Решение № 12 от 17.01.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Русе, 17.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аглика Гавраилова

Членове:

Палма Тараланска

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Радева като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело № 20254500500910 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

В. С. Ц., ЕГН**********, от гр. Р., чрез пълномощника си адв.Е. Т., е обжалвала решение №1120 от 14.07.2025г. по гр.д.N2214/24г. на Русенския районен съд, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД и съдът е обявил за недействителен по отношение на „Ди Си Ей Мениджмънт“-АД договора за дарение на 1/6ид.ч от недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо У П И IV-692 в кв.70 по регулационния план на с. Т., общ. И., обл. Р., сключен между ответниците по делото с нот.акт №44, т.IV, д.№491/2020г. на нотариус Г. Г., с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№11525/04.11.2020г., дв.вх.рег.

№111225, акт №85,т.31. Излага доводи за неправилност на решението и моли въззивният съд да го отмени и да отхвърли иска, при законните последици.

Ответникът по жалбата „Ди Си Ей Мениджмънт“-АД, ЕИК

206858118, със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“,ул„“Любата“ №4-6, чрез процесуалния представител адв.К. К., 1 изразява становище, че същата е неоснователна.

Ответницата И. А. Ц., ЕГН**********, от гр. Р., становище по основателността на въззивната жалба. не взема

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията по жалбата, Окръжният съд приема за установено следното :

Жалбата е подадена от надлежна страна законоустановения срок и е процесуално допустима. по спора, в

Производството по делото е образувано по искова молба на „Ди Си Ей Мениджмънт“-АД, ЕИК 206858118, със седалище и адрес на управление гр.София против В. С. Ц. и И. А. Ц., и двете от гр. Р., с която е предявен иск с правно основание чл.135 от ЗЗД да бъде прогласена по отношение на ищеца недействителността на сделката, сключена между ответниците с нотариален акт за дарение на недвижим имот - нот.акт №44, т.IV, д.№491/2020г. на нотариус Г. Г., с район на действие РС-Русе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.

№11525/04.11.2020г., дв.вх.рег.№111225, акт №85,т.31, с който В. Ц. е дарила на своята майка И. Ц. собствената си 1/6ид.ч от недвижим имот, представляващ дворно място, образуващо У П И IV-692 в кв.70 по регулационния план на с. Т., общ. И., обл. Р., с административен адрес ул. "Ш.

С." № **, с площ по документи 915кв.м, ведно с построената в него двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 98кв.м, с прилежаща маза от 12кв.м и второстепенна постройка със застроена площ 10кв.м.

За да уважи иска съдът е приел, че са налице предпоставките по чл.135 от ЗЗД за прогласяване нищожността на сделката – ищецът е кредитор на първата ответница, вземането е възникнало преди осъществяването на разпоредителната сделка, задължението не е погасено, сделката намалява имуществото на длъжника, не е оборена презумпцията по чл.135,ал.2 ЗЗД.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че по силата на

Договор за ипотечен кредит №423-52/2007г., сключен на 10.08.2007г. между „АЛФА БАНКА “-АД, чрез „Алфа Банка-клон България“ наричано в договора „Банката“ и В. С. Г. /сега Ц./,ЕГН ЕГН********** като „кредитополучател“ и А. П. Г., ЕГН**********, в качеството на „поръчител“, Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на EURO 20000, за покупка на недвижим имот-апартамент в гр. Р., на ет. *, в ж. бл. "Д.", ж. кв. "В. - И.", подробно описан в договора.Срокът на кредита е 20 години;

2 обезпечен с ипотека върху описания апартамент и с поръчителство.С Договор за кредит № 591-52/2008г., сключен на 19.02.2008г. „АЛФА БАНКА „-АД е предоставила на В. С. Г., като „кредитополучател и ипотекарен длъжник“, кредит в размер на EURO 50000, за покупка и ремонт на недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Р., ул. "Ц.", *. бл. ***, вх. *, ет. *. Срокът за погасяване на кредита е 30 години. Кредитът е обезпечен ипотека върху недвижими имоти - апартамент и гараж в гр. С., описани в договора. През 2016г. „Юробанк България“-АД придобива „Алфа Банка-клон България – От справка в Търговския регистър се установява, че с договор за прехвърляне на търговско предприятие, сключен на 29.02.2016г. е прехвърлено цялото търговско предприятие на „Алфа Банка – клон България “КЧТ в полза на „Юробанк България“- АД - това обстоятелство е надлежно вписано в Търговския регистър. Предвид настъпилото правоприемство „Юробанк България“ АД е активно легитимирана като кредитор на длъжницата по договорите за кредит.

