Решение № 2005 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2005 гр. С*******, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА при участието на секретаря ЛИ. П. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско дело № 20241110156071 по описа за 2024 година

Производството е исково и първоначално е било по молбата на И. Д. П., с ЕГН **********, с адрес в гр. С*******, ж.к. ******* чрез адв. В. спрямо Т******* – гр.С******* с искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът е с трудов стаж за полаган през периода от 22.12.1986г. до м.април /включително/ 1992г. труд, през който е работил като "Н*******“ в „Р*******ОД - гр.С*******, с адрес: гр.С*******, ул.„Бу*******, при пълно работно време от 8-часова продължителност на работния ден и месечно заплащане на труда, като искът се предявява спрямо Т******* с твърдение в исковата молба, че дружествоработодател „Р*******ОД, при което е полаган труд, съгласно Удостоверение изх. № 5530.21.169 от 06.06.2024г., издадено от Т******* С*******-град, е прекратил дейността си без да има правоприемник и като работодател с прекратена дейност, чиято документация на основание чл.5, ал.1 от КСО е следвало да бъде предадена на съответното Т*******, както и при твърдение, че за посочените в исковата молба периоди липсват данни за наличието на осигурителен стаж при работодателя за ищеца, искът се предявява именно срещу съответната Т******* С*******.

В подкрепа на горните факти се излага, че по подадено искане от 31.05.2024г. до Директора на Т******* – С******* за издаване на удостоверение за осигурителен стаж за полаган труд в предприятието на 1

„Р*******ОД е поставен отказ за издаване на такова удостоверение с мотиви, че работодателят е с правоприемник Министерство на регионалното развитие и благоустройство, които следва да съхраняват исканата информация, с оглед на което и при липсата на такъв архив, за което ищецът твърди, че представя доказателства се желае решение за установяване на тр. стаж по съдебен ред спрямо ТД – НОИ С******* – град. Ангажират се доказателства.

В определения срок за отговор е депозиран такъв, с който се възразява по допустимостта на иска и в условията на евентуалност се възразява по основателността на исковата молба.

Излага се, че искът е недопустим поради липсата на удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР; отделно се навежда недопустимост при липсата на удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР, както и че искът е недопустим при липсата на приложени към исковата молба документи по чл.4, ал.3 от ЗУТССР. Отделно от това се навежда и неоснователност на иска като недоказан като се твърди, че не са ангажирани като гласни доказателства показанията на свидетели, за които не са представени по делото писмени доказателства, които да установяват вероятността на трудовия/ осигурителния стаж и които да са издадени от работодателя/ осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. С оглед на горното се оспорват показанията на тези свидетели като недопустими и от там заявеният иск като неоснователен. Ангажират се доказателства.

С молба от 02.06.2025г с оглед дадените от съда указания ищецът е предявил иск и спрямо втори ответник по делото, а именно КДА „******* § СО“, ЕИК ******* със седалище в гр.К.. с твърдения спрямо него, че дружеството е правоприемник на работодателя на ищеца „Р*******“ ЕООД гр.С*******, но фактически дори и без да е с прекратена търговска дейност, не извършва такава и не може да издаде удостоверение по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР – липсва представител на дружеството – правоприемник, както и няма данни за упражняване на дейност, с оглед на което се предявява иска и спрямо него в хипотезата на ответник – правоприемник на работодателя на ищеца през исковия период, който не съхранява документи за трудов и осигурителен стаж на ищеца тъй като са загубени / унищожени. Вторият ответник по иска, уведомен за спора по реда на чл.50, ал. от ГПК не депозира отговор и не заявява становище по делото до края на съдебното дирене.

2

Първоначално дадената от съда квалификация е с основание по чл.3, ал.2, пр.2 от ЗУТОССР във вр. с чл.1, ал.1, т,1 и т.3 от ЗУТОССР- изначална липса на правоприемник на дружеството работодател и удостоверяване на обстоятелството, че тези документи са приети от съответното Т*******, но не се съхраняват от НОИ. След представяне на доказателства от страна на Т******* С******* град за това, че работодателят на ищеца е с действащ правоприемник и Удостоверение, че документите на действащия правоприемник не се намират при ответника Т******* и с оглед указанията на съда ищецът е насочил иска си и спрямо втория ответник „К******* § СО“, ЕИК ******* с твърдения, че не може да се снабди със съставени по тр. правоотношение между ищеца и ответника правоприемник документи, заради това че същият не упражнява дейност и такива не са запазени от него. С тези твърдения и уточнения съдът намира, че искът е с правно основание по чл.3, ал.2 от ЗУТОССР във вр. с чл.1, ал.1, т,1 и т.3 от ЗУТОССР.

Исковете са допустими въпреки сторените от страна на Т******* С******* град възражения със следните съображения на съда:

Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР особена предпоставка за допустимост на установителния иск по този ред е наличието на удостоверение, издадено от работодателя /осигурителя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени в хипотезата на изгубени / унищожени документи със съществуващ работодател (негов правоприемник) или с удостоверение по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР в случаи, когато осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на инструкция на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл.5, ал.13 от КСО за това, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Във всички останали хипотези, в които няма твърдения и/ или липсват доказателства за това, че относимите за исковия период документи, удостоверяващи стаж за ищеца, все още съществуват, но има спор по продължителността и вида на осигуряването, исковете следват общия ред на разглеждане, а имено като трудов спор между работник и работодател.

