Определение № 20328 от 08.06.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20328 гр. София, 08.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА АНГ.

ЙОРДАНОВА ВЕЛИКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА АНГ. ЙОРДАНОВА

ВЕЛИКОВА Гражданско дело № 20221110148493 по описа за 2022 година Производството е образувано е по искова молба, подадена от П. И. С. против С. К. Д., С. Д.

К., К. Д. Д. и Т. З. Д.. Препис от исковата молба и приложения към нея са били редовно връчени на ответниците, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от тях.

Съдът след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл.146, ал.1 във вр. с чл. 140 от ГПК, изготви следния проект за доклад:

Съгласно нотариален акт № 54, том 2, рег. № 5720, дело № 232/03.11.2008 г., вх. № 80378/03.11.2008 г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под № 127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, ищцата била призната за собственик, заедно с двамата си сина на основание давностно владение и наследство на по ½ идеална част за нея и ½ идеална част за синовете й от УПИ XXXVI- 438, от кв. 60, с площ от 1043 кв.м. Съгласно нотариален акт № 56, том 2, рег. № 5722, дело № 234/03.11.2008 г., вх. №80380/03.11.2008 г. на АВ на Нотариус А.М., вписана под № 127 в регистъра на НК, с район на действие СРС, ищцата дарила на единия от синовете си И. С. притежаваната от нея ½ идеална част от УПИ XXXVI - 438, от квартал 60. Съгласно т. II от акта за дарение, П. С., запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху дарявания от нея имот. На база запазеното пожизнено право на ползване от 2008 г. насам ищцата ясно и необезпокоявано ползвала имота. Реална част от имот УПИ XXXVI - 438, от квартал 60, предмет на гореописаните актове с площ от 260 кв.м., както и реална част от имот УПИ XXXVII - 438, от квартал 60, с площ от 260 кв.м., попадат в границите на ПИ *** с площ от 260 кв.м. с площ от 791 кв.м, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-3/11.01.2011 г., която част представлявала средната реална част от имота ПИ *** с площ 260 кв.м. попада в УПИ XXXVI-438 (собственост на И.С.С.) и северната реална част от имот имота ПИ *** с площ 260 кв.м. попада в УПИ XXVII-438, кв. 60 (собственост на Г. С. С.). Съгласно съдебно решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.дело № 26709/2014 г. по описа на CPC, III Г.О., 88-ми състав, потвърдено и допълнено с Решение от 20.11.2019 г., по описа на СГС, 1 по въз.гр.дело № 14138 по описа за 2018 г., било прието за установено, че четиримата ответници по настоящата молба - ищци по предявен от тях ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, са собственици на имот с площ от около 260 кв.м. при съседи: север - улица, изток останалата част от УПИ XXVII-438, запад УПИ LXXXII1221 по контура Б-В-Г-Д на указателната скица, юг - средната реална част от имота на ищците, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД18-3/11.01.2011 г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - гр. София, ул. „Кичест люляк“, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, както и на имот с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток - останалата част от юг - южната реална част от имота на ищците, запад УПИ от поземлен имот с идентификатор на имота *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота гр. София, ул. „Кичест люляк“, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60. Със същото решение ответниците по предявения ревандикационен иск - Г. С. С. и И.С.С., са осъдени да предадат владението върху двете реални части от двете УПИ-та, в границите на който имот са включени и процесиите реални части от 260 кв.м, върху които ищцата притежава право на ползване. На основание постановеното съдебно решение, било образувано изпълнително дело № 20217900400836 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, с район на действие СГС с цел принудително изпълнение на съдебното решение. По изпълнителното дело бил насрочен въвод във владение на имота съгласно приложената покана за доброволно изпълнение, но същият, поради нередовна процедура по призоваване не бил реализиран. На 08.01.2021 г. ищцата основание чл. 304 от ГПК депозирала молба чрез Софийски районен съд до ВКС за отмяна на влязлото в сила съдебно решение по гр.д.

№ 26709/ 2014 г„ във връзка с което е издаден изпълнителния лист, послужил като основание за образуване на изпълнителното дело. Съгласно Определение на ВКС 60158 от 15.12.2021 г., молбата е оставена без разглеждане, тъй като се приело, че ищцата не била обвързана от силата на пресъдено нещо на решението по предявения ревандикационен иск и разполагала с друг път за защита на своите права върху имота. П. И. С., като носител на вещното право на ползване върху имота, се явявала трето лице, което не е било конституирано и не е било привлечено като страна по делото и спрямо която постановеното съдебно решение по предявения ревандикационен иск, не формирало сила на пресъдено нещо. Твърди, че с оглед учреденото й право на ползване ищцата имала право на ползване върху процесните части и се явявала засегната от влязлото в сила решение на СРС предвид възможността да бъде реализиран въвод във владение от частния съдебен изпълнител.

