Решение № 356 от 04.11.2024, Окръжен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. С.З., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Диана Д. И.нова като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско дело № 20245501000418 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 352/18.04.2024 г., постановено по гр.д. № 3952/2023 г. по описа на Районен съд – гр. С.З., в частта с която са отхвърлени предявените от „П.Б.” ЕООД против „Т.И.“ ООД искове за установяване съществуването на вземания на „П.Б.” ЕООД за следните суми: сумата в общ размер на 19 980 лв. за главница – невърната цена, платена с разходен касов ордер № 4/08.04.2022г. на стойност 9 990 лв. и разходен касов ордер № 5/08.04.2022г. на стойност 9 990 лв., по развален, поради неизпълнение, неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер от 08.04.2022г.; ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 2157/2023 г. по описа на Районен съд - гр. С.З., като неоснователни и са присъдени разноските по делото.

Въззивникът „П.Б.” ЕООД излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени 1 решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърли иска в обжалваната част като неоснователен и недоказан. Претендират се разноските пред двете инстанции. Няма направени доказателствени искания.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззИ.емия „Т.И.“ ООД, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Няма направени доказателствени искания.

Претендират се разноските по делото, като е представен договор за процесуално представителство.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „П.Б.” ЕООД моли съда да признае за установено по отношение на ответника „Т.И." ООД, че същият дължи на „П.Б." ЕООД, сумата за главница в общ размер на 19 980.00 лв. (деветнадесет хиляди деветстотин и осемдесет лв.), включваща сумата от 9 990.00 лв. - за която е издаден разходен касов ордер № 4, и сумата от 9 990.00 лв. - за която е издаден разходен касов ордер № 5; - мораторна лихва за забава върху главницата в размер на 2 258.85 лв. (две хиляди двеста петдесет и осем лв. и осемдесет и пет стотинки), изчислена за периода от 08.04.2022 г. до 19.05.2023 г. - законна лихва върху главницата, считано от дата на издаване на заповедта за изпълнение, до окончателното изплащане на главницата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №2157/2023 г. по описа на Районен съд С.З.. Претендира разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „Т.И.“ ООД е подало писмен отговор, в който заема становище, че така предявените искове са допустими, но неоснователни, поради което ги оспорва и моли да бъдат отхвърлени.

2

На основание чл. 146, ал. 1, т.3 и т. 4 съдът е обявил за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на получаване на сумата от 19 980 лв. от ответника – факт, установим и от приетите като писмени доказателства разходен касов ордер №4/08.04.2022 г. за сумата от 9 990 лв. и разходен касов ордер №5/08.04.2022 г. за сумата от 9 990 лв.

Видно от представения по делото договор № С1574/22 от 07.04.2022 г., ведно с Приложение 1 - Оферта №1574/22 В, сключен между „П.Б.“ ЕООД, като възложител и „Т.И.“ ООД, като изпълнител, възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши производство, доставка, монтаж, пуска в експлоатация на оборудване съгласно Приложение 1 - Оферта №1574/22 В, а именно: технологична линия за печене и белене на патладжан и пипер, като в офертата подробно е описано какво включва оборудването. Съгласно чл. 2 от договора срокът за производство и монтаж е до 4 месеца от получаване на аванса, като монтаж, пуск и обучение се извършва само при положение, че е налице строително – инсталационна и технологична готовност от страната на възложителя. В чл.3 страните са уговорили обща цена на възложените работи от 570 000 лв. с вкл. ДДС, платима, както следва: първо плащане от 285 000 лв. с вкл. ДДС след подписване на договора; второ плащане от 256 000 лв. с вкл. ДДС при авизиране готовност за доставка на оборудването и окончателно плащане в размер на 28 500лв. с ДДС след успешно приключване на монтаж и пуск на съоръженията. В чл. 8 страните са уговорили неустойка за неизпълнение, както и разваляне на договора, а в чл.9 - последици при настъпване на форсмажорни обстоятелства.

С писмо, изх. № 13/27.07.2022 г., изходящо от ищеца до ответника, „П.Б.“ ЕООД е уведомило „Т.И.“ ООД, че след сключване на договор № С1574/22 от 07.04.2022 г. поради възникнал значителен ръст в цените във всички отрасли (поради Ковид 19, войната в Украйна, повишаване цени на енергоносители), запазването на договора се явявал прекалено неизгоден за тях и е отпаднала необходимостта от оборудването, предмет на договора, което нямало да им служи и нямало къде да го поставят. Позовавайки се на форсмажорни обстоятелства ищецът е уведомил ответника, че „няма интерес“ от закупуването на технологична линия за печене и белене на патладжани и пипер, тъй като нямало как да осигури сграда за монтирането му, поради което „очаква“ да им бъде възстановена сумата от 19 980 лв., в най – кратки срокове.