От представените в заверени преписи Заповеди за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417ГПК и изпълнителни листове се установява, че „Юробанк България“-АД е подало заявления пред Районен съд-Русе за издаване на заповеди за незабавно изпълнение по реда на чл.417 ГПК за дължимите и незаплатени суми по Договори за кредит – Въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за дължимите суми по Договор за кредит за покупка, строителство и ремонт №591-52/2008г. е издадена заповед за незабавно изпълнение

№2829/20.07.2018г., и съответно-изпълнителен лист № 2680/20.07.2008г.Въз основа на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК за дължимите и незаплатени суми по Договор за ипотечен кредит №42452/2007г. е издадена заповед за незабавно изпълнение №2348/01.08.2019г. и изпълнителен лист №2546/19г. За събиране на вземанията са образувани изпълнителни дела. Следва да се отбележи, че и в отговора на исковата молба В. Ц. заявява, че не оспорва, че вземанията по договорите за кредити, сключени между нея и „Алфа банк-България“-АД, са просрочени.Не оспорва, че събирането на вземанията се реализира от банката-кредитор, по принудителен ред.Твърди, че по образуваните изпълнителни дела е било осребрено имуществото, дадено в обезпечение, поради което е считала, че „… отношенията й с банката по повод кредитите са приключени“.

3

Представен е препис от Покана за доброволно изпълнение по изп.д.

№20188330400420 по описа на ЧСИ рег.№833, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в полза на взискателя „Юробанк България“- АД, връчена на длъжника В. С. Ц. на 18.06.2018г.

Във връзка със становището на първата ответница в отговора на исковата молба, че от приложените към исковата молба страници от договори за прехвърляне на вземания не може да се направи извод за връзката им с договорите за кредити ищецът е представил по делото заверени преписи от Договорите в цялост и от приложенията към същите. С Договор за прехвърляне на вземания с нотариална заверка на подписите рег.

№2397/30.06.2021г., „Юробанк България“-АД прехвърля на „С.Г.ГРУП“-ЕАД всички вземания, произтичащи от договорите за кредит – вж.договор на лл..315-337 от гр.д.№2214/14г. В списъка на прехвърлените вземания са и вземанията от В. С. Ц.-л.л.283 и 293. От Протокол за действия на връчител от 6.12.2023г. е видно, че ответницата е уведомена за изпълнителното дело, образувано от „С.Г.Груп“-ЕАД-л.62-65 гр.д.№2214/24г. на РРС.

С Договор за прехвърляне на необезпечени вземания от 20.06.2023г.

/договор за цесия/„С.Г.Груп“-ЕАД, като цедент, прехвърля на „Ди Си Ей Мениджмънт“-АД – цесионер, пакет от вземания-л.248 от гр.д.№2214/24г. на РРС. В договора е пояснено, че това са дължими на цедента от негови неизправни длъжници суми, ведно с техните принадлежности, включително техните привилегии и изтекли лихви и право на разноски, които произтичат от договори за кредити и други договори, сключени между длъжниците и първоначалния кредитор.В Приложението към договора са включени и сделки №№4485541 и 4485188, с които са придобити вземанията от длъжника В. С. – стр.21 и 27 от Приложението. Ответницата е била уведомена за извършеното прехвърляне на 18.01.2024г. – л.82 от гр.д.№2214/24г.

