауди модел S8.)

Ответникът К.М.Д., ЕГН **********,***, в отговор на исковата молба от особен представител, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, както и по-късно чрез упълномощения представител адв.Р.Д., оспорва исковете. Оспорва ищецът да е собственик на описания в исковата молба автомобил. Възразява, че тя се легитимира като собственик на последния. Ответницата закупила автомобила чрез законоустановен способ, без да знае, че последният е предмет на престъпление и е с подменени идентификационни данни. В този смисъл, дори да не е станала собственик, ответницата била добросъвестен владелец на автомобила и имала право да поиска връщането му от прокуратурата, поради което поведението й и това на нейния пълномощник не било противоправно. Оспорва и на ищеца да са били причинени вреди в сочените от него естество и размери. По изложените съображения моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Вторият ответник М.Т.Ж.,

ЕГН **********,***, чрез пълномощника адв.З.М.-П., също оспорва исковете. Възразява, че като пълномощник на първия ответник е упражнил законни нейни права и не е налице противоправно поведение от негова страна.

Възразява и да са настъпили твърдените от ищеца вреди в сочения от него размер.

Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приетия по делото договор за покупко-продажба на МПС, че на 26.05.2011г. ответницата К.Д. е закупила от Е.И.Н. лек автомобил Ауди С8 с рег.№**********, рама №****************, двигател №********. От приетата по делото справка за автомобила, издадена от ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“ (л.442-л.446), се установява, че първоначалната регистрация на автомобила в РБългария е извършена на 19.06.2009г., като автомобилът е регистриран с горните данни за рама и двигател на името на В.П.К.. На 27.01.2011г. е извършена промяна на регистрацията, като автомобилът е регистриран със собственик Е.И.Н., а на 26.05.2011г. е пререгистриран на името на първия ответник К.Д..

Видно от приетото по делото пълномощно на л.153, на 13.07.2011г. ответницата К.Д. е упълномощила втория ответник М.Ж. да управлява на територията на страната, както и извън нея горепосочения автомобил; да продава автомобила на който и на цена, каквато намери за добре, включително да договаря сам със себе си; да я представлява, подписва, ангажира пред всички държавни и общински органи и навсякъде, където е необходимо във връзка са дадените му с пълномощното права.

От приетите по делото материали от досъдебно производство се установява, че е образувано ДП №***/****. по описа на ІІІ РУП, гр.Пловдив, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.345а, ал.1 НК – за това, че на неустановена дата, в нарушение на установения за това ред е заличил и подправил идентификационния номер на МПС – номер на рама на лек автомобил Ауди С8 с рег.№*********, собственост на К.М.Д.. Процесният лек автомобил е приобщен като веществено доказателство по наказателното производство. Последното е било неколкократно спирано по различни причини, впоследствие възобновявано, към настоящия момент отново спряно с постановление от 10.03.2015г. на л.393. В хода на производството е установено, че автомобилът е обявен за издирване в Шенгенска информационна система. Установено е, чрез писмо от МВР, Дирекция „МОС“ (л.373), че автомобилът е с оригинален номер на рама *****************, както и, че се издирва като обект на престъпление – присвояване, сигнал за което е подаден от ищцовото дружество. В уверение на последното по настоящото дело са приети като доказателство нарочна справка от горепосочената дирекция (л.450), както и съобщение за извършено престъпление на л.125.

Установява се от приетото по делото свидетелство за регистрация част ІІ (л.123), че автомобил Ауди С8 с номер на рама ***************** е регистриран във Федерална република Германия на името на „ИНДЕВЕЛ“ООД.

Установява се, че в хода на досъдебното производство двамата ответници – първата като собственик на автомобила, а вторият – като неин пълномощник, са подавали молби до прокурора, ръководещ разследването, за връщане на автомобила, иззет като веществено доказателство. Постановени са няколко постановления за отказ за връщане (л.221, л.250, л.258, л.265, л.272, л.304), в които основният довод на прокурора е, че връщането на автомобила, преди да завърши наказателното производство, бе затруднило разкриването на обективната истина.

Постановленията са били предмет на обжалване пред Пловдивския районен съд, като всички са потвърдени.

Установява се, че на

12.03.2013г. по досъдебното производство е постъпило искане от К.К., пълномощник на ищцовото дружество по преупълномощаване, за връщане на автомобила, иззет като веществено доказателство. По повод това искане е постановено постановление от 12.04.2013г. на РП Пловдив (л.346), с което връщането на пълномощника на ищеца е отказано под претекст, че са налице данни за две лица, претендиращи за собствеността на автомобила, при което е налице спор за собственост, който следва да бъде решен по реда на ГПК, както и, че съгласно чл.113 НПК предметите, иззети като веществени доказателства, се пазят, докато решението на гражданския съд по спора за собственост влезе в сила. Установява се, че постановлението е обжалвано от молителя, като с определение от 07.06.2013г. по ч.н.дело №3248/2013г. по описа на ПРС (л.362) същото е потвърдено. За да приеме, че обжалваното постановление е законосъобразно, съдът е намерил, че евентуалното връщане на лекия автомобил би попречило на качественото и пълно разследване, съответно, че същият не следва да се връща, преди да завърши наказателното производство, тъй като това би затруднило разкриването на обективната истина.

По делото е прието заключение на съдебна автотехническа експертиза, според което при условие, че автомобилът е с посоченото предназначение и е използван без прекъсване в целия период от 01.05.2013г. до 30.09.2014г., то месечният му наем на европейския пазар би възлизал на 25 088,06 лв. Средният размер на месечна лизингова вноска на европейския пазар за подобен автомобил за изплащането му в периода от 01.05.2013г. до 30.09.2014г. е 4 053,19 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За успешно провеждане на иска с правно основание чл.45 ЗЗД е необходимо да се установят при условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца следните предпоставки: противоправно деяние (действие или бездействие), извършено от ответника, настъпването на вреди в сочения от ищеца вид и характер, както и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат.