Определение № 608 от 26.06.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 608 гр. Ловеч, 26.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500416 по описа за 2025 година и за да се произнесе съобрази:

Постановено е Определение № 300/1.04.2025 год., по гр.д. № 367/2025 год. на РСТетевен, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 389 от ГПК на предявения от Р.

М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес:

****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Л.Л., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който да бъде установено, че Р. М. А., ЕГН **********, не дължи на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес:

****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Л.Л., сума в размер на 10 000 лв. /десет хиляди лева/ по издаден изпълнителен лист № 173 от 23.05.2022 г., по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на PC Тетевен, претендирани от Р. И. Т., ЕГН ********** в хода на Изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на В.П. - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч, чрез спиране на изпълнението на: Изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на В.П. - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч и е разпоредено да се издаде обезпечителна заповед в полза на ищеца Р. М. А., ЕГН **********.

Постъпила е частна жалба №2535/09.04.25 година от Р. И. Т. против Определение № 300/1.04.2025 год., постановено по гр.д. № 367/2025 год. на Районен съд - гр. Т етевен, с оплаквания за незаконосъобразност и искане то да бъде отменено изцяло и да се обезсили издадената въз основа на него обезпечителна заповед.

Твърди, че незаконосъобразно ТРС е допуснал обезпечение чрез спиране на зипълнението без да е изискал предоставяне на парична гаранция, в какъвто смисъл е разпоредбата на чл.390 ал.3 изр.2 от ГПК. В този см.: Определение № 596 от 17.10.2011 г. по ч.пр. д. № 554/2011 г. на Върховен касационен съд. Освен това развива съображения, че искът е вероятно недопустим, тъй като е с правно основание чл.124 от ГПК, а са 1 представени доказателсва, че погасявене на задългенията е настъпило към 24.9.21 г. преди издаване на 23.05.22 г. на зповедта за изпънение и преди стабилизирането й на 21.09.22 г.

Цитира практика на ВКС в този смисъл. Твърди, че искът е и вероятно неоснователен доколкото погасяването на задължението не е идентично с това, предмет на изпълнителното производство, тъй като се касае за задължение на длъжницата към „Адессо Кредит България“ ЕООД по договор за заем от 26.09.19 г. обезпечен с договорна ипотека учредена с нот.акт №177 т.втори рег.№2678 д.№333/19 г. на нотариус Румяна Вутева, а на ответника Р. Т. е цедирано от ответника „Адессо Кредит България“ ЕООД вземане не по този договор, а е джиросано вземане по записа на заповед на 27.09.20 г. в гр.Ботевград с падеж на предявяване, който е предявен на длъжницата за плащане на 27.09.21 г. Излага, че макар сумата да е същата 10 000 лв. то е с друг източник и няма нищо общо с изплатеното от ищцата задължение по ипотеката. Оспорва наличието на връзка на записа на заповед с вземането, обезпечено с ипотека. Предполага, че се касае за две различни вземания на една и съща стойност.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Р. М. А. чрез адв.К. В., с твърдение за законосъобразност, правилност и обоснованост на атакуваното определение на ТРС. Сочи, че за да се допусне обезпечаване на вече предявен иск е необходимо да са налице кумулативно следните предпоставки: искът да е допустим, да е вероятно основателен - да е подкрепен с убедителни писмени доказателства или и без да е вероятно основателен, но ако молителят изрази готовност да представи гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД в определен от съда размер, да съществува интерес за обезпечаване, т. е. ако без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по съдебното решение, и обезпечителната мярка да е подходяща и съответна на обезпечителната нужда.

Считат, че гореизброените предпоставки са налице, следователно правилно и законосъобразно съдът е допуснал обезпечението без внасяне на гаранция.

Счита за неправилни доводите на жалбоподателя, че съдът е пропуснал да изиска представяне на гаранция, тъй като няма налице достатъчно убедителни писмени доказателства, а и не е взета предвид и разпоредбата на чл. 390, ал.4 ГПК.

Сочат, че в процесния случай е допуснато обезпечение на отрицателе н установителен иск, че длъжникът не дължи сумата по записа на заповед, за която е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело и той е допустим.

Изтъква, че в чл. 391 ал.1 от ГПК са предвидени две хипотези при които съдът може да допусне обезпечение на иска, а това са случаите когато: искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл.180 и 181 от ЗЗД. Сочи, че в процесния случай е налице първата хипотеза и не е внесена гаранция. Смята, че няма пречка от внасянето на такава, но това не е задължение за ищеца и не следва от разпоредба на закона, а става по преценка на съда. Изтъква, че в чл.

391 ал.2 от ГПК е предвидено, че съдът може и да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1 т. 1, като според записаното 2 в ал.3, на същия текст на ГПК размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.

Смята, че съдът в настоящия казус правилно е приел, че в случая не е налице хипотезата на чл. 390, ал. 4 от ГПК и не е било задължително внасянето на парична или имотна гаранция от ищеца за допускането на исканото от него обезпечението, като е направил разграничение между задължението за внасяне на гаранция по чл. 390 ал. 4 от ГПК, и внасянето на гаранция по преценка на съда по чл. 391 ал. 2 от ГПК.

Излага, че както и сам жалбоподателят твърди в жалбата си, записът на заповед обезпечава каузално отношение и това е според нея, договора за заем от 26.09.2019 г. сключен с „Адессо Кредит България“, ЕООД.

Позовава се на практиката на СЕС, която цитира, че след като в заповедното производство съдът не е проверявал наличие на неравноправни клаузи, с оглед качеството й на потребител по каузалното правотоношение, то забраната зо непререшимост не следва да бъде прилагана /определение от 17.01.23 г. по д.№С379/21 г. на СЕС, както и опр.

