Решение № 3876 от 08.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3876 гр. София, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Георгиева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100503455 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 16615/20.02.2026 г. на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, в качеството му на длъжник по изпълнително дело № 6/2026г по описа на частен съдебен изпълнител М.П. с рег. № 851 на КЧСИ против Постановление от 16.02.2026 г. на ЧСИ, обективирано в съобщение с изх. № 9595/16.02.2026 г., с което съдебният изпълнител, след направено възражение от длъжника е отказал да намали приетите като разноска 818,07 евро, претендирани като адвокатски хонорар от взискателя Н.Л.О., както и да намали изчислената върху същия адв. хонорар пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на изпълнителното дело. Сочи, че единственото действие, извършено от процесуалния представител на взискателя, е подаване на молба за образуване на изпълнителното дело, а вземането на кредитора е удовлетворено в срока за доброволно изпълнение, поради което не са били необходими последващи действия от негова страна.

Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, като да намали приетите по изпълнителното дело разноски за адвокатски хонорар на взискателя до размера по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (посл. изм. и доп. - ДВ, бр.

88 от 04.11.2022 г.), както и съответно да намали пропорционалната такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателката по изпълнителното дело Н.Л.О., ЕГН ********** от 1 гр.София, ж.к. Надежда II, бл. ****, оспорва жалбата, като твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен.

В депозираните мотиви п о чл.436, ал.3 о т ГПК ЧСИ посочва, че постановлението му за разноските по изпълнителното дело е правилно и моли съда да остави жалбата без уважение като неоснователна.

СОФИЙСКИИ ГРАДСКИ СЪД, след като взе предвид становищата на страните и приложеното изпълнително дело, намира за установено следното :

Съдът е сезиран с редовна жалба, подадена в срок и от надлежен жалбоподател срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по определяне на разноските, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

От приложеното изпълнително дело № 6/2026г по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, настоящата инстанция установи, че същото е образувано срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД по молба от 05.01.2026 г. на Н.Л.О. за принудително събиране на присъдените с Изпълнителен лист № 10527 от 11.12.2025 г., издаден по ч.гр.д. № 6576/2023 г. по описа на СРС, ГО, 168-ми състав, в полза на взискателя суми в размер на: 15 021,85 лева - обезщетение за оставане без работа поради незаконосъобразно прекратяване на трудов договор на 13.12.2022 г. и за периода от 18.01.2023 г. до 12.05.2023 г. ведно със законната лихва върху горепосоченото вземане, считано от 07.02.2023 г. до окончателното й изплащане; 2426,63 лева - разноски по гр. дело № 6576/2023 г. по описа на СРС; 2000 лева - разноски в производство по в.гр.д. № 14336/2023 по описа на СГС и 1500 лева – разноски в производството по гр.д.

№ 2274/2025г. по описа на ВКС.

Към молбата, депозирана чрез адв. С.С., е представено пълномощно за процесуално представителство по изпълнителното производство, договор за правна защита и съдействие от 20.12.2025 г. и документ от 22.12.2025 г., удостоверяващ безкасово заплащане на уговореното между страните адвокатско възнаграждение в размер на 1600 лева, равностойни на 818,07 евро. С молбата е направено искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените с изпълнителния лист суми чрез насочване на принудително изпълнение върху имуществото на длъжника, установено от ЧСИ, ведно с дължимия адвокатски хонорар и платената такса за издаване на изпълнителния лист. С молбата ЧСИ е овластен с правата по чл.

18 от ЗЧСИ.

Не е спорно между страните, че на 07.01.2026 г. на длъжника е връчена Покана за доброволно изпълнение изх. № 311/05.01.2026 г., с инкорпорирано в нея Постановление за разноски с изх. № 312/05.01.2026 г., в което е посочен общият размер на приетите по делото за събиране разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 818,07 евро и такси общо от 1 220,10 евро по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 19.01.2026 г., от които пропорционалната такса по т 26 от ТРЗЧСИ е в размер на 1177,14 евро с вкл.

ДДС, като е изчислена върху сумите по изпълнителния лист и приетото като 2 разноска адвокатско възнаграждение, съгласно приложените мотиви на ЧСИ.

Не се спори и че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е изпълнил, като е превел по сметката на ЧСИ М.П. сума от 15 694,53 евро.

Длъжникът е депозирал възражение с вх. № 2684 от 13.01.2026 г. по делото срещу размера на разноските, определени в ПДИ с искане адвокатското възнаграждение да бъде намелено до 101,28 евро - за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г., и съответно на този размер да бъде намалена и пропорционалната такса по т.

26 от ТТРЗЧСИ.

