Определение № 1235 от 12.03.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1235 гр. София, 12.03.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Филип Владимиров Касационно гражданско дело № 20258002104286 по описа за 2025 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Спринк – в несъстоятелност“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], [община], чрез синдика В. С., представлявана от адв. К., преупълномощен на основание чл. 71, ал. 1 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.) от упълномощеното адвокатско дружество „Т. и К.“, против решение № 147 от 18.06.2025 г. по гр. д. № 133/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

Ответната страна В. Г. Г., действащ като ЧСИ с рег. № 725 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд – Велико Търново, чрез адв. К. с отговора в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК взема становище за липса на предпоставки за допускане на касационен контрол. Претендират се разноски при условията на чл. 38 ЗАдв.

От третите лица – помагачи на страната на ответника по иска, „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], чрез юрк. Д. в отговора по чл. 287, ал. 1 ГПК счита, че липсват основания за допускане на касационен контрол, а по същество жалбата се явява неоснователна. ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], както и „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД с ЕИК[ЕИК] и седалище [населено място], не ангажират становище по жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което след отмяна на решение № 307/29.05.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. на Окръжен съд – Велико Търново (ОС – Велико Търново), са отхвърлени предявените от „Спринк - в несъстоятелност“ ЕООД против ЧСИ В. Г. Г. с рег. № 725 на КЧСИ и район на действие Окръжен съд - Велико Търново, искове, 1 квалифицирани като такива с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ - за заплащане общо на сумата от 310 814. 14 лв., представляваща обезщетение за причинени на дружеството имуществени вреди (претърпени загуби), в това число: 305 207.

53 лв. - недължимо събрана законна лихва за забава за периода от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г. върху главница в размер на 1 528 442. 26 евро по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., с левова равностойност 2 989 373. 22 лв., както и начислена и събрана пропорционална такса в размер на 5 606. 61 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 03.02.2023 г. до окончателното й изплащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за заплащане на сумата 157 479. 16 лв., съставляваща обезщетение за забава при изпълнение на паричното задължение за главницата, за периода от 06.02.2018 г. до 03.02.2023 г. Предмет на обжалване (доколкото касаторът сочи да атакува изцяло въззивното решение) и е произнасянето на въззивния съд по разноските, вкл. с отмяна на определението на окръжния съд по чл. 248 ГПК - № 1681/12.12.2024 г. по гр. д. № 93/2023 г. на ОС – Велико Търново като са присъдени разноски на ответника, вкл. такива по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за две съдебни инстанции, а ищецът е осъден да заплати и дължимата държавна такса по бюджета на съдебната власт.

Въззивният съд е постановил обжалвания правен резултат като е дал правна квалификация на спорното право по чл. 441, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ – за ангажиране деликтната отговорност на ответника – ЧСИ, за вреди, произтекли от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение (главен иск) и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съставляваща обезщетение за забава при изпълнение на паричното деликтно задължение за обезвредата (главницата), за времето от 06.02.2018 г. до 03.02.2023 г.

(акцесорен иск). Правното естество на главната претенция е изведено от заявените твърдения, че в хода на проведено принудително изпълнение срещу ищеца (под № 485/2014 г. на ЧСИ Г.), били присъединени вземания по изпълнителен лист на същия взискател („Банка Пиреос България" АД) срещу длъжника (ищцово дружество) по изп. д. № 24/2017 г. и удостоверени по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на РС – Велико Търново. В издаденото от ответника – ЧСИ, удостоверение по чл. 456, ал.

3 ГПК, изх. № 03648/21.02.2017 г. същият описал неправилно задължението за законна лихва по изпълнителния лист № 1486/15.08.2016 г., като посочил погрешна начална дата на същата 15.04.2015 г., вместо вярната - 15.04.2016 г. Това се дължало на проявена вина – професионална немарливост при изписването на верния период на дължимата законна лихва, който бил увеличен с една година и е в разрез с обективните предели на горепосочения изпълнителен лист, и е обусловило процесуална незаконосъобразност на последващо извършеното от ЧСИ Г. разпределение от 16.03.2017 г. на постъпили суми от публична продан на недвижим имот на длъжника. Сочи се, че разпределението, влязло в сила на 06.02.2018 г. и обективирано в нарочно съставен протокол за извършването му, ответникът без основание се разпоредил (недължимо събрал) в полза на банката – взискател с паричната сума от 305 207. 53 лв., каквото вземане не е съществувало, като ЧСИ е начислил и събрал недължимо и пропорпоционална такса по т. 26, б. „е“ ТТРЗЧСИ върху това несъществуващо вземане, в размер на 5 606. 61 лв., с което е увеличил размера на дълга по изпълнителен 2 лист № 1486/15.08.2016 г. и е причинил на ищеца – длъжник вреда (претърпяна загуба), тъй като имуществото му е намаляло. Между вредата и описаните незаконосъобразни (противоправни) действия на ответника е налице причинно – следствена връзка, тъй като тя е закономерно следствие на извършеното от ЧСИ разпределение въз основа на погрешно определената в издаденото от същия удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК законна лихва върху вземането по горния изпълнителен лист (за по – голям от дължимия период, с една година) и произтеклото от това разпореждане – без основание, т. е. недължимо, с получените парични средства от имуществото на длъжника, в полза на банката – кредитор.

С оглед на това изложение на обстоятелствата по исковата молба, е поискано присъждане на процесните суми – за главница по чл. 441, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ и лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно като имуществена вреда - недължимо събрана законна лихва (определена за периода от 15.04.2015 г. до 15.04.2016 г., т.е. за 1 година в повече) върху главницата по изпълнителен лист № 1486/15.08.2016 г. и пропорционална такса (сумите от главниците по иска), както и лихва за забава върху главниците от датата на влизане в сила на разпределението - 06.02.2018 г. до датата на исковата молба – 03.02.2023 г.

