Решение № 18412 от 09.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18412 гр. София, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело № 20231110137210 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Ц. Д. Т. с ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС, К. К. Т., с ЕГН **********, с адрес: АДРЕС и Р. К. Т. с ЕГН **********, с адрес:

АДРЕС, конституирани в качеството им на наследници на КПТ. с ЕГН **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответниците дължат сумата 2777,65 лв. главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.07.2013 г. до 30.04.2015г., ведно със законната лихва от 30.08.2016 г., до окончателното изплащане на вземането и 728 лева - мораторна лихва за забава от 31.08.2013г. до 25.07.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.

№49357/2016г. на СРС, 46 състав.

Сумите се претендират разделно при квоти: 4/6 от Ц. Д. Т. и по 1/6 от К. К. Т. и Р. К.

Т..

Посочен е адрес на топлоснабдения имот: ап. 605, находящ се в АДРЕС, Аб. №:

111111111 ИД номер: 1111111111.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците КПТ., в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот е клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.

Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след 1 публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.

Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.

2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия Твърди се, че наследодателят на ответниците е използвал доставяната от дружествотоищец ТЕ през процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.

Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника, са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР“ ЕООД.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете като неоснователни. Твърди се, че по делото липсват доказателства, че ответниците са приели наследството от КПТ., който се твърди, че е собственик на обекта във връзка с конто се твърдят процесиите задължения. Сочи се, че липсва договор между „ФИРМА“ ЕАД и ответниците, както и между „ФИРМА“ ЕАД и наследодателя им КПТ..

Сочи се, че дори и да се приеме, че ответницата Ц. Д. Т. е приела наследството, то квотата й относно задължението е изчислена погрешно, защото няма данни имотът да е придобит в режим на СИО. Поддържа се, че сградата не е била присъединена към мрежата на ищцовото дружество и няма сключен договор с ФДР“ ООД. Твърди се, че договора за продажба на топлинна енергия между ФДР“ ООД и етажната собственост с адрес АДРЕС е нищожен, както и подписан от лица без представителна власт.

Оспорват се исковете по размер като се сочи, че цената на претендираната битова енергия не е утвърдена по надлежния ред.

Поддържа се, че ФИРМА“ ЕАД не е предоставила топлинна енергия, а ответниците и наследодателя им не са използвали такава, а самата енергия не е измерена по надлежния ред.

Твърди се, че общите условия не са публикувани съгласно изискванията на закона и не обвързват ответниците.

Оспорват се акцесорните претенции, като се излагат доводи, че ищцовото дружество не е поставило ответниците в забава.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

2

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.

На 30.08.2016 г. „ФИРМА“ ЕАД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу КПТ., ЕГН ********** за сумата от 2777,65 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия за имот с аб. № 111111111 през периода от 01.07.2013 г. до 30.04.2015 г., включително и по четири фактури от 31.07.2013 г., ведно със законната лихва от 30.08.2016 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 728 лв. за периода от 31.08.2013 г. до 25.07.2016 г.

С разпореждане от 29.12.2017 г. по ч. гр. д. № 49357 /2016 г. по описа на СРС, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в размер на 70.11 лв. за заплатена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Установено е, че длъжникът КПТ. е починал, като на негово място са конституирани наследниците му Ц. Д. Т., К. К. Т. и Р. К. Т.. Заповедта е връчена на новоконституираните длъжници, като в срока по чл. 414, ал. 2 те са подали възражение, намирайки вземанията, предмет на заповедта за недължими. В срока по чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Приложен по делото е Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ. Видно от същия Главна дирекция за изграждане на София продава на КПТ. жилище 1111, находящо се в жилищна сграда- бАДРЕС

Видно от предоставената справка по реда на Наредба №14/18.11.09 г. КПТ. е бил в граждански брак от 01.05.1977 г.

Представено е удостоверение от ГИС София, видно от което многофамилна жилищна сграда с един вход, отразена на КК с идентификатор *************** със стар адрес:

АДРЕС има следния настоящ адрес: АДРЕС.

Видно от представения протокол от проведено на 28.08.2002 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в АДРЕС, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с ФДР“ ООД, което дружество да извършва индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки.

Представен е договор между ФДР“ ООД, и етажната собственост с адрес: АДРЕС, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия.

Ангажиран е договор, сключен между „ФИРМА“ ЕАД – възложител ФДР“ ООД , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр.

София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, заключението по което съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че процесния имот е обслужван от две абонатни станции с отделни топломери, показанията на които се събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на всеки месец. Посредством 3 т.н. „терминал” се снема показанието на ТЕ в 0.00 часа на първо число от месеца. От отчетеното количество ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество. Топломерите монтирани в двете абонатни станции са преминали през метрологична проверка през 2 годишен период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности. Отоплението в процесната сграда е спряно преди процесния период по решение на СЕС и в сградата е ползвана само ТЕ за БГВ.

През отчетен период 13/14г. в имота на ответниците не е осигурен достъп за отчет на водомер за топла вода, за което е съставен протокол от 14.05.2014г. За същия период има служебно изчислена ТЕ за БГВ за два броя потребители на топла вода, при служебно определен разход 140л. на денонощие за един потребител /съгл. чл.69, ал.2 от Наредба №16334/06.04.2007г../. По изрично обяснение на „ФДР“ ЕАД броя на потребителите - 2броя е по информация на упълномощено лице от ЕС от м.05.2013п, но документа не е съхранен. В ЗП приложено към делото е посочено, че Ц. Д. Т. и Р. К. Т. имат постоянен адрес на АДРЕС За отчетен период 14/15г. е осигурен достъп до имота на 12.05.2015г. като в отчетния формуляр е отбелязано, че щранга към топлата вода е затапен. За период 14/15г. няма изчислена ТЕ за топла вода. През процесния период във фактурите изготвени от „ФИРМА”ЕАД няма начислявана такса мощност, тъй като същата отпада след 06.2006г.

СТЕ счита, че изчисленията извършени от ФДР са в съответствие с действащата Наредба№16-334 изменение от 01.06.2014г.

Вещото лице е изчислило, че дължимата сума за потребена ТЕ за БГВ е в размер на 1165.89 лева – единствено за част от процесния период за м.07.2013 г. до м. 04.2014 г.

По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът възприема като компетентно дадено. Вещото лице е установило, че за процесния период няма отразени плащания по партидата на аб. №111111111.

Няма основание да не бъдат кредитирани експертизите поради това, че вещите лица са използвали документи, неналични по делото или такИ., осчетоводени в счетоводството на ищеца. При изпълнение на своята задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени доказателства, така и с документи и вещи, които са предоставени от страните или се съхраняват в държавни учреждения или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори, проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в техническата служба на общината и др./. Решение № 48 от 23.07.2020 г. по т. д. № 199 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър.