Определение № 1509 от 19.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1509 гр. Пловдив, 19.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501115 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 със седалище и АУ: град С., Ж.К. „*** 4“, ***., ***, представлявано от адв.З. Ц.,САК, против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №2644/27.03.2025г. по ч.гр.д.№5583/2025г. на ПРС, 5 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против Е. М. М. с ЕГН:**********, по отношение на:

-неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 6.02.2023 г. за моб.номер *** за сумата 307,85 лв. в размер на 3 месечни аб.такси; сумата 152,62лв. -неустойка в размер на 3 месечни аб.такси без ДДС поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №*** от 6.02.2023 г., изм. с доп.споразумение №***/14.4.2023 г. за моб.номер ***, както и в отхвърлителната част за присъдените разноски.

Иска се отмяна на разпореждането на РС в тази част и постановяване на определение, с което да се издаде заповед за изпълнение по чл.410 срещу длъжника.

В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел клаузите за неустойка в договорите за неравноправни, тъй като разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП била неприложима спрямо тази клауза. Претендираните неустойки били до размер на три стандартни месечни абонаментни вноски и този техният размер не накърнява добрите нрави, тъй като са съгласувани и утвърдени от Комисията за защита на потребителите със Спогодба от 11.01.2018 г. по гр.д.№15539/2014 г.и гр.д.№16476/ 2014 г. на СГС и са предварително уговорени между страните в договора, както и че размерът на претендираната неустойка не е по-голям от размера на вредите, които обезпечава. В заявлението са претендирани неустойки в размер на 3-месечните аб.такси без ДДС, с цел 1 постигане на превантивната и обезпечителната функция на неустойката, поради което счита, че отговаря на добрите нрави и на изискванията за равнопоставеност.

Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от длъжника.

Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото констатира следното:

Производството по ч.гр.д.№5583/2025г. на ПРС, 5 гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Йеттел България“ЕАД, което е уважено и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 лв. в частта, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение за неплатените суми - стойността на претендираните месечни такси за потребени мобилни услуги за исковите периоди и непогасени задължения по договор за лизинг за предоставени мобилни телефонни апарати и базови аксесоари по сключения с ответника договори за мобилни услуги, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на заявлението до окончателното изплащане на вземането и разноски. Обжалва се разпореждането на съда в отхвърлителната му част.

За да отхвърли претендираните неустойки, РС е приел, че уговорената неустойка в договорите е в противоречие с чл.143,ал.2,т.5 и т.15 от ЗЗП, тъй като размерът на неустойката при предсрочно прекратяване на договора е равен на сбора от 3 стандартни месечни абонаментни такси, поради което е равна на цената на самата услуга за три месеца, което позволява на доставчика да получи пълен месечен абонамент, независимо от това, че след прекратяването не предоставя услугата.

ПОС намира, че клаузите за неустойките дават право на оператора да получи повече, отколкото ако договора не е прекратен, тъй като неустойката не се формира от 3-кратния размер на абонаментната такса от уговорените преференциални условия.

Съгласно подписания договор за мобилни услуги, в клаузата, уреждаща прекратяването на договора и неустойките е казано, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на потребителя или при нарушение на задълженията му по договора, същият дължи „неустойка, в размер на всички най-високи месечни абонаменти на плана за периода, но не повече от 3 месеца; в случай, че са били налице отстъпки – потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най-ниския и най–високия месечен абонамент на плана, съответстваща на оставащия срок на договора“.

Неустойката се претендира поради едностранно предсрочно прекратяване на договора от страна на доставчика-кредитор в заповедното производство, на основание неизпълнение от длъжника на задълженията му за заплащане на дължими суми за предоставените му услуги.

Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице 2 обоснована вероятност за това. По отношение и на двете неустойки е видно, че дължимостта им е в пряка зависимост от прекратяването на договора чрез развалянето му по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

В заявлението и в ИМ не е посочено кога и как е прекратен договорът за мобилни услуги. Упомената е само причината за това - забавяне на плащанията от страна на длъжника. ПОС намира, че в договора на мобилния оператор е налице неравноправна клауза, предвиждаща възможност за доставчика едностранно да прекрати индивидуален договор с потребител, който не е платил дължими от него суми, тъй като за разлика от клаузата, съгласно която за прекратяване на договора от потребителя е необходимо той да изпрати до доставчика едномесечно писмено предизвестие, клаузата за неустойките не предвижда изискване към оператора за изпращане на предизвестие до потребителя за едностранното прекратяване на договора, поради което неустоечните клаузи са нищожни на осн.чл.26 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Тази клауза е в противоречие и с императивната разпоредба на чл.87, ал.1 от ЗЗД, където е казано, че кредиторът може да развали договора като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален.

Следователно, тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение за горепосочената неустойка се основава на твърдението за предсрочно прекратяване на сключения между страните договор за мобилни услуги, а това твърдение от своя страна вероятно се основава на противоречаща на закона и неравноправна по смисъла на ЗПП клауза в общите условия на кредитора, то е налице достатъчно основание за отхвърляне на искането.

Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид гореизложеното, съдът

О П Р Е Д ЕЛИ

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА №2644/27.03.2025г. по ч.гр.д.№5583/2025г. на ПРС, 5 гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „Йеттел България“ЕАД, ЕИК 130460283 против Е. М.

М. с ЕГН:**********, по отношение на:

-неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 6.02.2023 г. за моб.номер *** за сумата 307,85 лв. в размер на 3 месечни аб.такси; сумата 152,62лв. -неустойка в размер на 3 месечни аб.такси без ДДС поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *** от 6.02.2023 г., изм. с доп.споразумение №***/14.4.2023 г. за моб.номер ***, ведно със законната лихва върху същите , считано от датата на подаване на заявлението – 25.03.2025 г. до окончателното плащане както и в отхвърлителната част за присъдените разноски.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4