Решение № 481 от 19.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 481 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова при участието на секретаря Ваня Ил. И.ова като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000965 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от М. Г. Б., ЕГН ********** чрез адв.

В., срещу решение № 869 от 07.07.2023 г. по т. д. № 1168/ 2022 г. по описа на СГС, ТО, 20 състав, с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за откриване на производство по несъстоятелност на „ФХ Трейд“ ЕООД, ЕИК 203122431.

Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, рефлектирали върху крайния резултат от спора, поради което следва да бъде отменено.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че не е установено вземане на молителя по сключения между страните договор от 25.01.2021г.

Твърди, че според разпоредбите на чл. 15а и чл. 15б във вр. с чл. 15в от договора, във всички случаи М. Б. има право на част от разликата между първоначално предложената цена и цената по препродажбата, независимо дали купувачът е предложен от него или от Лагос. Твърди, че в съответствие с 1 чл. 15б от договора, по общо съгласие на страните и в уговорения срок /на 12.07.2021г./ последващата продажба е възложена на Чешката адвокатска кантора „Вазба адвокати“. Приемането от двете страни на това възлагане било доказателство за изпълнение на задълженията на молителя по чл. 15а и чл.

15б. След този момент, ответникът отхвърлял предложенията за препродажба отправени от кантората, като е искал необосновано висока цена, но същия не можел да черпи права от това противоправно поведение – от блокирането на препродажбата. В подкрепа на поддържаните възражения сочи представена с въззивната жалба електронна кореспонденция между страните за периода 06 10/2021 г. Отчита за релевантно обстоятелството, че през целия преговорен процес до сключването на втората продажба, молителят е участвал във воденето на разговори и обсъждане на действията на посредника, при което ответникът в нито един момент не е оспорвал правото му по чл. 15а и чл.15 б от договора, в т. ч. и след отправената покана за плащане през декември 2021 г.

Противопоставя се на изложените от съда мотиви, че финансовите показателни на ответното дружество не сочат състояние на неплатежоспособност. Излага разбирането, че по смисъла на закона, за да е налице неплатежоспособност на търговец, достатъчно е той да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение породено или отнасящо се до търговска сделка, какъвто бил и факта, че ответното дружество не разполага с парични средства за изплащане на задължението по сделката сумата от 181 691, 90 евро. По делото липсвали ясни мотиви на съда, защо и как при липсата на парични средства и установена декапитализация на дружеството, съдът е приел, че ответникът може да изпълни парично задължение по търговска сделка.

Оспорва изводите на съда, по отношение на договора за заем с „ИЕС“ ЕООД. Твърди, че след като дружеството е погасило само две плащания за лихви и е изпаднало в забава, то задълженията му трябва да бъдат увеличени с неустойка за забава и на основание чл. 7, договорът да бъде обявен за предсрочно изискуем. Това променяло неговия характер и превръщало целия непогасен остатък и дължимата лихва в краткосрочно задължение за ответника или в пасив на дружеството. Затова, неправилно, съдът приел, че поради дългосрочния характер на задължението, то не се отразява върху коефициентите за ликвидност. Навежда, че първоинстанционният съд не е 2 обсъдил направеното възражение за нищожност на договора за заем с „ИЕС“ ЕООД, поради липса на кауза – чрез получаването на дългосрочен заем, ответното дружество имало за цел само да подобри показателните си за ликвидност, въпреки, че увеличавало задълженията си.

Сочи, че сключения на 03.08.2020 г. между свързаните лица „ФБК Лагос ТМ“ ЕООД, като заемодател и „Логос Ауто“ ЕООД, като заемател за сумата от 500 000 лв. е симулативен, съставен единствено с цел да подобри показателите за ликвидност на ответника, тъй като противоречал на пазарната и житейска логика, заемодателят да предостави 500 000 лв. на свързани лица при лихва от 3.5 %, а след това на 11.10.2021 г. да вземе заем в размер на 118 500 лв. при по – висока лихва в размер на 3.75 %. Но дори и в обратната хипотеза, по тези договори нямало никакво плащане от заемополучателя, а това неизпълнение реално водело дружеството до декапитализация.

