Протокол № 506 от 15.05.2026, Окръжен съд - Благоевград

ПРОТОКОЛ

№ 506 гр. Благоевград, 15.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Величка Пандева

Андроника Ризова при участието на секретаря М. Миразчийска и прокурора и М. Г. Ш.

Сложи за разглеждане докладваното от Андроника Ризова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261200600332 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:05 часа се явиха:

За ОП – Благоевград, редовно призована, се явява прокурор Ш..

Подсъдимите, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. С., редовно упълномощен от по-рано.

Гражданските ищци и частни обвинители, редовно призовани, не се явяват. За тях се явява адв. Р., редовно упълномощена от по-рано.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

1

АДВ. С.: Поддържам своята жалба. Няма да соча нови доказателства.

Подлагам на критичен анализ единствено съжденията на решаващия съд.

ПРОКУРОРЪТ: Оспорвам жалбата. Също няма да соча нови доказателства и нямам искания за събиране на доказателства.

АДВ. Р.: Оспорвам изцяло жалбата като неоснователна. Нямам искания за събиране на нови доказателства.

Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение въззивната жалба и да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Считам, че съдът в мотивите си обстойно е обсъдил, анализирал е събраните по делото писмени и гласни доказателства, посочил е кои от тях кредитира и по каква причина, извел е въз основа на всички доказателства фактическата обстановка по делото, взел е отношение в мотивите си по направените възражения от страна на защитата относно несъставомерност на извършеното от подсъдимите по чл. 325 ал. 1 от НК и това, че се приема, че в случая е налице дребно хулиганство по смисъла на УБДХ.

Относно възраженията на защитата за това, че в случая действията са извършени по личен мотив следва да се отбележи, че това наличие на личен мотив от страна на подсъдимите за постигане на пряката тяхна цел, в случая отправяне на обидни думи и нанасяне на телесна повреда по никакъв начин не е изключва съставомерността на извършеното по чл. 325 ал. 1 от НК, извършено при условията на евентуален умисъл, когато действията са били съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, каквото в случая е налице безспорно.

2

В този смисъл е и константната съдебна практика. В конкретния случай на инкриминираната дата двамата подсъдими са извършили такива действия, които грубо нарушават обществения ред, изразяват явно неуважение към обществото, като всеки един от двамата поотделно се е държал агресивно, псувал е, отправял е закани, обидни думи към пострадалите, като и двамата са нанесли удари с дървен предмет в областта на главата на пострадалия И. М., в резултат на което са причинени телесни повреди, които са били предмет на експертно заключение.

От субективна страна действията на двамата подсъдими са извършени с евентуален умисъл, като и двамата са съзнавали общественоопасния характер на извършеното, това, че с действията си нарушават обществения ред и спокойствие, предвиждали са, че действията им по начина на извършване ще скандализират обществото, но са се отнесли с безразличие към тези последици. Извършеното от двамата е на публично място, в присъствие на трети лица и безспорно са предизвикали тяхното неудобрение и възмущение.

Считам, че първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна, като първата инстанция е отчела всички обстоятелства и е определил въз основа на тях едно справедливо и съответно на извършеното от двамата подсъдими наказание за всеки един от тях за извършено престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК.

С оглед на всичко моля да потвърдите първоинстанционната присъда.

АДВ. Р.: Аз се присъединявам напълно към казаното от представителя на прокуратурата. С оглед процесуална икономия няма да повтарям съображенията, които прокуратурата изнесе пред вас с оглед законосъобразността на присъдата и аз също така моля по изложените съображения да оставите в сила присъдата, като оставите без уважение депозираната въззивна жалба и допълнителните съображения по жалбата.

Извън казаното искам да добавя по отношение на гражданския иск, който е уважен по отношение на двете пострадали лица, считам, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е определил обезщетението, което им се дължи за неимуществени вреди. В тази връзка считам жалбата за неоснователна, поради което същата не следва да бъде 3 уважена, като бъде потвърдена не само присъдата в наказателна й част, а и в частта, в която съдът е уважил направеното искане за присъждане на неимуществени вреди, както и на разноските.

В тази връзка моля да постановите съдебния си акт, като потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

Претендираме разноските пред настоящата инстанция, като представям договор за правна помощ и съдействие за И. М., както и за М. М., като същите претендират разноски пред настоящата инстанция и моля да ни бъдат присъдени.

АДВ. С.: Причината за тази жалба е доколко субективното възприятие на решаващия съд за инцидента, който не се оспорва, е дали деянието, осъществено от двамата подсъдими, е състав на чл. 325 или се касае за състав на чл. 1 от УБДХ, като съм посочил правна практика в тази насока и Тълкувателно решение, което е в основата, от 1984 година.

Няма спор по делото, че има личен мотив в действията на подсъдимите при този инцидент, при който С. И., донякъде обиден от пострадалите, е поискал саморазправа, при която се е стигнало до сблъск между подсъдимите и пострадалите.

В случая обаче при анализа, при гледане на доказателствата се оказа, че С. И. е замахнал с дърво към пострадалия, но при замахването не го ударил.

Същото се наблюдава при удара меожду М. Г. и пострадалия, където има сблъсък между двамата, при който М. Г. удря пострадалия, но пострадалият отвръща с ритник. Налице са едни реципрочни действия и ако делото беше друг характер биха приели някаква форма на реторсия, но тъй като делото е от общ характер това е неприложимо и прокуратурата формално се позовала на тези действия, като е описала само действията на подсъдимите, без да анализира и ответните действия на самите пострадали. Налице е сбиване, при което нямаме само пострадал, а имаме отговор на пострадалите срещу подсъдимите, които може да приемем, че са инициатори на това сбиване, но тяхното сбиване не е останало без последствия.

Считам, че при този анализ и при изглеждане на видеозаписите от съда и при анализа на всички доказателства ще забележите, че именно това 4 сборичкване между подсъдимите и пострадалите, което прокуратурата е квалифицирала като състав на чл. 325 е потвърдено и от решаващия съд.

Аз оспорвам тези съждения, тъй като не е налице онази степен на засягане на обществения ред, която налага самия състав на престъпление.

В подкрепа на моите твърдения е анализът на свидетелите, които са присъствали на това деяние и отзвукът в обществото. Действително, когато се касае за публично място, макар и да няма много хора, но е възможно да достигне до много хора събитието може да бъде квалифицирано като състав, различен от чл. 1 от УБДХ. От записа е видно, че събитието е било много краткотрайно, никой не е реагирал на сбиването. Даже на един от записите е видно как при дърпането между М. Г. и пострадалия останалите хора дори не са реагирали на това сбиване и това е свършило много бързо с намесата на един от свидетелите, което омаловажава онзи критерий, който прокуратурата възприема като грубо нарушаващ обществения ред и предизвикващо възмущение, поради което твърдя, че от анализа на доказателства се установява наличие на състав, различен от онзи тежък състав на престъпление по смисъла на чл. 325. Т.е. разграничителният критерий, ако приемем между чл. 325 и чл. 1 от УБДХ е обществената реакция на негодувание, тя в случая липсва. Разликата като форма на вина е едно и също, като изпълнително деяние е едно и също – чл. 325 и чл. 1 от УБДХ, а критерият е реакцията на обществото, която да изразява възмущение към дадено поведение. Тази реакция на останалите членове я няма, тя не съответства на онзи висок стандарт, който е заложил състава на чл. 325 при определяне на престъплението по чл. 325.

В тази насока при анализа на доказателствата с оглед сбиването между пострадалите и подсъдимите, то тогава при анализа на тези доказателства се стига до извода, че това деяние не е с тази висока степен на обществена опасност, предвидена в чл. 9 от НК, поради което не покрива състава на чл.

325.

Ние оспорваме и присъдата в гражданско-правната част по отношение размера на претърпените неимуществени вреди, тъй като има някаква форма на реакция и от страна на пострадалите. Това деяние беше много тежко по отношение на М. Г., доколкото не се стигано до измененията в НК във вр. с чл.

343г и следващите.

5

Моля да постановите вашето решение с оглед на горното.

РЕПЛИКА НА АДВ. Р.: С оглед чутото не съм съгласна с изложеното становище, тъй като фактите по делото сочат нещо различно, а именно съпругата на С. И., която е дъщеря на М. Г., това са двамата подсъдими, беше разпитана като свидетел и същата каза, че е чула викове и че става бой. Тя установи, че живее през няколко улици на центъра, т.е. шумат и звукът и обществения отзвук са се чували през няколко улици до центъра. Тя беше многократно разпитвана по какъв начин на толкова голяма разстояние е възприела, но тя установи пред съда, че тя е възприела, че става нещо на центъра и установи, че на този център има множество хора и няколко заведения. И всички свидетели установиха, че са наблюдавали множество хора от заведението. Така че аз не съм съгласна, че няма обществен отзвук.

От камерите е видно, че с дървен предмет – бухалка подсъдимият М. Г. е нанасял удари на Исмали и затова същият е признат за виновен, че нанася удари с дървен предмет в областта на главата и шията, поради което не съм съгласна с изложеното от адв. С..

ПОСЛЕДНА РЕПЛИКА НА АДВ. С.: Доказателствата са пред вас.

Съдът се оттегля на съвещание.

След съвещание съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе в срок.

Протоколът се изготви в съдебното заседание, което приключи в 10.25 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________