Решение № 4729 от 28.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4729 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330116775 по описа за 2023 година

Ищецът “Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив е предявил срещу ответниците М. Р. В. ЕГН ********** и С. Р. М., ЕГН **********, адрес: *** кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 203 Закон за водите, вр. чл. 198о Закон за водите, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат на ищеца сумата от по 625.62 лева - главница за неплатени задължения за консумирана питейна вода и отведена канална вода за периода от 08.06.2016 г. до 15.06.2023 г., както и мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2016 г. до 31.05.2023 г. в размер от по 162.99 лева всеки, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 10476/2023 г. по описа на РС Пловдив.

В исковата молба се твърди, че за периода от 08.06.2016 г. до 15.06.2023 наследодателя на ищците Р. А. И. е имал задължения към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното 1 дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода в размер на 1876.86 лева, както и мораторна лихва към главницата в размер на 488.98 лева за периода 31.08.2016 г. до 31.05.2023 г. за обект, находят се в *** .

Ответниците имали качеството на потребители, като ползватели на процесния имот в качеството си им на наследници/собственици на имота.

Твърди се, че съгласно чл. 198о от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). Ответниците били потребители на ВиК услуги по смисъла па ЗРВКУ, като фигурирал в базата данни на оператора като потребител с № ***. Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Отчетът в имота на ответниците бил извършван съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 8 чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 oт 11.08.2014 г., - при условията на липсващо измервателно устройство.

Начислявано било количество вода за един обитател.

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр. Пловдив подало заявление за издаване па Заповед за изпълнение но реда на чл. 410 от ГПК срещу ответниците и другия наследник на И. – Х. М. за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не били заплатени. Образувано било ч.гр.д. № 10476/2023г, по което била издадена заповед за изпълнение. В хода на заповедното производство срещу М. бил издаден изпълнителен лист, а с разпореждане на съда на ищеца било указано да предяви срещу другите двама наследници установителен иск за вземанията си.

Претендират се разноски, направени в заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника.

Оспорват се предявените искове по основание и размер. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като ищцовото дружество е следвало да предяви осъдителен, а не установителен срещу ответниците. Твърди се, че не е 2 доказана пасивната материалноправна легитимация на ответниците. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на предявените искове:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 10476/2023 г. на Районен съд Пловдив, образувано по депозирано от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД – гр.

Пловдив заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е издадена заповед за изпълнение от дата 18.07.2023 г. Заповедта е била връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК, поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК. В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото. Затова предявените искове са допустими.

По основателността на предявените искове:

За основателността на заявената главна искова претенция с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, ищцовото дружество следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника, както и че има качеството на клиент /потребител с № 0101436217/, т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за обект, находящ се ***, както и че през процесния период ответникът е имал качеството потребител по смисъла на общите условия и начислените суми съответстват на потреблението. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Възникването на облигационно правоотношение между страните по спора зависи от това, дали ответникът притежава качество на „потребител” на 3

В и К услуги по смисъла на § 1, т.2 от ДР към Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). За да възникне това качество, ответната страна следва да е собственик или ползвател на имот, за който се предоставят съответните услуги. В тази връзка по делото е прието писмо от Община Пловдив, ДМДТ и приложена към него Декларация по чл.

14 от ЗМДТ /л.62-65/, видно от които лицето Р. А. М. е съсобственик на имота.

По делото е прието и Удостоверение за наследници на Р. А. И. /идентично с лицето Р. А. М., видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена – л.81/, починало на 28.07.2017 г., издадено от Община Пловдив /л.68/, от което се установява, че ответниците М. Р. В. и С. Р. М. са наследници по закон на Р. М.. С оглед изложеното, съдът приема, че ответниците са титуляри на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е доставена вода, респ. имат качеството на потребители на процесния имот, и имат задължение да заплащат на оператора на В и К услуги, какъвто се явява ищцовото дружество по смисъла на чл.2, ал.1 ЗРВКУ, стойността на потребените услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода, по цени, одобрени от ДКЕВР. Без значение за изхода на спора е и дали имотът е съсобствен /видно от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ/, доколкото в отношенията с доставчика, този, на чието име се води партидата, в случая наследодателя на ответниците, дължи начислените суми, а останалото е въпрос на вътрешни уговорки между съсобственици, респ. на евентуално приложение на чл. 30, ал. 3 ЗС.

