Определение № 23 от 13.07.2026, Военен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23 гр. София, 13.07.2026 г.

ВОЕНЕН СЪД – СОФИЯ, ПОЛК. МАДЛЕН ДИМИТРОВА, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от полк. МАДЛЕН Г. ДИМИТРОВА Частно наказателно дело № 20266100200073 по описа за 2026 година .........

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

Днес, на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година, Софийският военен съд, в гр. София, Съдебна палата, партер, кабинет № 61, в закрито съдебно заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: полк. МАДЛЕН ДИМИТРОВА при секретар Михаела Михайлова, разгледа частно наказателно дело № 20266100200073 по описа на СВС за 2026 г., докладвано от председателя.

За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по чл. 243, ал. 4 от НПК, образувано по жалба от пострадалия С. Г. С., подадена чрез адвокат Я. Д. Д. от САК, срещу постановление на прокурор от ВОП – София от 17.06.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство № 36-Сл/2022 г. по описа на ВОП – София, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

1

Преди да се произнесе по основателността на жалбата, съдът провери нейната допустимост и установи следното:

Досъдебно производство № 36-Сл/2022 г., (пр. пр. № 1196/2022 г.), по описа на ВОП - София е образувано при условията на чл. 212, ал. 2 от НПК със съставяне на протокола за първото действие по разследването - оглед на местопроизшествие от 17.05.2022 г. (л. 4 – 12, т. 1 от д. п. – оригинал; л. 13 – 20, т. 1 от д. п. – препис) и водено за това, че на 17.05.2022 г. на път III - 5202 км 2+350, на разклон от околовръстен път PVN 1003, в землището на град Белене, при управление на МПС са нарушени правилата за движение от страна на военнослужещ от в. ф. *****, като е допуснато причиняване на средна телесна повреда на С. Г. С. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. “б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

С постановление от 27.09.2022 г. по реда на чл. 243 от НПК досъдебното производство е прекратено от прокурор от ВОП – София (л. 71 – 72, т. 3 от д. п.) по отношение на това, деянието да е извършено от лице, от категорията подсъдни на военен съд, очертани в чл. 396 от НПК, и на основание чл. 36, ал.

1 НПК е изпратено на РП-Плевен, по компетентност.

Прокурор при РП – Плевен, с постановление от 19.10.2022 г. (л. 4, т. 4 от д. п.), е приел по компетентност досъдебното производство, като на основание чл. 194, ал.1, т. 2 от НПК, е възложил разследването по делото да бъде извършено от следовател от състава на ОСлС при Окръжна прокуратура Плевен.

Проведено е разследване под ръководството и наблюдението на прокурор при РП - Плевен, след което, с постановление от 28.03.2023г. (л. 1 – 2, т. 5 от д. п.), материалите са изпратени на ВОП - София, по компетентност.

С постановление от 13.04.2023 г. прокурор от ВОП – София (л. 5 – 6, т. 5 от д. п.), е повдигнал спор за компетентност пред Върховна касационна прокуратура.

С постановление от 19.05.2023 г. по реда на чл. 46, ал. 4 от НПК, прокурор при ВКП е указал ръководството и надзора по досъдебно производство № 36 – р.п./2022 г. ( пр. пр. № 1196/2022 г.) по описа на ВОП София, да продължи да се осъществява от ВОП-София (л. 7 – 9, т. 5 от д. п.).

С постановление от 11.07.2023 г. (л. 16 - 18, т. 5 от д. п.) прокурор от ВОП-София е върнал веществените доказателства, приобщени по делото, а именно - служебен автомобил „УАЗ“ с peг. № ***** - на в. ф. ***** и мотоциклет, марка „Ямаха“ с peг. № *****, ведно 1 /един/ брой тъмносива каска - на пострадалия св. С. Г. С.. Със същото постановление прокурорът е разпоредил да се уведоми С. Г. С., че може да обжалва постановлението от 27.09.2022 г., постановено по реда на чл. 243 от НПК, с което досъдебното производство е прекратено в частта за военнослужещия (л. 71 – 72, т. 3 от д. п.).

Свидетелят С. С., чрез адвокат Я. Д. от САК, е обжалвал (л. 25 - 27, т. 5 от д. п.) пред СВС постановлението от 27.09.2022 г. за прекратяване на 2 наказателното производство на основание чл. 243, ал. 4 НПК и постановлението от 11.07.2023 г. за връщане на веществените доказателства по делото.

С Определение № 21/03.08.2023 г. по ЧНД № 20236100200070 по описа на СВС за 2023 г., влязло в сила на 11.08.2023 г. (л. 36 - 37, т. 5 от д. п.), е отменено постановление от 27.09.2022 г. за прекратяване на ДП № 36-РП/2022 г., (пр. пр. № 1196/2022 г.), по описа на ВОП - София досежно авторството на деянието от лице по чл. 396 от НПК, отменено е постановлението от 11.07.2023 г. за връщане на веществените доказателства и делото е върнато на ВОП - София за допълнително разследване.

С постановление от 15.09.2023 г. на военно-окръжния прокурор на ВОП – София разследването по досъдебното производство е възложено на военен следовател (л. 2, т. 7 от д. п.).

След извършване на допълнителни действия по разследването, с постановление от 22.11.2023 г. наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство по делото на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл.

342, ал. 1 от НК, като е постановил и връщане на веществените доказателства на правоимащите и собственици, а именно - служебен автомобил „УАЗ“ с peг.

№ *****- на в. ф. ***** и мотоциклет, марка „Ямаха“ с peг. № *****, ведно 1 /един/ брой тъмносива каска - на пострадалия С. Г. С..

С Определение № 1 от 11.01.2024 г. по ЧНД № 20236100200140 по описа на СВС за 2023 г. (л. 7 - 9, т. 7 от д. п.), образувано по жалба на С. Г. С., потвърдено с Определение № 5 от 16.02.2024 г. по ВЧНД № 202460000600006 по описа на ВоАС за 2024 г. (л. 2 - 6, т. 7 от д. п.), постановлението от 22.11.2023 г. на прокурор при ВОП - София за прекратяване на наказателното производство е отменено и досъдебното производство е върнато на ВОПСофия за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

След връщането на делото на ВОП – София и извършването на поредна повторна автотехническа експертиза (л. 14 – 28, т. 7 от д. п.) наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното производство на основание чл.

243, ал. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от НПК с постановление от 24.04.2024 г. (л. 64 – 68, т. 7 от д. п.).

С Определение № 21 от 07.08.2024 г. по ЧНД № 20246100200054 по описа на СВС за 2024 г. (л. 98 - 100, т. 7 от д. п.), образувано по жалба на С. Г.

С., потвърдено с Определение № 77 от 09.10.2024 г. по ВЧНД № 202460000600063 по описа на ВоАС за 2024 г. (л. 93 - 97, т. 7 от д. п.), постановлението от 24.04.2024 г. на прокурор при ВОП - София за прекратяване на наказателното производство е отменено и досъдебното производство е върнато на ВОП-София за изпълнение на указанията, дадени в обстоятелствената част на определението.

След извършване на допълнителните действия по разследването, с 3 постановление от 17.06.2026 г. наблюдаващият прокурор отново е прекратил наказателното на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 2-ро от НПК (л. 221 – 231, т. 9 от д. п.).

В хода на досъдебното производство няма привлечен обвиняем.

Срещу постановление от 17.06.2026 г. на наблюдаващия прокурор за прекратяване на наказателното производство, в ВОП-София е постъпила жалба от пострадалия С. Г. С., подадена чрез адвокат Я. Д. Д. от САК, съответно изпратена на 02.07.2026 г. на СВС.

Видно от постановлението за прекратяване на наказателното производство, същото е изготвено на 17.06.2026 г. (л. 221 – 231, т. 9 от д. п.).

От внесените в СВС материали по досъдебното производство не може да се установи дали прокурорът е изпълнил надлежно процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК. Няма данни препис от постановлението да е връчено на пострадалия С. Г. С., както изисква процедурата.

Изпълнение на процедурата по чл. 243, ал. 4 от НПК е от изключително значение за преценка на допустимостта на подадената жалба както от гледна точка на процесуално легитимираните да подават жалба лица, така и от гледна точка на определяне на това дали жалбата е подадена в законоустановения 7дневен преклузивен срок.

