Решение № 227 от 20.10.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. *, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500297 по описа за 2026 година

Въззивното производство е образувано по реда на чл. 258 и сл. от ГПК по жалба на И.А. от село *, обл. *, подадена чрез пълномощник адвокат С.Д. срещу решение № 260/27.04.2026г. на РС *, постановено по гр. дело № 2087/2025г. по описа му, с което съдът в производство по чл. 422 ГПК е признал за установено съществуване на вземания на Е.М.

ЕАД към жалбоподателката от 250.50 евро главница, ведно със законната лихва от 30.09.2022г., от 56.63 евро договорна лихва за периода 15.02.2021 – 15.08.2022 г. и лихва за забава 20.84 евро за периода 16.02.2021 – 29.09.2022 година, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.дело № 2177/2022г. на РС * и е осъдена за разноски.

С въззивната жалба се поддържа неправилност, необоснованост и недопустимост на решението . Изложени са твърдения за нищожност на сключения потребителски договор, поради недействителен ГПР, в който не е отчетена дължимата застрахователна премия като разход, липса на представен стандартен европейски формуляр, липса на доказателства за получаване на процесната сума като кредит, липса на идентичност между реално закупената стока и посочената такава в договора, за които твърдения в жалбата са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете се отхвърлят като неоснователни, ведно с присъждане на разноски .

Въззиваемата страна Е.М. ЕАД гр. * чрез пълномощник юрисконсулт К. В. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна с доводи за правилност на обжалваното решение. Претендира плащане на юрисконсултско възнаграждение.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

1

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .

Установено е по делото, че на 30.09.2022 г. Т.Б.А.Б. ЕАД е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК за сумите 489.94 лева – главница, 110.76 лева договорна лихва за периода 15.02.2021г.-15.08.2022г. и 133.16 лева обезщетение за забава за периода 15.02.2021г.- 08.09.2022г. въз основа на извлечение от счетоводни книги с основание договор за потребителски кредит №* от 14.08.2020г. с посочен длъжник – ответника по делото И.А. . В образуваното по заявлението ч. гр. д. № 2177/2022г. на РС * е издадена на 04.10.2022г. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист , с които е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумите по заявлението , ведно със законната лихва върху главницата , считано от 30.09.2022г. , както и разноски от 25 лева платена държавна такса и 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Заповедта е връчена от съдебен изпълнител през 2025г. по образувано изпълнително производство с взискател Е.М. ЕООД и в срок е подадено възражение от длъжника. След уведомяване на заявителя съобразно чл. 415,ал. 1 ГПК същият заявил, че е прехвърлил вземанията по изпълнителния лист на Е.М. ЕООД, който в едномесечен срок е предявил процесните искове за установяване съществуването на вземанията му към ответницата, за които е издадена заповедта за изпълнение, което обуславя допустимост на исковото производство.

С исковата молба от 14.08.2025г. ищецът е поискал от съда да установи съществуването на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение , произтичащи от неизпълнение на договор за потребителски кредит № №* от 14.08.2020г. , сключен между И.А. и Т.Б.А.Б. ЕАД , с който дружеството й е предоставило кредит в размер на 589.42 лева с общо дължима сума 759.12 лева със срок на погасяване до 15.08.2022г. . Изложени са твърдения, че с договор за цесия от 29.05.2023г. , като приложение №* към Рамков договор ищецът е придобил вземането от Т.Б.А.Б. ЕАД , за което прехвърляне ответницата е уведомена от ищеца , за което е упълномощен от цедента.

С подадения в срок писмен отговор ответницата е оспорила допустимостта на предявените искове с твърдения , че ищецът не е носител на материалното право поради недействителност на договора за цесия. На следващо място е оспорила валидността на възникналото правоотношение с първоначалния кредитор поради това, че не е подписвала процесния договор, а подписът е „пренесен“ с техническо средство, че не е получила процесната сума, че правотношението е недействително поради наличие на неравноправни клаузи.

С постановеното по делото решение съдът е признал за установено съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение 250.50 евро главница /489.94 лева/ , 2 ведно със законната лихва от 30.09.2022г., 56.63 евро договорна лихва / 110.76 лева/ за периода 15.02.2021 – 15.08.2022 г. и лихва за забава 20.84 евро /40.75 лева/ за периода 16.02.2021 – 29.09.2022 година, като искът за лихва за забава е отхвърлен като неоснователен над уважения до предявения размер от 133.16 лева. С решението в тежест на ищцата са възложени разноски от 63.91 за заповедното производство и в размер на 217.20 евро за исковото производство.

Така постановеното решение е валидно, а в обжалваните части, с които исковете са уважени и допустимо , постановено по искове с правно основание чл. 79,ал. 1 от Закона за задълженията и договорите / ЗЗД/ във връзка с чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит / ЗПК/.

От фактическа страна по делото е установено, че на 14.08.2020г. между И.А. и Т.Б.А.Б. ЕАД е сключен договор за потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга с размер на кредита 589.42 лева, включващ 499 лева продажна цена на стока, 87.43 лева цена за услуга застрахователен пакет Б.П. 1 и цена за услуга застрахователен пакет Б.П. 1 уред.