№1246/7.12.23 г. по т.д.№489/23 г. ВКС/. Изтъква съображения е относно основателността на предявеният иск в светлината наличието на неравноправни клаузи в договора за заем, който е обезпечен с процесната запис на заповед по същество.

Моли съда да остави без уважение частната жалба срещу Определение № 300/1.04.2015 г. по гр. д. № 367/2025 г, постановено от Районен съд- Т етевен, подадена от Р.

И. Т. като потвърди изцяло определението като правилно и законосъобразно.

Частната жалба е подадена чрез ЕПЕП на 7.04.2025 г., поради което настоящата инстанция намира, че е спазен срок по чл.396, ал.1 от ГПК, който едноседмичен за жалбоподателя от деня в който му е връчено съобщението и тя следва да бъде разгледана по същество.

От събраните по гр.д.№367/25 г. по описа на ТРС доказателства и изложеното в частната жалба и отоговора на частната жалба съдът приема за установено следното:

Подадена е искова молба вх.№2290/31.03.25 г. от Р. М. А. от с.*** против Р. И. Т. от с.**** и „Адессо Кредит България“, ЕООД Ботевград, представлявано от Л.Л. без посочено правно основание и цена на иска 10 000 лв. и искане да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищцата не дължи сумата по издаден изпъл.лист №173/23.05.22 г. по ч.гр.д.№418/22 по описа на ТРС претендирани от Р. Т. в хода на изпъл.д.

№2373/24 г. по описа на В.П.-ЧСИ с рег.№879 на КЧСИ с район на действие ОС-Ловеч, тъй като задължението е платено своевременно. В обстоятелствената й част се излага, че на 26.09.2019 г. А. е сключила договор за паричен заем с „Адессо Кредит България“, ЕООД и като гаранция за връщането му е подписала запис на заповед за същата сума, както и за същия дълг е бил сключен и договор за ипотека върху собствения й недвижим имот, находящ се в с.**** с акт №177 том втори рег.№2678 д.№333/19 г. на нотариус Р.В. с рег.

№392 на нот.камара, като ипотеката е вписана и в службата за вписвания. Твърди, че е изплатила задължението си на кредитора и в тази връзка е заличена и договорната ипотека 3 по искане от управителя на дружеството поради погасяване на задължението, но записа на заповед не й е върнат и впоследствие е разбрала, че Лазаров е джиросал на 20.04.22 г. на Р. Т. собствеността върху записа на заповед за сумата 10 000 лв, той подал молба и му е бил издаден изпъл.лист. Тя аявява, че освен сумата от 10 000 лв, която е върнала като паричен заем на „Адессо Кредит България“, ЕООД тя не е получавала други суми и няма други правоотношения с ответниците.

Съдът е сезиран и с искане на основание чл. 391,ал.1, т.1 от ГПК да бъде допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на Изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на В.П. - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч, като се твърди, че искът й е подкрепен с многобройни писмени доказателства, и в случай н а принудително изпълнение ще се затрудни реализирането на правата й по решението, като целта на спирането е да се избегне евентуалното неоснователно имуществено разместване, което би настъпило, ако предявения иск бъде уважен.

Постановено е определение № 300/1.04.2025 год.,по гр.д. № 367/2025 год. на РСгр. Тетевен, с което е допуснато обезпечение на основание чл. 389 от ГПК на предявения от Р. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: *****, срещу Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, със седалище и адрес на управление: гр. ******, представлявано от Л.Л., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който да бъде установено, че Р. М. А., ЕГН **********, не дължи на Р. И. Т., ЕГН **********, с адрес: ****, със седалище и адрес на управление: *****, представлявано от Л.Л., сума в размер на 10 000 лв. по издаден изпълнителен лист № 173/23.05.2022 г., по ч.гр.д. № 418/2022 г. по описа на PC Тетевен, претендирани от Р. И. Т., ЕГН ********** в хода на Изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на В.П. - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч, чрез спиране на изпълнението на: Изпълнително дело № 2373/2024 г. по описа на В.П. - ЧСИ с рег. № 879 на КЧСИ, с район на действие - ОС Ловеч и е разпоредено да се издаде обезпечителна заповед в полза на ищеца Р. М. А., ЕГН **********.

Съдът намира, че определение № 300/1.04.2025 год., постановено по гр.д. № 367/2025 год. на Районен съд - гр. Т етевен е правилно. От приложените към делото писмени документи се установява, че между страните са налице облигационни отношения по сключен договор за кредит с втория ответник„Адессо Кредит България“ЕООД. Представени са голям брой вносни бележки за извършени плащания по кредита на л.8 и сл; от името на ищцата по сметка на ответника„Адессо Кредит България“, ЕООД в общ размер на сумата 13 802 лв., поради което следва да се приеме, че е налице вероятна основателност на предявения отрицателен установителен иск предвид тези убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 391, ал.1, т.1 от ГПК. Освен това е налице и хипотезата на чл. 391 ал.1 от ГПК, а именно без допускане на исканото обезпечение чрез спиране на изпълнението ще бъде затруднено осъществяването на правата на ищеца при уважаване на иска. Посоченото във частната жалба възражение на жалбоподателя, касаещо неспазване на изискванията на чл. 390, ал.4 от ГПК е неоснователно, тъй като само в разпоредбата на чл. 390, ал.4 от ГПК е предвидено изискването да бъде представена гаранция, за да бъде допуснато обезпечение 4 чрез спиране на изпълнението по бъдещ иск. Това изискване не е въведено в разпоредбата на чл. 390, ал.4 от ГПК при обезпечение на иск във висящо производство по реда на чл. 391 от ГПК, следователно изискването за предоставяне на парична гаранция не е императивна норма в този вид производство, каквото е настоящето-обезпечение по висящо дело.