Решение № 51 от 23.07.2020, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е

Н И Е

№ 51 град Шумен, 23.07.2020 г.

Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и четръти юни две хиляди и двадесета година в състав:

Окръжен съдия: Йордан Д. при секретаря Таня

Кавърджикова като разгледа докладваното от окръжния съдия т. д. №9 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „Грейнстор България” АД, ЕИК-**********, гр. Сливен, ул.

„Димитър Добрович“ №4, ет.2, оф.6, представлявано от изпълнителния директор П.Ч.против Земеделски производител (ЗП) Р.М.Р., ЕГН-**********,***. В исковата молба се сочи, че ищецът инициирал заповедно производство против ответника, като подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 ГПК пред ШРС. Съдът издал Заповед №1511/07.10.2019 г. по ч.г.д. № 3003/2019 г., по описа на ШРС за сумата 41 340 лв., главница, представляваща неизпълнено парично задължение по издаден запис на заповед, ведно със законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата от 925.07 лв., от които 826.80 лв. държавна такса и 98.27 лв. юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът в срок подал възражение против така издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 от ГПК. Сочи, че записът на заповед е бил издаден във връзка с това, че ответника е получил авансово сумата от 31 800 лв. по банкова сметка ***.05.2019 г. Ответника бил издал авансова фактура за доставка на зърно за същата сума от същата дата - 31.05.2019 г. А освен това отношенията между страните се уреждали от договор за покупко-продажба на зърно, сключен на 29.05.2019 г. Именно във връзка с този договор длъжникът издал и авалирал процесният запис на заповед за сумата от 31 800 лв. Сочи, че му се дължи и 30% от посочената сума като неустойка за неизпълнение. Твърди, че към момента на падежа на записа на заповед ответника не бил изпълнил задължението си за доставка на зърно по договора, както и не е върнал преведената сума. Предвид изложеното моли да бъде признато за установено, че ответника към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение дължи сумата от 41 300 лв., поради неизпълнение на парично задължение по издаден запис на заповед, авалиран от физическото лице Р.М.Р., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното и заплащане, както и сумата от 925.07 лв., представляващи разноските направени в заповедното производство. Моли ответника да бъде осъден да заплати разноските в производството.

По делото няма редовно депозиран отговор от страна на ответника. В деловодството на съда е депозиран писмен отговор, но същият е подаден по пощата с пощенско клеймо от 05.02.2020 г. Както може да се установи съобщението, с което е връчена ИМ носи дата 21.1.2020 г. Съобразно нормата на чл.367, ал.1 от ГПК ответника може да подаде писмен отговор в двуседмичен срок. Според нормата на чл.60, ал.4 от ГПК „Срокът, който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица.“ 21.01.2020 г. е вторник, ето защо срокът за подаване на отговор е изтекъл с изтичане на 04.02.2020 г. – също вторник, а както бе коментирано по-горе отговорът е подаден на по пощата с клеймо 05.02.2020 г. (сряда), като носи клеймо за пристигането си в гр. Шумен на 07.02.2020 г., от когато е и входящият номер на отговора в деловодството на ШОС. Налице е пропускане на срока. Този отговор може да бъде взет предвид от съда като писмено становище, но той не представлява отговор по смисъла на чл.367 от ГПК. Този пропуск прекъсва веригата от размени. Т.е. за съда отпада задължението по смисъла на чл.372, ал.1 от ГПК да изпрати препис от него на ищеца. Тук важи и изричната законова преклузия на чл.370 от ТЗ – „Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.“ Т.е. за ответника не само настъпват процесуалните преклузии за възражения, становище и оспорване на доказателства, но съдът не може да вземе предвид и направените от ответника доказателствени искания.

В съдебно заседание за ищеца се явява адв. М.М.Р.. Последната сочи, че искът е основателен и следва да бъде уважен. Моли да бъдат присъдени на ищеца и сторените разноски. За ответника в рамките на първото съдебно заседание се явява адв. Н.Б.. Последният заема становище, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан. Намира, че включената неустоечна клауза противоречи на морала и на добрите нрави.

Молбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

От събраните по делото доказателства, преценени отделно и в съвкупност се установи от фактическа и правна страна следното: На 29.05.2019 г. в гр. Сливен бил сключен договор за покупко-продажба на зелено №1918/29.05.2019 г. между земеделски производител Р.М.Р., ЕГН-********** от една страна като продавач и ищеца „Грейнстор България” АД от друга като купувач за продажба на 120 тона пшеница, реколта 2019 г. Договорът е сключен на зелено и с него са определени и другите параметри на сделката – качество на зърното (влага и примеси), както неговата единична цена – на тон в размер на 265 лв. или общо 31 800 лв. Съобразно чл.7, ал.1 от договора е уговорени, че ако продавачът не изпълни задължението си да предостави и предаде заявеното количество дължи неустойка в размер на всички претърпени вреди, пропуснати ползи и извършени разходи, но не по-малко от 30% от стойността на непредаденото количество стока.

Според твърденията на ищеца във връзка със сключения между страните договор бил издаден запис на заповед с падеж на 31.07.2019 г. по него ответника – земеделски производител - Р.М.Р. се задължил на падежа на дружеството ищец сумата от 41 340 лв.

В рамките на производството ищеца твърди, че не е получил нищо от договореното количество пшеница, а ответника не установява действителното предаване на същото.

