Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260 от 30.05.2023, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 253/2023
Вид
Решение № 260
Подписан
30.05.2023
В сила
21.06.2023
Състав
Красимир Лесенски

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42, т.3 и т.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.53, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.113, ал.3 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.156, ал.1 · Закон за управление на отпадъците
  • чл.19, ал.3, т.15 · Закон за управление на отпадъците

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. Пазарджик, 30.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря Д. Г. М. като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20235220200253 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и образувано по жалба на Т.Д.П., кмет на О.П. срещу наказателно постановление № 18 от 30.01.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите гр. П., с което на жалбоподателя в качеството на кмет на О.П. е наложена глоба в размер на 2 000 (две хиляди) лв. на основание чл.156, ал.1 от Закона за управление на отпадъците за нарушение на чл.113, ал.3, вр. чл.156, ал.1 от ЗУО.

Срещу НП е подадена в срок жалба от Т.Д.П., в която се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението, издаването му в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и се моли да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да отмени постановлението.

Претендира разноски.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не взема становище.

1

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата и събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

На ... г. на зеления телефон на „Министерство на Околната среда и водите“ е получен сигнал за нерегламентирани сметища в покрайнините и около дигата на река Л.Я. в с.Ч., О.П.. В същия ден сигналът е препратен и в „Регионална инспекцията по околната среда и водите“ П. с разпореждане да се извърши проверка и да се отговори на Министерството и на подателя на сигнала. На ... г. е извършена проверка на място в с. Ч. от служители на РИОСВ Пазарджик, между които и свидетелката А. К., които обходили землището на селото. Проверяващите установили няколко сметища из цялото землище. Видът на боклуците бил предимно битови, имало и строителни.

Съставени били два констативни протокола - КП № 16-21/... г. и КП № 1622/... г. Единият за републиканските и общински пътища и друг протокол, който касаел река Л.Я. и прилежащи територии на реката. В протоколите били описани констатираните замърсявания и били дадени предписания на кмета на О.П. за почистването им. Последният не присъствал на проверката, но имало представител от О.П. - мл. специалист „Еко патрул.“ Кметът на с. Ч. бил при обиколката. Предписанията били изпратени с писмо и входирани в О.П.. Даден е срок за изпълнение ... г., след което от О.П. поискали писмено удължаване на срока до ... г. По преценка на Директора на РИОСВ Пазарджик срокът се удължил първоначално до ... г., след което от общината отново поискали писмено удължаване и бил удължен до ... г. След изтичането на срока, на ... г. свидетелката К., заедно със свои колежки и представител от екологията в О.П. направили пак оглед на землището в с. Ч. и установили, че не са почистени констатираните замърсявания, а дори има наличие на нови замърсявания. Имало почистен само един малък участък - частични дейности за почистване на черен път зад стадиона на селото на разстояние около 20-30 метра. С оглед установено, свидетелката К. съставила АУАН в присъствието на жалбоподателя, който му е връчен лично, без възражения. В срок е постъпило писмено възражение. Като приел възражението за неоснователно и въз основа на съставения АУАН, ответникът издал атакуваното НП, с което жалбоподателят е наказан в качеството си на кмет на О.П. за следното:

2

„След дадени задължителни предписания в КП № 16-21/... г. и КП № 1622/... г., с отговорно по изпълнението лице кметът на О.П. със срок за изпълнение до ... г., удължен окончателно до ... г., на ... г. е извършен последващ контрол по изпълнение на дадените предписания. При обход на терените е установено, че констатираните замърсявания с отпадъци не са почистени. Установени са и нови замърсявания с отпадъци. Частично само са почистени описаните отпадъци в т. 1 от КП 16-22/... г. /по черен път от стадиона на селото в посока р. Л.Я./. Съставен е КП № 16-51/... г., в който отново са описани подробно замърсените терени и отпадъци, а именно:

Битови и строителни отпадъци, вляво след моста на р. Л.Я., по протежението на дигата на разстояние от около 300 м и наоколо 200 м вдясно от моста по посока течението на реката на площ от около 200 кв. м, зад стадиона от вътрешната страна на дигата от нейното прекъсване в посока моста на реката, обратно на движението на водата, разпилени битови и строителни отпадъци на площ от около 20 декара от външната страна на дигата - наличие на пробутани битови отпадъци на купчина с размери 1,5м х 1 Ом х 1 Ом и по протежението на дигата от описаната купчина на разстояние от около 150 м посока моста - наличие на битови и строителни отпадъци, също така битови и строителни отпадъци по черен път вляво от фирма за производство на паметници, успоредно на реката в посока нейното движение на отделни купчини на разстояние от около 200 м. Кметът като отговорно лице не е предприел действия по изпълнение и на предписанието за почистване на замърсяванията с отпадъци: зад стадиона на селото, вляво от него по черен път в посока р. Л.Я., в протежение на 400-500 м отляво и отдясно, има наличие на битови и строителни отпадъци. В този участък е установено само частично почистване на замърсяванията с отпадъци. На 200 м от стадиона вдясно, между неизползваем напоителен канал и обработваема земя на площ от около 2 декара има разпилени битови и строителни отпадъци; на 400 м от стадиона вляво по черен път има строителни отпадъци /6 купчини/, а понататък в дере в същата посока - битови отпадъци и отпадъци от МПС.

