Решение № 72 от 20.05.2024, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Търговище, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОРДАН П. ИВАНОВ

Членове:

АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора М. К. А. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243500600131 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от адв.Ж. Ж. от САК, в качеството на защитник на подсъдимия Х. Т. Х. от гр.Разград, срещу присъда № 46 от 31.10.2023 г. постановена по нохд № 213/2023 г. по описа на РС Разград, с която подсъдимия е бил признат за виновен за това, че „на 20.03.2022 г., в гр. Разград се заканил с убийство на Т. Ш. К. с думите „Ще те убия, ще те разчленя, ще те раздробя и лекарите няма да могат да ти съберат частите, ако беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още на момента!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му“ - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал. 1 от НК , за което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК му е било наложено наказание в размер на 1 г. ЛОС, ефективното изтърпяване на което е отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от три години. Със същата присъда съдът е осъдил подсъдимия Х. да заплати на пострадалия Т. К. сумата 4000 лв.

/четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на деликта - 20.03.2022 г. до окончателно плащане на сумата, както и сумата от 2 000 лева за деловодни разноски, като отхвърлил гражданския иск в останалата му част до първоначално предявения размер от 5000 лева, като неоснователен. С оглед изхода на делото, на подсъдимия са били възложени и разноските в размер 922,47лв. от ДП, както и сумата 360 лв. направени разноски в съдебната фаза на процеса и сумата 160 лв., представляваща 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск.

1

Първоначално жалбата е била депозирана пред ОС Разград, където е било образувано внохд № 10/2024 г. и след отводи на всички съдии, с определение № 141/18.03.2024 г. по чнд № 227/2024 г. на ІІІ н.о. на ВКС, по реда на чл.43,т.3 от НПК делото е изпратено за разглеждане и решаване на Окръжен съд Търговище.

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитника си адв.Ж. Ж. от САК е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че присъдата е постановена при нарушение на материалния и на процесуалния закон, при непълнота на доказателствата, че е необоснована и явно несправедлива, иска се отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия бъде признат за невинен и оправдан изцяло по предявеното му обвинение, като бъде отхвърлен и гражданският иск.

В допълнителното писмено изложение към жалбата, депозирано в срока по чл.320, ал.4 НПК адв.Ж. доразвива първоначалните си възражения, като на първо място във връзка с твърденията, че първоинстанционната присъда е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изтъква, че е налице разминаване между обвинението, така, както е формулирано в обвинителния акт и в присъдата. В диспозитива на обвинителния акт бил посочен следния текст на заканата: “Ще те убия, ще те разчленя, ще те раздробя и лекарите няма да могат да ти съберат частите, ако беше излязъл навън, щях да приключа спора е теб още на момента!“, докато в мотивите си съдът обсъждал и други реплики, за които липсвало произнасяне в присъдата. В този контекст се поддържа, че е налице противоречие между мотивите на съда и съдържанието на присъдата, което води до невъзможност да бъде проследено вътрешното убеждение на съдиятадокладчик. На следващо място /в раздел II/ се изтъква, че присъдата е постановена при непълнота и неправилен анализ на доказателствената съвкупност по отношение механизма на деянието, както и при липса на мотиви от страна на съда защо приема, че “при конкретната ситуация тази закана е могла да възбуди и очевидно е възбудила основателен страх у пострадалия“, като е направен и кратък анализ на част от доказателствените източници. Прави се искане за връщане на делото на прокурора за отстраняване на неясноти в обвинителния акт относно изречените реплики, предвид осигуряване възможността за упражняване в цялост правото на защита на подсъдимия. В раздел III се излагат и съображения за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание, с искане да бъде изключено като отегчаващо вината обстоятелство това, че подсъдимия използвал служебното си качество като намек за засилване на отправените от него заплахи. По отношение на граждански иск се твърди, че липсват доказателства относно твърдените обстоятелства във връзка с претърпени от пострадалия неимуществени вреди. С оглед на всичко изложено, защитникът моли въззивният съд да отмени присъдата на РС Разград и да признае подсъдимия за невинен, алтернативно да намали размера на наложеното наказание и размера на уважения граждански иск.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от 2 подсъдимия и от адв.Ж., който доразвива доводите си относно допуснатите процесуални нарушения свързани с начина, по който е било формулирано обвинението; акцентира върху търговските отношения, които съществуват между пострадалия и св.К.К.ова – очевидец на отправената закана да убийство; оспорва съставомерността на деянието най-вече с оглед доказаността от субективна страна.

Подсъдимият се присъединява към изразената от защитника му позиция, като в последната си дума сочи, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Гражданският ищец и частен обвинител Т.К., редовно призован, не се явява. Представлява се от повереника си адв.Д. Д. от АК-Шумен, който заявява, че обвинението е доказано по необходими за това несъмнен начин от събраните в първата инстанция доказателства. Пледира за потвърждаване на присъдата и уваженият с нея размер на гражданския иск.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище намира жалбата за неоснователна, като поддържа, че първостепенният съд подробно и аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е постановил осъдителна присъда, който е правилна и законосъобразна, поради което следва да бъде изцяло потвърдена.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия и неговия защитник, повереника на гражданския ищец, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, но по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който в съответствие с процесуалния ред е събрал необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото.