В първоинстанционното производство е представен заверен препис от договора за дарение, сключен между ответниците по делото В. Ц. и И. Ц. с нот.акт №44, т.IV, д.№491/2020г. на нотариус Г. Г., с район на действие РСРусе, вписан в СлВп-Русе с вх.рег.№11525/04.11.2020г., дв.вх.рег.№111225, акт №85,т.31.В отговорите на исковата молба, всяка от ответниците заявява, че целта на договора не е била увреждане на кредитора, а изпълнение на волята на техния наследодател – съпруг на Ц. и баща на Ц.. Втората ответница 4 заявява, към процесния имот не са били осъществявани обезпечителни и изпълнителни действия и тя няма как да знае за претенции на ищеца спрямотова имущество. Представя извлечение от Агенция по вписванията, от което е видно, че имота в с. Т. не е бил обект на обезпечение.

Във връзка със становището на първата ответница в отговора на исковата молба, че взискателят „Ди Си Ей Мениджмънт“-АД не е уведомил съдебния изпълнител за реда на погасявания в банката и за остатъчния дълг и е проявил недобросъвестност, на ответницата е дадена възможност да представи доказателство за размера на вземанията на Банката към датата на продажба на вземания на „С.Г.Груп“-ЕАД. Страните по делото са представили доказателства за размера на задълженията по договорите за кредит, сключени от първата ответница, към датата на договора за цесия, сключен между „Юробанк“-АД и „С.Г.Груп“-ЕАД. От представеното от процесуалния представител на ответницата удостоверение, издадено на 29.04.2025г. от „Юробанк България „ АД, се установява, че към 04.07.2021г., когато Банката продава вземанията на „С.Г.Груп“-ЕАД, дължимата сума по кредитен договор №423-52/2007г. е била 4640,31евро, а по договор за кредит № 591-52/2008г. – 54617,29евро.Тези данни са идентични с данните по справките, представени от ищеца.В съдебното заседание на 23.06.2025г. процесуалният представител на първата ответница е заявила, че това именно са размерите на вземанията, към момента на прехвърлянето на 14.07.2021г.

В хода на устните заседания първата ответница поддържа твърдението, че към момента на прехвърлянето на 1/6ид.ч от недвижимия имот ответницата Ц. не е имала знанието за наличие на непогасено вземане в полза на този ищец-кредитор и че дарението не е извършено с цел увреждане на кредитор, а за само с оглед уреждане на лични семейни отношения.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира жалбата неоснователна, по следните съображения :

Предмет на конститутивния иск по чл. 135 от ЗЗД е потестативното субективно материално право на ищеца-кредитор да бъде обявена само спрямо него за недействителна дадена правна сделка или друго правно или фактическо действие на ответника-длъжник, с което последният го уврежда.

Това право възниква, респ. искът е основателен при наличието на следните материалноправни предпоставки: ищецът да е кредитор на ответника 5 длъжник, извършеното от последния действие/сделка да уврежда интереса на ищеца-кредитор, т. е. да осуетява или да затруднява по някакъв начин упражняването на правата му спрямо ответника - длъжник; последният да е знаел за увреждането към момента на извършването на атакуваната сделка/действие, а когато тя е възмездна – и договарящото с него лице трябва да е знаело за увреждането. Досежно този субективен елемент - знание за увредата у приобретателя по увреждащата сделка, законът е предвидил хипотези, в които този субективен елемент се предполага, като не е необходимо да бъде доказвана. Не е необходимо да бъде доказван този субективен елемент и когато приобретателя има някое от качествата, изрично и лимитативно визирани в чл. 135, ал. 2 от ЗЗД .Съгласно чл.133 ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за общо обезпечение на неговите кредитори.

Следователно, всяко отчуждаване на имот от патримониума на длъжника обективно води до намаляване на неговото имущество и съответно възможностите на кредитора да се удовлетвори. Това само по себе си го уврежда. /в т. см. и решение на ВКС по гр. д. № 836/2009 г., III г. о., ГК/. Като "увреждащо кредитора действие" в съдебната практика е прието, че е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника - когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора.Във връзка с възражението на първата ответница, че кредиторът е представил на съдебния изпълнител некоректни данни за размера на задълженията, следва да се посочи, че при разглеждане на Павлов иск не се дължи и сметка за размера на вземането на кредитора. Този иск е предоставен на кредитора като обезпечение за реално събиране на дължими вземания, какъвто е разглеждания случай.