Разпореждане № 1125 от 17.02.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. Кюстендил

Районен съд – Кюстендил, XX-ти състав в проведеното на 17.02.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 409 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Преслава Кр. Дякова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, намери следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

„Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.

София, район Младост, ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника адв. В. Г. е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение против М. В. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, ***с. ***, ул. „***“ № *, общ.

***, обл.***, за следните суми: 381.90 EUR ( триста осемдесет и едно евро и 90 цента), главница, от която: 53.98 евро (петдесет и три евро и 98 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ****, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023 г., № ***/18.01.2024 г., № ***/18.02.2024 г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.02.2024 г.; 92.52 евро (деветдесет и две евро и 52 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №***, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023 г., № ***/18.01.2024 г., № ***/18.02.2024 г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.02.2024 г.; 235.40 евро (двеста тридесет и пет евро и 40 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №***, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023г., № ***/18.01.2024г., № ***/18.02.2024г., № ***/18.03.2024г., ***/18.04.2024г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2026 г., до изплащане на вземането; 264.78 EUR (двеста шестдесет и четири евро и 78 цента) главница, от която: 52.97 евро (петдесет и два евро и 97 цента) по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 07.07.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане; 211.81 евро (двеста единадесет евро и 81 цент) по Договор за лизинг от дата 07.07.2023г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство XIAOMI Note 12 Pro+ 5G 256 Blk+Band7 NFC на изплащане, ведно със законната лихва от 05.02.2026 г., до изплащане на вземането: 599.19 EUR (петстотин деветдесет и девет евро и 19 цента) неустойка, както следва: 99.89 евро (деветдесет и девет евро и 89 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 05.10.2023 г. за мобилен номер ***представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 121.35 евро (сто двадесет и един евро и 35 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 23.08.2023 г. за мобилен номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; - 126.04 евро (сто двадесет и шест евро и 04 цента) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.07.2023 г. за мобилен номер *** представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; 251.91 евро (двеста петдесет и един евро и 91 цент) за неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 07.07.2023 г. за мобилен номер ***, от които 122.30 евро (Сто двадесет и два евро и 30 цента) представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 129.61 евро (сто двадесет и девет евро и 61 цент) представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство XIAOMI Note 12 Pro+ 5G 256 Blk+Band7 NFC, с отстъпка от стандартната цена, съгласно Раздел II, т.1 от Допълнителното споразумение от дата 07.07.2023 г., както и сторените деловодни разноски – 21,18 EUR държавна такса и 246,76 EUR платено възнаграждение за адвокат.

1

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо. Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, че М. В. П., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „Йеттел България” ЕАД, има качеството на потребител.

Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната 2 страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП. В разпоредбите от договора, в които се посочва начинът за определяне размер на неустойката, включват и посочване на втора неустойка, дължима кумулативно с другите, представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната му обща лизингова цена. Тази неустойка е договорена като двукомпонентна и включва както част от стойността на отстъпките от абонаментните планове, така и част от пазарната цена на крайното устройство. Така формулирана, клаузата за неустойка предпоставя прекалено много условия по нейното формиране, които не позволяват в достатъчна степен да се предвиди нито при неизпълнението на кои точно задължения ще се дължи тя, нито в какъв приблизителен размер ще е. Следва да се отбележи също, че въпросната неустоечна клауза не съдържа ограничение за дължимост на трикратния размер на абонаментните месечни вноски и не е ясно при неизпълнението на кои точно договорни задължения възниква - само при неплащане на абонаментните такси или при неплащане на погасителните вноски за устройството, или и в двата случая. Тя категорично накърнява добрите нрави и справедливостта по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и безспорно се явява нищожна.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „Йеттел България” ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.

Тъй като страните са избрали да сключат договора в писмена форма, следователно в писмена форма трябва да е и волеизявлението на кредитора за развалянето му поради неизпълнение на задължението на длъжника (арг. чл. 293, ал. 2 от ТЗ, във вр. чл. 87, ал. 1 от ЗЗД), което трябва да е достигнало до него.

По делото липсват доказателства, че заявителят е упражнил потестативното си право да развали договора, както и че волеизявлението му е достигнало до насрещната страна. Не може да се приеме като волеизявление за разваляне на договора издаването на фактура, в която е начислена неустойка, тъй като няма данни същата да е получена от длъжника по настоящото.

От всичко посочено се налага извод за нищожност на уговорките за заплащане на неустойка, поради което не може да породи целените правни последици и съответно съдът не следва да я уважава. Ето защо претенцията в общ размер на 599,19 EUR няма да бъде уважена.

В частта за разноските и предвид частичното уважаване на заявлението, искането е основателно за размера на държавна такса от 10,99 EUR, с оглед уважената част от претенцията. В производството заявителят е представляван от адвокат, на когото съдът, с оглед уважената част от претенцията, следва да присъди възнаграждение в размер на 128,08 EUR.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

3

ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ, съгласно която М. В. П., ЕГН **********, с посочен в заявлението настоящ адрес: с. ***, ***с. ***, ул. „***“ № *, общ. ***, обл.***ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр. София, район Младост ж.к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6, сумите, както следва: 381.90 EUR ( триста осемдесет и едно евро и 90 цента), главница, от която: 53.98 евро (петдесет и три евро и 98 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023 г., № ***/18.01.2024 г., № ***/18.02.2024 г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.02.2024 г.; 92.52 евро (деветдесет и две евро и 52 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер № ***, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023г., № ***/18.01.2024г., № ***/18.02.2024г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.02.2024 г.; 235.40 евро (двеста тридесет и пет евро и 40 цента), представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси и мобилни услуги, по договори с абонатен номер №***, за които са издадени фактури № ***/18.12.2023г., № ***/18.01.2024г., № ***/18.02.2024г., № ***/18.03.2024г., ***/18.04.2024г. за периода от 18.11.2023 г. до 17.04.2024 г., ведно със законната лихва от 05.02.2026 г., до изплащане на вземането; 264.78 EUR (двеста шестдесет и четири евро и 78 цента) главница, от която: 52.97 евро (петдесет и два евро и 97 цента) по Договор за лизинг за базови аксесоари от дата 07.07.2023 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел пакет базови аксесоари на изплащане; 211.81 евро (двеста единадесет евро и 81 цент) по Договор за лизинг от дата 07.07.2023г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ***, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство XIAOMI Note 12 Pro+ 5G 256 Blk+Band7 NFC на изплащане, ведно със законната лихва от 05.02.2026 г., до изплащане на вземането:, както и сторените деловодни разноски – 10,99 EUR държавна такса и 128,08 EUR платено възнаграждение за адвокат.