Решение № 324 от 16.07.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Плевен, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря Д. В. Д. като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500563 по описа за 2026 година Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на въззивна жалба от ВУИ „Христо Ботев“, с. *** чрез пълномощника му адвокат Е. М. против решение № 485/07.02.2026 г. по гр.д. № 136/2026 г. на ПлРС. В жалбата се излагат подробни доводи за недопустимост и алтернативно за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното съдебно решение като постановено без съобразяване на извършеното изменение на цената на исковете, представените по делото писмени доказателства и заключението на приетата ССчЕ. Иска се от въззивия съд да отмени изцяло обжалваното решение и при условие на евентуалност да приеме, че въззивното учебно заведение дължи само сумите, посочени в заключението на приетото заключение на ССчЕ. Претендира направените по делото в двете инстанции разноски. С жалбата е представена квитанция за внесена държавна такса по сметка на ПлОС в размер на 25 евро.

В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК ответницата по въззивната жалба Д. П.

И. чрез пълномощника си адвокат В. В. оспорва основателността й, като 1 излага подробни възражения и претендира направените по делото във въззивната инстанция разноски. Представят се договор за правна помощ и пълномощно за въззивната инстанция.

В о.с.з. въззивното ВУИ „Христо Ботев“, с. *** чрез пълномощника си адвокат М. поддържа подадената въззивна жалба и претендира направените по делото разноски съгласно представения по делото списък на разноските по чл.

80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.

Въззиваемата страна се явява лично и чрез пълномощника си адвокат В. оспорва основателността на въззивната жалба. Претендира направените по делото разноски съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ по делото.

Плевенският окръжен съд, като обсъди оплакванията, изложени в жалбата, взе предвид направените доводи, прецени събраните пред първата и въззивната инстанции доказателства в тяхната съвкупност и по отделно и съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 от ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част, като останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивният съд приема, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която съдът се е произнесъл извън петитума на предявените искове, с които е бил сезиран към датата на приключване на съдебното дирене.

Видно от направеното изменение на цената на предявените искове, допуснато от първоинстанционния съд в о.с.з. на 02.04.2026 г. съгласно молба на ищцата по реда на чл. 214 от ГПК /л. 101-103/, че след същото ПлРС е бил сезиран със следните предявени от ищцата Д. П. И. против ВУИ „Христо Ботев“, с. *** обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 261 от КТ за сумата от 6,14 евро, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен нощен труд през периода от 01.06.2025 г. до 20.08.2025 г. иск с правно основание чл. 262 от КТ за сумата от 449,10 евро, 2 представляваща неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2025 г. до 20.08.2025 г. иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 18,68 евро, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 455,24 евро, формирана от сбора на горепосочените две трудови възнаграждения за периода от 01.10.2025 г. до 22.01.2026 г. – датата на подаване на ИМ.

С оглед гореизложеното, като е присъдил наред с претендираната обща сума от 455,24 евро за неплатен нощен и извънреден труд и претендираната сума от 18,68 евро за забавено плащане на сумата от 455,24 евро други парични суми по искове, с които не е сезиран без да изложи и мотиви защо приема, че е сезиран с искове за тези суми и от кои доказателства по делото се установява тяхната основателност, ПлРС е постановил частично недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. При тези изводи въззивният съд приема, че решението следва да бъде обезсилено в следната част, в която ВУИ „Христо Ботев“, с. *** е осъдено да заплати на Д. П. И. сумата от 114,53 евро, представляваща трудово възнаграждение за нощен труд за м. юни 2025 г., сумата от 640,42 евро, представляваща трудово възнаграждение за извънреден труд и сумата от 112 евро, представляваща трудово възнаграждение за нощен труд за м. август 2025 г., ведно със законната лихва върху всяка от тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, като производството по делото бъде прекратено в тази му част.

В останалата обжалвана част въззивният съд приема, че решението е валидно, допустимо и неправилно по следните съображения:

Безспорно се установява от представените по делото в първата инстанция писмени доказателства, че между страните е съществувало ТПО през периода 01.06.2025 г. до 20.08.2025 г., през който въззиваемата е изпълнявала длъжността „възпитател“.

Безспорно се установява, че през посочения период въззиваемата е давала дежурства съгласно график, утвърден от работодателя, като тези дежурства са били и през нощта, поради което е полагала и нощен труд.

Безспорно се установява от представения в първата инстанция протокол от 25.09.2025 г. за извършена проверка от ДБТ – Плевен, че на въззивното учебно заведение е извършена проверка във връзка с полагания труд от възпитателите, констатирано е сумирано отчитане на работното време и 3 съответни нарушения при отчитането на нощния и извънредния труд, като конкретно по отношение на въззиваемата е констатирано, че на същата не са заплатени в пълен размер възнаграждение за положен нощен труд през м. юни в размер на 120 часа, възнаграждение за положен извънреден труд през м. юни в размер на 59 часа и са дадени предписания, в това число да се заплати на въззиваемата допълнително трудово възнаграждение за положените нощен и извънреден труд до 01.10.2025 г..

Установява се от приложения по делото фиш от заплата на въззиваемата, че през м. октомври 2025 г. на същата е начислено и заплатено възнаграждение за 59 ч. извънреден труд в размер на 374,19 лв. и за нощен труд през м. юни 2025 г. в размер на 72 лв. или общо сумата от 446,19 лв..