В конкретния случай няма спор и е видно от справка от ТР, писмо от 3

Инспекция по труда – К.. и становище на Дирекция „Инспекция по труда“ на гр.К.., които не се оспорват от страните, че ответникът „К*******“ КДА, което се представлява от трето на спора лице, е правоприемник на „Ремонт и строителство – Лозенец“ ЕООД. Не се спори, че по седалище на правоприемника по ТР – в К.., ул.Цар Освободител 35, вх.А, ет.2, ап. 5, а е видно и от писмо на Дирекция „Инспекция по труда“, л.66 от делото, че на адреса по седалище на дружеството ответник не се извършва търговска дейност и никаква такава от „К*******“ КДА, както и че не се установява някаква връзка с управителя на ответника, нито пък са открити някакви документи досежно дейността на това дружество или дейността на неговите праводатели. Установява се от Удостоверение на НОИ ТП – С******* град, л.80 от делото, че КДА „К*******“ не е предавал ведомости за заплати и трудово – правни документи в Т******* С******* и не е постъпвала заявка за това. Справката на ИА „Главна инспекция по труда гр.К..“ е официален документ и е със съдържанието, което законодателят е определил като предпоставка за разглеждане на искове по този ред по смисъла на чл.5, ал. 1 от ЗУТОССР и съдържайки данни за това, че е налице правоприемник на работодателя „Р*******ОД, който обаче не извършва дейност и не поддържа документация вкл. и архивна такава, както и че такива документи не са предавани за архив в някое от териториалните поделения на НОИ дава основание на съда да приеме, че ищецът обуславя интерес от водене на иск за установява на стаж по този ред тъй като той няма ред за защита по реда на чл.357 от КТ – индиция за загубени документи за стаж при осигурителя „Р*******ОД е липсата на всякакви доказателства за упражнявана дейност от „К*******“ КДА, от когото да бъдат потърсени тези документи, които не са предадени на НОИ ерго единственият му път за защита и именно този по чл.5, ал.1 от ЗУТОССР – в този смисъл е и Определение № 277/ 13.06.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 2052/2018г., IV г.о., ГК. С тези мотиви съдът приема, че исковете са допустими.

По същество и като съобрази представените по делото доказателства, установените въз основа на тях факти и от правна страна намира следното:

От представения, л.7 от делото Акт за начет, съставен от Министерството на финансите по повод ревизия на „Р*******“ ЕООД за периода 22.12.1988г. до 11.05.1994г. се установява, че ищецът е бил в трудово правоотношение със „Р*******“ ЕООД в периода от 22.12.1986г. до 1992г.

4 като първоначално е бил на длъжност ‚н*******“ с възнаграждение от 220 лева, нараснало на 350 лева, в каквото е бил и уволнен. За наличието на такава трудово – правна връзка сочат и останалите доказателства по делото – писмените такива: Акт за наличност, писмо от ревизионната комисия до ищеца и копие на тр. книжка както и гласните такива – показанията на Х. Х., които са допустими по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР. Той сочи в съдебно заседание, че познава ищеца П. от 1986 г., защото са работили заедно в едно предприятие „Ремонт и строителство“- С*******, в което той е работил от 1986 г. , а П. малко след него – някъде около не повече от половин година.

Било ново предприятие. Излага, че е работил там до към 1988 г., а П. е напуснал малко след това година/ две. Свидетелят е бил на длъжност „ръководител строителна група“, а П. бил „технически ръководител“ с едно и също място на работа, а именно в С******* в кв.Лозенец ул.„Бу*******.

От правна страна и с оглед събраните доказателства съдът приема, че искът се явява и основателен като доказан.

За да бъде уважен искът по чл.3 във връзка с чл.1, ал.1, т. 1 и т.3 от ЗУТОСС, ищецът следва да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че ищецът е провел пълно и главно доказване на релевантните обстоятелства, което прави искът основателен и доказан. От свидетелските показания на свидетеля Х., акт за начет и копие на тр. книжка безспорно се установи, че ищецът е работил в дружеството на „Р*******ОД с правоприемник „К*******“ КДА за процесния период на сочената в исковата молба длъжност като за основателността на иска е достатъчно ищецът да докаже, че през процесния период е полагал труд при сочения работодател и на посочената в исковата молба длъжност, съответно работно време и начина на заплащане на труда, а това безспорно се установи, което дава основание на съда да приеме, че исковете като доказани и основателни следва да бъдат уважени.

С оглед изхода на спора и предвид направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, то следва да бъдат присъдени такива. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 2/2015 г. на ОСГК на ВКС по т. д. № 2/2015 г. Претенцията на ищцовата страна е да бъдат присъдени разноски за 5 адвокатско възнаграждение съобразно списъка по чл.80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие и разписка в размер на 1200 лева, оспорено от представителя на Т******* гр. С******* като прекомерно. Това възражение съдът намира за неоснователно тъй като така определено и изплатено е съобразено с НАРЕДБА № 1/ 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, изменена с ДВ, бр.14 от 2025г,., чл.7, ал.1, т. 4 и вида и характера на спора, както и неговата продължителност и следва да бъде присъдено в пълен размер.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 1, ал. 1, т.1 и т.3 ЗУТОССР във вр. с чл.3, ал.2 от ЗУТОССР по на отношение на КДА „******* § СО“, ЕИК ******* със седалище в гр.К.., представлявано от управителя и Т*******-гр.С*******, с адрес: гр.С*******, бул.„А*******, че между И. Д.