Определение № 565 от 28.02.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 565 гр. Пловдив, 28.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500457 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от А. Г. П., ЕГН ********** против Определение № 1044/26.01.2024г., постановено по гр.д.№ 19009/2023г. по описа на РС Пловдив, с което е върната искова молба с вх. № 116608/19.12.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив, подадена от А. Г. П. срещу С.на Т. Ц., Д. Р. М. и И. П. Б., с която е предявен иск с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС. 2 и е прекратено производството по гр. д. № 19009 по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение. Поддържа се, че изводът на районния съд не намира опора в законодателството. Сочи се за несправедливо страната, която е заинтересована от ремонтите да се „натовари“ да ги извърши по собствена преценка, а след това да предостави на останалите страни да оспорват начините за извършването им, както и размера на сумите за осъществяването им. Навеждат се доводи, че отказът на съда да администрира този тип права е освен всичко и житейски неоправдан, тъй като би създал нови проблеми.

Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално 1 допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба по чл. 32, ал.2 ЗС от А. П. срещу С.на Ц., Д. М. и И. Б.. Изложени са съображения, че страните по делото са съсобственици в урегулиран поземлен имот и построена в него сграда, в която са налице само три самостоятелни обекта – собственост на повече от едно лице. Твърди се, че съсобствениците не могли да постигнат съгласие за това как да управляват общите вещи и по-точно за начините и способите за извършването на ремонт и поддръжка на съсобствеността им, респ. разпределение на разходите за това. Искането към съда е на основание чл.32, ал.2 ЗС, поради невъзможността да се формира мнозинство, същото да бъде заместено чрез съдебно решение за управлението на общата вещ във връзка с дейности по възстановяване и ремонт, необходими за запазването й.

С атакуваното Определение № 1044/26.01.2024г. първоинстанционният съд е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото. Мотивите са, че става въпрос за „заместима престация“, при която дължимото поведение/резултат може да се осъществи от всеки съсобственик, след което да претендира от останалите да поемат съответния дял от разходите. В този смисъл ищецът имал възможност да постигне търсения резултат въпреки липсата на мнозинство между съсобствениците, като за направените необходими разноски и подобрения в общия имот може да търси защита на правата си по реда на чл. 30, ал. 3 от ЗС, ако са извършени със съгласието на останалите съсобственици, по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 – 63 от ЗЗД, ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна, или по правилата за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, ако останалите съсобственици са се противопоставили. Районният съд е приел, че при уважен иск по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът замества липсващо решение на мнозинството от съсобствениците по повод управлението на общата вещ, но не и когато това води до поемане на задължение.

Настоящият състав на съда намира, че така постановеното определение е неправилно.

Съгласно чл.3 ЗУЕС за управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, в които самостоятелните обекти са до три и принадлежат на повече от един собственик, се прилагат разпоредбите на чл.

30, ал. 3, чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Закона за собствеността . Предмет на претенцията по чл. 32, ал. 2 ЗС може да бъде както определяне начина на използване на съсобствеността, така и начина й на управление, включително и чрез назначаване на управител. Искът по чл. 32, ал. 2 от ЗС има за цел 2 осъществяване на съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод използването и/или управлението на обща вещ, по отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано, или е взело решение, вредно за нея.

Видно от исковата молба и уточнението към нея, в конкретния случай се твърди, че съсобствениците не могат да формират мнозинство, което да вземе решение по въпроси за извършване на дейности, необходими за запазване на общите вещи. Не се споделя становището на районния съд за това, че в производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът не може да замести липсващото мнозинство на съсобствениците по повод управлението на общата вещ, когато това води до поемане на задължение. Не е налице законодателна опора за този извод. Съдът следва да даде възможност на останалите съсобственици да изразят становище, да се съберат съответните доказателства и по същество да прецени дали е наложително, с оглед запазване на съсобствената вещ, да бъдат извършени определени ремонти.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1044/26.01.2024г., постановено по гр.д. № 19009/2023г. по описа на Районен съд Пловдив.

ВРРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3