Същата не е била конституирана в съдебното производство по предявения ревандикационен иск, като ползвател на имота, съответно е била лишена от възможността там да защити правото си на ползване. От момента на дарението на имота със запазване правото на ползване - от 03.11.2008 г. и за период от още 20 години преди това, ищцата ползвала процесната реална част от имота спокойно и необезпокоявано, упражнявайки добросъвестно 2 давностно владение, поради което било реализирано и това придобивно основание по отношение правото на ползване на част от процесния имот по смисъла на чл. 79, ал. 2 от ЗС, а именно-придобиване на право на ползване въз основа на придобивна давност. През целия период - от 2008 г. от момента на учредяване правото на ползване и досега, ищцата заплащала и дължимия данък върху имота. Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато, че по отношение на ответниците ищцата е носител на пожизнено учредено в нейна полза вещно право на ползване върху следния имот, а именно: 1/2 идеална част от реална част от УПИ XXXVI - 438, от квартал 60, с площ от 260 кв.м, представляващ северната реална част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - гр. София, ул. „Кичест люляк“,, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, в който имот попадат реални части от УПИ XXXVI-438 и УПИ XXVII-438, кв. 60, както и другата ½ реална част от имот УПИ XXXVII - 438, от квартал 60, с площ от 260 кв.м., попадат в границите на ПИ *** с площ от 260 кв.м. с площ от 791 кв.м, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД 18-3/11.01.2011 г., която част представлявала средната реална част от имота ПИ *** с площ 260 кв.м. попада в УПИ XXXVI-438 (собственост на И.С.С.), представляващ средната реална част на поземлен имот с идентификатор *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота - гр. София, ул. „Кичест люляк“,, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота - урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60, която твърди, че не е предмет на гр.д. № 73943/2021 г. по описа на СРС, 35 състав.

С уточнителна молба от 27.09.2022 г. и във връзка в указания, дадени с разпореждане № 83028, ищцата е уточнила, че цената на иска е в размер на 6 175 лева, определена на база данъчната оценка на имота пропорционално на претендираните в настоящото производство 520 кв.м., както и че двете части от по 260 кв.м., предмет на делото, са части от един и същ поземлен имот, а именно: северната и средната реални части, всяка по 260 кв.м., от поземлен имот с идентификатор на имота ***, както следва: недвижим имот - с площ от около 260 кв.м., при съседи: изток – останалата част от УПИ ХХХVІ-438 (собственост на И. С.), представляващ поземлен имот с идентификатор ***, юг – южната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота ***, запад УПИ LХХХІІ-1221, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, север - северната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота ***, по контура А-Б-Д-Е-А на указателната скица, представляващ средната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота *** по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18-3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, ул. „Кичест люляк“, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота – урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60 и недвижим имот с площ от около 260 кв.м., при съседи: север – улица, 3 изток – останалата част от УПИ ХХVІІ-438, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, запад УПИ LХХХІІ-1221, представляващ поземлен имот с идентификатор ***, по контура Б-В-Г-Д на указателната скица, юг – средната реална част от ПИ с идентификатор ***, представляващ северната реална част от поземлен имот с идентификатор на имота по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 3/11.01.2011г. на изп. директор на АГКК, с адрес на имота – гр. София, с площ от 791 кв.м., с трайно предназначение на територията на имота – урбанизирана, с номер по предходен план 1338, квартал 60.

В условията на евентуалност моли да бъде уважен искът на основание изтекла придобивна давност в полза на ищцата, тъй като същата ползвала имота ясно, несмущавано и необезпокоявано от 2008 г. и до момента на подаване на исковата молба.

Ответниците С. К. Д., С. Д. К., К. Д. Д. и Т. З. Д., в срока по чл. 131 ГПК, са подали отговор на исковата молба. Излагат, че е налице съвпадение на предмета на гр. д. № 73943/2021 г. по описа на СРС, 35 с-в и на настоящото дело, доколкото единият от настоящите искове за право на ползване касае именно средната реална част от поземлен имот с идентификатор ***. Считат, че искът е недопустим и поради факта, че е налице разминаване между двата петитума в исковата и уточнителната молба, както и поради факта, че ищцата нямала правен интерес от предявяването му. По отношение на образуваното изпълнително дело № 20217900400836 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, с район на действие СГС то не било образувано срещу П. С. и същата няма качеството на длъжник по него. Двете реални части на ответниците продължавали да се владеят от синовете на ищцата - Г. С.

С. и И.С.С., което не се оспорвало и от самата нея. Ответниците имали издаден изпълнителен лист за предаване на владението единствено срещу синовете на ищцата, а не срещу нея. Принудителното изпълнение по изпълнителното дело щяло да бъде за отстраняване на синовете й от двете реални части на имота на ответниците, които били завладели незаконно. Това не засягало по никакъв начин евентуално претендираното от ищцата право на ползване, нито можело да се приеме за опасност, несигурност или смущаване на евентуално право на ползване на ищцата. Затруднено осъществяване на правата на П. С. не би могло да е налице, тъй като независимо от изхода на делото ответниците са собственици на целия имот с идентификатор *** и като такива имало право да бъдат въведени във владение в него на основание изпълнителния лист.

Въводът във владение на ответниците не означавало използване на целия имот, а единствено установяване на фактическа власт върху него, каквото правомощие като собственици те притежавали. Липсата на правен интерес за ищцата се доказвал и от това, че дори и при постановяване на решение в нейна полза, то за нея нямало да е налице по-голяма защита. Извършването на въвод не би засегнало правата на ищцата, а единствено на нейните синове, които се опитвали чрез нея да удължат незаконното пребиваване на имота и да избегнат изпълнение на съдебно решение. Навеждат твърдения, че претендираното от ищжата право на ползване върху ½ идеална част от средната реална част от имот с идентификатор *** е въз основа на отменен нотариален акт № 56, том 2, peг. № 5722, дело № 234/03.11.2008 г., вх. № 80380/03.11.2008 г. на СВ на нотариус Анета Минкова.