Определение № 260355 от 26.10.2020, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 4485/2020
- Вид
- Определение № 260355
- Подписан
- 26.10.2020
- В сила
- 10.12.2020
- Състав
- МЕТОДИ НЕДЕЛЧЕВ АНТОНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.209 · Наказателен кодекс
- чл. 209, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 210, ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.66 · Наказателен кодекс
- чл.243 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 260355 26.10.2020 г. гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІІ наказателен състав
На двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в закрито съдебно заседание, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МЕТОДИ АНТОНОВ след като се запозна с материалите по ЧНД № 4485/2020 г. по описа на ПРС, VІІ н.с., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.
Образувано е по жалба на Ц.С.Д. ***, чрез адвокат А.К. ***, в качеството му на пострадал по досъдебно производство № 233/2019г. по описа на ОСО при ОП Пловдив, против Постановление от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 233/2020 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, прокурорска преписка № 4872/2012 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК.
В жалбата се излагат подробни съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на прокурорския акт.
Съдът, след като се запозна със съображенията на прокурора, изложени в атакуваното постановление, с аргументите в депозираната жалба, и като разгледа събраните по делото доказателства, намира следното:
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Досъдебното производство е било образувано по повод жалба от Ц.С.Д. ***, в която са изложени данни за извършено престъпление от общ характер – за това, че на 16.12.2014г. в гр.Пловдив с цел да набави за себе си имотна облага, Т.С.Т. е възбудил у него заблуждение и с това му е причинил имотна вреда в размер на 76 000 лева, като причинената вреда е в големи размери - престъпление по чл.210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство, с постановление на водещия разследването от 07.01.2020г. в качеството на обвиняем е бил привлечен Т.С.Т., за това, че на 16.12.2014г. в гр.Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение у Ц. С. Д. като му е прехвърлил възмездно вземане в размер на 150 000 лева / сто и петдесет хиляди лева/ към наследниците на Е.М.К., а именно: Г.Р.К. от гр.С., З.Р.К. от гр.С. и К.Р.К. от гр.С.молян, придобито по смисъла на Договор за продажба на наследство № 21 том 2, вх. Per. № 2718 от 01.09.2008 г. и № 71 том 4 от 01.09.2008 г. и безспорно установено с влязло в сила решение по гр.дело№ 198/2010 г. по описа на Смолянски Окръжен съд, влязло в законна сила на 13.02.2012 г. и с това му е причинил имотна вреда в размер на 76 000 лв. като причинената вреда е в големи размери и деянието представлява опасен рецидив - деецът е извършил престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК - престъпление по чл.211, пр.3 вр.чл.210, ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.”А” и б.”Б” от НК.
В хода на проведеното досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия и събрани доказателства.
Съдът приема, че прокурорът правилно е описал в постановлението си фактическата обстановка, същата не се оспорва от Д., поради което и в настоящото определение не следва да бъде отново повтаряна, тъй като тя се извежда от събраните в хода на разследването доказателства.
Въз основа на приетите за установени факти в постановлението си, районна прокуратура – Пловдив е прието, че не е налице осъществено от Т.Т. престъпление по чл.210,ал.1, т.5, вр. чл.209, ал.1 от НК. Няма несъмнени и категорични доказателства, които да сочат, че извършеното от Т. престъпление е съставомерно по смисъла на чл.209, ал.1 от НК.
Съдът възприема и кредитира изцяло изводите на представителя на Районна прокуратура – Пловдив от обжалвания прокурорски акт.
Според настоящата инстанция безспорно установено и преценено като противоправно поведение в Т. е това по прехвърлянето последователно на едно и също вземане на две лица. Не всяко противоправно поведение обаче, се преценя и за престъпно такова. Наличните доказателства не сочат предварителен и то престъпен умисъл от Т.Т., който да създава неверни представи към жалбоподателя Д. и свидетеля Н..
За да се приеме, че е осъществен престъпния състав на измамамата, е необходимо да бъдат установени като извършени действия, изразяващи се във възбуждане на заблуждение у пострадалия, действия по създаване на начални неверни представи в него, относно определени факти и обстоятелства от действителността или действия по поддържане на вече формирани неверни представи, които са съществували в съзнанието на пострадалия.
Необходимо е с тези действия пострадалият да бъде насочен да извърши акт на имуществено разпореждане. Между поведението на извършителя и предприетите последващи действия от страна на лицето – пострадал, следва да съществува причинна връзка. Вследствие на така създадените в някои случаи и поддържани неверни представи за определени обстоятелства, пострадалият предприема действия по имуществено разпореждане, в резултат на които за него или за друго лице настъпва имотна вреда.
Измамата е резултатно престъпление, което е довършено с излизането на имуществото от патримониума на пострадалия, респ. на друго лице, с чието имущество пострадалия има право да се разпорежда. Основния състав на престъплението измама уредено в първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. В съдебната практика е прието, че измамата по чл.209 ал.1 от НК може да е налице само в случаите, когато измамливите действия се намират в причинно-следствена връзка с настъпването на щетата. От субективна страна деянието се извършва с пряк умисъл и с цел за набавяне на облага, като деецът съзнава, че вследствие на формираните от него неверни представи в съзнанието на пострадалия, последният ще предприеме действия по имуществено разпореждане, като има за цел да набави за себе си или за другиго имотна облага. Необходимо е още тази цел да е съществувала при започване на изпълнителното деяние, като принципното сключването на договор не изключва осъществяването на измама, в случай че са налице признаците на това престъпление.
Съдът споделя изводът на прокурорът в постановлението си за прекратяване на наказателното производство, че Т.Т. не е реализирал елемени от състава на престъплението измама, а се касае до неизпъленние на гражданско-правно задължение, последиците от което следва да намерят разрешаване чрез способите и средствата на гражданското право и процес, но не и чрез конкретното наказателно производство. В тази насока, е и изводът на прокурора за гаранцията, инкорпорирана в нотариалното споразумение – т.8, сключено на 16.11.2014 г. между свидетеля Д. и обвиняемия Т., където е посочено, че последното има силата на акт по силата на чл.410 от ГПК – уговорена е възможността за издаване на заповед на незабавно изпълнение в полза на свидетеля Д. и принудително удовлетволяване от имуществото на обвиняемия Т..
По тези съображения съдът намира, че постановлението на прокурора е законосъобразно.
Предвид изложените мотиви, съдът е на становище, че постановлението на РП – Пловдив за прекратяване на наказателното производство е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Ето защо Съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 06.04.2020 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 233/2020 г. по описа на ОСО при ОП-Пловдив, прокурорска преписка № 4872/2012 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 210, ал.1 т.5 вр. чл. 209, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест в седемдневен срок от получаването му пред Пловдивски окръжен съд.
Препис от определението да се изпрати на жалбоподателя и на РП гр. Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
МГ