Решение № 334 от 15.11.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. С., 15.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Илка Й. Илиева като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно гражданско дело № 20242200500436 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.М., пълномощник на „А.“ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „К.“, №1 против решение № 410/13.05.2024 г. по гр.д. № 4512/2023г. на Районен съд – С., в частта с която са били отхвърлени предявените от жалбоподателя против С.

М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул. „П.“ № 12 иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, във вр.с чл.79, ал.1 от ЗЗД за сумата от 584.07лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договора. иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, във вр.с чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 20.28лв. – разликата между претенцията от 450.74лв. и уважената част от 430.46лв., мораторна лихва за периода 02.04.2021г. – 31.07.2023г.

1

В изложението си страната посочва, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Неправилно съдът бил приел, че липсва надлежно прекратяване на договора сключен между страните с изпращане на СМС и че не е бил изпълнен съставът на чл.87 от ЗЗД.

Страната твърди, че според рамковия договор, по който е бил сключен договорът с ответника самият договор се прекратява с неплащането на задълженията по него за период от 124 дни. Ищецът въобще не е дължал уведомяване за прекратяване на договора, тъй като е било налице виновно поведение от страна на ответника. Рамковият договор не подлежал на разваляне по реда на чл.87 от ЗЗД, а на основание сключения между страните договор, така както е било уговорено в чл.54.12. от ОУ. Предвид посоченото, страната счита, че не е дължала разваляне на договора по реда на чл.87 от ЗЗД за да бъде уважено правото и на неустойка. От друга страна изпратеното на ответника съобщение – СМС, представлявало само по себе си електронно съобщение. То следвало да се приравни на писмено предупреждение по смисъла на чл.87 от ЗЗД.

Решението е обжалвано и в частта на разноските като е посочено, че заплатеното адвокатско възнаграждение е било съобразено с минимално дължимото според разпоредбите на НМРАВ. Същото не следвало да бъде намалено, дори съдът да не уважи исковата претенция изцяло, тъй като било в минимален размер.

Моли се обжалваното решение да бъде отменено в отхвърлителните части и предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендират се разноски по първоинстанционното и въззивно производство. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адв.П. – особен процесуален представител на въззиваемия С. М. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. С., ул.„П.“ № 12, с който жалбата е оспорена като неоснователна. Обжалваното решение било правилно и законосъобразно.

Неправилно договорът на страните не бил развален по правилата на чл.87 от ЗЗД като на ответната страна бъде изпратено съобщение в електронна форма и и бъде даден срок за изпълнение. Липсата на такова съобщение препятствало правото на страната да получи неустойка. Моли се обжалваното решение да бъде потвърдено.

2

Страните не са направили нови доказателствени искания.

В с.з. въззивникът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Процесуалният му представител по пълномощие, адв.М. изпраща писмено становище, в което заявява, че поддържа въззивната жалба и моли тя да бъде уважена. Претендира разноски.

В с.з. въззивваемата страна не се представлява. Особеният процесуален представител адв.П., в писмено становище заявява, че оспорва въззивната жалба, поддържа отговора по нея и моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.

Обжалваното решение е било съобщено на въззивника на 23.05.2024г. и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 06.06.2024г.

(п.к.) е била депозирана въззивната жалба.

Установената и възприета от РС – С. фактическа обстановка изцяло кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед процесуална икономия препраща към него.

Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния акт. Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

По отношение на търсената неустойка, съдът съобрази следното:

Основната разпоредба регламентираща института на неустойката се съдържа в разпоредбата на чл. 92, ал.1, изр.1 от ЗЗД. Текстът предвижда, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Функцията на неустойката е обезпечителна – тя обезпечава изпълнението на задълженията по договора и обезщетителна – служи като обезщетение за вредите без да е нужно те да се доказват. Достатъчно е да се установи неизпълнение на поетото задължение, което е обезпечено с неустойката, за да възникне правото на изправната страна да иска заплащане 3 на неустойката. За да бъде основателна тази претенция е необходимо въззивната страна да е прекратила договора между страните по надлежен ред.

В случая договорът между страните е бил сключен в електронна форма, което е приравнено на писмена форма. Съответно прекратяването му е следвало да се осъществи по същия начин, но не е сторено. По делото не се събраха доказателства, от които безспорно да се установи, че договорът между страните е бил прекратен. Твърдението за отправен СМС съдържащ уведомление за прекратяване на договора не е доказано. Поради липса на необходимата форма за прекратяване на договора, следва да се приеме, че неустойка не се дължи.

Правилата на процеса (чл.78, ал.1 от ГПК) предвиждат, че ищецът има право на такси, разноски и възнаграждение за един адвокат съобразно уважената част от исковата си претенция. Няма законова разпоредба, която да предвижда задължително заплащане на минимално адвокатско възнаграждение независимо дали предявеният иск е бил частично уважен или отхвърлен. В случая по заповедното и първоинстанционно производство са били търсени разноски в размер 1910.58лв. При искова претенция в размер на 2783.09лв. и уважена част от 2178.74лв., дължимите разноски са в общ размер на 1490.25лв. (78% ув.иск) На страната са присъдени 1495.70лв., което е повече от реално дължимата сума. Претенциите за разноски са неоснователни.

Тъй като правните изводи на първоинстанционния съд съвпадат с тези на въззивната инстанция обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на процеса на въззивната страна не се дължат разноски.

На въззиваемата страна също не се дължат разноски, тъй като за въззивната фаза на производството възнаграждението за ОПП е било заплатено от въззивника.

По тези съображения, съдът

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/13.05.2024 г. по гр.д. № 4512/2023г. на Районен съд – С..

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5