Акт № 13933 от 28.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13933

Варна, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - IV тричленен състав, в съдебно заседание на първи октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МАРИЯ ГАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

МАРИЯНА ШИРВАНЯН

МАРТИН СТАМАТОВ

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРТИН СТАМАТОВ канд № 20267050701964 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 348 от Наказателнопроцесуалния кодекс НПК/ във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Делото е образувано въз основа на подадена касационна жалба с вх. № 13798/25.06.2026г. от Д. И. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица], ет. *, ап. **, срещу Решение № 645/02.06.2026г., постановено по АНД № 5280/2025г. по описа на Районен съд – Варна.

Изложените в жалбата твърдения за неправилно приложение на процесуалния закон – чл. 40, ал.1 от ЗАНН и допуснати съществени процесуални нарушения при формиране на мотивите на въззивния съд, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, подлежат на обсъждане по см. на чл. 218 от АПК, тъй като попадат в обхвата на касационните основания за отмяна по чл. 348, ал.2 вр. ал.1, т.1 и чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Оспорва присъждането на юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна, тъй като не му е било докладвано такова искане. Въз основа на изложените твърдения се моли за цялостна отмяна на съдебното решение на ВРС, като вместо него да се постанови друго, с което да се отмени издаденото наказателно постановление.

В проведеното открито съдебно заседание касаторът се е явил лично като заявява, че поддържа жалбата. Възразява срещу присъждането на юрисконсултско възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по касационната жалба – Началник на Първо РУ към ОД на МВР Варна, не е депозирал отговор на касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирал е писмени бележки, с които оспорва жалбата като необоснована и моли да се потвърди решението на въззивния съд.

Настоящият касационен състав, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на оспорване е решение № 645/02.06.2026г., постановено по АНД № 5280/2025г. по описа на Районен съд – Варна, за потвърждаване на наказателно постановление /НП/ № 25-0433-002402/01.12.2025г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР Варна, с което на Д. И. М., [ЕГН] от [населено място] е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева или 51,13 (петдесет и едно евро и 13 евроцента) евро, на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движение по пътищата, за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от Закона за движение по пътищата, като със същото НП, на основание Наредба Із-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

Според обстоятелствената част на наказателното постановление, възприета от съда в обжалваното решение, с което е потвърдено, процесното нарушение се изразява в следното: На 16.11.2025г. в [населено място] касаторът Д. И. М. управлявал оборудван с обезопасителен колан л.а. ”Л. 4х4 Урбан” с рег. № [рег. номер], по ул. „Д-р Пискюлиев” в посока [улица], без да ползва обезопасителния колан

От фактическа страна, въззивният съд, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц. и Г., е намерил за установено, че по време на осъществяване на гореописаното деяние, двамата свидетели в качеството им на служители на ОД на МВР Варна, били позиционирани в [населено място] на ул. „Д-р Пискюлиев“ до № **, преди кръстовището с [улица]. Около 11,55ч. свид. Г. възприел ясно при преминаването непосредствено покрай него на л.а. „Л. 4х4 Урбан” с рег. № [рег. номер], движещ се по ул. „Д-р Пискюлиев” в посока [улица], че водачът му не ползва обезопасителен колан, поради което го спрял за проверка. Като водач бил установен Д. И. М., който бил сам в автомобила. Свид. Г. го попитал дали има основателна причина да не постави предпазния колан, на което М. отговорил, че го е забравил, тъй като идва от пазара.

Свид. Г. споделил личните си възприятия със свид. Ц. и последният на място съставил за това деяние акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ срещу жалбоподателя, в който описал възприетото за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП и като свидетел очевидец вписал св. Г.. АУАН бил предоставен на въззивника, който го подписал, без да изложи възражения. Впоследствие въз. М. депозирал писмени възражения срещу същия, които не били възприети и било издадено процесното НП.

От правна страна, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен от компетентен служител и е надлежно връчен на нарушителя. Срещу АУАН са били подадени възражения, като АНО е възложил проверка от комисия, поради което е спазена нормата на чл.52, ал.4 от ЗАНН. Проверяваният акт - НП е издаден от упълномощен за това орган. АУАН и НП са съответно съставен и издадено в сроковете по чл.34 от ЗАНН, като съдържат достатъчно пълно, точно и ясно описание на нарушенията, посочени са обстоятелствата, при които същите са извършени, посочени са и нарушените правни норми, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя. Актосъставителят не е очевидец на процесното нарушение, но ЗАНН не вменява изискване АУАН да се състави от очевидец, като такъв свидетел е надлежно вписан в АУАН. Въззивникът не е имал възражения според показанията на свид. Г., но дори и да е имал такива, те са били депозирани в писмен вид в законоустановения срок, поради което не е било ограничено правото на защита на нарушителя при съставянето на АУАН. Правилно АНО е приел, че М. е извършил нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочената в АУАН и НП дата, при оборудван с обезопасителен колан автомобил е управлявал същия, без да ползва обезопасителния колан. В тази насока е кредитирал гласните доказателства по делото. Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, визираща ангажирането на отговорността на водач на МПС за гореописаното нарушение и тъй като наложеното за него административно наказание е в абсолютния размер, предвиден от санкционната норма в редакцията към датата на извършване на нарушението, липсва възможност да бъде ревизирано. Съдът е приел, че не следва да обсъжда отнетите 10 контролни точки на водача, доколкото въззивната проверката е относно законосъобразността на наложените наказания, а контролните точки не са „наказания“ по смисъла на чл.13 от ЗАНН и същите следва да се отнемат само при влязло в сила наказателно постановление.