Установява се от заключението на вещото лице В. В. по приетата в първата инстанция заключение на СИЕ, че при съобразяване на сумираното отчитане на работното време през периода 01.06.2025 г. до 20.08.2025 г., установено от въззивния работодател въззиваемата е положила 112 часа нощен труд през м. юни 2025 г. и 56 часа нощен труд през м. август 2025 г. или общо 168 часа нощен труд, за който е следвало да й се заплати възнаграждение в размер на 336 лв., но е заплатено възнаграждение в размер на 324 лв. и е останало неизплатено възнаграждение в размер на 12 лв.. Вещото лице установява също, че въззиваемата е положила 212 часа труд през м. юни 2025 г. при норма 168 часа, 18 часа труд по –малко от нормата часове труд през м. юли и 146 часа труд през м. август 2025 г. при норма 104 или общо 534 часа труд при норма 456 часа, т.е. 68 часа извънреден труд, за който е следвало да й се заплати възнаграждение в размер на 1 252,56 лв., но е заплатено възнаграждение в размер на 374,19 лв. и е останало неизплатено възнаграждение в размер на 878,37 лв.. Вещото лице е установило, че законната лихва върху сумата от 455,24 евро /890,37 лв./, представляваща сбора от неплатените суми за нощен труд в размер на 6,14 евро /12 лв./ и за извънреден труд в размер на 449,10 евро /878,37 лв./ за периода от 01.10.2025 г. до датата на подаване на ИМ – 22.01.2026 г. е 18,68 евро /36,53 лв./.

При сумирано отчитане на работното време, работното време се определя като произведение от броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл. 136 ал. 3 от КТ, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на 4 нощните часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни.

Понятието "сумирано работно време" изразява начина на изчисляване на работното време при такъв сменен режим на работа, при който продължителността на отделната смяна може да надхвърля осем часа на ден.

Работата в повече трябва да се компенсира с почивка в границите на отчетния период. Когато в края на определеното време нормата работно време е превишена, е налице извънреден труд. При извънреден труд при сумирано работно време съгласно чл. 262 ал. 1 т. 4 от КТ се заплаща трудово възнаграждение с увеличение не по-малко в размер на 50 % . За нощен труд съгласно чл. 261 от КТ се заплаща възнаграждение с увеличение съгласно трудовия договор, не по – малко от определеното от МС.

При така събраните по делото доказателства, които кореспондират помежду си въззивният съд приема, че предявените искове са основателни и доказани в предявените размери след изменението на цената на всеки от исковете. Безспорно се доказа по делото, че с оглед положения труд по графици при сумирано отчитане на работното време и установените часове дневен труд от 8 ч. при условията на чл. 136 ал. 3 от КТ въззиваемата не е получила изцяло дължимите и трудови възнаграждения за нощен и извънреден труд за процесния период, поради които същите следва да й бъдат присъдени съобразно изчисленията на вещото лице по приетата СИЕ.

Неоснователни са възраженията на въззивното дружество за липса на неплатен труд на въззиваемата, тъй като същите са опровергани от заключението на вещото лице, което е работило на базата на данните в личното трудово досие на въззиваемата и счетоводните записвания при работодателя и заключението му не е оспорено или опровергано от други събрани по делото доказателства. С оглед забавата при плащането на главниците на вземанията за нощен и извънреден труд през процесния период от 01.10.2025 г. до 22.01.2025 г. въззивното училище дължи заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сбора от главниците.

С оглед гореизложеното решението на ПлРС се явява правилно като краен резултат, в частта, в която е допустимо, но не достатъчно ясно постановено, поради което следва да бъде отменено и тази му част за яснота на страните и вместо него се постанови друго, с което исковете бъдат уважени, така както са предявени, а не общо, както е посочил първоинстанционния съд.

5

С оглед пълното уважаване на исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното производство в размер на 383,47 евро. Съдът обсъди направеното възражение от ответника в първоинстанционното производство по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК, но като съобрази, че съгласно тази разпоредба при преценката за прекомерност съдът не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна, както и обстоятелството, че ответното ВУИ е заплатило на пълномощника си адвокат М. адвокатско възнаграждение в размер на 390 евро, намира, че само на това основание възражението е неоснователно и не следва да се обсъждат останалите предпоставки свързани с определяне на размера му.

С оглед пълното уважаване на предявените искове по сметка на ПлРС се дължат изцяло заплатените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 210 евро от бюджета на съда, както и държавна такса съобразно цената на уважените искове в минимално дължимия размер от 25,56 евро.

С оглед частичното уважаване на въззивната жалба в частта, в която се иска обезсилване на решението и постановяване на ново решение от въззивния съд, с което исковете са уважени, въззивният съд приема, че в полза на въззивната страна се дължат разноски в размер на 65 % от направените разноски за въззивната инстанция от 390 евро за адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на разноските и доказателствата за тяхното извършване. По същите съображения, тъй като исковете се уважават от въззивния съд в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени 35 % от направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 365 евро съгласно представения списък на разноските и доказателствата за тяхното извършване. След компенсация въззиваемата следва да бъде осъдена да заплати на въззивното училище разноски по делото в размер на 125,75 евро за въззивната инстанция.