Решение № 3041 от 25.07.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 11926/2025
- Вид
- Решение № 3041
- Подписан
- 25.07.2026
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл.154,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1,т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл.264,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.266,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3041 гр. Варна, 25.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20253110111926 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 415, ал.1,т.1 ГПК във вр. чл.
422 от ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника С. Е. Д., ЕГН********** дължи на ищеца К. С. К., ЕГН **********, сумата от 800лева, представляваща дължимо и неплатено задължение за изготвяне на техническа експертиза и комбинирана скица по предстояща сделка с имот - дворно място с площ от 2 655кв.м.,включено в УПИ *-*, в кв.8 по плана на село *, обл.Варненска, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №20253110108635 на ВРС, 16-ти състав.
Моли за присъждане на разноските по настоящото дело, както и по 1 ч.гр.дело №20253110108635 на ВРС, 16-ти състав.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
За претендираното вземане ищецът е подал заявление , въз основа на което е издадена заповед за изпълнение в производството ч.гр.дело №20253110108635 на ВРС, 16-ти състав., която заповед е оспорена от длъжника.
В указания от заповедния съд срок депозира настоящия иск.
Претендираното за установяване вземане представлява неплатено на ищеца възнаграждение за изпълнена работа.
На 09.07.2024год. ответницата е възложила на ищеца да изготви комбинирана скица на поземлен имот имот - дворно място с площ от 2 655кв.м.,включено в УПИ *-*, в кв.8 по плана на село *, обл.*,което притежава по наследство от своя баща Е.А.Е.в съсобственост с трети лица. След множество кореспонденции между страните ищецът изготвя техническа експертиза към комбинираната скица за имота. Изготвените папки са предадени на ответницата, заедно с документите по възложената друга работа за нейни клиенти. Ответницата плаща на ищеца възложената за клиенти работа, като по отношение на имота в село Ботево заявява, че след като получи сумите от съсобствениците ще заплати исковата сума.
Въпреки многократно отправяните покани ответницата не е заплатила исковата претенция.
В срока за отговор на исковата молба ответницата депозира отговор.
Намира иска за допустим и неоснователен.
Оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер, тъй като между страните не е възникнало изискуемо облигационно задължение за заплащане на претендираната сума в размер от 800лева, поради липса на възлагане на услуга с такъв предмет и обем, а при условията на евентуалност и поради липса на годно и прието изпълнение, респективно извършване на дейност, която не може да послужи за целта, за която ищецът твърди, че е била възложена.
Ответницата е дългогодишен брокер на недвижими имоти, упражняващ 2 професионална дейност в град Варна и региона. В рамките на тази си дейност тя от години работи с ищеца К. С. К., в качеството му на правоспособен геодезист.
Обичайният начин на комуникация и възлагане на работа между ответницата и ищеца е бил чрез устни разговори по телефон, както и чрез електронна кореспонденция във Вайбър, видно от съдържанието на приложената от ищеца кореспонденция, както и от тази, приложена с настоящия отговор. В рамките на това установено професионално сътрудничество е възлагала на ищеца и в предходни, и в последващи случаи снабдяване със скици, изготвяне на комбинирани скици и други обичайни геодезически услуги за които е заплащала уговореното възнаграждение, без между страните да са възникнали спорове. В кореспонденцията ясно е отразено, че тя директно и конкретно заявява вида на необходимата услуга.
Именно по този начин, в рамките на утвърдената практика между страните, ответницата е възлагала изготвянето на комбинирани скици и в предходни случаи за имоти по предстоящи в работата й сделки, като винаги е заплащала възнаграждение в размер от 300лева.
През 2024год. във връзка с личен поземлен имот, находящ се в село *, общ.*, обл.Варна, ответницата отново е потърсила съдействието на ищеца. В съответствие с досегашната практика между страните тя му е възложила трасиране на имота и изготвяне на комбинирана скица, нужна за целите на делбата.
Впоследствие ищецът е уведомил ответницата,че претендира възнаграждение в размер на 800лева, което е било в значително по-висок размер от обичайно заплащаното в отношенията между страните.Именно поради това ответницата е изразила изненада от претендираната сума и е поискала разяснение за извършената работа.
След проведени срещи с ищеца се установява според ответницата, че изготвената от ищеца „техническа експертиза“ е резултат от негово еднолично решение, с което той е приел, че същата следва да послужи за целите на нот.производство по издаване на констативен нот.акт за собственост по писмени доказателства, каквото възлагане от страна на ответницата не е било правено.Това негово разбиране е неприложимо към конкретния имот.
Ответницата е заявила, че не е възлага изготвянето на подобна 3 техническа експертиза, че същата не може да бъде използвана за постигане на правен резултат, както и че не дължи заплащане на претендираната сума от 800лева. Изразила е готовност да заплати единствено реално възложените и обичайни за отношенията между страните услуги. Извършването на услуга, която не е възложена от възложителя, не поражда право на възнаграждение, независимо от това дали изпълнителят е извършил фактически.Липсата на съгласие относно предмета на възлагането изключва възникването на задължение за плащане, поради което още на това основание претенцията на ищеца следва да бъде отхвърлена. От приложената кореспонденция във Вайбър е видно, че отправяните от ответницата заявки са били изрично и единствено за изготвяне на скица или комбинирана скица, а не за изготвяне на самостоятелна техническа експертиза, каквато ищецът впоследствие твърди, че е била възложена.