Обръща внимание, че съдът не е обсъдил и възражението на молителя по отношение договора от 26.08.2022 г. между ответното дружество и „Диджитъл Кепитъл“ ЕООД, който бил сключен след възникване на задължението към молителя и след образуване на настоящото производство.

От него било видно, че дружеството е извършило плащане на сумата от 78 233, 20 лв. и срещу това не е получило нищо. Счита, че удостоверението издадено от „Диджитъл Кепитълс“ ЕООД според което, баланса на портфейла на ответника е 128 233, 20 лв. е неофициален частен документ, без достоверна дата и не може да докаже съществуването на вземане за тази сума. Още повече, че се касаело за извършване на дейност с блокчейнч валута, която не е официално одобрена от БНБ, високо рискова е и затова трябвало да бъде изключена от активите на дружеството, при преценка на неговите коефициети за ликвидност.

Твърди, че по отношение вземанията от „Кеш Експрес Сървис“ ООД е налице противоречие в мотивите на съда, тъй като от една страна, съдът посочвал, че вземането се явява погасено към 31.12.2022 г., а от друга, включвал това вземане в размера на наличните инвестиции. Това несъответствие заложено и в съдебната експертиза, опорочавало заключението на вещото лице, защото сумата от 43 000 лв. била включена при изчисляване на коефициентите за финансовото състояние на дружеството.

Настоява, че договорите за заем сключени с едноличния собственик на 3 капитала Р. М. Г. от 12.10.2015 г. за сумата от 250 000лв. и за срок от 10 години, както и от 01.09.2015 г. за сумата от 250 000 лв. и за същия срок и условия, са сключени между свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1 /4,5,8/ и 2 ДР на ТЗ, същите са необезпечени, съществували само на хартия, нямало погасителен план, по тях не е начислявана и претендирана неустойка, а първото погасяване е 5 години след сключването на договора, поради което тези вземания били рискови, а предоставянето им в полза на едноличния собственик на капитала довело до декапитализация на дружеството Застъпва, че съдът не е обсъдил възраженията по отношение на притежаваните от ответното дружество финансови инструменти, а именно, 100 облигации с номинал 1000 лв. и 50 облигации със същия номинал, съобразно издадените от „Централен депозитар“ АД, удостоверения, съответно от 26.03.2019 г. и от 14.09.2022 г., за които изрично било посочено, че не представляват ценни книги и е спорна тяхната адекватност – доколко покрити са тези облигации и каква реална пазарна стойност имат те. С оглед изложеното, счита, че признаването в съдебната експертиза на процесните облигации като краткосрочни вземания в общ размер на 150 000лв. е недоказано.

Ответникът по жалбата „ФХ Трейд“ЕООД я оспорва и моли решението да бъде потвърдено.

Противопоставя се на събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция, каквато е приложената с жалба кореспонденция, като твърди, че съобразно чл. 266 ГПК това е недопустимо, а по същество оспорва твърдението, което жалбоподателя се стреми да докаже с тях, а именно, че последващата продажба е възложена на чешката адвокатска кантора „Вазба адвокати“ по общо съгласие на страните.

Оспорва твърденията за неправилност на мотивите на съда, относно неплатежоспособността на ответното дружество. Поддържа, че чрез приетите по делото съдебни експертизи са изследвани задълбочено коефициентите на основните показатели за ликвидност и финансова автономност, от които било видно, че финансово – икономическото състояние на дружеството е отлично, а твърдението за декапитализация на дружеството е манипулативно и невярно.

Оспорва възражението, че договора за заем с ЙЕС ЕООД е нищожен поради липса на основание, тъй като вещото лице по делото е установило, че с 4 извършените на 11.10.2021г . и 13.10.2021 г. преводи, заемната сума е предоставена реално, а датите на които е станало това, били 7 месеца преди дружеството да е узнало за образуваното срещу него, производството по несъстоятелност. Лихвеният процент по който дружеството е взело заема съответствал на пазарните нива, а дали договора е трябвало да бъде обявен за предсрочно изискуем, решението било изцяло избор на кредитора.

Оспорва оплакванията свързани с вземанията на „Диджитъл Кепитъл“ ООД, като твърди, че дигиталните валути са свободно търгуеми, признати от МФ и се третират като финансов инструмент.

Оспорва доводите насочени срещу вземанията от „Кеш експрес сървисиз“ ООД. Договорът бил с предмет предоставяне на услуги по разплащания през системата Уестърн Юнион и ежеседмично задълженията и вземанията между „ФХ Трейд“ ЕООД и „Кеш експрес сървисиз“ ООД се нетирали и разплащали. Удостоверението от финансовата къща показвало, че към края на 2022 г. страните нямат задължения една към друга и следователно задължението от 43 000 лв. е погасено.

Оспорва съображенията в жалбата за предоставените на Р. Г. и „Лагос ауто“ ЕООД заеми, като твърди, че няма законово ограничение да се отпускат парични заеми между свързани лица и няма законово изискване такива договори да се третират като по – рискови за целите на финансовия анализ на небанкова финансова институция. Видно от експертизите по делото, договорите за заем били действащи и обслужвани.

Оспорва разбиранията свързани с притежаваните от „ФХ Трейд“ ЕООД облигации, като твърди, че въпросната облигационна емисия е регистрирана в Централния депозитар, облигациите са пласирани с частно предлагане и същите са редовно обслужвани от емитента.

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, от лице с право на жалба и в установения от закона срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинастнционният съд е изложим мотиви, които САС напълно споделя и към които препраща с оглед дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК. По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

5

Началото на производство по несъстоятелност за търговец, който е неплатежоспособен, може да бъде инициирано от кредитор по реда на чл. 625 ТЗ. Преценката относно това дали молителят е действителният носител на правата по сочената от него търговска сделка е преценка за основателност на молбата. С решение № 118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/ 2012 г. на ВКС е прието, че в тежест на кредитора – молител по чл. 625 ТЗ е да установи, че има срещу длъжника парично вземане по търговска сделка, което длъжникът не изпълнява – да установи материалноправната си легитимация на кредитор.

В случая, съдът е отхвърлил молбата именно с оглед неустановеното по делото качество на кредитор на М. Б. по сочената от него търговска сделка, а именно, договор от 25.01.2021 г. сключен между „ФХ Трейд“ ЕООД /ФБГ Логос – ТМ“ ЕООД/ и „Силотех“ ООД /л./, търговско дружество регистрирано в Р Чехия и представлявано от М. Б., като ликвидатор, ведно със солидарните длъжници „Силотех – бул“ ООД, представлявано от М. Б., като управител и последният лично, като физическо лице.

Наличието на изискуемо вземане, молителят извежда от разпоредбата на чл. 15а, ал. 1 от договора, с която е регламентирано постигнато между страните съгласие, двата имота, предмет на договора, да бъдат препродадени на трето лице, като положителната разлика между получената от третото лице цена и продажната цена, трябва да бъде разпределена между страните. С ал. 2 е уговорено, че ако в срока от 15.06.2021 г. до 30.09.2021 г. М. Б. пръв предложи купувач, при цена не по – малка от 377 000 евро, след покриване на всички дължими разноски, данъци и такси свързани с препродажбата, сумата от 45 000евро се задържа от Логос, а остатъка, ако има такъв се превежда на М. Б.. Ако цената надхвърля 377 000 евро, разликата над 77 000 евро, след приспадане на дължимите данъци от ЛОГОС, се разпределя както следва: 45 % се задържа от Логос, а 55 % се превеждат на М. Б. и именно за последната молителят твърди, че представляват вземане към ответното дружество.