По договора за потребителски в чл. 7.2.1 страните са се съгласили цената на стоката да се изплати от кредитора на продавача на стоката, а в т. 7.2.2. дължимата застрахователна премия като цена на услуга да се преведе от кредитора на застрахователя или застрахователния посредник. Договорена е възнаградителна лихва от 25.59 % върху размера на кредита, общо дължима сума за срока на договора от 24 месеца е посочена като 759.12 лева и ГПР 28.70 %. Договорът е подписан от потребителя с електронен подпис. Изрично потребителят е декларирал, че е получил стоката, описана в т. 8 от договора за кредит като фотоапарат. Приложен е и сертификат , установяващ качеството на ответницата на застрахован по пакет „Защита на кредита „ , общи условия към договора за застраховка , както и стандартен европейски формуляр, заявление –декларация за установяване на договорни отношения, погасителен план към договора. От заключението на вещото лице по приетата без оспорване съдебно-икономическа експертиза се установява, че по така сключения договор за кредит ответницата е платила пет месечни вноски в периода 30.09.2020г. – 29.12.2020г. , което отговаря на посоченото в приложеното в заповедното производство извлечение от счетоводни записвания. Приложена е фактура, издадена от З.

ММС ООД с дата 14.08.2020г. с получател И. А. за артикул Ф.Ф. с цена 499 лева и начин на плащане Т.Б.А.Л.. Според заключението на експертизата И. А. е получила по куриер именно тази стока.

С приложение №* към договор от 29.05.2023г. за продажба на вземания се установява, че вземането на Т.Б.А.Б. ЕАД по процесния договор е прехвърлено на ищеца, с което ищецът се легитимира като кредитор.

При така установената от събраните доказателства фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното :

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.08.2020г. е сключен 3 процесния договор за кредит за закупуване на стока и за заплащане на услуга. Изрично страните по договора са се съгласили, че усвояване на кредита в размер 589.42 лева се извършва чрез превеждане продажната цена на стоката на продавача, а за услугата – застраховка- сумата се превежда по сметка на застрахователя, като е безспорно установено, че И. А. е получила стока на стойност 499 лева, съответно е включена като застрахован в програма „защита на кредита“ . С получаване на стоката от потребителя и включването му в застрахователната програма, видно от приложения сертификат се установява изпълнение задължението на кредитора за предоставяне на кредитополучателя кредита в размер на 589.42 лева , която сума ответницата е поела задължение да върне в срок от 24 месеца на равно месечни вноски, ведно с договорна лихва от 25.59 % .

Установява се от събраните под делото доказателства облигационно правоотношение, породено от договор за кредит, сключен с потребител, по отношение на който са приложими разпоредбите на ЗПК. Възраженията за нищожност на договора за кредит в неговата цялост с оглед разпоредбата на чл. 22 ЗПК са неоснователни. В индивидуалния договор за кредит са посочени основните условия, включително ГПР 28.70 %, като несъмнено с оглед размера на кредита от 589.42 лева в същия са включени освен цената на стоката от 499 лева и дължимите по договора за застраховка застрахователни премии от 87.43 лева и 2.99 лева, като ГПР е определен предвид срока на договора от 24 месеца, размера на кредита и договорения процент възнаградителна лихва от 25.59 %, предвид което неоснователно се поддържа в жалбата, че в ГПР не е включена като разход по кредита дължимата застрахователна премия. При определяне на ГПР са спазени изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК. Данни за допусканията, взети предвид при посочване ГПР са посочени и в предоставения на потребителя стандартен европейския формуляр. При сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние , какъвто е процесния договор, сключен чрез кредитен посредник З. М.М.С. ООД по заявление –декларация от потребителя за установяване на договорни отношения, то се установява от приложените документи, че доставчикът е изпълнил задълженията си по чл. 8 и чл. 9 от Закона за предоставяне финансови услуги от разстояние / отм. 2026г./ и е предоставил на потребителя вярна , пълна и разбираема информация за параметрите на договора, като изрично потребителя е заявил желание за сключване на застраховка.

Не е налице нарушение на изискванията на чл. 19 ЗПК, като посоченият в договора ГПР не надвишава петкратния размер на законната лихва.

Не се установява нарушение и на изискванията за съдържание на договора за кредит, посочени в чл. 11,ал.1,т.7-20 ЗПК . Предвид гореизложеното съдът намира, че договорът за кредит отговаря на изискванията на ЗПК за съдържание , спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2, поради което и е действителен. Вземанията на кредитора по договора за кредит са прехвърлени на ищеца чрез валидно сключен договор за цесия, което обосновава и качеството му на страна в облигационното правоотношение. Не са налице доказателства , които да сочат на забрана за това по аргумент от чл. 99,ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 26 от Закона за потребителския кредит. Съгласно чл. 99,ал. 2 от ЗЗД 4 прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор / цесионер/ с всичките му принадлежности, включително и изтекли лихви , доколкото в договора не е уговорено нещо друго. В изпълнение задълженията си по договора за кредит ответникът е платил само пет вноски, последната на дата 29.12.2020г. , след което плащания не са извършвани.

Различията във вида на стоката посочена в договора и реално получена от потребителя не обосновават недействителност на договора предвид факта, че ответницата е получила стока с цена 499 лева , с което е приела наличието на облигационна връзка по сключения договор въз основа на която връзка е извършвала и плащания на дължими вноски.