Недължимостта на претендираното възнаграждение се подкрепя и от обстоятелството, че в рамките на установените професионални отношения между страните никога не е била договаряна или заплащана сума в размер на 800лева за изготвяне на комбинирана скица или сходна услуга. Рязкото и едностранно претендиране на сума, значително надхвърляща установената практика между страните,без предварително възлагане и без постигане на съгласие относно предмета и цената на услугата, изключва възникването на изискуемо парично задължение.
При условие на евентуалност, ако съдът приеме,че между страните е било налице валидно възлагане на услуга по смисъла на чл.258 и сл. ЗЗД, следва да се приеме, че извършената от ищеца работа не представлява годно изпълнение.
Съгласно трайната съдебна практика по прилагане на ЗЗД, некачественото или непълно изпълнение, при което крайният резултат не може да бъде използван по предназначение се приравнява на пълно неизпълнение и не поражда задължение за заплащане на възнаграждение. В конкретния случай изготвената „техническа експертиза“ не може да бъде използвана за постигане на целта, за която ищецът твърди, че е била предназначена, а именно издаване на констативен нот.акт за собственост по писмени доказателства. Неприложимостта на документа е била потвърдена както от нотариус с когото страните са се консултирали, така и от последващи 4 консултации на ответницата с други нотариуси.
Освен това, изготвената от ищеца „техническа експертиза“ не е приета от ответницата. Още при запознаване със съдържанието й тя е заявила възражения относно липсата на възлагане и неприложимостта на документа.
Липсата на приемане на извършената работа представлява самостоятелно основание за недължимост на възнаграждението по договора за изработка.
На самостоятелно основание счита, че следва да се отбележи и факта, че от съдържанието на изготвената от ищеца „техническа експертиза“ е видно, че същата е изготвена за няколко лица-съсобственици на имота. Ищецът не твърди, нито доказва, че ответницата е възлагала изготвянето на подобна експертиза от свое име и за своя сметка, нито че е поела задължение да заплати възнаграждение за всички останали съсобственици. При липса на уговорена солидарност или друго правно основание,не може да се приеме, че ответницата дължи лично и в пълен размер претендираната сума.
Моли съда да постанови решение с което да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител адв. Т. поддържа иска. В хода по същество на делото моли съда да постанови решение, с което да уважи иска в цялост, с присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание ответницата, чрез процесуален представител адв.
С.а поддържа отговора на исковата молба.В хода по същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Процесуалния представил на страната депозира писмени бележки в срок.
По допустимостта на иска: Няма спор между страните, а и от изисканото за нуждите на настоящото производство ч.гр.дело №8635/2025год. на ВРС се установява, че е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, съгласно която ** град Варна, ж.к.Владислав Варненчик бл.223, вх.4, ет.9, ап.109, ДА ЗАПЛАТИ на Кредитора К. С. К., ЕГН ********** с адрес: **сума в размер от 800,00 лв. (осемстотин лева), представляваща дължима и неплатена цена за изготвяне на техническа експертиза и комбинирана скица по договор от 09.07.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда 30.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
410 ГПК, както и за направените съдебно – деловодни разноски за заплатена 5 държавна такса в размер на 25,00 лв. (двадесет и пет лева), на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК.
Вземането произтича от следните обстоятелства: дължима и неплатена цена за изготвяне на техническа експертиза и комбинирана скица по договор от 09.07.2024г.
В срок длъжникът възразява.С разпореждане от 03.10.2025год. заповедния съд указва на заявителя за възможността да предяви иск в едномесечен срок от съобщаването. За това разпореждане заявителят е уведомен на 08.10.2025год. В указания едномесечен срок на 10.11.2025год. първия работен след 08.11.2025год., заявителят депозира настоящата искова молба, която като подадена в срок се явява допустима и подлежи на разглеждане по същество.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По искане на ищеца, съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото, следните надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото, а именно: нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*от *.; скица от *.; удостоверение за наследници на Е.А.Е.; нотариален акт №*, том *, рег.№*, дело №*от *.; покана за доброволно изпълнение от 23.05.2025г.; Вайбър кореспонденция – 5 листа.
По искане на ответника, съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото, представените с отговора на исковата молба надлежно заверени по реда на чл. 183 от ГПК копия на документи, а именно: техническа експертиза; ръчна скица; скица; комбинирана скица;
Вайбър кореспонденция – 6 листа.
В полза на ответника са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. В.Г.Д., син на ответницата и без дела със страните.За опровергаване на неговите показания в полза на ищеца са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля С.Н.К. , баща на ищеца и без дела със страните.
Съдът кредитира свидетелските показания в частта, в която същите се 6 основават на непосредствени възприятия относно релевантни за спора факти, кореспондират помежду си и се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал, като в останалата им част не ги възприема като достатъчни за установяване на спорните обстоятелства.