С постановление, обективирано в съобщение изх.№ 9595/16.02.2026 г. до длъжника, съдебният изпълнител е отхвърлил искането му за намаляване на приетите за събиране в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение и за съответната му по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК изм., ДВ, бр. 86 от 27.10.2017 г., длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”.

Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 от ГПК. Според посочената разпоредба, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени В настоящия случай няма спор, че присъдените суми не са били заплатени преди образуване на изп. производство, поради което за него възниква отговорност за разноски, вкл. заплатено адвокатско възнаграждение.

По размера му, на основание чл.78, ал.5 от ГПК, длъжникът може да възрази, а съдът - да присъди по-нисък размер, без да е ограничен от предвидените минимални размери в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно разрешенията на т. 3 от ТР № 6/2012г по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК, но и като съобрази конкретният обем предоставена на страната защита Съобразно утвърдената съдебна практика, разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните, така Определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д.№ 1762/2008г. на ВКС, V ГО, поради което произнасянето от ЧСИ с обжалвания акт е в изпълнение на правомощията му.

Видно от изпълнителното дело, действията на пълномощника на взискателката се изчерпват с подаването на молба за образуване на изпълнителното дело и посочване на начина на изпълнение, което е задължително съдържание на молбата съгласно чл. 426, ал. 2 от ГПК. Ето 3 защо размерът на адвокатско възнаграждение следва да се определи по чл.10 т.1 от Наредба № 1/2004г., а не и по т.2 на същата разпоредба, тъй като длъжникът отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му. Действително, при сключване на договора за правна защита и съдействие, взискателят не би могъл да знае кога и чрез какъв способ принудителен или чрез доброволно плащане, ще бъде удовлетворено вземането му, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение, но това не означава, че договорените разноски следва да се поставят в тежест на длъжника, независимо от поведението на последния. Този извод се подкрепя и от уредените в чл. 10 от Наредбата две възможности - за договаряне на адв. възнаграждение само за образуване на изпълнително дело, ал. 1, а при необходимост от предприемане и на последващи изпълнителни действия - да се уговори и допълнително възнаграждение - ал. 2 от същата разпоредба.

Предвид установеното, въззивната инстанция намира, че адв. възнаграждение на взискателя следва да се определи в размер на 200лв, равностойни на 102,26 евро, на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, над който размер приетата от ЧСИ разноска да се отмени.

Този е изводът на съда и по определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ от 1177,14 евро. Съгласно т. 26, б.„г” от Тарифата за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. 301,31 + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Следва да се посочи, че пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на поканата за доброволно изпълнение, в който смисъл е и Решение № 640/04.10.2010 г. по гр.д. № 920/2009 г. на ВКС, IV ГО. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и т. нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ - Решение № 82 от 08.05.2012г. по гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС. Размерът на дължимата такса се определя върху подлежащото на изпълнение вземане по изпълнителния лист и поради това тази такса не се дължи върху претендираното като разноска от взискателя адвокатско възнаграждение, което не се включва в „паричното вземане“ по смисъла на чл.26 от Тарифата. По тези мотиви, дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ следва да се изчисли върху сумите, за които е издаден изпълнителния лист, възлизащи на 26 704,51 лева, включително законната лихва върху главницата от 15 021,85 лева, считано от 07.02.2023г. до 19.01.2026 г., и таксата възлиза на 1 822,27лв, върху която се дължи ДДС от 364,45лв - общо 2 186,72лв, равностойни на 1118,05 евро с вкл. ДДС. Определената над тази сума такса от ЧСИ следва да бъде отменена.

4

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 16.02.2026 г. на ЧСИ, обективирано в съобщение с изх. № 9595/16.02.2026 г. по изп. дело № 6/2026г на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с което е отказано да бъдат намалени размерите на приетия за събиране адвокатски хонорар от 818,07 евро, на взискателя Н.Л.О., ЕГН ********** от гр.София, ж.к. Надежда II, бл. **** и да бъде намалена пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ от 1177,14 евро, изчислена и върху адвокатския хонорар от 818,07 евро, определени в постановление за разноски от 05.01.2026 г., инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение изх. № 311/05.01.2026 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 05.01.2026г., инкорпорирано в Покана за доброволно изпълнение изх. № 311/05.01.2026 г. по изпълнително дело № 6/2026г по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, за: сумата над 102,26 евро до пълния приет размер от 818,07 евро – разноска за адвокатско възнаграждение на взискателката Н.Л.О. и за сумата над 1118,05 евро с вкл. ДДС до пълния определен размер от 1177,14 евро с вкл.ДДС - пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5