Решение № 522 от 20.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 522 гр. Пловдив, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Таня Букова при участието на секретаря Радка Цекова като разгледа докладваното от Таня Букова Гражданско дело № 20245300103384 по описа за 2024 година

Ищците М. А. И. с ЕГН **********, Н. А. И. с ЕГН **********, и А. А.

И. с ЕГН **********, и тримата с постоянен адрес в гр. П. *****, представлявани от пълномощника им адв. Д. К., твърдят, че с присъда № 21, постановена на 06.03.2024 г. по нохд № 1163/2022 г. на Пловдивски окръжен съд Р. С. А. е признат за виновен в това, че умишлено е у. б. им М. А. И., от чиято с. те търпят неимуществени вреди.

Между тях и поч. съществувала огромна взаимна привързаност. Те страдат ежедневно от тази огромна загуба, като преживяват спомена от вида на б. им непосредствено след у., когато отишли на мястото, на което бил у., докато тялото му все още се намирало на тротоара, а впоследствие - при организиране на пог. му. Загубата е огромна и поради обстоятелството, че М.

И. бил насилствено у., както и поради младата му възраст към този момент.

Приживе М. И. и ищците ежедневно осъществявали лични контакти, взаимно си оказвали помощ при необходимост със средства за прехрана, покупка на дрехи и стоки от различна необходимост, полагане на труд в обитаваното от тях жилище, били си взаимна опора в живота. Общата им близост, любов и привързаност съществували през целия живот на М. И. до момента на с.та му.

Въз основа на така очертаната фактическа обстановка всеки от ищците 1 моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди от с.та на б. му в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва от датата на увреждането – 20.12.2021 г., до окончателното му изплащане. Претендира присъждане и на разноски.

Субективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 Закон за задълженията и договорите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Р. С. А. с ЕГН **********, не е взел становище по предявените срещу него искове, като в единственото проведено по делото открито съдебно заседание заяви, че не оспорва, че е причинил с.та на М. А. И..

Съдът като обсъди твърденията на страните и признанието на ответника във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Един от основните принципи в действащото право гласи, че не трябва да се вреди другиму, поради което при нарушаването му законът - чл. 45, ал. 1 ЗЗД, разпорежда, че всеки дължи да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Или съобразно цитираната разпоредба елементите на фактическия състав на отговорността за непозволено увреждане са следните : противоправност; действие/бездействие; вреда; причинно-следствена връзка между деянието и последвалия вредоносен резултат; вина.

Не се спори, а и се установява от служебно изискания от Окръжен съд Пловдив заверен препис на Присъда № 21/06.03.2024 г. постановена по нохд 20225300201163/2022 г., частично отменена с присъда рег. № 1/23.01.2025 г. по внохд № 256/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, последната потвърдена с окончателно решение рег. № 375/13.08.2025 г. на ВКС на РБ по нд № 399/2025 г., влязла в сила на 13.08.2025 г., че Р. С. А. е признат за виновен в това, че на ***** г., в гр. П., умишлено е у. другиго – М. А. И., ЕГН ***** - престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 Наказателен кодекс.

Съгласно чл. 300 Граждански процесуален кодекс влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, с оглед на което по силата на посочената норма и въз основа на приетия като доказателство 2 заверен препис на присъда постановена по нохд 20225300201163 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г. настоящият състав приема за установено, че на ***** г. ответникът противоправно, нарушавайки общото правило да не се вреди другиму, виновно – умишлено, е причинил с.та на М. А. И..

Последният съобразно представеното с исковата молба и прието като доказателство заверено копие на справка АИС „Български документи за самоличност“ е б. на ищците.

Принципно законът – чл. 45, ал. 1 ЗЗД, постановява, че всеки има право на обезщетение за вреди от непозволено увреждане. В случая, обаче, се търсят обезщетения не от самия увреден, а такива за неимуществени вреди от причинена с. на увредения. Въпросът за имащите право на такова обезщетение лица не е законодателно решен, но отговор на същия е даден от съдебната практика. Така в т. 1 от задължителното по силата на чл. 130, ал. 2 Закон за съдебната власт за всички съдилища Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. постановено от ВКС на РБ, ОСНГТК по т. д. № 1/16 г. е прието, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена с. на техен близък са : лицата посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. най-близките на пострадалия : низходящи /деца/, съпруг и възходящи и то след като се установи, че действително са претърпели вреди; лицата посочени в Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд отглежданото, но неосиновено дете, отглеждащият го, лицето, което е съжителствало на съпружески начала с поч. при непозволено увреждане, без да е бил сключен граждански брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала; по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с поч. и търпи от неговата с. продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с поч. и действително претърпени от с.та му вреди.

Следователно въз основа на горното задължително разрешение настоящият състав приема, че за уважаване на предявените искове съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на всеки от ищците бе да установи, че е създал трайна и дълбока емоционална връзка с б. си и търпи от с.та му продължителни болки и страдания.

3

Подобни факти не само не са наведени в исковата молба, но не се и установиха от ангажираните в тази насока свидетели, според чиито показания : св. С.С.М. – л. съм на ищците : „М., Н. и А. имаха б. с имена М. А. И..

Заедно си живяха, в една къща, всички заедно, всеки работеше. Много са свързани един с друг. Много голяма трагедия за нас беше с.та на М.. За тях е много голяма трагедия. А. още не се чувства добре. Това е нормално, защото той беше най-малкият б. и всички ги боли, и Н., и М.. И вчера говорихме, също е положението, много ги боли. Всички ни боли, тях повече. А. го гледа на снимки, на видео, плаче. Родителите им са живи. Често поддържам контакт с М., Н. и А.. Те не са добре, защото той беше най-малкият и са много свързани. Още тежко го преживяват това нещо. Нямат нормален сън, не са спокойни, особено А., тя не е добре. А., голямата, е семейна, Н. е семеен, М. не е семеен. Н. и А. имат деца.“; св. К. Г. М., живеещ в квартала на ищците, при който п. М. И. е работел преди около 8 – 10 години : „...Ходехме на кафе. Познавам ги от доста време, от около 15 години ги познавам. Познавах и п. им б. М., тъй като той е работил при мен в строителството. Само той работеше при мен. Беше добро, работливо момче. След с.та на техния б., виждал съм А., Н. и М., много тежко го преживяват. На всяко събиране, на всеки празник се събират, плачат.

Сестрата на майка му на М., жената, която беше преди мен в съдебната зала като свидетел, живее в блока, в който живеят ищците и от нея се знаем всички.

Случва се, че се събираме там, пием кафе. След неговата с. почти всяка седмица се виждаме с М., Н. и А. на кафето в квартала. Майката плаче и лелята плаче. Като се съберат всички реват.“

При разбора на възпроизведените в предходното изложение показания се констатира противоречие между тези на св. М. в частта им, в която тя сочи, че ищците и п. им б. живели заедно, „...в една къща“, от една страна и от друга – на св. М. в частта им, в която отбелязва, че свидетелката М. „...живее в блока, в който живеят ищците...“ Първите, също така не съответстват и на данните, съдържащи се в приетия като доказателство заверен препис на справка АИС „Български документи за самоличност“, съобразно които на 03.12.2007 г. п. М. И. е заявил в регистрите на населението постоянен адрес в гр. П., на ул. ****, т. е. в жилищен блок, а на 25.04.2012 г. е заявил в 4 регистрите на населението настоящия си адрес в гр. Х., от което може да се направи и фактическият извод, че след посочената дата и към момента на с.та му той не е живеел в гр. П., още по-малко в едно жилище с ищците по делото, двама от които – А. И. и Н. И., са семейни и имат деца. Ето защо съдът намира обсъжданите показания на св. М. като неистинни и заинтересовани, поради което не ги кредитира.

В останалата им част показанията са еднопосочни и въз основа на тях може да се заключи, че ищците са били привързани към М. И. като наймалкият от тях, но тази привързаност е типична, нормално присъща на традиционните за българското общество отношения между б.я, съответно между сестра и б. и в нея няма нищо черезвичайно. Тя е израз на характерните за нашите традиции връзки в семейството в широк кръг, включващо братята и сестрите, но тя не разкрива изключителност на съществувалата родствена връзка между поч. и ищците. Поради тази близост помежду им, то житейски очаквано е всеки от тях да е понесъл тежко с.та на б. си, както и да продължава да тъгува за него и да го сънува, но така посоченото не мотивира извод, че така обрисуваните страдания надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, с оглед на което и поради неустановяването на трайна и дълбока емоционална привързаност в отношенията между п. М. И. и всеки от ищците, съдът приема, че никой от тях не е материално-правно легитимиран да получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от с.та на родственика си.

По изложените мотиви съдът :

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. А. И. с ЕГН **********, от гр. П. *****, против Р. С. А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 564,59 евро /50 000 лева/ като обезщетение за неимуществени вреди от с.та на б. му М. А. И., произтекла от престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, в извършването на което Р. С. А. е признат за виновен с Присъда № 21/06.03.2024 г. постановена по нохд 20225300201163 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г., частично отменена с присъда рег. № 1/23.01.2025 г. по внохд № 256/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, 5 последната потвърдена с окончателно решение рег. № 375/13.08.2025 г. на ВКС на РБ по нд № 399/2025 г., влязла в сила на 13.08.2025 г., което престъпно деяние се изразява в това, че Р. С. А. умишлено е у. другиго – М. А. И..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. А. И. с ЕГН **********, от гр. П. *****, против Р. С. А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 564,59 евро /50 000 лева/ като обезщетение за неимуществени вреди от с.та на б. му М. А. И., произтекла от престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, в извършването на което Р. С. А. е признат за виновен с Присъда № 21/06.03.2024 г. постановена по нохд 20225300201163 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г., частично отменена с присъда рег. № 1/23.01.2025 г. по внохд № 256/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, последната потвърдена с окончателно решение рег. № 375/13.08.2025 г. на ВКС на РБ по нд № 399/2025 г., влязла в сила на 13.08.2025 г., което престъпно деяние се изразява в това, че Р. С. А. умишлено е у. другиго – М. А. И..

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. А. И. с ЕГН **********, от гр. П. *****, против Р. С. А. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 25 564,59 евро /50 000 лева/ като обезщетение за неимуществени вреди от с.та на б. й М. А. И., произтекла от престъпление по чл. 115 във връзка с чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, в извършването на което Р. С. А. е признат за виновен с Присъда № 21/06.03.2024 г. постановена по нохд 20225300201163 по описа на Окръжен съд – Пловдив за 2022 г., частично отменена с присъда рег. № 1/23.01.2025 г. по внохд № 256/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, последната потвърдена с окончателно решение рег. № 375/13.08.2025 г. на ВКС на РБ по нд № 399/2025 г., влязла в сила на 13.08.2025 г., което престъпно деяние се изразява в това, че Р. С. А. умишлено е у. другиго – М. А. И..