Кръгът на лицата, които имат право да подават жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство е лимитативно очертан в чл. 243, ал. 4 от НПК и той не може да бъде разширяван.

Пострадалият е сред лица, които имат право на жалба срещу постановление за прекратяване на наказателното производство и за това законодателят е регламентирал препис от постановлението да се изпраща на него. Съгласно разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от НПК на досъдебното производство пострадалият има право на повереник, но последният няма самостоятелни права в наказателния процес, а упражнява тези на доверителя си, като му оказва правна помощ при реализирането им. Повереникът на пострадалия не разполага със самостоятелно право да обжалва постановление по чл. 243, ал. 1 от НПК, поради това препис от същото не се връчва на него. Надлежно връчване на препис от постановлението на пострадалия, чрез неговия повереник, може да бъде реализирано само при условията на чл. 180, ал. 3 от НПК, при условие че лицето отсъства, невъзможно е да се връчи при условията и по реда на чл. 180, ал. 2 от НПК и повереникът се съгласи да го приеме.

По настоящото дело няма данни препис от постановлението да е връчено и на повереника, а още по-малко на пострадалия, по реда на чл. 180, ал. 3 от НПК. Налице е едно копие на известие за доставяне (л. 232, т. 9 от д. п.), адресирано до адв. Я. Д., може би същият го е получил, видно от пощенско клеймо на 22.06.2026 г., като не е отбелязана дата на получаване, нито дали е лично, а и лицето, положило подписа си, не е поело задължение да го предаде, по смисъла на чл. 180, ал. 2 от НПК.

4

С оглед изложеното съдът счита, че процедурата по надлежно връчване на правоимащо лице по чл. 243, ал. 4 от НПК не е изпълнена и не може да се прецени дали жалбата е подадена в срок. Още повече, че не са налице данни, кога същата е постъпила във ВОП – София. Върху придружителното писмо с което същата е изпратена в СВС, е поставен изх. № 1196/22 от 01.07.2026 г. на ВОП-София, но дали тогава е постъпила в прокуратурата - не може да бъде установено.

Установяването на датата на връчване на постановлението за прекратяване на наказателното производство на лицето, имащо право да го обжалва, както и моментът на депозиране на жалбата са абсолютно задължителни за да може да се извърши преценка на допустимостта на производството по чл. 243, ал. 5, вр. ал. 4 от НПК.

На следващо място – така подадена, жалбата изхожда от лице, което няма самостоятелно право на жалба.

Както вече бе изложено, пострадалият може да подава жалба срещу постановлението, но такова право не е предоставено самостоятелно на неговия повереник. Поверениците могат да подават жалба, но само от името и със съгласието на пострадалия (в т. см. вж. и проф. Ч., М.; Досъдебното производство по НПК, Теория и практика, Сиела Норма АД, София, 2013, стр.

441). Повереникът може да изготви жалбата на доверителя си, но същата следва да бъде подписана от самия правоимащ или от адвоката му, но след потвърждаването и от пострадалия.

В конкретния случай, макар в титулната част на жалбата срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство да се твърди, че се подава от пострадалия С. Г. С., чрез адвокат Я. Д. Д. от САК, същата е подписана единствено от адвоката, но не и от лицето, което има право на жалба.

При проверка на представителната власт на пълномощника обаче, се установява, че същият не е овластен по изискуемия в наказателнопроцесуалния закон начин. Право на пострадалия, съгласно чл. 75, ал. 1 от НПК, е да има повереник. За да възникне фигурата на повереника, като надлежно овластен от пострадалия, същият следва да бъде упълномощен по реда на НПК във връзка с конкретно наказателно производство, като упълномощаването следва да е извършено съобразно разпоредбите на чл. 93, вр. чл. 100, ал. 4 от НПК.

Видно от материалите по досъдебното производства, в хода на разследването са приобщени няколко идентични копия на пълномощни (първото – л. 25, т. 4 от д. п.), според които пострадалият С. Г. С. е упълномощил адв. Я. Д. Д., като от всичките копия на пълномощни, се установява, че същите не са подписани от адвоката.