Вдясно от болницата, около контейнера, на площ от около 200 кв. м. има битови отпадъци. Кметът на О.П. като отговорно лице не е изпълнил дадените задължителни предписания в КП № 16-21/... г. и КП № 16-22/... г. в указания срок до ... г. включително, за почистване на замърсените с отпадъци терени“.

3

Така описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелката А. К.. Изложеното от свидетелката кореспондира изцяло с останалите доказателства, показанията й са логични, последователни и се подкрепят от представените писмени доказателства, включително констативните протоколи, поради което съдът напълно ги кредитира.

При така установеното, е видно, че жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:

С оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът установи от правна страна следното:

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО възлага на кметовете на общините отговорността за предотвратяване на изхвърлянето на отпадъци на неразрешени за това места и/или създаването на незаконни сметища и организиране на почистването им. Като кмет на О.П. жалбоподателят е натоварен с тази отговорност. От своя страна чл.113, ал.3 от ЗУО предвижда, че въз основа на констатирани нарушения при извършена проверка директорът на РИОСВ или оправомощено от него длъжностно лице дава задължителни предписания с определен срок за тяхното отстраняване и/или съставя актове за установяване на административни нарушения. Съответно чл.156, ал.1 от ЗУО сочи, че за неизпълнение на предписание по чл. 113, ал.

3 или чл. 120 на физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.

От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че към момента на последващата проверка – ... г. дадените предписания за почистване на терените на речното корито и прилежащата територия на р. Л.Я., преминаваща през землището на с. Ч. с отговорно по изпълнението лице - кметът на О.П., не са били изпълнени и това е установено по безспорен начин от инспекторите при РИОСВ Пазарджик, 4 видно, както от показанията на актосъставителката К.. Очевидно е, че кметът на О.П. не е пристъпил към изпълнение на вмененото му законово задължение след получаване на дадените му предписания и е извършил нарушението, за което е санкциониран. За изпълнението на законовото задължение на кмета по чл.19, ал.3, т.15 от ЗУО е необходимо предприемането на ефективни мерки, които да доведат до целения резултат, като извършването само на формални действия (като издаването на различни заповеди) в тази насока не удовлетворява изискванията на закона. По изложените съображения, доколкото жалбоподателят не е предприел резултатни мерки, които да осигурят почистването на незаконните замърсявания с отпадъци и да предотвратят натрупването на нови такива, то нарушението е извършено от него.

При извършената служебна проверка съдът констатира обаче, че при провеждането на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на издаденото НП по следните съображения:

На първо място в атакуваното НП не е посочено въобще мястото на нарушението. Видно от цитирания по-горе текст на НП никъде не се сочи къде точно е извършено нарушението. В АУАН се сочи мястото – село Ч., но подобно посочване липсва в НП. На следващо място в НП липсва и дата на нарушението. Отново в АУАН такава дата е посочена – ... г., но тя не е посочена в НП. Нещо повече – В НП се сочи от една страна, че са дадени предписания на кмета на О.П. с КП № 16-21/... г. и КП № 16-22/... г. със срок за изпълнение до ... г., удължен окончателно до ... г., като на ... г. е извършен последващ контрол по изпълнение на дадените предписания, т.е. датата на извършения последващ контрол предхожда датата на дадените предписания и срока за изпълнението им.

Датата и мястото на извършване на нарушението са задължителен реквизит, както за съставения акт, така и за издаденото въз основа на него наказателно постановление, при което непосочването им в НП е в противоречие с императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Това принципно води до невъзможност да се установи къде точно и кога точно е извършено нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на извършителя и пряко накърнява правото му на 5 защита. ЗАНН определя общите правила за административните нарушения и наказания, реда за установяване на административните нарушения, за налагане и изпълнение на административните наказания и осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите и организациите. За целта същият въвежда императивни норми относно съдържанието на АУАН и НП. Съгласно чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН в акта и в НП следва да бъдат посочени датата и мястото на извършване на нарушението, неговото описание и на обстоятелствата, при които е било извършено. Липсата или несъвпадението на тези данни в АУАН и НП накърнява от една страна правото на защита на жалбоподателя, а от друга страна води до невъзможност съдът да провери по същество законосъобразността на проведената административно-наказателна процедура. Следва да се отбележи, че дори в конкретния случай мястото на извършване на нарушението пряко е свързано и с компетентността на АНО – в случая именно Директорът на РИОСВ Пазарджик. В случая при липсва на посочване на това място, то се поставя под съмнение въобще компетентността на РИОСВ Пазарджик да извърши подобна проверка. В настоящото производство съдът действа като въззивна инстанция и не може да променя по никакъв начин възприетата от АНО фактическа обстановка, а в нея липсва посочване на мястото и датата на нарушението. Изложеното е достатъчно основание за отмяна на издаденото НП съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика.