Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 186 от 22.10.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 262/2024
Вид
Решение № 186
Подписан
22.10.2024
В сила
14.11.2024
Състав
Велина Иванова Полежанова

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.81, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.148, ал.12 · Закон за горите
  • чл.206 · Закон за горите
  • чл.270 · Закон за горите
  • чл.14 · Наказателен кодекс
  • чл.80, ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл.14б, ал.8 · Наредба № 1 от 30 януари 2012 г. за контрола и опазването на горските територии
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 186 гр. Разлог, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20241240200262 по описа за 2024 г.

Производството е образувано по жалба на „А..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от А.Х.Т., с адрес: с.К., у.„П.“№29, о.Б., о.Б., против НП №* от 06.03.2024 г., издадено от Директора на РДГ-Б..

Жалбоподателят не е съгласен с издаденото НП и моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно. Твърди че констатациите в НП не отговарят на действителното фактическо положение. Сочи се, че са допуснати съществени процесуални нарушения.

Процесуалният представител на РДГ-Б. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

Въз основа на доклад от инж. М.Ш., на длъжност „гл. експерт“ при РДГ-Б., на 06.02.2024 г. в 11:40 часа свидетелите М.М. и Б.Ц. извършили проверка на монтирано GPS устройство за позициониране и проследяване на т. а. с рег. №*, собственост на „А..“ЕООД. По време на проверката установили, че на 23.10.2023 г. и 24.10.2023 г. жалбоподателят, като собственик на товарно ПС с peг. №*, транспортирал дървесина на територията на о.Б. с превозни билети №№13613/00186 и 13275/00136 от 23.10.2023 г. и превозен билет №13275/00137 от 24.10.2023 г., без да е осигурил непрекъснато функциониране на GPS устройството на т. а.

Като доказателство за резултатите от проверката е съставен Констативен протокол серия Е 2022 г., №411493 от 06.02.2024 г.

На жалбоподателя е съставен АУАН серия Е2021, №*/06.02.2024 г. за нарушение на разпоредбата на чл.14„б“, ал.8, във вр. с чл.14„б“ от Наредба №1 от КОГТ и чл.148, ал.12 от ЗГ. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено „имуществена санкция“ от 900.00 лева, за нарушение на чл.14„б“, ал.8, чл.14б, ал.3 от Наредба №1 от КОГТ и чл.148, ал.12 от ЗГ.

От представеното становище за състоянието на GPS проследяващо оборудване за МПС с рег.

№*, марка и модел „M..”, собственост на „А..“ЕООД, се установява че за дата 24.10.2023 г.в системата S.T.WEB, няма налични данни за движение на ПС, поради проблем със софтуера 1 на GPS устройството, който не е умишлено предизвикан от страна на клиента, като „ВЕМТ.“ ООД, не е уведомен за наличието на този проблем до 01.02.2024 г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства – разпитани са актосъставителят и други свидетели относно обстоятелства от предмета на доказване по делото. От показанията на св. М. се установява, че т. а., с който жалбоподателят е транспортирал дървесина, е бил снабден с GPS устройство, но същото устройство не е отчитало маршрута за движение на т. а. на 23 и 24.10.2023 г. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите отразяват преките им впечатления и са установили нарушението.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е законосъобразно по следните съображения:

В хода на адм. нак. процедура не са нарушени установените законови норми относно сроковете и процедурите на съставянето на акта и НП. Спазени са сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и срокът за абсолютната погасителна давност по чл.81, ал.3, вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Давностните срокове, предвидени в разпоредбата на чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН, както относно съставянето на АУАН, така и издаването на НП, също са спазени.

Актът е съставен в присъствието на нарушителя, предявен е и му е връчен веднага след съставянето, а НП е издадено след изтичане на законоустановения срок, така че жалбоподателят да има възможност да направи възражения по акта. Съдът не установи процесуални пропуски в тази насока. При така установената фактическа обстановка при съставянето на АУАН, съответно издаването на НП, АНО е спазил сроковете и процедурите по ЗАНН.

Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. В АУАН са спазени изискванията на чл.42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57 от ЗАНН. Както в акта, така и в НП са посочени датата и мястото на нарушението. В НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя, посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства при които е извършено адм. нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно обстоятелствено.

Самото нарушение е описано, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация. АНО е дал правилна квалификация на извършеното деяние. Посочената от АНО квалификация на нарушението, кореспондира с установеното от фактическа страна. В тази вр. възражението на процесуалния представител на жалбоподателя са неоснователни.

Разпоредбата на чл.14б, ал.8 от Наредба №1 от 30.01.2012 г. забранява транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти с товарни ПС, за които не са изпълнени изискванията на чл.14б, ал.1-4, а именно: „Товарните ПС, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.рично е разписано, че редът за предоставяне на достъп до информацията за движението на ПС се определя с наредбата по ал.11 на чл.148. Безспорно също така, че както чл.148, ал.12 от ЗГ, така и чл.14б, ал.1 от Наредбата, въвеждат изрично изискване товарните ПС транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 от ЗГ, да бъдат снабдени с изправни и функциониращи у-тва за позициониране и проследяване на движението им (GPS) и това е задължение на техните собственици, съответно наематели или ползватели, съобразно текста на чл.14б, ал.3 и ал.4 от Наредбата. На това основание защитата твърди, че шофьорът, осъществяващ превоза на дървесина, не е субект на задължението и неговата отговорност не трябва да се ангажира.

Съдът не споделя този довод с аргумент от разпоредбата на чл.14б, ал.8 от Наредбата, където се въвежда изрична забрана транспортирането на дървесина и недървесни горски продукти да се извършва с товарни ПС, за които не са изпълнени изискванията на чл.14б, ал.1-4. Тоест субект на нарушението на тази забрана е лицето, което транспортира дървесина или недървесни горски продукти с ПС, за което не са изпълнени съответните изисквания, въведени с посочената по-горе разпоредба. Негово задължение е преди да осъществи 2 транспортирането да се убеди, че ПС с което ще извърши превоза, отговаря на тези изисквания и в случай че това не е така, да откаже да извърши транспорта. В противен случай, отговорността за това нарушение е изцяло на водача на съответното ПС. В хода на адм. нак. производство, а и в съдебното, е безспорно установено, че т. а. с рег. №*, към датата на осъществяване на нарушението, не е отговарял на изискванията на чл.14б, ал.1 от Наредбата, тъй като устройството за позициониране и проследяване на движението му не е функционирало изправно. Горното се доказва и от приетите по делото като доказателства извлечение от Дневник за постъпилите, преработени и експедирани дървесни материали за обект „А..“ЕООД, че на 24.10.2023 г. жалбоподателят е транспортирал дървесина с ПБ 13613/00186 от 23.10.2023 г. (л.36 от делото).

Обстоятелството, че на процесната дата ПС не е било спирано за проверка, за да бъде констатирано нарушението на място, или че достъпът не е осъществен в момента на превозването на дървесината по никакъв начин не променя този извод. Съгласно чл.14б, ал.2 от Наредбата, GPS устройството по ал.1 следва да осигурява непрекъснат запис на данните за местоположението и маршрутите на товарните ПС и мобилните обекти по чл.206 о т ЗГ, съответните дата и час, с възможност за последващо разглеждане на записите, като съхранява данните за последните 90 дни. Процесното нарушение е било констатирано от контролните органи на базата на документална проверка, а събраните в хода на адм. нак. прво доказателства по безспорен и несъмнен начин установяват извършеното нарушение и неговото авторство.

Не може да се сподели доводът на жалбоподателя, че деянието обявено за адм. нарушение е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, което в конкретния случай, не се наказва, тъй като жалбоподателят не е знаел, че GPS устройството не предава информация. В случая е ангажирана адм. нак. отговорност на ТД – ЮЛ, и въпросът за вината не се изследва. Освен това, съгласно чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в в този закон не се предвижда друго. А съгласно чл.14 от НК, незнанието на фактическите обстоятелства от състава на нарушението изключва умисъла относно него. В случая, жалбоподателят е знаел за задължението си, че товарните ПС, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 от ЗГ, трябва бъдат снабдени с изправни и функциониращи у-ва за позициониране и проследяване на движението им (GPS), което условие не е спазил.

Както съдът вече отбеляза, съгласно чл.270 от ЗГ, за други нарушения на този закон и на подзаконовите актове по прилагането му, наказанието е глоба от 50.00 до 500.00 лв., съответно имуществена санкция от 100.00 до 1`000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. Налице е относително определена санкция, в която предвиденото наказание не е точно фиксирано по размер, поради което същото може да бъде индивидуализирано по размер, съобразно конкретните особености на случая. Видно от НП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция над минималния размер, а именно 900.00 лева, което по принцип попада в рамките на посочените от законодателя размери.

Същевременно не са изложени никакви отегчаващи вината обстоятелства. Няма доказателства нарушителят друг път да е бил санкциониран по ЗГ.

При съобразяване разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, съдът намира че така определеното наказание следва да бъде намалено на законовия минимум и дружеството да бъде наказано с имуществена санкция на минимуума предвиден в закона, а именно от 100.00 лева. Ето защо НП следва да бъде изменено досежно размера на наложената санцкия.

Не са налице и обстоятелства за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от други нарушения с тази правна квалификация.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски.

На основание чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната 3 помощ, съдът счита че следва да определи минимално възнаграждение от 80.00 лева за участието на юрисконсулта на въззиваемата страна, като следва тези разноски, с оглед изхода на делото да бъдат възложени на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ НП №* от 06.03.2024 г., издадено от Директора на РДГ-Б., с което на „А..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от А.Х.Т., с адрес: с.К., у.„П.“№29, о.Б., о.Б., е наложено адм. наказание: „имуществена санкция" от 900.00 лева за нарушение на чл.14„б“, ал.8, чл.14б, ал.3 от Наредба №1 от КОГТ и чл.148, ал.12 от ЗГ, като НАМАЛЯВА размера на наложената „имуществена санкция“ от 900.00 лева, на 100.00 лева.

ОСЪЖДА „А..“ЕООД, ЕИК*, представлявано от А.Х.Т., с адрес: с.К., у.„П.“№29, о.Б., о.Б., ДА ЗАПЛАТИ на Директора на РДГ-Б., сумата от 80.00 лева, за юрисконсултско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ искането в останалата му част, като неоснователно.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните, като жалбата се подава до Бл.АС, ч/з Рг.РС.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________