Настоящият съдебен състав в рамките на извършената касационна проверка по чл.218 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и съобразно визираните в чл. 348 ал.1 НПК касационни основания, прави следните правни изводи:

Не са налице пороци, които да водят до невалидност или недопустимост на проверявания съдебен акт, не са налице и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при разглеждане на делото от районния съд във връзка с постановяване на решението – предмет на касационен контрол. Въззивният съд се е произнесъл по допустима жалба и при разглеждането й не е допуснал нарушения на процесуалните правила уредени в Глава „Трета“, Раздел V от ЗАНН и глава „Двадесет и първа“ от НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК във вр. чл. 63в ЗАНН, не се установи такова.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и формални изисквания при установяването на процесното деяние с АУАН и издаването на обжалваното НП.

ВРС правилно е изтълкувал нормата на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, която разпорежда, че „актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението.“ Видно от текста на цитираната норма липсва изискване актосъставителят да е очевидец на нарушението и лично да го е възприел. Даденото от касатора тълкуване на тази норма би означавало недопустимост за установяване на административни нарушения въз основа на свидетелски показания и пряко противоречи на алинеи 3 и 4 от чл. 40 от ЗАНН. В пълно съответствие с чл. 40, ал.1 от ЗАНН процесният АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетеля, които лично е възприел извършването и установяване на нарушението.

Неоснователно е възражението на касатора, че въззивният съд се е позовал в мотивите си на негово изявление, което той никога не е правил и с това е нарушил правото му на защита. Видно от изложеното по-горе, в мотивите на обжалваното решение е прието, че при извършената полицейска проверка, на въпрос на свид. Г. защо не е поставил предпазен колан „жалбоподателят му обяснил, че го е забравил, тъй като идва от пазара“. Мотивирайки се с това изявление на нарушителя, ВРС не е допуснал несъответствие с нормите на чл. 13, 14 и чл. 339, ал. 2 от НПК, тъй като се е позовал дословно на свидетелските показания дадени от очевидеца Г. при разпита му в хода на съдебното следствие – „Попитах водача дали има основателна причина да няма поставен предпазен колан и доколкото се сещам, сам каза, че го е забравил да го постави, тъй като идва от пазара или нещо от този род.“ /л.29 от делото на ВРС/ От касатора липсват представени доказателства, че е била опорочена волята му изразена в подписания от него документ - АУАН, чрез невярно отразяване за липса на негови възражения. Подписът му е саморъчно положен след текста „нямам възражения“, като липсват твърдения от касатора или проведено доказване, че този текст е добавен впоследствие, или че е бил възпрепятстван да добави възраженията си в празното поле под него. Дори и да се приеме обратното, това не би било съществено процесуално нарушение, тъй като АУАН му е бил редовно връчен и той се е възползвал от законоустановеното си право на възражение, като е подал писмено такова, което е било обсъдено от АНО.

Други пороци на първоинстанционното решение по см. на чл. 218 от АПК не са посочени в касационната жалба, като съдът не констатира и нарушение с материалния закон. Нарушителят не е изложил твърдения и не е представил доказателства, оборващи констатацията в АУАН, че в противоречие със задължението си по чл.137а, ал.1, от ЗДвП, е управлявал автомобил оборудван с обезопасителен колан същия, без да го ползва. Правилно е приета за относима санкционната норма на чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП (в действалата й редакция, Обн. ДВ, бр. 64 от 2025г., в сила от 07.09.2025г.), предвиждаща административно наказание - глоба в абсолютен размер от 100 лева, поради което не е било необходимо да се излагат мотиви относно определянето му.

Следователно обжалваното НП № 25-0433-002402/01.12.2025г. на Началника на Първо РУ към ОД на МВР Варна е формално и материално законосъобразно, и правилно е потвърдено от районния съд.

С оглед така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила.

По отговорността за разноски- при този изход на делото, основателно се явява направеното от процесуалния пълномощник на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на ОД на МВР –Варна, в качеството му на юридическо лице, в структурата на което е ответният административен орган – по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да се присъди възнаграждение, което съдът определя в минимално предвидения размер в нормата на чл.27е от НЗПП вр. чл.37, ал.1 от ЗПП от 66,47 евро /130 лева/.

Разпечатката съдържа 33 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ae6e7de1-3e52-4559-ac86-6b6cafb7a5f3