По делото се установи и че ищцовото дружество е доставяло питейна вода и е отвеждало канална вода за процесния период от 08.06.2016 г. – 15.06.2023 г.., поради което се явява изправна страна по договора. Начинът за отчитане на изразходваното от потребителите количество вода е регламентиран в Общите условия на ищцовото дружество и в Глава шеста от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (обн., ДВ, бр. 88 от 2004 г.). С исковата молба се твърди, че отчитането на количеството вода е ставало по тарифа при условията на липсващо измервателно устройство, като са начислявани общо 10 куб. м. вода на месец, т.е. за двама обитатели по реда на чл. 23, ал. 5 от Общите условия.

От приложените по делото карнети /л.7-9/ и показанията на разпитания по делото свидетел – И. П. /л.92,93/, се установява, че действително отчитането 4 на водата е ставало по този ред и съобразно с посочената клауза от общите условия на ищцовото дружество, както и че действително имота са обитавали най-малко двама души. В тази насока съдът намира, че отчетът в имота се е извършвал при спазване на нормативните изисквания и предписания в общите условия ред, при условията на липсващо измервателно устройство. Обектът е водоснабден, отчетът е воден ежемесечно и съобразно реда, указан в чл. 23, ал.

5 от Общите условия, като не се установява в имота да има монтирано годно измервателно устройство /аргумент от показанията на св. П./ Относно доказване размера на ищцовата претенция, по делото е приета съдебно счетоводна експертиза /л.83-89/, която съдът кредитира изцяло като обоснована и изготвена от компетентен експерт, вещото лице е заключило, че неплатената сума за потребена вода за процесния период 08.06.2016 г. – 15.06.2023 г. е в размер на 1876.86 лева, а лихвата за забава за периода 31.08.2016 г.-31.05.2023 г. възлиза на 488.98 лева. Една трета от тези суми са съответно 625.62 лева – главница и 162.99 лева – лихва за забава. За процесния период плащания не са извършвани. Счетоводството на дружеството – ищец, е водено редовно, а отделните суми по фактури са изчислени съобразно утвърдените от КЕВР цени на ВиК ЕООД – гр. Пловдив.

Съдът намира основателно направеното възражение от ответната страна, че част от претендираните суми са погасени по давност. Вземанията, които се претендират представляват повтарящи се задължения за предаване на пари, с единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определяеми, поради което несъмнено се обхващат от понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111 б. „в“ ЗЗД /в който смисъл е Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълкувателно дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС/, респ. се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок. Ето защо и съдът намира, че за тригодишен период назад от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно за периода преди 17.07.2020 год. претендираните вземания са погасени по давност. За периода след това не се установи и не се въведоха твърдения да са извършвания плащания от ответниците или друго лице, поради което съдът счита, че за периода 17.07.2020 год. до 15.06.2023 год. /крайната дата на претендирания период за главница/ се дължи заплащане на сумите за потребеното количество вода.

Видно от заключението на вещото лице за периода от 17.07.2020 год. до 5

15.06.2023 год. вземанията възлизат на 1317.18 лева главница и за периода 17.07.2020 год. до 51.05.2024 год. – на 80.12 лева лихва. Доколкото от ищцовото дружество от всеки от двамата наследници на Р. М. се претендира по една трета от дължимата сума за потребена вода /срещу другия наследник на М. – Х. М. по воденото ч.гр.дело 10476 от 2023 год. по описа на РС Пловдив е издаден изпълнителен лист/, то съдът счита, че предявените искове следва да се уважат до размера от по 439.06 лева – главница и сумата от по 26.91 лева – обезщетение за забава за всеки един от двамата ответници, а за претендираните над тези суми следва да се отхвърлят като неоснователни.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, съобразно уважената част от исковите претенции. Ищцовото дружество е направило разноски в настоящото производство в размер на 152.68 лева за държавна такса и 400 лв. платен депозит за възнаграждение на особения представител. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да се присъди и сумата от 100 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. В заповедното производство ищецът е направил разноски за всеки един от двамата ответници от по 16.67 лева за юрисконсултско възнаграждение и 15.74 лева за държавна такса или общо по 32.41 лева, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив. Предвид така направените разноски и съразмерно с уважената част от исковете, всеки един от ответниците следва да заплати на ищеца сумата от по 207.60 лева направени разноски в исковото производство и сумата от по 28.23 лева - в заповедното производство.