Решение № 21364 от 28.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21364 гр. София, 28.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ................ при участието на секретаря ............... като разгледа докладваното от ................ Гражданско дело № 20231110120759 по описа за 2023 година

Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ - за възстановяване на предишната заемана длъжност, чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ и чл. 225, ал. 1 и 2 от КТ - заплащане на обезщетение за времето, през което лицето е останало без работа поради уволнението и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – законна лихва от предявяването на иска до изплащането на сумата.

Ищцата И. К. И. с ЕГН **********, от ................, чрез адв. В. И. от С А К , твърди в исковата си молба, че с ответника били в трудово правоотношение, по силата на трудов договор от 25.06.2019 г., като на на 19.04.2023г. трудовото правоотношение било прекратено едностранно от страна на работодателя, считано от същата дата. Като счита, че прекратяването е незаконно, поради незаконосъобразност на заповедта, ищцата извежда правния си интерес да предяви настоящите искове и моли съда да постанови решение, с което да признае уволнението за незаконно и да отмени процесната заповед, да я възстанови на заеманата до уволнението длъжност „медицински секретар“ и да осъди ответника да и заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за времето, през което е останала без работа поради уволнението, за периода от 19.04.2023 г. до 19.10.2023 г., в размер на 13 200 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 21.04.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В съдебно заседание исковете се 1 поддържат.

Ответникът ............., със седалище и адрес на управление ..........., представлявано от управителя ..............., чрез адвокат К. М. от САК, със съдебен адрес .............., в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е подал писмен отговор, в който изцяло оспорва исковете като неоснователни и недоказани, моли да бъдат отхвърлени с решението по делото, претендира направените по делото разноски.

Като взе предвид направените по делото искания и възражения, както и представените доказателства, съдът счита следното:

По делото не се спори между страните, а и се установява от представения като доказателство трудов договор от 25.06.2019 г., че същите са били в трудовоправни отношения – ищцата като служител, а ответника като работодател, като ищцата заемал длъжността „медицински секретар“.

Освен това, по делото не се спори и относно следните факти – че са налице издадена Заповед от 19.04.2023 г. за прекратяване на трудов договор, считано от същата дата, след като е отправено предизвестие, в което е записано, че за срока на неспазеното предизвестие ще бъде заплатено съответстващото обезщетение. Видно от приетите и приложени като доказателство по делото и неоспорени от страните Предизвестие и Заповед, и двете от 19.04.2023 г., същите били връчени на ищата, за което тя се е подписала.

На първо място, следва да се отбележи, че в процесния случай приложение намира т. 3 от Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2017 г. на ОСГК на ВКС, където е посочено, че основанието за прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е формулирано като общо оценъчно и неопределено понятие - „липсата на качества за изпълнение на работата“. Съдържанието на това понятие включва следните признаци: трайно неизпълнение на трудово задължение в качествено, количествено или във времево отношение, причинено от липса на знания, умения или навици. Доколкото всяко отделно по вид неизпълнение, както и всяка отделна липса на знания, умения или навици, биха могли да станат причина за прекратяване на трудовия договор, то за да индивидуализира волеизявлението си при прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, работодателят следва да посочи фактическата причина за прекратяване на договора. За индивидуализация на волеизявлението е достатъчно в писмената заповед за прекратяване по чл.

328, ал. 1, т. 5 КТ да се изброят кои знания, умения или навици липсват или да се посочи в какво се състои трайното неефективно изпълнение на работата (начинът по който работникът се справя с възложената работа). И в двата алтернативни варианта се постига целта на закона и работникът или служителят могат да упражнят правото си на защита. Както е видно и от приетата и приложена като доказателство по делото Заповед от 19.04.2023 г., от страна на работодателя е посочено, че липсата на качества на работника/служителя за ефективно изпълнение на работата, се изразяват 2 конкретно в липса на умения за работа в екип; неспособност и нежелание за решаване на текущи проблеми от ежедневния трудов процес; липса на инициативност и желание за подобряване на резултатите от работата; липса на тактичност и отговорност; неспособност за ефективно управление на времето; неспособност за създаване на добър микроклимат на работното място. В същата заповед е уточнено, че гореизброената липса на качества се изразява в негативно отношение към колегите, прехвърляне на отговорност за изпълнение на текущи задачи изцяло към колегите, в резултат на което се създава напрежение на работното място; некачествено изпълнение на възложените задачи, в резултат на което административната подкрепа оказвана на пациентите е непълна и в нарушение с утвърдените правила за работа; ниското качество при изпълнение на задачите води до напрежение сред колегите и влошаване на микроклимата на работното място.

Прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото в процесната заповед основание - чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ - поради липса на качества, предполага несъответствие между възможностите на служителя и изискванията и критериите на работодателя, съответни на длъжността и от значение за изпълнение на трудовите задължения, като тези качества може да са както професионални, така и личностни. Касае се до липса на професионални знания, умения, навици, поради недостатъчно опит или природни дадености, като съобразителност, концентрация, схватливост, способност за аналитично и логично мислене, способност за самокритичност и мотивация за подобряване на трудовите умения, умения за работа в екип и работа е хора, клиенти, пациенти и др., необходими за ефективно изпълнение на трудовите функции. Липсата на качества трябва да е обективно и да отразява трайно състояние на работника или служителя, като в резултат на тази липса същият не изпълнява или изпълнява лошо или недостатъчно качествено или резултатно своите трудови задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 4 от КТ работникът или служителят е длъжен да изпълнява работата си в изискуемото се количество и качество. Разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ произтича от идеята на законодателя, че работодателят може да прекрати трудовия договор тогава, когато е налице отклонение от онова, което работникът или служителят следва да постига в работата си, и това, което в действителност постига. След като последният не е в състояние да даде възможно най-добрия резултат, може да бъде уволнен. Това налага да бъдат установени всички възложени на работника или служителя трудови функции и се прецени всестранно тяхното изпълнение. Преценката включва отчитане на характера и обема на възложените задачи, тяхната сложност, необходимостта от използване на определени знания и умения, творческите елементи и рискът в работата, общественото значение на изпълнението им. Следва да се установи изпълнението на възложените задачи в количествено и качествено отношение. Периодът, който се взема предвид, е продължителен и отразява едно трайно състояние. От друта страна се вземат предвид и деловите 3 качества на работника или служителя в тяхната цялост с всичките им положителни и отрицателни страни, като не е необходимо наличието на виновно поведение, тъй като неизпълнението или лошото или незадоволително изпълнение на трудовите функции се дължи на обективни фактори - липса на необходими професионални или лични качества и умения за изпълнение на възложената работа.

В процесния случай ищцата е изпълнявала длъжността „медицински секретар“ при ответника, като видно от длъжностната характеристика за тази длъжност, приложена към личното трудово досие на ищцата с молба от 26.10.2023 г., медицинският секретар подпомага пациентите и тяхното информационно обслужване само и единствено в рамките на основните си задължения, изредени подробно в т. 2. В т. II „Основни отговорности“ е посочено, че при изпълнение на задълженията си служителят носи отговорност за качеството на обслужване на пациентите и за документацията свързана с информираното съгласие на пациентите, както и навременното събиране и актуализиране на информацията за контакт на пациента, като присъства в установените дни и утвърдените медицински заведения, в които се провеждат експертни лекарски комисии с присъствието на пациенти, като консултира при нужда пациентите по административни въпроси, възникнали преди, по време на и след проведената експертна лекарска комисия, свързани с получаване или продължаване на лечението до окончателното приключване на експертната лекарска комисия.

Съдът счита, че правото на да прекрати едностранно трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ е упражнено законосъобразно. Това извод може да бъде извлечен от свидетелските показания на свидетелите ................... които имат преки и непосредствени впечатления от работата на ищцата при ответника, тъй като са работили в един екип с нея в рамките на продължителен период от време.

От показанията на свидетелите се установи, че те, както и ищцата, са работили по програмата „..........“, в екип „............“ при ответното дружество.

Така например свидетелката ............. заяви, че е работила с ищцата в периода от м. 09.2021 г. до м. 09. 2022 г. Впечатленията на свидетелката от работата на ищцата са, че последната редовно не идвала навреме на работа, често е бъркала адреси на пациентите, на които е трябвало да се изпращат документи, не е подавала актуална информация за пациентите, не е уведомявала останалите служители от екипа когато входира документи на пациентите.

Свидетелката заяви, че се е случвало да има забавяне от ищцата при подготвянето на документите, с които пациентите трябва да се явят на комисия, често не е била наясно кога кой пациент трябва да минава на комисия. Свидетелката уточни, че в момента е поела групата от пациенти на ищцата и се е случвало да търсят последната по извънслужебни въпроси, например уреждане на шофьорски курсове. Други пациенти изобщо не знаели защо ги търси, имало и пациенти, които ищцата е консултирала по медицински въпроси, което е недопустимо, защото служителите на тази 4 длъжност нямат медицинско образование и могат да дават консултации само по административни въпроси. Свидетелката спомена за пациент, на когото ищцата е казала да спре лечението, без да е уведомен ревматолога за това, при което в продължение на няколко месеца последният не е знаел, че пациентът е спрял лечението. Свидетелката посочи, че на ищцата често са правени забележки, но тя никога не си признавала, че е виновна и винаги прехвърляла вината на някой друг. Грешките на ищцата са били покривани и поправяни от останалите членове на екипа, защото принципът е когато има проблем той да не достига до пациента, за да може последният да е доволен от услугата и от самата програма. Свидетелката ........... посочи, че е работила в екип ,.............“ с ищцата, на същата длъжност като нея, от постъпването й на работа през м. юли 2019 г. до уволнението и . Свидетелката заяви, че и след обучителния период ищцата е правела много грешки при въвеждането на данните на пациентите – сгрешени имена, единни граждански номера, сбъркани процедури и други технически грешки, които били ежедневни. Тези грешки в повечето случаи не са достигали до пациентите, защото останалите служители от екипа ги оправяли и покривали, за да не страда цялата програма.