Определение № 87 от 23.02.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 87 гр. Варна, 23.02.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000050 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „*** ТРАНС-БГ“ ЕООД, ЕИК 201914367, със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Р. (с посочен съдебен имейл:

**********), срещу решение № 505/19.12.2025г. постановено по т.д.

№ 175/2025г. по описа на Окръжен Съд – Варна.

С обжалвания съдебен акт съдът е отхвърлил предявените от дружеството на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ искове за осъждане на „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, да заплати на ищеца сумата от 25 000 лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди – необходимите разходи за възстановяване на влекач марка „***“, модел „**********“ с per. № *********, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 08.03.2024 г. по вина на водача на л.а. „****“ модел „***“ с рег. № *********, с валидно сключена в ответното застрахователно дружество застраховка „Гражданска отговорност“

(застрахователна полица

№

BG/07/123003731648), със срок на валидност от 17.12.2023г. до 16.12.2024г., както и сумите от: 4 560 лв. – претърпени загуби под формата на извършен разход за репатриране на ППС; 1 008 лв. – разходи за претоварване и извозване на намиращата се във влекача стока след настъпване на ПТП и 1 609,73 лв. – разход за закупуване на гуми, монтаж и демонтаж, ведно със законната лихва върху 1 главницата от 25 000 лв. начиная от датата на предявяване на исковата молба – 24.03.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и е извършил разпределение на разноските по делото.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението. На първо място се излагат оплаквания за неправилно приложение нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като съдът е достигнал до необосновани фактически изводи за липсата на отговорност у ответника по прекия иск по чл. 432 КЗ.

Излага подробни съждения за наличието на вина у водача на л.а.

„****“, оспорвайки възприетия извод на съда за внезапното здравословно увреждане (начален миокарден инфаркт), изключващо волево поведение на водача, поради което е изключил неговата виновност, прилагайки института на „случайното събитие“. Този решаващ извод счита за необоснован и неправилен, тъй като е направен въз основа на предположения, а не на база доказани факти.

Твърди , че съдът се е позовал на експертно становище, изготвено на плоскостта на вероятност и допускане, а не на категорично установен факт по стандарта на пълно и главно доказване. При това съдът е приел, че „преки доказателства за загуба на съзнание не са събрани“, но въпреки това е достигал до „еднозначен и категоричен“ извод, че единствената причина е начален миокарден инфаркт. Това прави решението необосновано, тъй като крайният извод не се обосновава на събраните по делото доказателства, а на предположения. Счита, че заключението по изготвената по делото КСМАТЕ не установява като сигурен факт, че водачът е изгубил съзнание или е бил в абсолютна невъзможност да контролира автомобила, като в медицинската си част са налични множество хипотези на вероятност и допускане, че инфарктът може да протече и без безсъзнание, както е разяснено и в съдебно заседание. Относно събраните гласни показания на св. Г.Д. счита, че същата е дала описание на външно поведение на автомобила, но не доказва медицинска причина и още по-малко невъзможност за волево поведение. Същото поведение е съвместимо и с други житейски хипотези на разсейване, човешка грешка, заспиване, внезапна небрежност. В тази връзка счита, че ответникът не е успял да обори презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД посредством насрещно пълно и главно доказване на конкретния изключващ вината факт - действителна загуба на съзнание, невъзможност за контрол към релевантния момент, както и внезапност и непредвидимост на състоянието.

На второ място, дори да се допусне начален инфаркт, за да се 2 изключи вината като „случайно събитие“, трябва да се установи, че водачът не е могъл и/или не е бил длъжен да предвиди настъпването на състоянието и да предприеме мерки за безопасност, като спре или отбие от движение управлявания автомобил. Оспорват се изводите на съда за невъзможността ползвателя на застраховка ГО в ответното дружество да предотврати произшествието с оглед „отсъствие на данни“ за конкретни оплаквания у водача преди загубата на управление на процесния л.а. Навежда доводи за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в неправилно разпределена доказателствена тежест на страните в производството. На трето място се излагат оплаквания за недостатъчно задълбочен анализ на събраните по делото факти и обстоятелства, като решението страда и от вътрешни противоречия, обосновавайки оплаквания за необоснованост на обжалваното решение. Сочи, че допълнителни доводи и съображения ще изложи в о.с.з. по делото.

Искането, с което се сезира въззивната инстанция е за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се уважи изцяло исковата молба на „*** ТРАНС - БГ“ ЕООД, представлявано от управител: И.К.С., срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД. Не се правят доказателствени искания.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната по жалбата страна ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД е депозирала писмен отговор, с изложени съображения за неоснователност на жалбата. По отношение на оплакванията касателно изготвената по делото експертиза, счита че въззивникът не е оспорила същата в законоустановените срокове, респ. не прави доказателствени искания.

Възразява срещу твърденията за допуснато процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, в т.ч. ищецът не е направил подобно оплакване в о.с.з. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, а обжалваното решение като правилно, обосновано и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на разноски по делото. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение, претендирано от въззивната страна.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и се преценява като допустима. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана от първоинстанционния съд.

3

Страните не правят нови доказателствени искания. Няма оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.

Не се налага и служебно събиране на доказателства или даване на указания на страните за предприе***е на процесуални действия за доказване на факти и обстоятелства, релевантни за приложение на императивни правни норми.

Предвид изложеното, като прецени въззивната жалба за процесуално допустима, редовна и надлежно администрирана, въззивният съд намира, че същата следва да бъде приета и насрочена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „*** ТРАНС-БГ“ ЕООД, ЕИК 201914367, със седалище и адрес на управление гр.

Варна, чрез процесуален представител адв. Р., срещу решение № 505/19.12.2025г. постановено по т.д. № 175/2025г. по описа на Окръжен Съд – Варна.

НАСРОЧВА производството по в. т. д. № 50/2026г. по описа на ВнАпС, ТО, в открито съдебно заседание на 25.03.2026г. от 13.30ч.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът:

УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала ЕПЕП.

УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с преписи от определението, като преписите до ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „ЕВРОИНС“ АД гр. София, представлявано в производството по делото от процесуалния му представител ю.к. С., да се извърши посредством ЕПЕП, предвид качеството му на страна/адресат по см. на чл. 50, ал. 5 ГПК, отчитайки предоставения достъп на застрахователното 4 дружество до електронното дело и изричното дадено съгласието (изразено желание) за получаване на електронни съобщения и призовки (л. 54), респ. липсата на отказ по см. на чл. 38а, ал. 4 ГПК.

ПРЕДУПРЕЖДАВА страна, задължена да поддържа електронна кореспонденция по чл. 50, ал. 5 ГПК, че оттегляне на съгласието на пълномощника при липса на посочен друг начин на сигурно връчване се приравнява на неизпълнение на законово задължение, осуетяващо своевременно уведомяване и съдът може, в случай на отлагане на делото по причини във връзка с призоваването на страната по делото и връчването на съобщения до адресата, да наложи глоба на страната на основание чл. 92а ГПК, както и може да възложи на задължената по чл. 38, ал. 2 ГПК страна допълнително разноски за изготвяне на преписи от електронни книжа, подавани от насрещната страна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5