По делото е приета за установена следната фактическа обстановка:

С решение № 312/19.07.2018 г. по т. д. № 83/2017 г. на ОС – Велико Търново е било открито производство по несъстоятелност на ищцовото дружество („Спринк“ ЕООД), а с решение от 09.03.2022 г. по това дело търговецът е бил обявен в несъстоятелност. Дружеството било длъжник на „Банка Пиреос България“ АД (с универсален правоприемник „Юробанк България“ АД) по договори за кредит. За вземането на банката по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на Районен съд - Велико Търново (РС–Велико Търново) били издадени заповед №1103/12.08.2016г. за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 1486/15.08.2016г., по силата на които ищецът бил осъден да й заплати сумата от 1 528 442.

26 евро (2 989 373. 22 лв. - левова равностойност на главницата по централния курс на БНБ), ведно със законната лихва, считано от 15.04.2016 г. до изплащането. Въз основа на така издадения изпълнителен лист, по молба на банката било образувано изп. д. № 24/2017 г. по описа на ЧСИ В. Г.. Вземанията по този изпълнителен лист били присъединени по изп. д.

№485/2014 г. на същия ЧСИ. По това изпълнение горната търговска банка била отново взискател, а „Спринк“ ЕООД - длъжник. Издаденото от ответника - ЧСИ удостоверение по чл. 456, ал. 3 ГПК, с изх. № 03648/21.02.2017 г., съдържало указание за задължението на ищеца по изп. д. № 24/2017 г. на същия съдебен изпълнител – по изпълнителния лист № 1486/15.08.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на РС – Велико Търново, към 21.02.2017 г., вкл. законната лихва, изчислена в размер на 563 519. 25 лв., за времето от 15.04.2015 г. до 21.02.2017 г., докато по изпълнителния лист № 1486/15.08.2016 г. началото на лихвата се свързва с датата 15.04.2016 г. В удостоверението ЧСИ Г. указал и разноски по изп. д. № 24/2017 г. в размер на 73 597. 10 лв. и такси по ТТРЗЧСИ, без т. 26 – от 435. 60 лв.

Установено е, че с протокол от 16.03.2017 г. е извършено разпределение по изп. д. № 485/2014 г. на ЧСИ В. Г., на сума в размер на 4 595 806 лв., получена след възлагане на недвижим имот на длъжника „Спринк“ ЕООД на взискателя „Банка Пиреос България“ АД при проведена публична продан. Там описаните вземания, които се погасяват, са подробно 3 изброени – индивидуализирани по вид и изпълнително основание. Сред тях е и законната лихва в размер на 582 618. 06 лв., дължима за периода от 15.04.2015 г. до 16.03.2017 г. по изп. д. № 24/2017 г. на ЧСИ Г. (вземането е удостоверено с изп. лист, издаден по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на РС – Велико Търново). Съобразено е, че по жалба на другия взискател по изп. д. № 485/2014 г. на ЧСИ В. Г. - [община], по реда на чл. 463, вр. чл. 278 ГПК, разпределението от 16.03.2017 г. е отменено с влязло в законна сила - на 06.02.2018 г. решение от 04.01.2018 г. по гр. д. № 458/2017 г. на ОС – Велико Търново, и е извършено ново разпределение на сумата от получената продажна цена на имота от проданта – общо 4 595 806 лв. С него са разпределени суми в полза на ЧСИ - за такси и разноски, сума в полза на [община] – за данък недвижими имоти, а остатъкът от 4 494 637. 61 лв. е разпределен на банката взискател („Банка Пиреос България“ АД – доколкото съставлява „привилегировано вземане“ по процесните изпълнителни листа на основание чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД). Изтъкнато е, че в решението липсва изразена воля за конкретните вземания по вид на този взискател, за които се разпределя въпросната сума. Съгласно издадено от ответника удостоверение за размер на дълга, с изх. № 6385/19.02.2020 г., по всички изпълнителни титули, присъединени по изп. д. № 485/2014 г. неплатеният остатък от дълга възлиза на 4 501 425. 40 лв. като за задължението по изпълнителния лист, издаден по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на РС – Велико Търново, са останали неплатени: сума от 2 509 288. 24 лв. – главница и сума от 360 013. 46 лв. – лихви, както и суми за разноски по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Установено е също от инстанцията по същество, че в хода на производството по несъстоятелност на длъжника – ищеца по делото, е изготвен списък на приетите там вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, обявен в ТР по партидата на длъжника на 19.09.2018 г. В него приетото вземане на „Банка Пиреос България“ АД възлиза на 4 671 181. 33 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването му, като е посочена сумата от 1 528 442. 26 евро за събиране по изп. д. № 24/2017 г., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1933/2016 г. на РС – Велико Търново. Взета е предвид и приложената частична сметка за разпределение № 1, изготвена на 10.03.2022 г. от синдика на ищеца, според която в полза на „Ленд Агро Продъкшън“ ЕООД (сочи се като купувач на вземанията на банката – кредитор по договор за цесия от 16.10.2020 г.) е изплатена сумата от 1 589 513. 45 лв. от общ размер на прието вземане 4 671 181. 33 лв. На основание чл. 155 ГПК съдът е обявил за общоизвестни и ненуждаещи се от доказване фактите, че са изготвени и обявени в търговския регистър Частични сметки за разпределение от синдика на „Спринк“ ЕООД - в несъстоятелност от 26.07.2023 г., от 02.02.2024 г. и от 14.03.2024 г. установяващи, че дългът по процесния изп. лист не е погасен.