В Рамките на производството се установява, че действително ищеца е превел авансово на 31.05.2019 г. цялата договорена сума от 31 800 лв. Това сочи приетата по делото ССЕ. Последната сочи, че процесната фактура е осчетоводена в счетоводствата на страните като вземане по дебита на счетоводна сметка 402 „Доставчици по аванси“ – в счетоводството на ищеца и по сметка 411 „Клиенти“, като задължение по кредит. Ищеца е начислил съобразно нормата на чл.163А, ал.2 от ЗДДС и данък (в размер на 6 360) лв. в дневниците за покупки и продажби за май 2019 г.Отевтника е включил процесната фактура в дневника си за май 2019 г. на ред 1. Експертизата сочи, че счетоводните книги на страните и записванията в тях свързани с процесната фактура са водени редовно. Посочен е размера на дължимата мораторна лихва от 31.07.2019 г. – падежа на записа на заповед до 24.06.2020 г. – датата на съдебното заседание – 3778.02 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от приложените доказателства и не е спорна между страните. Представител на ответника макар следва да се приеме, че няма валидно подаден отговор и няма право на валидни възражения, сочи в съдебно заседание, че задължението за договорна неустойка не отговаря на възложените му от закона функции.

В рамките на производството се установява, че ищеца е завел заповедно производство, като е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 от ГПК по която е образувано ч.гр.д. №3003/2019 г. по описа на ШРС. Издадена и заповед за изпълнение №1511/07.10.2019 г., с която посочените длъжници са били осъдени да заплатят на банка заявител солидарно следните суми: 41 340 лв. – главница по записа на заповед, ведно със законната лихва върху главницата от 04.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 826.80 лв. – държавна такса, както и 98.27 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение е подадено възражения по реда на чл.414 от ГПК от длъжника от 20.11.2019 г. Банката заявител (и ищец в настоящото производство) е била уведомена за възраженията на 28.08.2019 г. и на 02.12.2019 г. е заведено настоящото производство с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи и следните правни изводи: Настоящия иск е установителен иск с правно основане чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.

415, ал.1 от ГПК за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по задължение произтичащо от запис на заповед. В подобно производство съдът би следвало да обследва единствено редовността на процесният запис на заповед от външна страна. Би следвало да се разгледат и евентуалните възражения за липса на кауза на сделка между страните, които в повечето случаи се правят от ответника. В настоящата хипотеза поради порпускане срока за отговор ответинка не е направил валидни възражения и не е въвел спор за кауза. Това обаче е сторил ищеца още с ИМ. Според т.11г от ТР №4/2014 г. по ТД №4/2013 г. по описа на ВКС – ОСГТК „При въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.“ В текста не се прави разлика по отношение на това коя от страните въвежда твърденията за каузалното правоотношение. Ето защо следва ад се приеме, че при твърдени такива съдът следва да постанови решението си като вземе предвид и релевантните въпроси касаещи основателността на задълженията по каузалното правоотношение. Доказателствената тежест е общата – всяка от страните следва да установи онези факти и обстоятелства, които са благоприятни за нея. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е налице договор за покупко-продажба на зелено между страните, неговите съществени клаузи, включително клаузата за неустойки, обстоятелството, че сумата е била получена от ответника, да твърди, че последната не е платена от ответника. Тези обстоятелства предвид изложеното се установяват напълно и са неоспорени от ответника. Спорен е въпроса единствено за размера на дължимата неустойка по уговорената в договора между страните неустоечна клауза. Разбира се ответника може да установява фактите и обстоятелствата, които са в негова полза, включително да твърди, че няма сключен договор, че същия не е произвел действие, че е платил и т.н.

Съдът намира за безспорно установено в производството, че депозираният запис на заповед е валиден и напълно редовен от външна страна според изискванията на чл.535, ал.1 от ТЗ и установява записаното в него задължение. Във връзка с каузалното правоотношение по делото безспорно е установено, че страните са сключили процесният договор, както и че авансово ищеца е заплатил цялата сума имаща стойност на продажна цена с плащане извършено на 31.05.2019 г. В уговорения срок по договора – до 31.07.2019 г. ответника не е предоставил договорените количества зърно, нито пък е върнал дължимата сума. По този начин е установено, че ответника дължи сумата от 31 800 лв. – общата договорена и предплатена продажна цена на цялото количество пшеница. Това не е цялата дължима по процесния запис на заповед сума от 41 340 лв.

В ИМ е посочено, че сумата дължима според записа на заповед се формира от дължимата като главница сума и задължението за договорна неустойка. Както бе посочено по-горе в чл.7, ал.1 от договора между страните е установено, че се дължи като неустойка за неизпълнение не по-малко от 30% от стойността на недоставеното количество пшеница. Тъй като се касае за пълно неизпълнение явно е, че размерът на неустойка следва да се формира като 30% от 31 800 лв. или 9 540 лв.

В съдебно заседание представител на ответника сочи, че така договорената неустойка противоречи на морала и добрите нрави. Съдът не споделя подобно виждане.

Неустоечната клауза в настоящия случай касае договор за продажба на зелено. Тя е сключена преди реално да има постъпили количества от реколтата пшеница за посочената година (от който и да е производител). Т. е. към момента на определяне на продажната цена няма яснота за действителните пазарни цени за реколтата след нейното прибиране. Двете страни носят риск за цената на продукцията, като за купувача неизгодна би била по-ниска реална цена от платената, а за производителя по-високата. Много често ЗП сключват подобни договори „на зелено“, за да си осигурят средства за довършване на належащи селскостопански мероприятия без, които биха понесли загуби или по-ниски добиви на продукция. Явно е, че в случая сумите са преведени в пълен размер авансово и то по време, когато за сочената селскостопанска продукция има активни мероприятия. Уговорената неустоечна клауза касае пълно неизпълнение и се претендира посочената сума, доколкото ответника не е изпълнил нищо.