Доказателственият материал по делото е анализиран от РС Разград задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя:

Подсъдимият и въззивник в настоящото производство Х. Т. Х. живеел в гр.Разград, работел като мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД МВР Разград. Свидетелят Т. Ш. К. също живеел в гр.Разград, където работел като лекар в „Спешно отделение“ на МБАЛ „Св.Иван Рилски-Разград“ АД и специализирал в Отделението по нервни болести на същата болница. В същото отделение работела като медицинска сестра и св. Айше Аларън, която била бивша съпруга на подсъдимия. В качеството си на полицейски служител, подс.Х. често съпровождал до болницата лица пострадали от престъпления, както и водачи, управлявали МПС в нетрезво състояние. По повод тези посещения, подсъдимият се запознал с пострадалия К. и във времето 3 отношенията им станали приятелски, като започнали да се виждат и извън службата. След като св. Айше Аларън завела дело за развод против подсъдимия, отношенията на последния със св.К. рязко се влошили.

Причините за това били, че подсъдимият св.К., че има интимни отношения със съпругата му; че се бърка в семейните им отношения, давайки съвети за развода и родителските права над децата им; че посещава дома на св.Аларън, когато в края на 2022 г. нейния баща починал.

На 10 или 11-ти март 2022 г. около обяд св.К. намерил на предното стъкло на личния си автомобил, паркиран пред спешно отделение на болницата в гр.Разград, букет червени карамфили, което станало достояние на неговите колеги и повод за закачки. На 13.03.2022 г. около обяд, св.К. установил, че този път, но под чистачката на предното стъкло на автомобила му, отново паркиран пред болницата, е поставено прозрачно найлоново пликче, тип „джоб“ с куршум в него. С помощта на св.К.К.ова, св.К. направил видеозапис как вдига плика с куршума от предното стъкло и го поставя на задната седалка на автомобила. Няколко дни по-късно св.К. предал плика в частна лаборатория в гр.София да бъде изследван за пръстови отпечатъци, но такива не били открити по куршума. От заключението на назначената и изготвена в ДП балистична експертиза /л.68/ е видно, че предоставеният за изследване боеприпас е 9x1 9 мм, е предназначен за всички оръжия, маркирани с 9x19, 9 мм „Luger“ . Същият представлява годен боеприпас за огнестрелно оръжие по смисъла на чл.7, ал. 1 от ЗОБВВПИ и няма причина да не е годен за стрелба.

На 20.03.2022 г., около 19.35 ч., подсъдимият изпратил на св.К. няколко текстови съобщения чрез мобилното приложение за комуникация „Messenger“, с които го приканвал да разговарят като „мъже“; че нямало как да избяга от съдбата; че разговорът между тях бил неизбежен. Св.К. не отговорил на съобщенията, при което подсъдимият започнал да му звъни по телефона, като след няколко позвънявания св.К. приел разговора. Между двамата се провел разговор, в който подсъдимият настоявал св.К. да излезе пред болницата за да говорят, но последният отказал, заявявайки, че ако иска да разговарят, да отиде в стаята за отдих на спешното отделение, където се намирал в момента.

Около 20.30 ч., подсъдимият пристигнал в стаята за отдих на „Спешно отделение“, намираща се на първия етаж. По същото време в стаята за отдих се намирали св.К. и св. Кадрие К.ова – също лекар в болничното заведение, която подсъдимия познавал. Тримата седнали на столове в стаята и започнали да разговорят, като първоначално разговорът започнал спокойно, но малко след това подсъдимият засегнал темата за отношенията на св.К. с жена му.

Подс. Х. отново държал сметка на св.К., че е посетил бащиния дом на св.

Аларън, без да го уведоми за това. Обвинил го и за това, че й бил оказвал морална подкрепа да се раздели с него и че той /свидетелят/ бил причина за развода им. Разговорът се водил на турски език, който и тримата присъстващи разбирали като майчин език. В един момент подсъдимият повишил тон и се изправил, като двамата свидетели също се изправили.

Св.К.ова се опитала да тушира напрежението и да убеди подсъдимия да се 4 успокои, но той продължил с упреците си към св.К. и започнал да го заплашва. В присъствие на св.К.ова подсъдимият заявил на пострадалия:

„Това нещо ще приключи още тази вечер. Трябваше да излезеш навън. Ако беше излязъл навън щях да приключа спора с теб още на момента. Ще те излежа. Няма да могат да ти съберат парченцата всички лекари“.

Изричайки тези думи, подсъдимият бутнал св. К. в областта на гърдите, при което последният отново седнал на стола. Двамата свидетели продължили в опитите си да успокоят подсъдимия, но последният продължил да отправя закани към св.К. изричайки думите: „Ще те убия, ще те разчленя, ще те раздробя. Подсигурил съм и децата си. Ще те излежа пет-десет години колкото трябва, но ще те убия!“ . Св.К.ова се притеснила, че подсъдимият ще прибегне до физическа саморазправа със св.К., поради което отворила вратата на стаята за отдих и започнала да вика охраната. Подс.Х. й заявил да не вика охраната, защото и тях щял да изтрепе.