Решение № 813 от 27.10.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 813 гр. София, 27.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ Г. ДИМИТРОВ Административно наказателно дело № 20211110211397 по описа за 2021 година За да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следв. от ЗАНН.

С наказателно постановление № Р-10-582/16.07.2021 г., издадено от заместник-председателя на Комисия за финансов надзор (КФН), на З.Б.И.А е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ, изразяващо се в това, че на 21.01.2021 г. в гр. София не е изпълнило задължението си в срок до 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ да се произнесе по застрахователна претенция № 2110000092 по един от алтернативно посочените в т. 1 и т. 2 от същата разпоредба начини, като определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, или мотивирано откаже плащането.

Срещу така издаденото наказателно постановление е подадена жалба от санкционираното лице З.Б.И.А, в която са релевирани доводи за неговата неправилност. На първо място е изложено, че не е доказано извършването на нарушението. На следващо място се твърди, че нарушението не е извършено в условията на повторност, тъй като дружеството-жалбоподател е наказано за нарушение по чл. 107 от КЗ (отм.), а не по чл. 108 от КЗ (в сила от 01.01.2016 1 г.). С оглед на това се твърди, че санкцията е наложена по аналогия, което е недопустимо. На следващо място се твърди, че дружеството-жалбоподател е наказано с НП за нарушение, явяващо се квалифициран състав на същото, като същевременно в АУАН не е описано, че се касае за нарушение, извършено в условията на повторност, което е нарушение по чл. 42, т. 4 ЗАНН. С оглед на това е изложено, че дружеството-жалбоподател е било изненадано с новото административно обвинение, описано в обжалваното НП, с което е нарушено правото му на защита. Изложени са съображения за допуснато нарушение по чл. 57, ал. 1, т. 6 ЗАНН, тъй като не са посочени нарушените законови разпоредби. Твърди се, че доколкото се касае за застраховка „Гражданска отговорност“, нарушението е следвало да се санкционира по чл. 496 и следващите от КЗ, а не по чл. 108 от КЗ. Релевирани са съображения и за неспазване на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, както и наличието на маловажен случай на извършеното нарушение. Твърди се, че наложената санкция неправилно е индивидуализирана над законоустановения минимум. С оглед на изложеното, от съда се иска да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, алтернативно – да преквалифицира наложената санкция от такава по чл. 644, ал. 2 КЗ на такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ, като същата се наложи в нейния минимум.

В хода на съдебното производство дружеството-жалбоподател не изпраща свой процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемата страна пледира пред съда за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление поради неговата законосъобразност, като се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. В представени писмени бележки въззиваемата страна оспорва възраженията на жалбоподателя, изложени в процесната жалба, като излага подробни аргументи за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление.

Софийски районен съд счита, че подадената жалба срещу обжалваното наказателно постановление е процесуално допустима, доколкото е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения 7-дневен срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Съдът, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с 2 разпоредбата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

Във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП, на 29.12.2020 г. в З.Б.И.А била предявена претенция № 2110000092 от Д.К. Претенцията била предявена на основание договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № *************, с която е застрахована отговорността на водача на л.а. марка „Х.С“ с рег. № ********** който поради неспазване на правилата за движение е причинил ПТП с лек автомобил „Смарт Форфор“ с рег. № ********* КВ, собственост на М.И.К, на който са причинени щети.

При завеждане на претенцията били представени относими документи за определяне на основанието и размера на застрахователното обезщетение, като на същата дата – 29.12.2020 г., е извършен оглед на автомобила. След 29.12.2020 г. З.Б.И.А не е изисквало допълнителни доказателства от ползвателя на застрахователната услуга.

На 20.05.2021 г. З.Б.И.А изплатило в полза на увреденото лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по банкова сметка на М.И.К, обезщетение в размер на 481.69 лева.

По случая била образувана проверка, в хода на която проверяващите служители от КФН изискали цялата налична документация по образуваната в З.Б.И.А застрахователна претенция, като с писмо с вх. № 91-02-601 от 28.05.2021 г. З.Б.И.А изпратило на КФН официален отговор, ведно с цялата документация по претенцията.

В резултат на констатациите, направени от св. С.В.А, на длъжност „старши експерт” в отдел „Правоприлагане”, дирекция „Застрахователен надзор” към КФН, последната съставила АУАН № Р-06-507/08.06.2021 г. срещу З.Б.И.А, за извършено от дружеството административно нарушение по чл. 108, ал. 1 от КЗ.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено НП № Р-103 582/16.07.2021 г., с което на З.Б.И.А била наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева за описаното в АУАН административно нарушение.

НП било връчено на 22.07.2021 г. на представител на З.Б.И.А, което в законоустановения срок (на 26.07.2021 г.) подало жалба срещу последното, която инициирала настоящото производство.

З.Б.И.А било наказано с влязло в сила на 16.03.2020 г. НП № Р-10-821 от 17.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН, с което на застрахователното дружество била наложена имуществена санкция за извършено административно нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелката С.В. Александрова; писмена документация във връзка с образуваната застрахователна претенция № 2110000092/04.01.2021 г.; Заповед № З-2/08.01.2021 г. на заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”; НП № Р-10-821 от 17.09.2019 г. на заместник-председателя на КФН; Решение № 296299 от 09.12.2019 г., постановено по НАХД № 16280/2019 г. по описа на СРС, НО, 94-ти състав и Решение № 1920 от 16.03.2020 г., постановено по КНАХД № 602/2020 г. по описа на АССГ, XVII-ти касационен състав.

Настоящият съдебен състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка е безспорно доказана от събраните по делото гласни и писмени доказателства, приобщени от съда към доказателствената съвкупност по делото. Съдът кредитира напълно показанията на св. С.В. Александрова, като намира същите за пълни, логични и последователни. Установената от съда фактическа обстановка, която изцяло кореспондира с описаната такава в процесните АУАН и НП, се доказва по категоричен начин от приетите по реда на чл. 283 НПК писмени доказателства, приложени към административнонаказателната преписка. Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, доколкото същите са пряко относими към предмета на доказване по делото и не се оборват от други доказателствени източници. Именно от приложените писмени доказателства се установява, че процесната застрахователна претенция е заведена на 29.12.2020 г., като след 29.12.2020 г. не са изисквани допълнителни доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията по щета № 2110000092.

4

Същевременно, от приложеното по делото платежно нареждане се установява, че З.Б.И.А се е произнесло по претенцията едва на 20.05.2021 г., изплащайки обезщетение в размер на 481.69 лева в полза на М.И.К.

Следва да се посочи, че между страните липсва спор по фактите, изложени в обжалваното НП, доколкото дружеството-жалбоподател оспорва единствено приложението на материалния и процесуалния закон от страна на наказващия орган, но не и фактите, посочени в наказателното постановление.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Преди да направи служебна проверка на материалноправната законосъобразност на обжалваното НП, настоящият съдебен състав счита, че дължи първо проверка дали процесното НП отговаря на изискванията на процесуалния закон. В този смисъл от приложената по делото Заповед № З2/08.01.2021 г., издадена от заместник-председателя на КФН, се установява, че актосъставителят С.В. Александрова е оправомощена от заместникпредседателя на КФН по реда на чл. 647, ал. 1 КЗ да съставя АУАН по КЗ.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган по смисъла на чл. 647, ал. 2 КЗ – заместник-председателя на КФН.

Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени и при спазване на предвидените давностни срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, подписани са от съответните длъжностни лица и свидетели, като са връчени представител на жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. В тази връзка установяването на нарушението и нарушителя от страна на КФН е станало едва с представянето на изисканите от З.Б.И.А писмени обяснения и доказателства с писмо с вх. № 91-02-601/28.05.2021 г. на изпълнителния директор на З.Б.И.А. Именно от тази дата е започнал да тече законоустановеният 3-месечен срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, като е видно, че към датата на издаването му (08.06.2021 г.) този срок не е бил изтекъл. В този смисъл практиката на АССГ е константна – Решение № 1803/20.03.2014 г. на IV-ти касационен състав; Решение № 1715/17.03.2014 г. на VI-ти кас. състав; Решение № 1580/12.03.2014 г. на IX-ти кас. състав;

Решение № 2233/04.04.2014 г. на XII-ти кас. състав; Решение № 1513/11.03.2014 г. на II-ри кас. състав; Решение № 880/17.02.2014 г. на III-ти кас. състав и т.н.

5

Спазен е и 6-месечният срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН за издаване на наказателното постановление, считано от съставянето на АУАН, както и 2годишният срок от извършване на нарушението. Същевременно АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като липсва каквото и да е противоречие или неяснота в съдържанието им.

По изложените съображения е видно, че процесният АУАН и издаденото въз основа на него НП са издадени при спазване на всички императивни изисквания на ЗАНН.

Съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно и с оглед правилното приложение на материалния закон. От събраната и приобщена по делото доказателствена съвкупност по безспорен начин се установи, че З.Б.И.А не е изпълнило законовото си задължение по чл. 108, ал. 1 КЗ в срок от 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106 КЗ да определи и изплати размера на обезщетението или мотивирано да откаже плащането по заведената застрахователна претенция № 2110000092.

Видно от приложените по делото писмени доказателства застрахователна претенция № 2110000092 е предявена от правоимащо лице на 29.12.2020 г., като всички документи за определяне на основанието и размера на претенцията са били представени на същата дата. С оглед на това застрахователят е следвало да се произнесе по един от горепосочените начини до 20.01.2021 г., включително. Нарушението е извършено на следващия ден след изтичане на срока от 15 работни дни (изтичащ на 20.01.2021 г.), а именно – 21.01.2021 г., поради което в АУАН и НП правилно е посочена датата на извършване на нарушението. В конкретния случай се установи, че с платежно нареждане сумата по застрахователно обезщетение в размер на 481.69 лева е била изплатена едва на 20.05.2021 г., тоест четири месеца след изтичането на законоустановения срок. С това и дружеството-жалбоподател е осъществило състава на административното нарушение по чл. 108, ал. 1 КЗ.