3

С нотариална покана, рег. № 6567 от 07.11.2022 г. от „П.Б.“ ЕООД до „Т.И.“ ООД, ищецът отново е заявил невъзможност да изпълни договора – а именно да осигури сграда, в която да бъде монтирано оборудването, поради което и позовавайки се на форсмажорни обстоятелства съгласно чл. 9 от договора, е направил изявление, че се отказва от по – нататъшно изпълнение на задълженията по договора и в 7 – дневен срок е поканил ответника за провеждане на среща за прекратяване на договора по взаимно съгласие.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 2157/2023 г. по описа на Районен съд гр. С.З., съдът е издал в полза на „П.Б.“ ЕООД против „Т.И.“ ООД заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сумата в общ размер на 19 980 лв. за главница – невърната цена, платена с разходен касов ордер № 4/08.04.2022г. и разходен касов ордер № 5/08.04.2022г., по развален на 27.07.2022г., поради неизпълнение, неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер от 08.04.2022г.; сумата в размер на 2 258.85 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 08.04.2022 г. до 19.05.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 23.05.2023г. до окончателното й изплащане, както и сумата 2130,78 лв. – разноски по заповедното производство. В срока по чл.

414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение, поради което и в изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.

От заключението на назначената по делото съдебно – икономическа експертиза, неоспорено от страните, прието от съда като пълно, ясно и компетентно изготвено, се установява, че не е издадена от ответника данъчна фактура за заплатените суми с разходен касов ордер №4/08.04.2022 г. - сумата от 9 990 лв. и с разходен касов ордер №5/08.04.2022 г. - сумата от 9 990 лв. и тези плащания не са отразени в счетоводството на „Т.И.“ ООД. Вещото лице в съдебно заседание заяви, че управителят на „Т.И.“ ООД й обяснил, че не ги е осчетоводил, защото ги бил получил като физическо лице като „някакъв залог“. Видно още от заключението на СИЕ в счетоводната система на „П.Б.“ ЕООД са осчетоводени двете плащания на сумата от 9 990 лв. по касов ордер №4/08.04.2022 г. и сумата от 9 990 лв. по разходен касов ордер №5/08.04.2022 г., с доставчик „Т.И.“ ООД, с вписан коментар: „машина за бушене на пипер – част от линия за бушене на пипер“.

4

За изясняване на въпросите относно устните уговорки, по съгласие на двете страни по делото, е разпитан свидетелят П. Т. Й.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД изисква съществуване на основанието при получаване на престацията, но след това същото да е отпаднало с обратна сила, например разваляне поради неизпълнение. Фактите, подлежащи на установяване, са: даване на нещо от страна на ищеца, получаване на същото от страна на ответника, отпадане с обратна сила на основанието, което е обусловило имущественото разместване.

Съобразно чл. 154 от ГПК, в тежест на ищеца „П.Б.” ЕООД е да докаже първите две предпоставки, след доказването на които, в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за задържане на сумата, а при липсата на такова – че е върнал полученото.

В настоящия случай ищецът излага твърдения, че е сключил с „Т.И.“ ООД неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер на 08.04.2022г., по който е заплатил сумата в общ размер на 19 980 лв., но поради неизпълнение от страна ответника, го е развалил на 27.07.2022г., поради което иска връщане на горепосочената сума.

Спорен в настоящото производство въпрос е възникнало ли е между страните правоотношение от сключен неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер от 08.04.2022г., по който „П.Б.” ЕООД е заплатил сумата общо в размер на 19 980 лв. и който е развалил на 27.07.2022г., поради виновното неизпълнение от страна на „Т.И.“ ООД.

Въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства се установява, че между страните по делото е сключен единствено писмен договор № С1574/22 от 07.04.2022 г., ведно с Приложение 1 - Оферта №1574/22 В. Видно от съдържанието на писмо изх. № 13/27.07.2022 г. изпратено от „П.Б.” ЕООД до „Т.И.“ ООД, ищецът прави изявление за разваляне на горепосочения писмен договор и че сумата в размер на 19 980 лв. е заплатена именно въз основа на този договор. Така направените изявления следва да се приемат, като извънсъдебно признание от страна на ищеца, че претендираната сума от 19 980 лв. е заплатена на „Т.И.“ ООД именно по писмен договор № С1574/22 от 07.04.2022 г. Никъде в съдържанието на това 5 писмо, не е упоменато, че между страните е сключен неформален договор, който ищецът е развалил и иска връщане на сума в размер на 19 980 лв.

Поради това следва да се приеме, че на практика, „П.Б.” ЕООД сам опровергава изложените твърдения в исковата молба, че е развален неформален договор от 08.04.2022г. Освен това от заключението на съдебно икономическата експертиза се установява, че видно от записванията в счетоводството на ищеца, сумата от 9 990 лв. по касов ордер №4/08.04.2022 г. и сумата от 9 990 лв. по разходен касов ордер №5/08.04.2022 г. , с доставчик „Т.И.“ ООД, е вписан коментар: „машина за бушене на пипер – част от линия за бушене на пипер“. Това също потвърждава доводите на ответното дружество, че плащането на сумата от 19 980 лв. е извършено по писмения договор от 08.04.2022г., в който страните са уговорили изработване, внедряване и пуск именно на технологична линия за печене и белене на патладжан и пипер.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че ищецът „П.Б.” ЕООД, чиято е доказателствената тежест не установи, че въз основа на развален неформален договор за доставка и монтаж на линия за печене на пипер от 08.04.2022г. е заплатил на „Т.И.“ ООД сума в размер на 19 980 лв. Поради това следва да се приеме, че не е осъществен и фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде отхвърлен.