Решение № 227 от 11.08.2022, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Костинброд, 11.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850100529 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищеца АН. АРС. АТ. срещу ответника „ЖО-ТРАНС БГ“ ООД. Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 40 000 лева, представляващ обезщетение на основание чл. 200, ал. 1 от КТ за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на трудова злополука – ПТП, настъпило на 19.08 2020 г. при ПТП на територията на Унгария. Претендира и законна лихва от датата на увреждането.

Твърди, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника при настъпване на произшествието, което е признато за трудова злополука.

В срока за отговор ответника оспорва предявения иск, като твърди настъпване на произшествието изцяло по вина на ищеца. Иска отхвърляне на предявения иск, а алтернативно иска намаляването му поради съществен принос на ищеца за настъпване на резултата.

И двете страни се представляват в съдебно заседание от упълномощени представители. Разноски се претендират от ищеца – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

По искане на ищеца е допуснато извършване на съдебно-медицинска експертиза, като в съдебно заседание е допуснато увеличение на предявения иск от първоначално заявения размер от 3 000 лева /частичен/.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото 1 доказателства намира следното от фактическа и правна страна.

Страните не спорят по основни факти, установени по от представени и неоспорени писмени доказателства а именно: Че към момента на настъпване на произшествието в Унгария ищецът се е намирал в трудово правоотношение с ответника. Трудовия договор е сключен на 27.02.2020 г., и е за неопределено време, като ищеца е заемал длъжност „шофьор микробус“ с месторабота гр. Костинброд.

За периода 17-20.08.2020 г. ищецът е бил командирован като водач на товарен автомобил „Мерцедес Спринтер" с рег. № ****Х до Прага и обратно.

На 19.08.2020 г. в Унгария, около 22.35 часа, в района на населено място Петьофисалаш, на магистрала М5, дясно пътно платно, район на 120+250 км.

Произшествието е настъпило, след като управлявания от ищеца товарен автомобил, поради неспазване на подходяща дистанция се е блъснал в движещ се пред него товарен автомобил „Фиат Дукато“, с румънска регистрация и управляван от румънски гражданин.

Непосредствената причина за настъпване на произшествието е рязко намаляване на скоростта от румънският автомобил поради настъпило пред него друго произшествие, което не е било забелязано от ищеца.

Вследствие на произшествието са пострадали намиращите се в българският автомобил ищец и свидетелката Р.А., както и румънският гражданин, управлявал т.а. „Фиат Дукато“.

Вследствие на произшествието на ищеца е причинено травматично увреждане – многофрагментно счупване на диафизата на дясна бедрената кост, фрактура на пателата (капачка на коляното и разкъсноконтузна рана на дясната подбедрица. Лечението е на ищеца е било осъществено в Окръжна болница Бач-Кишкун, от където е изписан на 27.08.2020 г., като в болничното заведение е осъществено и оперативно лечение - открито наместване на получената многофрагментна фрактура на бедрената кост и пателата с вътрешна фиксация с метална остеосинтеза.

Не по-малко от 30 дни след произшествието крайникът е бил с гипсова имобилизация, като в периода 12-18.02.2021 г. ищецът е бил лекуван в „МБАЛ Сердика" ЕООД гр. София, а конкретно на 15.02.202 г. е осъществена оперативна интервенция с цел отстраняване на остеосинтезния материал - долния проксимален винт. Налице са болнични листове за 120 дни.

Случилото се произшествие в Унгария е признато за трудова злополука с разпореждане № Ц5104-22-61/30.09,2020 г. на ТП на НОИ София-област, което е влязло в сила към 24.11.2020 г.

След произшествието и лечението в Унгария ищецът се е завърнал в страната, където основно неговата майка – свидетелката Румяна А.а, се е грижила за него, поради невъзможност от самостоятелно обслужване и необходимостта от спазване на постелен режим. И към момента на приключване на устните състезания ищецът продължава да изпитва болезненост в областта на травматичното увреждане, като са премахнати само част 2 от поставените импланти за фиксация на счупените фрагменти, продължава и към момента да не може да разгъва напълно коляното си, като трайна последица е накуцващата походка, както и възможни болки в различни моменти.

Възстановяване на функциите може да се очаква 12 месеца след травмата.

При тези факти съдът намира, че искът е доказан по своето основание, след като на основание чл. 200, от КТ ответникът нодси отговорност за причинените на работника вреди, настъпили вследствие на трудова злополука. Няма съмнение, а и спор относно трудовото правоотношение, настъпването на произшествието и връзката му с работата, която е възложена на ищеца, както и факта, че е налице неработоспособност.

По отношение на вредите съдът приема без съмнение, че ищецът е изживял значителни болки и страдания вследствие на травматичното увреждане, представляващо трудова злополука. Характера на травматичното увреждане, което е съчетание от две отделни счупвания, значителните болки, наложили използването на обезболяващи медикаменти за да се осигури почивка на ищеца при престоят му в болничното заведение, непосредствено след травмата, извършените до момента две оперативни интервенции, както и преди всичко продължителния период на лечение и възстановяване, определен от вещото лице като поне 12 месеца дава основание за извод, че претендираната сума от 40 000 лева представлява адекватно и справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. За да достигне до този извод съдът отчита е факта, че е налице продължителен период от време, през който очевидно не е възстановена изцяло функцията на крайника предвид изразеното накуцване, което според вещото лице ще бъде трайна последица от травмата, както и прогнозата за болезнени състояния в определени моменти.

Всичко това преценено в съвкупност дава основание за посочения извод, а именно, че сумата от 40 000 лева е справедливо и адекватно обезщетение за понесените от ищеца неимуществени вреди вследствие на трудовата злополука, като разпоредбата на чл. 200, ал.

1 от КТ дава основание за.

При определяне размера на обезщетението, което следва да се присъди на ищеца за претърпените неимуществени вреди съдът отчита за основателно възражението на ответника, че е налице хипотезата на съпричиняване от страна на ищеца, след като само неговото лично поведение се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП, при което са му причинени уврежданията. Не се установи извършване на нарушение от страна на ответника, свързано с условията при които ищецът е полагал труд, Не се установиха и никакви данни за техническа неизправност по превозното средство, управлявано от ищеца при настъпване на произшествието. Поради това и съобразно установените обстоятелства за възникване на произшествието, описани в представения, преведен доклад за произшествието, съставен от полицейски орган на област Бач-Кишкун може да се направи извод, че настъпилото произшествие се дължи на неспазване на подходяща дистанция от движещият се пред него т.а.

3

Без съмнение фактор за степента на увреждането, съответно и за размера на вредите има и отбелязаното в доклада обстоятелства, че ищецът, /както и пътуващата с него свидетелка Андреева/ не е използвал предпазен колан, какъвто е бил налице, макар и да са задействани въздушните възглавници, но съдът не отчита това обстоятелство, доколкото ответникът не се позовава на него.

При тези факти за отговорността на ответника е без значение, че липсват доказателства и данни за извършено от негова страна нарушение на правилата за полагане на труд или за безопасност, които да са довели до произшествието, тъй като отговорността по чл. 200 от КТ е принципно безвиновна, а определящо е обстоятелството, че злополуката е трудова е всяко - внезапно увреждане на здравето станало през време и във връзка и по повод на извършваната работа, когато е причинило временна неработоспособност.

Засилената защита за лицата, упражняващи труд е намерило израз в изричните разпоредби на чл. 200, ал. 1 и ал. 2 от КТ, предвиждащи имуществена отговорност на работодателя за вреди, причинени при трудова злополука независимо дали работодателя или негов работник имат вина за настъпването им /респективно за настъпване на трудовата злополука/, както и при причиняване на злополуката от непреодолима сила, но при или по време на работа, както и при извършена невъзложена работа, но която е в интерес на работодателя е специфична и представлява изключение от общото правило за обезвреда, изискващо също така и наличие на вина.

Предвид това ответникът носи отговорност макар и да не са установени конкретни нарушения или действия от негова страна, които да са в причинно-следствена връзка с настъпилото увреждане.

Принципно за разлика от общите правила за обезвреда при отговорността по чл. 200 от КТ не може да се стигне до отпадане отговорността на работодателя предвид изложените по-горе аргументи за засилена защита правата на лицата, полагащи труд, освен при умишлени действия от страна на работника.

Извършените от ищеца действия по избор на дистанция от преднодвижещиият се автомобил е обстоятелство, което съдът определя като груба небрежност по смисъла на чл.

201, ал. 2 от КТ, след като движението с неподходяща дистанция /според израза на унгарските власти/ или недостатъчна според изискванията на българският закон за безопасно спиране се дължи единствено на поведението на ищеца и негови субективни действия и показва от една страна пренебрежително отношение от ищеца, а от друга и крайно опасното му поведение както за него, така и за останалите участници в движението.

Налице е поведение, което показва несъобразяване и несвоевременно реагиране на промените в пътното движение, а това съчетано с и високата скорост, несъмнена предвид факта, че движението е осъществявано по магистрала, дава основание за извод, че движението с дистанция непозволяваща безопасно спиране е поведение, крайно неглижиращо както изискванията за дистанция, така и за внимание към всички фактори имащи значение за движението.

4

Според съда съпричиняването от страна на ищеца е в размер не по-малко от 80 %, поради което в такъв процент следва да се отхвърли иска на ищеца, съответно бъде уважен за сумата от 8 000 лева, ведно с лихвата от 19.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

Предвид изхода от делото следва да бъдат присъдени разноски в полза на ищеца, като за оказаната безплатна правна помощ следва да бъде възложено на ответника да заплати на адвокат Я.Д. Д., личен номер 1900672110 от САК сумата от 346 лева, определено като минималното възнаграждение според размера на иска – чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и намалено съразмерно с уважената част от претенцията.

Доколкото ответника не претендира разноски /нито с отговора нито в с.з./ не следва да му се присъждат такива съразмерно с отхвърлената част от иска.

В полза на съда следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса върху уважената част от иска и сумата, заплатена за възнаграждение на вещото лице, поради което на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда общата сума от 620 лева, в това число сумата 320 лева за дължимата ДТ и сумата от 300 лева за заплатено възнаграждение на вещо лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОТВЕТНИКА „ЖО ТРАНС – БГ“ ООД, ЕИК 203385279, седалище/адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Александър Стамболийски" № 72, представляван от управителите Б.Ц.Т. и Г.Р. ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА АН. АРС. АТ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********************, СУМАТА ОТ 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на трудова злополука, настъпила на 19.08.2020 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на настъпване на трудовата злополука 19.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева до пълния размер на претенцията от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева.